№ 751
гр. Бургас, 14.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Д. П. Стоянов
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско
дело № 20232100500447 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от “Сити Кеш”
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска” №
29, ет.7, управител Николай Пенчев, чрез юрисконсулт Коланева.
Обжалва се разпореждане № 1074, инкорпорирано в заповед № 203 от 26.01.2023г. за
изпълнение на парично задължение по на чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№425/2023г. на
РС- Бургас против Д. М. К. от гр. Бургас, в частта, с която е отхвърлено заявлението
относно вземането за възнаградителна лихва и за законна лихва за забава.
Твърди се, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска
отмяната му и присъждане на претендираните суми. Изразява несъгласие с извода на съда,
че договорът е недействителен и следва да се присъди само чистата стойност на кредита.
Сочи, че дори да се приеме, че клаузата за експресно разглеждане на кредита е
нищожна, това не води до извод за недействителност на целия договор за кредит. Счита, че в
случая е налице частична недействителност, поради което намира, че логичният извод е да
се присъдят претендираните вземания за главница, договорна възнаградителна лихва и
законна лихва за забава.
Досежно възнаградителната лихва намира, че договорът е съобразен със ЗПК и
изискването на чл.19, ал.4 ГПК. Акцентира, че в закона не е определена горна граница на
възнаградителната лихва, а само на ГПР и понеже лихвата влиза в границите на ГПР, то
същата била законно съобразена с правните норми и търговската практика. Акцентира, че
при небанковите институции лихвите са по- високи с оглед риска, който поемат да отпуснат
финансов ресурс на кредитополучатели, които не могат да получат такъв от банките поради
различни съображения, водещи до ниска кредитоспособност, поради което намира за
меродавна цената на кредитите в сектора, съобразена с императивните изисквания на закона
относно максималния размер на ГПР. Сочи се още, че в случая заемът е необезпечен,
1
поради което не е налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните
могат да уговорят в полза на кредитора, нито е налице противоречие с добрите нрави.
Развити са съображения.
Претендира разноски за двете инстанции, включително за юрисконсултско
възнаграждение.
Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в
законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо
съдът намира частната жалба за допустима.
Бургаският окръжен съд като взе предвид становището на частния жалбоподател и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Частно гражданско дело № 425 по описа за 2023г. на Районен съд- Бургас е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено
от „СИТИ КЕШ“ ООД, чрез пълномощник- юрисконсулт.
Иска се издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против Д. М. К. от
гр. Бургас, за следните суми: 200 лв.- главница; 10,01 лв.- договорна възнаградителна лихва
за периода от 24.03.2022г. до 8.05.2022г.; 107,99 лв.- договорна неустойка, дължима и
неплатена за периода от 24.03.2022г. до 08.05.2022г.; 23,80 лв.- обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва за периода от 01.07.2022г. до 1.01.2023г.; 31,80 лв.-
неустойка за забава, дължима и неплатена за периода от 7.07.2022г. до изплащане на
задължението; 135 лв.- разходи за събиране на вземането поради забава в плащането-
дължими и неплатени за периода от 15.05.2022г. до 1.01.2023г., законната лихва от датата на
подаването на заявлението в съда до изплащане на задължението.
В т.12 от заявлението са изложени следните обстоятелства:
На 24.03.2022г. между „Сити Кеш“ ООД и Д. М. бил сключен договор за паричен
заем № 653020, като договарянето се осъществило чрез средствата за комуникация от
разстояние, посредством сайта на заемодателя, при спазване на изискванията по ЗЕТ,
ЗПФУР, ЗЕДЕУУ. Конкретните действия по сключването на договора са подробно описани.
Кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя сума в размер на 200 лв.-
главница, а кредитополучателят се задължил да върне на кредитодателя общата стойност на
плащанията по кредита в размер на 318 лв., включващи главница, възнаградителна лихва и
неустойка при непредоставяне на поне едно от обезпеченията. Уговорената договорна лихва
била 10,01 лв., а на договорната неустойка за непредоставяне на обезпечение- 107,99 лв.
Съгласно погасителния план кредитополучателя се задължил за върне кредита посредством
заплащането на една месечна погасителна вноска- 210,01 лв., включваща главница и
възнаградителна лихва. Съгласно чл.7, вр. чл.37 от ОУ и чл.3 от Тарифата, при забава на
плащанията, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 10% от остатъка от
дължимата по съответния договор сума до цялостно погасяване. Неустойката се начислява
еднократно при 90 дни забава на плащането. На 7.07.2022г. по кредита била начислена като
задължение по кредита неустойка в размер на 31,80 лв. /на база общото задължение на
2
длъжника- 318 лв.
За периода от 1.07.2022г. до 1.01.2022г. законната лихва за забава върху чистата
стойност на главницата била 23,80 лв.
Към горните задължения на заемателя, се начислявали и такси за събиране на
вземането поради забава в плащането на паричните вноски, основани на чл.7 от договора
във връзка с чл.37 от ОУ. Общият им размер бил 135 лв.
Към заявлението са приложени пълномощно и квитанция за внесена държавна такса,
а като доказателства: Договор за паричен заем Кредирект гратис № 653020 от 24.03.2022г.,
Общи условия на заявителя по договори Кредирект /в сила от 8.03.2019г./, тарифа за таксите
и разходите, събирани от дружеството- заявител.
Районният съд е издал заповед № 203/26.01.2023г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК за претендираната главница, ведно с обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху главницата от подаването на заявлението, както
и за част от разноските /включващи юрисконсултско възнаграждение и държавна такса/.
С обжалваното разпореждане от същата дата /инкорпорирано в текста на заповедта/ е
отхвърлено заявлението в частта относно претенцията за възнаградителната лихва, за
договорната неустойка /наречена такса за експресно разглеждане на документи/, за
неустойката за забава, претенцията за мораторна лихва за периода до подаване на
заявлението, както и разходите за събиране на вземането. Изложени са съображения, че в
отхвърлената част заявлението е основано на договор за потребителски кредит, който е
недействителен съгласно чл.10а, чл.11 ал.1, т.10 във вр. с чл.19, ал.1-4, чл.22 и чл.23 ЗПК и
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, респективно- на
неплатения остатък. Посочено е, че таксата за експресно разглеждане на искането за кредит,
уговорена в т.3.10 на договора и чл.31 от ОУ към него, всъщност е част от възнаграждението
за предоставения кредит, умишлено обособена като отделно възнаграждение, привидно
условно, с цел заобикаляне на ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на
ГПР. Уговарянето й, според съда опорочава договора- съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК „общ
разход по кредита“ са всички разходи по кредита, които са известни на кредитора и които
потребителя следва да заплати, но т.нар. „допълнителна услуга“ не била допълнителна по
смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК, а касаела действие, пряко свързано с усвояването на кредита
/ал.2 от чл.10а ЗПК/. Нейната стойност била изначално известна и изначално дължима за
целия срок на договора още от сключването му, но не фигурирала в общия процент на
разходите на потребителя, макар да се отразявала правопропорционално на стойността на
ГПР, респективно- на общите разходи по кредита. Впечатление правела и величината на
лихвения процент 40,05 %, поради което тази клауза била нищожна и на самостоятелно
основание, като противоречаща на добрите нрави, защото надвишавала трикратния размер
на законната лихва, като е цитирана съдебна практика на ВКС. Затова, като е счел, че
договорът за потребителски кредит е изначално недействителен, районният съд е приел, че
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита /респективно-
неплатения остатък/, ведно със законната лихва от подаване на заявлението.
Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е основателна. Съображения:
3
Съгласно чл.411, ал.2, т.2 ГПК съдът отказва да издаде заповед за изпълнение когато
искането е в противоречие със закона /чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.22 от ЗПК/ и добрите
нрави /чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД/, а съгласно т.3 на същата разпоредба- когато искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това /чл.143 ЗЗП/.
От текста на цитираната норма е видно, че изискването съдът да извърши проверка за
съответствие на искането с императивна норма на закона и добрите нрави, както и за
наличие на неравноправни клаузи, се отнася само до тези клаузи от договора, на които се
основава искането. В заповедното производство по чл.410 ГПК не се разрешава по същество
материалноправния спор между страните, поради което заповедният съд няма задължение да
следи за наличието на всички възможни основания за нищожност/ недействителност на
договора. В този смисъл е и приетото ТР №1/2020 от 27.04.2022г. по тълк.д.№1/2020г. на
ОСГТК на ВКС.
В случая, съдържанието на договора за потребителски кредит формално отговаря на
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 на ЗПК
относно задължителните реквизити на ДПК.
В процесния казус, претенцията за възнаградителна лихва и за обезщетения за
забавено плащане не противоречат на закона и добрите нрави, нито се основават на
неравноправни клаузи от ДПК.
Неправилен е извода на районния съд, че уговорения от страните по договора за
потребителски кредит годишен лихвен процент от 40,05 % противоречи на добрите нрави.
Съгласно чл.10, ал.2 от ЗЗД, лихви могат да се уговарят до размер, определен от
Министерския съвет. Такава норма към датата на сключване на процесния договор, а и
понастоящем, липсва. Доколкото в закона липсваше законоустановена горна граница на
договорната лихва при потребителските кредити /т.е. липсваше императивна правна норма,
регулираща размера на възнаградителната лихва/, единственото ограничение на свободата
на договаряне на страните по този въпрос според разпоредбата на чл. 9 ЗЗД бяха правилата
на добрите нрави, поради което съдебната практика, цитирана от районния съд приемаше за
валидна уговорка, при която договорната лихва не надвишава дву- или трикратния размер
на законната лихва /в различните хипотези на обезпечен и необезпечен заем/. Понастоящем
такава горна граница има и това е 5-кратния размер на законната лихва, посочен в чл.19, ал.4
от ЗПК /касаеща ГПР/. Това е така, предвид разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, която изрично
посочва, че лихвите се включват при определяне на ГПР, от което следва, че ограничението
на чл.19, ал.4 ГПК се отнася и за допустимия размер на възнаградителната лихва.
Процесната лихва е в размер на 40,05 % годишно, не надвишава максимума, предвиден в
чл.19, ал.4 ЗПК, а именно- петкратния размер на законната лихва. Ето защо
възнаградителната лихва е договорена в рамките на закона.
В процесния договор няма уговорено задължение на заемодателя да предостави
обезпечение в тридневен срок от усвояването на заемната сума, въз основа на
неизпълнението на което се претендира заплащане на неустойка от длъжника- 107,99 лв.,
поради което следва да се извършва проверка за съответствие на подобна клауза с
4
императивните разпоредби на ЗПК. Искане към въззивната инстанция за присъждане на
неустойка за непредставяне на обезпечение не е направено, поради което съдът не следва да
се произнася служебно дали същото е основателно.
Уговорката в договора за заплащане на такса в размер на 107,99 лв. за експресно
разглеждане на кредита е свързана с отпускането на сумата по договора за потребителски
кредит от страна на кредитора. Според настоящият съдебен състав това обаче е действие, за
което кредиторът не може да иска заплащане- така чл.10а, ал.2 от ГПК. Нормата е
императивна, поради което уговорките в ДПК/ респективно- в общите условия/ за
заплащането на възнаграждения за услугата „експресно разглеждане на кредита“ са
нищожни на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността
на тези клаузи не влече нищожност на целия договор за потребителски кредит.
Ето защо, въззивната инстанция намира, че в обжалваната част оспореното
разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде
отменено, а вместо него следва да се разпореди издаването на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК и за претендираните суми за възнаградителната и мораторната лихва.
С оглед изхода на делото искането за разноски за двете инстанции е основателно и
следва да се уважи съразмерно на уважените от въззивната инстанция претенции за
възнаградителна и мораторна лихви /за първата инстанция/ и изцяло /за втората инстанция/,
тъй като жалбата, която касае само част от отхвърлените претенции е изцяло уважена.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 1074 от 26.01.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 425 по
описа за 2023г. на Районен съд- Бургас, с което е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК за сумата от 10,01 лв.,
представляваща договорна лихва, както и за сумата от 23,80 лв.- мораторна лихва, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ допълнителна заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по заявлението на “Сити Кеш” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Славянска” № 29, ет.7, управител Николай Пенчев против Д.
М. К. с ЕГН: ********** от гр. *** и за следните суми:
- сумата от 10,01 лв. (десет лева и една стотинка), представляваща договорна
/възнаградителна/ лихва по договор за заем Кредирект Гратис № 653020 от 24.03.2022г.;
- сумата от 23,80 лв. (двадесет и три лева и осемдесет стотинки), обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва, начислено върху главницата от 200 лв. за
периода от 1.07.2022г. до 1.01.2023г.;
- допълнителни разноски в размер на 1,66 лв. /държавна такса/ и 3,32 лв. /за
юрисконсултско възнаграждение/ за производството пред РС- Бургас;
- разноски в размер на 15 лв. /държавна такса/ и 50 лв. /за юрисконсултско
5
възнаграждение/ за въззивната инстанция.
Връща делото на Районен съд- Бургас за издаване на допълнителна заповед за
изпълнение съобразно настоящото определение, както и за даване на указания на заявителя
да предяви осъдителен иск за вземанията си, за които заявлението е отхвърлено.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6