Решение по дело №6056/2019 на Районен съд - Пловдив

                            Р     Е   Ш   Е   Н   И   Е № 2134

                                             гр. Пловдив, 20.11.2019г.

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА         

 

Пловдивски районен съд, XVІІІ н.с. в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:         

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ТЕРЗОВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №6056/2019г. по описа на ПРС, XVІІІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление НП №1146 от 12.08.2019г. на Заместник – кмет „Обществен ред” в Община Пловдив, упълномощен със Заповед 19ОА-1407/18.06.2019г. на Кмета на Община Пловдив, с което на Т.Д.С., ЕГН:********** за нарушение на чл.6, ал.2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив (приета с Решение №14, взето с протокол №1 от 19.01.2012г.; Изм. и доп. с Р.№415, Пр. №19 от 12.11.2018г.) /НРСППППСТГП/ на осн. чл.43, ал.3 от същата Наредба е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева.

По съображения изложени в жалбата си, Т.Д.С. моли съда да отмени наказателното постановление /НП/, като незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично и се представлява от негов низходящ – дъщеря му, като жалбата се поддържа по същите съображения и отново се прави искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна - Община Пловдив, се представлява от юрисконсулт М., която счита, че наказателното постановление е законосъобразно и иска от съда да го потвърди.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по изложените в нея съображения.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 17.05.2019г. от служител към ОП „Общинска охрана” – гр. Пловдив била наложена глоба с фиш №**********/17.05.2019г. на Т.Д.С., за това, че на същата дата e паркирал лек автомобил „Опел“ с д.к. №***върху тротоара на бул. „6-ти Септември“ срещу №82, без разрешение от собственика на пътя или администрацията. Отразено било, че това е в нарушение на чл.6, ал.2 от НРСППППСТГП, поради което и на осн. чл.43, ал.3 от НРСППППСТГП била наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, която глоба е била обжалвана. С Разпореждане №11010/03.06.2019г., постановено по АНД №3372/2019г. – І н.с. производството било прекратено, а преписката била върната в ОП „Общинска охрана” за издаване на акт за установяване на административно нарушение по реда на чл.39, ал.3 от ЗАНН.

На 15.07.2019г. в отсъствие на жалбоподателя бил съставен от Р.Н.Ч. – охранител в ОП „Общинска охрана“ АУАН № 040081/15.07.2019г. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.6, ал.2 от НРСППППСТГП. АУАН бил връчен на жалбоподателя на същата дата от служители в администрацията на ОП „Общинска охрана“ – гр. Пловдив.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на Т.Д.С., ЕГН:********** за нарушение на чл.6, ал.2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив (приета с Решение №14, взето с протокол №1 от 19.01.2012г.; Изм. и доп. с Р.№415, Пр. №19 от 12.11.2018г.) /НРСППППСТГП/ на осн. чл.43, ал.3 от същата Наредба е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на свидетеля Ч. /актосъставител/. Съдът намира за логични и непротиворечиви с останалия доказателствен материал показанията на разпитания в съдебно заседание актосъставител Р.Н.Ч., който описва обстановка идентична с така посочената в АУАН и НП. Показанията му се кредитират изцяло, тъй като са логични, последователни, съответни на писмените доказателства и най-вече изхождат от незаинтересовано от крайния изход на делото лице. Поради това и казаното от него е достоверен източник на информация относно основния факт на доказване.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив, приета от Общински съвет Пловдив с Решение №14, взето с Протокол № 1 от 19.01.2012г., Изм. и доп. с Р.№415, Пр. №19 от 12.11.2018г. /НРСППППСТГП/ се допуска престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най - малко 2 метра за преминаване на пешеходци, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, във всички останали случаи не се допуска престой и паркиране на моторни превозни средства върху тротоарите. Видно е, че с посочената норма са отразени няколко основни изисквания за водачите, които касаят престоя и паркирането на територията на гр.Пловдив. В обжалваното наказателно постановление е отразено, че С. е паркирал върху тротоара на бул. „6-ти септември“ срещу №82, като е отразено и изрично, че това е било без разрешение на собственика на пътя и администрацията. Т.е цитираният тротоар не е определен от администрацията по смисъла на чл.6, ал.1 от Наредбата. Ето защо и в случая правилно е отразено и в АУАН, и в НП, че е нарушена нормата на чл.6, ал.2 от Наредбата. Нарушението е било извършено и виновно, като за неговата съставомерност е без значение дали са настъпили допълнителни вредни последици, а именно дали начинът на паркиране върху тротоара е на съответното отстояние от два метра от сградата и дали начинът на паркиране е пречел на преминаването на пешеходци или не, доколкото тези обстоятелства са релевантни при обсъждане на евентуално неправомерно паркиране върху тротоар, но в хипотезата на чл.6, ал.1 от Наредбата, т.е, тогава, когато тротоарът е бил определен за паркиране от администрацията.

Независимо от изложеното обаче, според съда е налице основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като  в хода на административно наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Не е спазено императивното изискване на чл.40, ал.1 от ЗАНН нарушителят да бъде поканен за съставяне на АУАН и това да се случи в негово присъствие, както и изискването на чл.40, ал.2 от ЗАНН – АУАН да бъде съставен в отсъствие на нарушителя само след като е бил известен, но не е бил намерен или след надлежна покана не се яви за съставяне на акта. В случая АУАН е бил съставен в отсъствие на нарушителя, на който не е била изпратена покана. Доказателства за изпращане на покана по делото няма. При разпита на актосъставителя, същият заяви, че доколкото знае нарушителят е бил поканен за съставяне на АУАН, но поканата е била изпратена от служители на администрацията. При това положение не може да се приеме, че има надлежно изпратена покана за съставяне на АУАН. Вярно е, че последният е бил връчен на нарушителя на същата дата, но не от актосъставителя, а от други служители в администрацията на ОП „Общинска охрана“ – гр. Пловдив. АУАН е бил съставен в отсъствието на нарушителя С. при неспазена процедура по чл.40, ал.2 от ЗАНН. Не могат да се споделят съображенията на процесуалния представител на въззиваемата страна, че в случая не се касае за нарушено право на защита, а само за обстоятелството, че нарушителят не е наблюдавал фактическото изписване на акта, което единствено всъщност е станало в негово отсъствие. Няма доказателства по делото, че последният въобще е бил канен за съставяне на АУАН. Поради това и се  формира извода, че не е била налице хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, но въпреки това актът е бил съставен на това основание /видно от показанията на актосъставителя/. По делото отсъстват и данни за наличие на първата хипотеза по ал.2 – нарушителят да е известен, но не може да се намери. Отсъствието на предпоставките по чл.40, ал.2 от ЗАНН обоснова и нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя. Посочените нарушения са съществени по своя характер, поради прякото им рефлектиране върху правото на защита на жалбоподателя да участва активно в административния процес и с пълен обем от защитни средства, в случая, касаещи възможността му, предоставена по чл.44, ал.1 от ЗАНН - да направи възражения при самото съставяне на акта.

Поради посочените съображения, съдът намира, че обжалваното НП е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП №1146 от 12.08.2019г. на Заместник – кмет „Обществен ред” в Община Пловдив, упълномощен със Заповед 19ОА-1407/18.06.2019г. на Кмета на Община Пловдив, с което на Т.Д.С., ЕГН:********** за нарушение на чл.6, ал.2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив (приета с Решение №14, взето с протокол №1 от 19.01.2012г.; Изм. и доп. с Р.№415, Пр. №19 от 12.11.2018г.) /НРСППППСТГП/ на осн. чл.43, ал.3 от същата Наредба е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред  Административен съд- Пловдив.

                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ