№ 313
гр. Габрово, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Г.а Косева
Габриела Б. И.а
при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова
като разгледа докладваното от Габриела Б. И.а Въззивно гражданско дело №
20254200500610 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 4978 от 03.07.2025 г. на Г. И. Х.
против Решение № 257 от 18.06.2025 г. по гр. д. № 2111/2024 г. по описа на РС
– Габрово, с което съдът е постановил изнасяне на публична продан на
недвижим имот, представляващ УПИ IV-211, с площ 1 630 кв. м., който е
съставен от ПИ 209, ПИ 210, ПИ 211 и ПИ 212, по плана на с. ***** общ.
Габрово, заедно с построените в това УПИ сгради: паянтова постройка с площ
47 кв. м.; навес с площ 51 кв. м.; навес с площ 44 кв. м.; паянтова сграда с
площ 35 кв. м., без масивна сграда на 2 етажа с площ 84 кв. м., при граници на
имота: улица о.т. 117-118-119; УПИ V-214; УПИ V-213 и улица о.т. 117-116а на
стойност по средни пазарни цени: 17 100 лв., при разпределение на
получената от продажбата сума: 3/18 ид. ч. за Д. Х. Г.; 5/18 ид. ч. за М. И. Х.;
10/18 ид. ч. за Г. И. Х..
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на
обжалваното съдебно решение. Жалбоподателят твърди, че съдът неправилно
е определил квотите, при които е изнесен имотът на публична продан, тъй
като не е изследвано какъв е делът на наследодателите И. и К.. Сочи, че
възобновяването на делото, което е било спряно във втората фаза на делбата
през 1980 г., изразяващо постигане на съгласие между наследодателите И. и
К., е правно необосновано и противоречи на принципите на правна сигурност
и стабилитет. Наред с това, към настоящият момент Д. Г. нямала интерес от
възобновяване на производството, тъй като нейната наследодателка К. М.ова
не е оспорвала едноличното владение на наследодателя на жалбоподателя – И.
Х., което правело възобновяването недопустимо. Освен това било нарушено
1
правото на защита на жалбоподателя, доколкото към момента на спиране на
делото във втора фаза – около 1980 г., същият не е бил роден, което
ограничавало правото му да участва в ключовите фази на производството.
Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, да прекрати
производството като недопустимо и да постанови, че спорът не подлежи на
ново разглеждане.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от М.
Х. и Д. Г., с който оспорват въззивната жалба като неоснователна.
При служебна проверка по чл. 267, ал. 1 ГПК съдът намира, че жалбата е
редовна и допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да се приложи императивна правна
норма и/или служебно следи за интереса на някоя от страните – т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на
ВКС. При извършената проверка съдът намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Предвид горното, съдът пристъпи към проверка по чл. 271, ал. 1 ГПК на
правилността на решението, съобразно правомощията си.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
Първоинстанционното производство е такова по делба във втора фаза по
нейното извършване. С искова молба М. И. Х. и Д. Х. Г. срещу Г. И. Х. са
поискали делба на горепосочения недвижим имот, като са посочили, че между
К. Д. М.ова и И. М.ов Х. е постановено решение, с което е допусната делба на
процесния имот при квоти: 1/6 ид. ч. за К. М.ова и 5/6 ид. ч. за И. Х., като са
поискали да бъде допусната делба между техните наследници, т. е.
производството по делба да започне отново, а евентуално да се възобнови
делото от 1981 г. и да се извърши делбата, така както е допусната с
постановеното решение.
Производството по делбата на процесния недвижим имот е възобновено –
гр. д. № 193/1980 г. с нов № 726/1981 г. по описа на РС-Габрово, като е
образувано под нов номер – гр. д. № 2111/2024 г. С решението от 19.12.1980 г.
по гр. д. № 193/1980 г. на РС – Габрово е допуснато извършването на делба на
гореописния наследствен недвижим имот между К. М.ова при 1/6 ид. ч. и И.
Х. при 5/6 ид. ч. от него. Решението е потвърдено с Решение от 18.02.1981 г.
по в. гр. д. № 111/1981 г. по описа на ОС – Габрово.
С протоколно определение от 29.09.1981 г., поради невнасяне на
определения депозит за вещо лице, делото е внесено в архив. След молба и
внасяне на определения депозит, производството е възобновено, като с
решение от 02.12.1981 г. е съставен проект за разделителен протокол. Същият
2
не е обявен за окончателен, поради което отново е определен депозит за вещо
лице, което да даде заключение обособени ли са проектопарцели и каква е
пазарната им стойност. Поради невнасяне на определения депозит, с
протоколно определение от 14.11.1994 г., делото отново е внесено в архив.
От представените удостоверения за наследници се установява, че И. М.ов
Х., починал през 22.04.2019 г. е оставил за наследници еднокръвните му
синове М. И. Х. и Г. И. Х. и съпруга М. Г. Х., починала на 23.01.2024 г.,
оставила за наследник сина си Г. И. Х.. Установява се, че К. Д. М.ова е
оставила за наследник дъщеря си Д. Х. Г..
По делото е изслушана експертиза, която съдът кредитира като пълна,
обективна и компетентно изготвена, от която се установява, че имотът е
поделяем на не повече от две реални части, на стойност по средни пазарни
цени 17 100 лв.
Съделителите М. Х. и Д. Г. са заявили, че не желаят възлагане в общ дял,
поради което съдът е изнесъл процесния имот на публична продан като
поделяем, при разпределение на получената сума от продажбата съобразно
квотите на съделителите: 5/18 ид. ч. за М. И. Х. /правоприемник на починалия
И. Х. през 22.04.2019 г./; 3/18 ид. ч. за Д. Х. Г. /правоприемник на починалата
К. М.ова/; 10/18 ид. ч. за Г. И. Х. /правоприемник на починалия И. Х. през
22.04.2019 г. и правоприемник на съпругата на последния, починала на
23.01.2024 г./
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Делбеното производство, макар и протичащо в две фази (по допускането
и по извършването на делбата), е единно съдебно исково производство за
реализиране на потестативното право на съсобственика да иска по съдебен
ред прекратяване на съществуването на съсобствеността посредством
предвидените в ГПК способи и трансформирането в индивидуална
собственост върху обособени в хода на делбеното производство
самостоятелни реални дялове. Поради това втората фаза на производството
протича в предметната рамка, очертана с решението по допускане на делбата.
Делба се извършва само на имотите, допуснати до делба, и между лицата,
между които делбата е допусната с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК,
респективно техни законни правоприемници. При извършването на делбата
съдът следва да се съобрази с влязлото в сила решение по чл. 344 ГПК, което
има сила на пресъдено нещо относно лицата, които имат право на дял,
имотите, които следва да се делят, и частите на всеки един от съделителите.
Когато някой от съделителите почине, той се замества от неговите
наследници, като правоприемството настъпва по силата на закона и
производството продължава в лицето на правоприемника. Ако
правоприемниците на починалия съделител са повече от един, правата, които
са определени за наследодателя с решението по допускане на делбата, се
разпределят помежду им според установеното основание за настъпилото
правоприемство.
В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението по
3
допускане на делбата, съдията трябва да допусне изслушване на експертиза за
поделяемостта и средната пазарна цена на имуществото, предмет на делбата.
Тази експертиза може да бъде допусната и с отделно определение,
постановено в закрито заседание преди провеждането на това съдебно
заседание. Допускането представлява съдопроизводствено действие, което
съдът задължително трябва да извърши, независимо от волята на страните.
Експертизата се допуска служебно от съда, като депозитът за вещото лице се
разпределя между съделителите според квотите им в съсобствеността,
определени с решението по допускане на делбата. Ако депозитът не бъде
внесен в определения от съда срок, на основанието съгласно разпоредбата на
чл. 60, ал. 2 от Правилника за администрацията на съдилищата, делото се
внася в архива. С факта на невнасянето на определения депозит, съделителите
бездействат, с което може да се приеме, че изразяват воля, че не желаят
делбата да бъде извършена, но при бездействие на съделителите във втората
фаза на делбата, съдът не може да прекрати делото. Ако го стори, той би
лишил съделителите от правото им на делба, тъй като при прекратяване на
делбеното производство преди постановяване на решение за извършване на
делбата правото на делба остава нереализирано, а след това прекратяване
съделителите не биха могли да заведат ново дело за делба, а при завеждане на
такова то би било прекратено поради силата на пресъдено нещо на влязлото в
сила решение по допускане на делбата. Поради това, производството не се
прекратява, а се внася в архив. Няма пречка по-нататъшен ход на делото може
да бъде даден и съответно делбеното производство да приключи с решение по
извършване на делбата, при постъпване на искане за възобновяването му от
който и да е от съделителите, респективно от техните правоприемници,
независимо от продължителността на периода от време, който е изминал от
момента на внасянето на делото в архива.
Предвид гореизложеното, подадената въззивна жалба е изцяло
неоснователна. Решението и производството не е недопустимо, поради липса
на правен интерес. Всеки от съделителите, респ. техните правоприемници
може да поиска възобновяване на производството, независимо от
продължителността на периода, който е изминал от момента на внасяне на
делото в архив, който период в конкретната хипотеза е 44 г. Възражението, че
И. Х. е владял изнесения на публична продан имот в продължение на повече
от 10 години, необезпокояван от К. М.ова, поради което е придобил
собствеността върху него, което прави производството недопустимо, съдът
намира за преклудирано. В първоинстанционното производство Г. Х. не е
подал отговор на исковата молба и не се е явил в проведеното съдебно
заседание, а съгласно Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г., ОСГТК на ВКС общото правило на чл. 133 ГПК за преклудиране на
възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор се отнася и за
възраженията за придобивна и погасителна давност. Същите се преклудират в
посочения срок, доколкото по естеството си не могат да се основават на
нововъзникнал факт, тъй като с предявяване на иска давността се прекъсва
/чл. 116, б. „в“ ЗЗД и чл. 84 ЗС/. По силата на концентрационното начало в
процеса, страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските,
4
които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното
производство.
На следващо място, с решението в първа фаза на делбата, постановено на
19.12.1980 г., е допуснато извършването на делба на процесния имот между И.
М.ов Х. и К. Д. М.ова. Предвид това, неоснователно възражението на
жалбоподателя, правоприемник на И. Х., че съдът не е изследвал
съсобствеността между съделители И. Х. и К. М.ова, които са починали в
периода, през който делото е било внесено в архив и които са заместени в
процесни от жалбоподателя и въззиваемите М. Х. и Д. Г..
Първоинстанционният съд във фазата по извършване на делбата е обвързан от
влязлото в сила решение в първа фаза на делбеното производство, като в
пълно съответствие с процесуалните правила, съдът е конституирал
наследниците на починалите съделители по реда на чл. 227 ГПК, тъй като
макар и внесено в архив, производството по делото продължава да е висящо
между страните. В този смисъл е неоснователно и възражението на
жалбоподателя, че е нарушено правото му на защита в производството.
Същият замества починалия си праводател и встъпва в процесуалното му
положение такова, каквото е към деня на правоприемството. Ето защо, не е
нарушено правото на защита на жалбоподателя, доколкото той е обвързан от
извършените действия по делото до момента на заместването на праводателя
му, без да е необходимо тези процесуални действия да се повтарят.
Предвид всичко гореизложено, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба следва да се остави без уважение като
неоснователна.
При крайния изход на делото въззиваемите имат право на разноски,
съобразно направеното искане за присъждането им и представените
доказателства за извършването на такива в размер на 1 000 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение за представителството им във въззивната
инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 257 от 18.06.2025 г. по гр. д. № 2111/2024 г.
по описа на РС – Габрово.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Г. И. Х., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Габрово, ул. „*****“ № 10, вх. „Г“, ет. 5, ап. № 9, да заплати на М.
И. Х., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Стара Загора, ул. „*****“ № 87, ет. 3 и
Д. Х. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*****“ № 41, вх. „В“, ет.
6, ап. № 12, сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща разноски във
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването на препис
от него на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6