Присъда по дело №102/2024 на Военен съд - София

Номер на акта: 2
Дата: 26 март 2025 г.
Съдия: Полк. Мадлен Георгиева Димитрова
Дело: 20246100200102
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 октомври 2024 г.

Съдържание на акта


П Р И С Ъ Д А
№ 2
гр. София, 26.03.2025 г.
Гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Днес, на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година,
СОФИЙСКИЯТ ВОЕНЕН СЪД, в град София, Съдебна палата, етаж 4, зала
18, в открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. МАДЛЕН ДИМИТРОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
1. старшина КИРИЛ ХРИСТОВ
2. сержант ТАНЯ ДРАГАНЧЕВА

при секретар Йоана Долдурова и с участието на прокурор ст.
лейтенант ПЕТЪР БЕЛЧЕВ – заместник военно-окръжен прокурор на
Военноокръжна прокуратура – София, по наказателно общ характер дело №
20246100200102 по описа на Софийския военен съд за 2024 г., против редник
И. В. Д. за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1-во, пр. 5 от НК, докладвано
от председателя.

На основание чл. 301, чл. 303 и чл. 305 от НПК, съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия редник И. В. Д. (I.V.D.) от военно
формирование ***-гр.***, ЕГН **********, роден на *** година в град ***,
българин, български гражданин, със ***образование, неженен, неосъждан, с
постоянен и настоящ адрес: с. ****, община Симитли, област Благоевград,

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ

нa 09.10.2023 г., около 21:15 часа, в с. Полена, обл. Благоевград, в
близост до църквата в центъра на с. Полена, без надлежно разрешително,
съгласно чл. 73, ал. 1, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, разпространил, като продал на лицето Б. Р. Н.
ЕГН:**********, високорисково наркотично вещество - коноп /марихуана/, с
нето тегло 1,55 грама, със съдържание на активния действащ компонент -
тетрахидроканабинол - 3,6 %, на стойност 31 лева, като наркотичното
вещество е включено в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1, Списък I: „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
1
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС № 293 от 27.10.2011
г., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 1-во, пр. 5 и чл. 55, ал. 1, т.
1 от НК му НАЛАГА наказание в размер на 6 (ШЕСТ) МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 500 (петстотин) лева.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието
лишаване от свобода за срок от 3 (ТРИ) ГОДИНИ.
На основание чл. 189, ал. 4 НПК ОСЪЖДА подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ
на държавата съдебно-деловодните разноски в размер на 1 369 (хиляда триста
шестдесет и девет) лв., като от тях сума в размер на 232 (двеста тридесет и
два) лв. - по сметка на Софийския военен съд и сума в размер на 1 137 (хиляда
сто тридесет и седем) лв. - по сметка на Регионална служба „Военна полиция“
– София, както и, при липса на доброволно изпълнение в седмодневен срок от
влизане на присъдата в сила, сумата от по 5 (пет) лева по сметка на СВС за
служебно издаване на изпълнителни листове.
Присъдата може да бъде обжалвана и протестирана в 15 дневен срок
пред Военно-апелативния съд в град София.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

2.


2

Съдържание на мотивите

Мотиви по Присъда № 2 от 26.03.2025 г., постановена по
наказателно общ характер дело № 20246100200102 по описа на
Софийския военен съд за 2024 г.
Подсъдимият **** И. В. Д., ЕГН **********, е роден на *** година в
град С.. Същият е б., б.г., със с.о., н., н. Постъпил е на военна служба от
08.08.2022 г. на длъжност „***“ в 3-ти екипаж на Командно - щабна машина
във взвод за комуникационна и информационна поддръжка на щабна рота на
в.ф.*** - Б.[1]. По време на службата си е охарактеризиран като
дисциплиниран, отговорен и мотивиран военнослужещ, умеещ да работи в
екип, изпълняващ много добре задълженията си[2]. За времето на службата си
не е награждаван и не е наказван по дисциплинарен ред[3].
С обвинителния акт подсъдимият е предаден на съд за престъпление по
чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 5-то от НК, за това, че нa 09.10.2023 г., около 21:15
часа, в с. Полена, обл. Благоевград, в близост до църквата в центъра на с.
Полена, без надлежно разрешително, съгласно чл. 73, ал. 1, чл. 30 и чл. 31 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
разпространил, като продал на лицето Б. Р. Н. ЕГН:**********,
високорисково наркотично вещество - коноп /марихуана/, с нето тегло 1,55
грама, със съдържание на активния действащ компонент -
тетрахидроканабинол - 3,6 %, на стойност 31 лева, като наркотичното
вещество е включено в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1, Списък I: „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС № 293 от 27.10.2011
г.
След приключване на съдебното следствие представителят на
държавното обвинение твърди, че фактическата обстановка, възприета от
прокуратурата и изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, се е
доказала по несъмнен начин от събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства, поради което настоява подсъдимия да бъде признат
за виновен и да бъде осъден за извършването на престъплението, за което е
предаден на съд.
Защитата на подсъдимия оспорва фактическата обстановка, като
пледира, че не са налице достатъчно доказателства ****. Д. да е извършил
престъплението, поради което счита, че подсъдимия следва да бъде оправдан
изцяло.
Подсъдимият изцяло се присъединява към тезата на защитника си и
пледира да бъде оправдан изцяло.
Съдът, след като обсъди събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства, относно фактите и обстоятелствата спрямо
подсъдимия, установи, следната фактическа обстановка:
На 09.10.2023 г., вечерта, пред заведение „Валката“ в гр. Симитли
1
неустановени лица и свидетелят Б. Н. решили да закупят марихуана за да я
пушат. Събрали сумата от 30 лева. Пред заведението спрял с автомобила си
Опел Астра peг. № *** свидетелят Л. К.. В автомобила бил свидетелят К. Х..
Свидетелят Б. Н. попитал свидетеля К. Х. дали познава някой, от когото да си
купят наркотичното вещество. Свидетелят Х. отговорил утвърдително. Той
познавал подсъдимият **** И. Д., с когото били съученици и знаел, че е
военнослужещ, и паралелно с това продавал наркотични вещества.
Свидетелят Х. се обадил от мобилния си телефон с номер **********, който
се водел на името на майка му А. Д. – Х., на телефона на подсъдимия с № ***,
който се водел на името на майката на ****. Д. - М.П.. Попитал го, дали ****.
Д. може да му продаде марихуана (коноп). Подсъдимият му отговорил
утвърдително, като му казал, че трябва да дойде до с. Полена, обл.
Благоевград. Тогава тримата свидетели - Л. К., К. Х. и Б. Н. се качили в лекия
автомобил, управляван от свидетеля К., и отпътували за с. Полена. Като
стигнали там, свидетелят Х. отново позвънил на подсъдимия ****. Д., като го
попитал, къде да се срещнат. Подсъдимият му казал да дойдат до църквата - в
центъра на селото. Като пристигнали на уреченото място, около 21:15 часа,
свидетелят Б. Н. слязъл от колата и се насочил към подсъдимия ****. Д., който
ги чакал. Последният взел сумата от 30 лева, която свидетелят Н. му подал,
казал му, че е оставил наркотичното растение в основата на електрическия
стълб, в близост до тях, и се отдалечил. Свидетелят Б. Н. взел от земята плика
с наркотика (под формата на топче), оставен от подсъдимия ****. Д., и се
качил в автомобила при другите свидетели. Те потеглили към гр. Симитли. В
автомобила свидетелят Н. показал на свидетеля Х. пликчето с наркотичното
вещество, след което го скрил в маратонката си. В района на с. Черниче
автомобилът бил спрян за проверка от полицейски автопатрул в състав:
свидетелите С. Н. и Р. Г.. При вида на полицаите, свидетелите Л. К., К. Х. и Б.
Н. се смутили, което предположило извършване на щателна полицейска
проверка. В хода на същата и проведената беседа, свидетелят Б. Н. казал на
полицаите, че в дясната си маратонка държи топче с марихуана (коноп), увита
в плик. Той го предал на органите на МВР с протокол за доброволно
предаване от 09.10.2023 г. За държането на процесното наркотично вещество
от свидетеля Б. Н. било образувано досъдебно производство – ЗМ № 7852 ЗМ
- 379/2023 г. по описа на 02 РУ МВР- Благоевград и № 8547/2023г. по описа на
РП-Благоевград, от което били отделени материали, касаещи престъпната
дейност на подсъдимия ****. Д., предмет на настоящото наказателно
производство.
Разпространеното от подсъдимия високорисково наркотично вещество е
коноп/марихуана, с нето тегло 1,55 грама, със съдържание на активния
действащ компонент - тетрахидроканабинол - 3,6 %. Същото е наркотично
растение и подлежи на контрол съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), и е на стойност 31 лева.
Установената от съда фактическа обстановка потвърждава изложените
от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и
2
обстоятелства и се доказва от гласните доказателства по делото – показанията
на свидетелите К. Т. Х., Б. Р. Н., Л. А. К., мл. инспектор С. С. Н. и мл.
инспектор Р. Д. Г.; писмените доказателства, приобщени по надлежния ред в
хода на съдебното следствие и изслушаните съдебни експертизи.
Гласните доказателства – показанията на свидетелите - са
безпротиворечиви в основните си и съществени части, и последователни, като
в своята съвкупност категорично доказват извършеното престъпление и
участието на подсъдимия в него. Показанията на свидетелите се допълват и
подкрепят от изготвените и прочетени в хода на съдебното следствие
експертизи и от приложените писмени доказателства.
Съдът намери, че при така установената фактическа обстановка,
подсъдимият е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1-во, пр. 5 от
НК, тъй като нa 09.10.2023 г., около 21:15 часа, в с. Полена, обл. Благоевград,
в близост до църквата в центъра на с. Полена, без надлежно разрешително,
съгласно: чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП: „3а медицински, научни и лабораторни
изследвания, за образователни цели, както и за поддържане работното
състояние на служебните кучета, разкриващи наркотични вещества, се
издава разрешение на физически и юридически лица да произвеждат,
придобиват, внасят, изнасят, съхраняват и използват ограничени
количества от растенията и веществата от списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2
и 3 и техни препарати и прекурсори“; чл. 30 от ЗКНВП: “Забранява се ...
търговията, ... предлагането ... използването ...на растенията,
наркотичните вещества и техните препарати от списъка по чл. 3, ал. 2, т.
1., и чл. 31 от ЗКНВП: “Забраната по ... чл. 30 не се отнася за ограничени
количества, предвидени в този закон, за медицински, научни и лабораторни
изследвания и образователни цели“, разпространил, като продал на лицето Б.
Р. Н., ЕГН:**********, високорисково наркотично вещество - коноп
/марихуана/, с нето тегло 1,55 грама, със съдържание на активния действащ
компонент - тетрахидроканабинол - 3,6 %, на стойност 31 лева, като
наркотичното вещество е включено в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1, Списък
I: “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина” от Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС № 293 от
27.10.2011 г. (обн., ДВ, бр. 87 от 4.11.2011 г., в сила от 10.11.2011 г., изм., бр. 97 от
8.11.2013 г., изм. и доп., бр. 70 от 11.09.2015 г., доп., бр. 48 от 24.06.2016 г., изм. и доп., бр. 6
от 16.01.2018 г., доп., бр. 88 от 23.10.2018 г., изм. и доп., бр. 41 от 21.05.2019 г., доп., бр. 83
от 22.10.2019 г., изм. и доп., бр. 81 от 15.09.2020 г., доп., бр. 50 от 15.06.2021 г., бр. 9 от
1.02.2022 г., в сила от 1.02.2022 г., бр. 85 от 25.10.2022 г.).
Изводът досежно извършеното от подсъдимия престъпление съдът
направи след като обсъди по отделно и в тяхната взаимна връзка
доказателствата по делото.
Показанията на свидетеля К. Т. Х.[4] са подробни и логични, като
установените в хода на съдебното следствие непълноти и вътрешни
3
противоречия, дължащи се на изминалия период от време от
инкриминираното деяние, са отстранени по надлежния процесуален ред, като
са приобщени частично показанията му, дадени в хода на досъдебното
производство от л. 74 - 76, т. 1 от д. п., прочетени на основание чл. 281, ал. 1,
т. 2, предложение 2-ро от НПК и чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК; от л. 65 – 66, т. 1
от д. п., - прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК и от л. 29 –
30, т. 1 от д. п. - на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК.
Така, въз основа на показанията на свидетеля Х., се извлича надеждна
доказателствена база, установяваща обстоятелствата, че на инкриминираната
дата свидетелят се е свързал по мобилния си телефон с подсъдимия, за да
уговори закупуването на марихуана на стойност 30 лева; уговорили времето и
мястото на закупуването; съгласно предварителната уговорка с ****. Д.
свидетелят, заедно със свидетелите Н. и К., с автомобила на К., са отишли
пред църквата на с. Полена, където подсъдимият се е явил лично, получил е от
свидетеля Н. предварително уговорената сума и му е показал от къде да вземе
наркотичното вещество, оформено като топче, увито в найлон; свидетелят Н. е
взел топчето от земята, до електрически стълб до църквата, в непосредствена
близост до мястото, на което е предал парите на подсъдимия. Свидетелят Х. е
категоричен, че вечерта в с. Полена е видял подсъдимия; именно на него
свидетеля Н. е предал парите за наркотика; наблюдавал е как и от къде Н. е
взел топчето, след което Н. му го е показал, след като се е качил в автомобила
на К., както и неговото съдържание, след което го е прибрал в обувката си,
където било установено при проверката от служителите на полицията.
Доказателствените изводи досежно регулярните контакти на Х. с
подсъдимия, включително и през инкриминираната вечер, когато свидетелят
твърди, че е уговорил с ****. Д. възмездната продажба на марихуаната, съдът
основа на показанията на свидетеля Х., съпоставени с останалата
доказателствена съвкупност.
В хода на досъдебното производство, с протокол за доброволно
предаване[5], подсъдимият е предал мобилния си телефонен апарат за
нуждите на образуваното досъдебно производство № 7852 ЗМ – 379/2023 г. по
описа на 02 РУ-Благоевград, който е бил приобщен като веществено
доказателство. От така доброволно предаденото мобилно телефонно
устройство, посредством техническа експертиза, съдържащите се в мобилното
устройство компютърни информационни данни са снети от съответните
специалисти, назначени от разследващия орган по надлежния ред[6], след
отделяне на материалите касателно подсъдимия от първоначално
образуваното досъдебно производство и приемането им на производство от
ВОП-София, която е компетентна да проведе разследването спрямо
военнослужещия, на основание чл. 396, ал. 1, т. 1 от НПК[7].
Показанията на свидетеля Х. се потвърждават от заключението на
техническата експертиза, в едно с приложения към нея оптичен носител[8] и
допълнителната техническа експертиза[9], извършени след изследване на
4
мобилния телефонен апарат на подсъдимия. От тях се установява, че на
телефонния апарат на подсъдимия са констатирани 684 бр. записа
комуникация между подсъдимия и абонат с име К. и номер „+***“, както и, че
на 09.10.2023 г., в периода след 20:30 ч. до около 21:15 ч. между свидетеля и
подсъдимия са проведени 6 телефонни разговора. От писмените доказателства
по делото се установява, че мобилният телефонен номер, използван от
подсъдимия за комуникация със свидетеля Х. е регистриран на името на
М.Й.П.[10], която е неговата майка[11]. Отново от писмените доказателства се
установява, че свидетелят Х., от своя страна, при контактите си с подсъдимия,
също е ползвал мобилен телефонен номер, който се води на майка му А. Ю.Д.
- Х.[12].
Предвид изложеното, съдът счита, че мобилният телефонен апарат на
подсъдимия е бил надлежно приет като веществено доказателство, макар в
хода на досъдебното производство да е върнат на подсъдимия[13], и
ангажираните като доказателства компютърни информационни данни и данни
от телефонния трафик, снети от него посредством техническа експертиза, са
надлежно приобщени по реда на НПК и могат да бъдат ползвани за надеждни
доказателствени източници, от които да се направят еднозначни изводи от
една страна за надеждността на показанията на свидетеля Х. и за
установяването на фактите, че между подсъдимия и свидетеля е поддържана
регулярна телефонна комуникация, която на инкриминираната дата -
09.10.2023 г., в периода след 20:30 ч. до около 21:15 ч. тя е била интензивна –
от друга.
Показанията на свидетеля Х. се потвърждават и от показанията на
свидетеля Б. Р. Н.[14], който е бил със свидетеля Х. по време на разговорите
между последния и подсъдимия; лично се е срещнал с подсъдимия в с.
Полена; заплатил му е 30 лева за наркотичното вещество; взел го е от
указаното от подсъдимия място; показал го е на свидетеля Х.; прибрал го е у
себе си, в маратонката си; признал е, че го държи у себе си по време на
полицейската проверка и го е предал доброволно на органите на полицията.
Показанията на свидетеля Н. са допустим доказателствен източник, с оглед
разпоредбата на чл. 118, ал. 1, т. 1 от НПК. Макар по настоящото наказателно
производство, същият да не е привличан в качеството на обвиняем, поради
разделяне на производството с постановление от 01.11.2023 г. на прокурор от
РП-Благоевград, отделяне на материалите в частта за подсъдимия
военнослужещ и изпращането им по компетентност на ВОП - София[15],
същият е участвал в инкриминираната престъпна дейност. Свидетелят Н. е
осъден за инкриминирания случай, за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3,
пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, за това че на 09.10.2023 г., в с. Черниче (където била
извършена полицейската проверка), без надлежно разрешение е държал
инкриминираното високорисково наркотично вещество – коноп (марихуана) с
нетно тегло 1.55 гр., със съдържание на активния действащ компонент -
тетрахидроканабинол - 3,6 %, на стойност 31 лева. Делото е решено със
споразумение, одобрено с Определение № 690 от 18.03.2024 г., по чл. 382, ал.
5
7 от НПК, постановено по НОХД № 200/2024 г. по описа на Районен съд -
Благоевград[16].
Показанията на Н. са подробни и логични; установените в хода на
съдебното следствие непълноти, дължащи се на изминалия период от време
от инкриминираното деяние, са отстранени по надлежния процесуален ред,
като са приобщени частично показанията му, дадени в хода на досъдебното
производство на л. 36, т. 1 от д. п., прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 2, предложение 2-ро от НПК.
От показанията му, подкрепящи изложеното от свидетеля Х., се
установява, че на инкриминираното време и място Н. е придобил от
подсъдимия марихуана, като му е заплатил лично сумата от 30 лева.
Свидетелят Н. е категоричен, че именно на подсъдимия е заплатил паричната
сума, и именно подсъдимият му е указал мястото, от където да вземе
наркотика – оформен като топче, увито в найлон – в непосредствена близост
до мястото на предаване на парите, от земята до електрически стълб.
Свидетелят Н. (както и свидетеля Х.) е видял подсъдимия. Същият дава
подробно описание, като се потвърждават и от изготвеното в хода на
досъдебно производство разпознаване по фотоснимки[17], изготвено
надлежно по реда на чл. 169 – 171 от НПК.
Показанията на свидетелите Х. и Н. са източници на преки гласни
доказателства, послужили на съда да формира еднозначния извод за
извършеното от подсъдимия деяние, тъй като те категорично установяват
неговото авторство, както и останалите, изискуеми обективни и субективни
характеристики на престъплението.
Според синхронните показания на свидетелите Х. и Н. веществото,
разпространено от подсъдимия, е марихуана. Свидетелят Н. е категоричен, че
е закупил от подсъдимия марихуана, а свидетелят Х. – в това, че е уговорил
при телефонните разговори с подсъдимия, последния да продаде на Н. именно
марихуана, както и че, след като Н. е взел веществото, разпространено от
подсъдимия, му го е показал и той е видял, че е марихуана.
Показанията на тези двамата свидетели са категорични в тази насока и
се потвърждават изцяло от гласните доказателствени източници, каквито са
показанията свидетелите младши инспектор С. С. Н. и младши инспектор Р. Д.
Г.. Веществото, заплатено на подсъдимия и предадено му от него на свидетеля
Н., оформено като топче, поставено в син найлон (балон) е показано от
свидетеля Н. на полицейските служители – свидетелите младши инспектор С.
Н. и младши инспектор Р. Г., извършили полицейска проверка по реда на
ЗМВР. От гласните доказателствени източници се установява, че именно това
вещество е предадено от свидетеля Н. с протокол за доброволно предаване от
09.10.2023 г.[18] за нуждите на образуваното Досъдебно производство № 7852
ЗМ – 379/2023 г. по описа на 02 РУ - Благоевград, като е било приобщено като
веществено доказателство по наказателното производство.
Показанията на свидетелите Х. и Н. се потвърждават и от резултатите от
6
извършеното криминалистическо изследване от експерт при СНТЛ на ОД-
МВР – Благоевград и изготвената от него експертна справка[19], от която се
установява, че изследваната суха растителна маса, предадена от свидетеля Н. с
протокол за доброволно предаване, реагира положително на полеви тест за
откриване на канабис. Изложеното в експертната справка се потвърждава и от
заключението на физико-химична експертиза[20], според която растителният
материал по морфологични белези и химичен състав представлява коноп
/марихуана/, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 3.36 % и нетно тегло 1.55 грама. Експертизата е
назначена и изготвена от специалист, притежаващ специални знания, преди
разделяне на наказателното производство с постановление от 01.11.2023 г. на
прокурор от РП-Благоевград, отделяне на материалите в частта за подсъдимия
военнослужещ и изпращането им по компетентност на ВОП - София[21]. На
съдебното следствие пред настоящия съд заключението, което е пълно, ясно и
обективно, е приобщено към доказателствената съвкупност и е потвърдено от
изготвилия го експерт[22], поради което съдът го възприема изцяло.
Показанията на свидетелите Х. и Н., подкрепени от писмените
доказателства и експертните заключения, се потвърждават и от заключението
на съдебно-оценителната експертиза[23], според което пазарната стойност на
инкриминираното наркотично вещество е 31 лева - почти толкова, колкото е
заплатил свидетеля Н. на подсъдимия.
Изложеното от свидетелите Х. и Н., в частите относно придвижването
до инкриминираното място; престоя в с. Полена; последвалото връщане към
гр. Симитли и спирането за полицейска проверка в района на с. Черниче;
извършената проверка от служителите на полицията; установяването на
наркотичното вещество, държано от свидетеля Н. в маратонката му се
потвърждава от показанията на свидетеля Л. А. К.[24]. Изложеното от този
свидетел е логично, непротиворечиво и кореспондиращо с доказателствената
съвкупност, поради което е възприето от съда за истинно.
Свидетелите младши инспектор С. С. Н. и младши инспектор Р. Д. Г. са
полицаи в 02 РУ-ОДМВР Благоевград, които на 09.10.2023 г., в района на
бензиностанция, до с. Черниче, в посока към гр. Симитли, спрели за проверка
автомобила, управляван от свидетеля К., в който били и свидетелите Х. и Н..
Показанията на свидетеля младши инспектор С. Н.[25] са
последователни и непротиворечиви, като непълнотите в тях, дължащи се на
изминалия период от време, са отстранени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.
2, предл. 2-ро от НПК, като в хода на съдебното следствие са приобщени
показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство и отразени в
протокол, находящ се на л. 63, т. 1 от д. п. Показанията на свидетеля Н. се
подкрепят изцяло от показанията на свидетеля младши инспектор Р. Г.[26],
които също са логични и последователни, като непълнотите и противоречията
са отстранени посредством частично приобщаване на показанията му, дадени
в хода на досъдебното производство от л. 64, т. 1 от д. п., прочетени на
7
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2-ро от НПК и чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 от НПК и от л. 33, т. 1 от д. п. - прочетени по реда на чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 2, предл. 2-ро от НПК.
Изложеното от двамата свидетели – полицейски инспектори се подкрепя
от показанията на свидетелите Х., Н. и К., както и от писмените доказателства
– протокол за доброволно предаване на наркотичното вещество от Б. Н. и
експертната справка за предаденото вещество. От показанията на свидетелите
Н. и Г. се потвърждава изложеното от свидетелите Х. и Н., че Н. е държал у
себе си марихуана, закупена същата вечер от военнослужещ на име „***“ от с.
Полена; че това вещество е държано у Н. от придобиването му до
полицейската проверка в маратонката му; че същото вещество е предадено
доброволно от Н. за нуждите на наказателното производство и именно това
вещество е изследвано с полеви тест за откриване на канабис, на който е
реагирало положително.
При така възприетата фактическа обстановка, установена след преценка
на всички доказателства по отделно и в тяхната взаимна връзка, съдът намери,
че подсъдимият **** И. В. Д. е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр.
1-во, пр. 5 от НК.
Правните съображения за така направения извод на съда са следните:
Установената и доказана фактическа обстановка води до обоснования
извод, че на инкриминираната дата подсъдимият, от обективна и субективна
страна, е извършил престъплението, за което е предаден на съд.
Въз основа на анализираната доказателствена съвкупност, съдът намери,
че са налице достатъчно убедителни преки гласни доказателствени източници
(показанията на свидетелите Х. и Н.), подкрепени убедително от протокола от
разпознаване по фотоснимки и заключенията на техническите експертизи,
които в своята съвкупност водят до еднозначния извод, че подсъдимият е
автор на деянието по чл. 354а, ал. 1 от НК.
От обективна страна е доказано категорично, че на инкриминираните
време и място ****. Д. е извършил изпълнителното деяние на престъплението,
под формата на разпространение (чрез продажба) на марихуана на свидетеля
Н..
По делото безспорно е установено както от показанията на свидетелите,
така и от писмените доказателства – протокол за доброволно предаване и
експертна справка, подкрепени от заключението на физикохимичната
експертиза, че на инкриминираните време и място подсъдимия е
разпространил наркотично вещество – коноп (марихуана), с нето тегло 1,55
грама, със съдържание на активния действащ компонент -
тетрахидроканабинол - 3,6 %. По смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗКНВП конопът
означава листата и/или цветовете и плодните връхчета на конопеното
растение, което, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на същия закон е всяко растение
от рода на конопа Cannabis (Канабис). Предметът на деянието, а именно
конопът (марихуаната) е определено като високорисково наркотично
8
вещество, тъй като е включено в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 - Списък I:
“Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични[27], издадена в съответствие на чл.
3, ал. 2 от ЗКНВП.
От обективна страна - безспорно е установено, че за разпространението
на високорисковите наркотични вещества подсъдимият не е имал надлежно
разрешително по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП. Още повече, че по силата на чл. 30 от
ЗКНВП е налице обща забрана да дейностите, включително търговията,
съхраняването, предлагането и притежаването на растенията, наркотичните
вещества и техните препарати от списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1 от същия закон,
каквото е конопът (марихуаната; канабис), освен ако не е за медицински,
научни и лабораторни изследвания и образователни цели (чл. 31 от ЗКНВП),
което подлежи на разрешителен режим от министъра на здравеопазването,
съгласно чл. 16 от ЗКНВП и Наредба за условията и реда за разрешаване на
дейностите по чл. 73, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите[28].
От доказателствата се установява, че инкриминираното високорисково
вещество не е за целите, посочени изрично в чл. 31 от ЗКНВП, поради което
неговото разпространение изобщо не подлежи на разрешение.

От субективна страна деянието е извършено умишлено по смисъла на
чл. 11, ал. 2 от НК, като подсъдимият е съзнавал обществено опасния му
характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от
извършването му и ги е искал.
Причина за извършване на деянието – ниското правно съзнание на
подсъдимия.
Мотив – желанието му да се обогати по непозволен от закона начин.
При определяне размера на наказанието както и обществената опасност
на деянието и на подсъдимия ****. Д., съдът взе предвид следните
обстоятелства:
- смекчаващи - чистото съдебно минало; добрите характеристични
данни на подсъдимия и младата му възраст; сравнително ниското количество
на разпространеното високорисково наркотично вещество;
- отегчаващи - повишената степен на обществена опасност на деянието.
Като прецени посочените обстоятелства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намери, че са налице условията за приложението на чл. 55
от НК, в хипотезата на многобройните смекчаващи обстоятелства, поради
което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 1-во, пр. 5 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК
осъди подсъдимия на наказание в размер на 6 (шест) месеца лишаване от
свобода и глоба в размер на 500 (петстотин) лева.
9
Видно от справката за съдимост[29] ****. Д. не е осъждан на „лишаване
от свобода” за престъпление от общ характер. Наложеното му с присъдата
наказание лишаване от свобода е до 3 години. Същият не е личност с висока
обществена опасност. По изложените доводи съдът намери, че за постигане
целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, и преди всичко за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия, не е необходимо да изтърпи така наложеното
наказание лишаване от свобода ефективно, поради което и на основание чл.
66, ал. 1 НК отложи изпълнението му за срок от три години.
Съдът счете, че така определеното наказание ще бъде достатъчно да
изпълни индивидуалната и генерална превенция по чл. 36 НК. Подсъдимият
не е личност с висока обществена опасност, поради което съдът не приложи
разпоредбата на чл. 67, ал. 3 НК.
В хода на съдебното следствие подсъдимият ****. Д. не дава обяснения
и не се признава за виновен.
В пледоарията си защитата на подсъдимия твърди, че не са събрани
категорични доказателства, които да обосновават тезата, че ****. Д. е
извършил престъплението, за което е предаден на съд. Защитникът излага
доводи, според които на свидетелите Х. и Н. не следва да бъде давана вяра,
тъй като между двамата имало изградени приятелски отношения, а на Н., у
когото е било намерено наркотичното вещество, предстояло да му бъде
търсена наказателна отговорност за деянието. Според защитата, показанията
на свидетеля К. също не обосновавали обвинителната теза, тъй като този
свидетел е извършвал само транспортна услуга и не бил запознат със
случващото се. Защитникът подчертава, че не следва да се дава вяра на
показанията на свидетеля Х., в частта им, че било известно, че подзащитният
му се занимавал с разпространение на наркотични вещества, тъй като те не се
подкрепяли от други доказателства по делото.
Въз основа на анализ на доказателствата по отделно и в тяхната взаимна
връзка, съдът намери възраженията на защитата за неоснователни. Съдът
подробно анализира показанията на свидетелите Х. и Н. по отделно и
съпоставено с останалата доказателствена маса и ги възприе за истинни в
релевантните по чл. 102 от НПК факти и обстоятелства. Показанията им са
източник на преки гласни доказателства, от които се установява както
авторството на подсъдимия, така и наличието на останалите обективни и
субективни елементи на престъплението разпространение (чрез продажба) на
високорискови наркотични вещества без надлежно разрешително.
Показанията им се подкрепят еднозначно от доказателствената съвкупност,
поради което са възприети от съда. По отношение на качеството на свидетеля
Н. – по-горе в изложението съдът подробно е обсъдил, че същият е бил осъден
с влязла в сила присъда (арг. от чл. 383, ал. 1 от НПК) за деянието си под
формата на държане на високорискови наркотични вещества и по настоящото
наказателно дело за него не съществува никаква забрана на бъде свидетел. По
отношение на свидетеля К. – съдът е обосновал защо и за кои обстоятелства
10
неговите показания са възприети като доказателствен източник.
Възражението на защитата срещу показанията на свидетеля Х., в частта
им досежно обстоятелството, че било известно, че подсъдимия се занимава с
разпространение на наркотични вещества, съдът също не го приема за
основателно. Безспорно, при претърсването на дома и автомобила на
подсъдимия, не са открити наркотични вещества. Обстоятелството обаче,
твърдяно от свидетеля Х., че ****. Д. се занимава с разпространение на
наркотични вещества срещу заплащане, се потвърждава и от показанията на
свидетеля Н., а и съпоставено с останалата доказателствена съвкупност – е
житейски логично. Ако се касае за инцидентна дейност, то няма никаква
логика, свидетелят Х. да се обади именно на **** Д., за да подсигури
закупуването на марихуана от него. От анализа на доказателствените
източници, може да се направи извод, че посдъдимият се е занимавал с
разпространение на наркотични вещества; разполагал е с възможността да ги
достави при уговорка и срещу съответното заплащане. Свидетелят Х. е знаел
това, тъй като е познавал подсъдимия от ученическите им години, и, съдейки
от многобройните телефонни контакти помежду им, са имали трайни и
устойчиви взаимоотношения, включително и такива, свързани с
разпространението на наркотици.
Алтернативно, в пледоарията си защитникът прави искане, с оглед
количеството и стойността на инкриминираното вещество и обстоятелството,
че ****. Д. е неосъждан, да се приеме, че случаят е маловажен и на
подсъдимия да не бъде налагано наказание.
В тази част тезата на защитата не е много ясна – дали се претендира
приложението на чл. 354а, ал. 5 от НК, която касае маловажните случаи по ал.
3 и ал. 4 на чл. 354а от НК; или приложението на някоя от двете хипотези на
чл. 9, ал. 2 от НК.
Относно така направеното искане, съдът установи следното:
Разпоредбата на чл. 354а, ал. 5 от НК, която предвижда по-лека
наказуемост на престъпленията по чл. 354а, ал. 3 от НК или чл. 354а, ал. 4 от
НК, когато случаят е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, е изначално
неприложима спрямо инкриминираната престъпна дейност на подсъдимия.
****. Д. е признат за виновен за извършване на деяние по чл. 354а, ал. 1 от НК
- за разпространение на високорискови наркотични вещества без надлежно
разрешение, което престъпление, с оглед неговата по-висока обществена
опасност, е изключено от приложното поле на чл. 354а, ал. 5 от НК. За пълнота
на отговора, съдът следва да отбележи, че дори и да беше приложима
разпоредбата на чл. 354а, ал. 5 от НК, то престъплението, макар и по-леко
наказуемо, също се наказва с глоба до хиляда лева.
Ако се претендира приложението на чл. 9, ал. 2 от НК – то искането на
защитата е неоснователно и в тази му част. Съгласно правната доктрина и
утвърдената съдебна практика[30], разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК съдържа
две хипотези, при които деянието не е престъпно, макар и да съдържа
11
формално признаците на съответен състав на престъпление. Първата хипотеза
е, когато деянието не е общественоопасно въобще и не оказва никакво
отрицателно въздействие върху защитените обществени отношения. Втората
хипотеза е когато обществената опасност на деянието съществува, но е явно
незначителна.
При решаване на въпроса дали извършеното от подсъдимия ****. Д.
деяние е малозначително и комплексно обследване на релевантните
обстоятелства, съдът установи, че същите не са достатъчни, за да обосноват
приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. В конкретния казус се касае за
разпространение на високорисково наркотично вещество, като по делото са
налице данни, че подсъдимият, макар да не е осъждан или криминално
регистриран, и преди процесния случай се е занимавал с такава дейност. Не
без значение е и личността на дееца, който, макар и с чисто съдебно минало
(отчетено при приложението на чл. 55 от НК), с оглед особеностите на
качество му на военнослужещ, поставя пред него по-високи стандарти за
поведение в обществения живот, с оглед повишаване на доверието на
обществото към военнослужещите, към Българската армия, издигане на
престижа на професията и даване на личен пример. Макар, че деянието не е
извършено при или по повод изпълнение на службата, с него подсъдимия,
предвид статуса си на военнослужещ, пряко нарушава и общовойскови
забрани, изрично регламентирани в чл. 115, ал. 1, т. 6 от Устава за войсковата
служба на въоръжените сили на Република България[31], които същият е
длъжен да спазва и в обществения си живот. Подсъдимият, видно от
показанията на свидетелите Х. и Н., е известен в заинтересованите от
употребата на наркотични вещества среди, и то като „военнослужещия“, което
съществено уронва престижа на Българската армия. Наред с това,
извършеното от подсъдимия престъпление, с оглед неговите субективни и
обективни признаци и предвид особеностите на инкриминираното
високорисково вещество - коноп (марихуана), с нето тегло 1,55 грама, със
съдържание на активния действащ компонент - тетрахидроканабинол - 3,6 %,
на стойност 31 лева, разкрива висока степен на обществена опасност.
Независимо от сравнително ниските нетно тегло на високорисково наркотично
вещество и пазарна стойност (също отчетени при приложението на чл. 55 от
НК), степента на обществена опасност е висока, тъй като с разпространението
на високорискови наркотични вещества съществено се засягат обществените
отношения, свързани с опазване на здравето и живота на широк кръг лица.
Поради изложените съображения съдът не може да приеме деянието,
извършено от подсъдимия, за малозначително, нито пък, че неговата
обществена опасност е явно незначителна.
По делото са направени съдебно-деловодни разноски в размер на 1 369
(хиляда триста шестдесет и девет) лв. за възнаграждения на вещи лица, пътни
разноски на експерти и свидетели. Предвид това, че подсъдимият е признат за
виновен и осъден за деянието, за което е предаден на съд и на основание чл.
189, ал. 4 НПК същият следва да ги заплати на държавата, като от тях сума в
12
размер на 232 (двеста тридесет и два) лв. - по сметка на Софийския военен съд
и сума в размер на 1 137 (хиляда сто тридесет и седем) лв. - по сметка на
Регионална служба „Военна полиция“ – София.
В случай, че подсъдимият не заплати доброволно съдебно-деловодните
разноски в седмодневен срок от влизане на присъдата в сила, то, на основание
чл. 11 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 416, ал. 4 от НПК, същият
следва да заплати и сумата в размер на по 5 (пет) лева държавна такса за
служебно издаване на изпълнителни листове – по сметка на Софийския
военен съд.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

28.04.2025 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

[1] Вж. л. 120 – 122, т. 1 от д. п.;
[2] Вж. л. 121 – 122, т. 1 от д. п.;
[3] Вж. л. 123, т. 1 от д. п.;
[4] Вж. л. 120, гръб, - л. 123, гръб, от съд. дело;
[5] Вж. л. 51, т. 1 от д. п.;
[6] Вж. л. 86, т. 1 от д. п. – постановление за назначаване на експертиза и л. 104, т. 2 от д. п. – постановление за
назначаване на допълнителна експертиза;
[7] Вж. л. 6 – 8, т. 1 от д. п.;
[8] Вж. л. 90 – 102, т. 1 от д. п.;
[9] Вж. л. 106 – 109, т. 2 от д. п.;
[10] ВЖ. л. 19, т. 2 от д. п.;
[11] Вж. л. 140 – 141 от съд. дело;
[12] Вж. л. 14, т. 2 от д. п. и л. 137 – 138 от съд. дело;
[13] Вж. л. 3 – 9, т. 2 от д. п.;
[14] Вж. л. 123, гръб, - л. 125 от съд. дело;
[15] Вж. л. 56 – 58 от д. п. № 7852 ЗМ – 379/2023 г. по описа на 02 РУ-Благоевград, приложено към НОХД №
200/2024 г. по описа на РС – Благоевград;
[16] Вж. л. 132 – 136 от съд. дело и л. 25 – 28 от НОХД № 200/2024 г. по описа на РС – Благоевград;
[17] Вж. л. 17 и л. 14-15, т. 3 от д. п.;
[18] Вж. л. 110, т. 1 от д. п.;
[19] Вж. л. 50, т. 1 от д. п.;
[20] Вж. л. 111-112, т. 1от д. п.;
[21] Вж. л. 56 – 58 от д. п. № 7852 ЗМ – 379/2023 г. по описа на 02 РУ-Благоевград, приложено към НОХД №
200/2024 г. по описа на РС – Благоевград;
[22] Вж. л. 116 от съд. дело;
[23] Вж. л. 112-113, т. 2 от д. п.;
[24] Вж. л. 125, гръб, - л. 126 от съд. дело;
[25] Вж. л. 116, гръб, - л. 117 от съд. дело;
[26] Вж. л. 117, гръб, - л. 120 от съд. дело;
[27] Приета с ПМС № 293 от 27.10.2011 г. (обн., ДВ, бр. 87 от 4.11.2011 г., в сила от 10.11.2011 г., изм., бр. 97 от
8.11.2013 г., изм. и доп., бр. 70 от 11.09.2015 г., доп., бр. 48 от 24.06.2016 г., изм. и доп., бр. 6 от 16.01.2018 г.,
доп., бр. 88 от 23.10.2018 г., изм. и доп., бр. 41 от 21.05.2019 г., доп., бр. 83 от 22.10.2019 г., изм. и доп., бр. 81 от
13
15.09.2020 г., доп., бр. 50 от 15.06.2021 г., бр. 9 от 1.02.2022 г., в сила от 1.02.2022 г., бр. 85 от 25.10.2022 г.);
[28] Приета с ПМС № 259 от 3.10.2016 г. (обн., ДВ, бр. 78 от 6.10.2016 г., изм. и доп., бр. 84 от 12.10.2018 г.);

[29] Вж. л. 142 от съд. дело;
[30]В т. см. вж. Решение № 40 от 28.01.2025 г. на ВКС по н. д. № 940/2024 г., III н. о., НК; Решение № 60131 от
18.03.2022 г. на ВКС по н. д. № 463/2021 г., III н. о., НК; Решение № 60241 от 17.01.2022 г. на ВКС по н. д. №
889/2021 г., I н. о., НК; Решение № 81 от 08.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 56/2019 г., III н. о., НК; Решение № 129
от 21.07.2017 г. на ВКС по н. д. № 592/2017 г., III н. о., НК; Решение № 217 от 17.08.2015 г. на ВКС по н. д. №
620/2015 г., II н. о., НК и др.
[31] Утвърден със Заповед № ОХ-503 от 4.08.2008 г. на министъра на отбраната, обн., ДВ, бр. 75 от 26.08.2008 г.,
в сила от 30.08.2008 г., изм. и доп., бр. 38 от 18.05.2012 г., изм., бр. 42 от 20.05.2014 г., изм. и доп., бр. 67 от
1.09.2015 г., в сила от 1.09.2015 г., бр. 68 от 17.08.2018 г., в сила от 17.08.2018 г.

14
Съобщи за изтекли лични данни