Решение по дело №1888/2018 на Окръжен съд - Варна

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………./…...04.2019г., гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                       СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА  ХЕКИМОВА

при секретар Дарина Баева,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1888 по описа за 2018г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ и е образувано по молба на „Ес Ел Ейч България“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос, ул.“Девня“ №8, офис 103, с която е отправено искане за постановяване на съдебно решение за откриване на производство по несъстоятелност на молителя поради неплатежоспособност, в евентуалност свръхзадълженост. В молбата се излага, че молителят има публичноправни задължения в размер на 2423,78 лева главница и 178,64 лв. обезщетение за забава към 22.08.2018г., както и задължения по търговски сделки в размер на 4434,31 лв., които задължения не е в състояние да погаси. Твърди се в молбата, че дружеството е в невъзможност да изпълнява изискуемите си парични задължения, не разполага с парични средства по банкови сметки или касова наличност; няма дълготрайни материални и нематериални активи. Излага се, че дружеството не реализира приходи от търговска дейност и не притежава изобщо някакви активи. Счита, че дружеството е изпаднало в неплатежоспособност.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оглед основателност на молбата по чл. 625 ТЗ в тежест на молителя е да установи твърденията си, че не е в състояние да изпълнява задълженията си към кредиторите, тоест че е в състояние на неплатежоспособност, както и трайния характер и началната дата на това състояние.

С представените към молбата писмени доказателства молителят – длъжник признава неизгодни факти, а именно че са налице парични задължения на дружеството, които не е в състояние да изпълни.

В случая е приложима и въведената с измененията на чл.608, ал.3 от ТЗ презумпция, съобразно която неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. От молбата по чл.625 от ТЗ е видно и се установява от заключението на вещото лице, че дружеството има публични задължения в общ размер 2757,41 лв., които са просрочени и за чието принудително събиране е образувано изп.дело и е наложен запор върху банкови сметки. Публичните задължения са формирани от неплатени задължения на молителя по ЗДДФЛ, ЗКПО и по издадено наказателно постановление, като дружеството е преустановило редовното обслужване на публичните си задължения, считано от 25.07.2017г., когато е настъпил падежа на дължимите плащания по ЗДДФЛ. След този месец не са погасявани дължимите суми за публични задължения, като последното е с падеж 02.04.2018г.

Презумпцията на чл.608, ал.3 от ТЗ предвижда, че „спиране на плащанията“ е налице и когато длъжникът е платил изцяло или отчасти задълженията на определени кредитори, следователно състоянието на неплатежоспособност се предполага и в случаите, в които не е изпълнено изцяло или отчасти което и да е от съществуващите изискуеми парични вземания по чл.608, ал.1 от ТЗ, тъй като това неизпълнение е приравнено на „спиране на плащанията“. Въведената презумпция е оборима, при провеждане на успешно насрещно доказване от длъжника на обективното си икономическо положение. В настоящия случай предвид образуване на производството по молба на длъжника по реда на чл.625 от ТЗ в депозираната молба се твърди и обосновава състоянието на неплатежоспособност.

Независимо от приложимостта на предвидената в чл.608, ал.3 от ТЗ презумпция, с оглед установеното в чл.621а, ал.1, т.1 от ТЗ служебно начало, съдът винаги е задължен да изследва какво е обективното финансово-икономическо състояние на длъжника, като по своя инициатива събира доказателства за това, вкл. чрез назначаването на експертиза за извършване на анализ на икономическото състояние на дружеството - молител.

В случая е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която, неоспорено от молителя, е прието от съда като компетентно и безпристрастно дадено. При изследване на счетоводната документация на дружеството вещото лице е установило, че дружеството не притежава дълготрайни материални активи, краткотрайни материални и финансови активи. Отразени са вземания от чуждестранни дружества по счетоводни сметки 411 и 422 на обща стойност 24 849,57 лв., формирана от платени суми през 2017г. към съответния контрагент, значителната част от които са с настъпил падеж през 2017г.

Посочените в СЧЕ показатели на финансовия анализ сочат добро финансово състояние през 2016г., като през 2017г. е настъпило изменение поради прекратяване дейността на дружеството - не са реализирани никакви приходи, останали са непогасени публични задължения. Въпреки че общата ликвидност се запазва в сравнително добри граници, останалите показатели сочат влошаване на финансовото състояние. При липсата на други активи положителните стойности на коефициентите на обща и бърза ликвидност се дължат единствено на включените водените в баланса вземания, по отношение на които следва да се вземе предвид, че въпреки липсата на взето решение за отписване с оглед непогасяването им значителен период след падежа вероятно не са събираеми. Наличността по банкова сметка ***,65 лв. не води до промяна на извода за липса на реални средства за покриване на задълженията на дружеството. С оглед прекратяване на осъществяваната дейност през 2017г. не са налице източници на приходи за погасяване на съществуващите задължения, през този период констатираните финансови затруднения, са придобили траен и необратим характер, през 2017г. са и първите непогасени публични задължения и такива по търговски сделки.

При анализа на показателите за ликвидност, установени в заключението, се установява, че показатели за обща и бърза ликвидност са с положителни стойности през целия период, което обаче се дължи изцяло на водените в счетоводството вземания от чуждестранни ЮЛ, които, както е посочено по-горе, е малко вероятно да бъдат събрани. Показателите за незабавна и абсолютна ликвидност, отразяващи непосредствените възможности на предприятието да посреща краткосрочните си задължения с по-бързо ликвидните си активи, още през 2016г. са значително под референтните стойности, като от 2017г. стойностите им са нулеви. Коефициентът на задлъжнялост е с положителни стойности, което се дължи изцяло на водените като активи вземания.

От заключението по ССчЕ се установява също, че наличните парични средства са в размер 17,54 лв. в брой. Установява се също, че началните разноски по несъстоятелността за период от 6 месеца са в размер на 5 000 лв.

Съобразно легалната дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане. Приложима е в случая предвидената с ал.3 на същата разпоредба презумпция, доколкото дружеството – молител е спряло плащанията на публични задължения и такива по търговски сделки през 2017г. С оглед на изложените по-горе обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност, визирани в чл. 608, ал. 1 ТЗ. Длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо публичноправно задължение към държавата, свързано с търговската дейност, поради липсата на парични средства и намаляване обема на търговската дейност. Заключението на вещото лице относно стойностите на финансовите показатели, с неблагоприятни стойности на коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност още от 2016г., с оглед и факта, че положителите стойност на общата и бърза ликвидност се дължат на водените в счетоводството вземания, както и прекратяването на търговската дейност на дружеството и липсата на ДМА и събираеми вземания, налагат извода, че затрудненията на длъжника имат траен и необратим характер и че предприятието не разполага с краткосрочни активи и свободни парични средства, които да покрият задълженията му.

По отношение началната дата на неплатежоспособността, съдът е задължен самостоятелно да извърши преценка, въз основа на обективните данни по делото, тъй като решението има действие спрямо всички, вкл. води до последици по отношение на трети лица, доколкото разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ предвижда нищожност на извършено след началната дата погасяване на парично задължение. Датата следва да се определи според най-ранния падеж на изискуемо непогасено задължение, по отношение на което са налице и предпоставките на чл.608, ал.1 от ТЗ. Към този момент следва да са налице кумулативно всички признаци на неплатежоспособността.

От заключението на вещото лице се установява, че най-рано възникналото неизплатено публично задължение е с падеж 27.02.2017г. Същевременно вещото лице е установило, че последното плащане за погасяване на публични задължения е от 11.08.2017г., а последното касово плащане по търговска сделка е на 19.01.2018г. През същия период са настъпили и падежите на значителна част от краткосрочните вземания, за които са налице данни относно падежа,  а именно на 30.04.2017г. и 31.07.2017г. Съобразно установената счетоводна практика след изтичане на година от падежа при неплащане вземанията се отписват като несъбираеми, което в случая не е извършено, но след този период се преценяват като такива с ниска вероятност да бъдат събрани.

При липсата на установено конкретно събитие, например падеж на парично задължение в значителен размер, обявяване на предсрочна изискуемост или погиване на скъп актив, датата следва да се определи въз основа на анализ на коефициентите за ликвидност и другите финансови показатели, както са посочени от вещото лице. В случая към падежа на най-рано възникналото публично задължение предприятието е осъществявало търговска дейност, притежавало е вземания с ненастъпил падеж, като съпоставката между активи и пасиви е била положителна величина. През 2017г. дружеството е прекратило дейността си, като същевременно е преустановило всички плащания. Съпоставката между активи и пасиви при отчитане на ниската вероятност от събиране на вземанията, като се има предвид и прекратяването на осъществяваната от дружеството дейност, сочи, че трайните финансови затруднения са настъпили след изтичане на една година от падежа на вземанията, поради което съдът намира, че следва да обяви неплатежоспособността на „Ес Ел Ейч България“ ООД, ЕИК *********, с начална дата 31.07.2018г. и да открие производство по несъстоятелност на длъжника.

Кредиторите и длъжника не са се отзовали на поканата на съда да предплатят разноските, необходими за развитие на производството, с оглед разпоредбата на чл. 629б, вр. чл. 632 ТЗ, поради което длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност и производството да бъде спряно. Откритото след решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ имущество следва да бъде запазено за удовлетворяване на кредиторите и постигане целите на производството, поради което следва да се наложи общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Ес Ел Ейч България“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос, ул.“Девня“ №8, офис 103, с начална дата 31.12.2017г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „Ес Ел Ейч България“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос, ул.“Девня“ №8, офис 103.

ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „Ес Ел Ейч България“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос, ул.“Девня“ №8, офис 103.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „Ес Ел Ейч България“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос, ул.“Девня“ №8, офис 103.

ОБЯВЯВА в несъстоятелност „Ес Ел Ейч България“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос, ул.“Девня“ №8, офис 103.

ЗАДЪЛЖАВА длъжника „Ес Ел Ейч България“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос, ул.“Девня“ №8, офис 103, в наименованието си да добави “в несъстоятелност”.

СПИРА производството по несъстоятелност на „Ес Ел Ейч България“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос, ул.“Девня“ №8, офис 103, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ.

УКАЗВА, че спряното производство може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на решението в ТР, по молба на длъжника или на кредитор, при условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, като в противен случай производството ще бъде прекратено и постановено заличаване на длъжника от ТР.

Решението подлежи на вписване в търговския регистър.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър.

Решението подлежи на незабавно изпълнение, на осн. чл. 634 ТЗ.

ДА СЕ ВПИШЕ настоящия съдебен акт в книгата по чл. 634в ТЗ.

 

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: