№ 5138
гр. София, 07.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110135826 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от ищеца *****, чрез ***** с искане за изменение на
постановеното по гр.д. № ***** по описа на Софийски районен съд Решение № ******
в частта му за разноските, като на ищеца бъдат присъдени сторените в производството
разноски за платена държавна такса в размер на 50 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за това
срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава изцяло предявения
иск, като по делото е постановено решение, съобразно признанието. В тази хипотеза
приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която ако ответникът
с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако е признал иска,
разноските се възлагат върху ищеца. Съдът намира, че са налице и двете предпоставки
за приложение на цитираната разпоредба, като счита, че с извънсъдебното
претендиране на процесното вземане (дори и несъществуващо) ответникът по
отрицателен установителен иск за отричане на вземането не дава повод за завеждане на
делото. При сега действащия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може
да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца,
тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът
обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието.
При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен
титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за
предявяването на иска. В този смисъл е и и константната практика на ВКС (в този
смисъл – Определение № 474/07.11.2019 г. по ч.гр.д. № 6063/2019 г. на ВКС,
Определение № 66/12.02.2018 г. по ч.гр.д. № 4770/2017 г. на ВКС, Определение №
95/22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г. на ВКС и много други.)
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на *****, чрез ***** с искане за
изменение на постановеното по гр.д. № ***** по описа на Софийски районен съд
Решение № ****** в частта му за разноските, като на ищеца бъдат присъдени
сторените в производството разноски за платена държавна такса в размер на 50 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2