Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.10.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
открито съдебно заседание при закрити врата на дванадесети октомври две хиляди
и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1236 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от
длъжник за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание
неплатежоспособност по чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл. 608 ТЗ.
Молителят „А.С.“ ЕООД твърди, че е в състояние на
неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 ТЗ, тъй като не е в състояние да
изпълни изискуеми публични задължения в размер на 125 836,38 лева. Предвид
изложеното иска да се открие производство по несъстоятелност и същото да бъде
спряно на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито
производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а именно:
1/ Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично
посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или
кредитор на длъжника по търговска сделка, от Националната агенция за приходите
за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската
дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане, както и от
Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" при изискуеми и
неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца; 2/ Длъжникът да
е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3/ Да се установи неплатежоспособност на
длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, респективно
свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4/
Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.
В конкретния случай писмена
молба за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от длъжника „А.С.“
ЕООД. Молителят е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, с оглед правно
организационната си форма като търговско дружество.
От изслушаната по делото
експертиза, както и приетите писмени доказателства се доказа, че дружеството
има изискуеми публични задължения в общ размер на 127 хил. лв.
Установяването на състоянието на неплатежоспособност
на молителя трябва да се извърши на базата на анализ на имуществено-финансовото
състояние на предприятието му, от който да се изведе възможността или
невъзможността да погасява задълженията си.
По делото са приети като
доказателства счетоводни баланси и годишни финансови отчети за 2014 г., 2015
г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., инвентаризационни описи и
сравнителната ведомост за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. От приложената по
делото справка от МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“ е видно, че в централната
база на АИС КАТ към 22.07.2020 г. няма данни за регистрирани моторни превозни
средства на името на „А.С.“ ЕООД. Установява се от извършената справка ИКАР по
имотния регистър на Република България, че няма данни за вписвания на името на молителя.
С постановление за налагане
на обезпечителни мерки изх. № 53-00-3053/12.09.2015 г. и с постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № С190022-022-0022260/25.03.2019 г. са
наложени запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити,
вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, находящи се в „Първа инвестиционна
банка“ АД и запор върху притежаваните от лицето ценни книги.
От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че
през анализирания период активите на „А.С.“ ЕООД са били изцяло текущи, без
наличие на материални запаси. Краткосрочните вземания не превишават една трета
от текущите активи, основен дял, от които са под формата на парични средства.
Към края на различните годишни отчетни периоди паричните средства, посочени
предимно като касови наличности, заемат между 70 и 87 процента от общата
стойност на активите на дружеството. Установява се, че през периода от 2014 г.
до 2019 г. вкл. собственият капитал на молителя неизменно е отрицателна
величина, тоест дружеството е декапитализирано. Налице е и тенденция към
задълбочаване степента на декапитализация, вследствие на отчитаните отрицателни
текущи финансови резултати.
Видно е от заключението на вещото лице, че през
анализирания период задълженията са изцяло краткотрайни. В основната си част
същите представляват публични задължения за данъци и осигуровки, с настъпила
изискуемост преди повече от една година от датата на баланса. Отчитат се и
задължения към персонала, в размери към края на отчетните периоди.
През целия изследван период стойностите на
коефициентите на обща ликвидност са под минимално допустимата си граница, при
наличие на тенденции към понижение. До края на 2017 г. отклонението му от
минималната референтна стойност е от порядъка на 33%, а към 31.12.2018 г.
достига до около 50%. Същевременно стойностите на останалите показатели за
ликвидност съответстват на референтните за всеки един коефициент, като някои
дори превишават горните им граници. Изключение от констатацията прави
коефициентът на бърза ликвидност към 31.12.2018 г., чиято стойност се понижава
под минимално допустимата. През 2019 г. стойностите на активите на „А.С.“ ЕООД,
които са изцяло краткотрайни, се понижава значително, като при това размерът на
задълженията продължава да нараства. В края на периода дружеството притежава
като активи единствено парични средства – 5 хил. лв., при наличие на текущи
задължения в размер на 127 хил. лв. В резултат на тези изменения стойностите на
всички показатели на ликвидност намаляват чувствително и към 31.12.2019 г.
стойностите на коефициентите са многократно по-ниски от референтните.
Установява се, че през периода от 2014 г. до 2019 г.
вкл. „А.“ ЕООД е декапитализирано, а изчислените стойности на показателите за
финансова автономност не могат да бъдат използвани за сравнителен анализ, тъй
като същите не дават реална представа за степента на задлъжнялост, която в
случая е изключително висока.
Видно е, че към 31.12.2019 г. имуществото на „А.С.“
ЕООД е представлявало парични средства по банкови сметки – 5 хил. лв. С
постановление за налагане на обезпечителни мерки №
С190022-022-0022260/25.03.2019 г. същите са запорирани. Значителното влошаване
на коефициентите за бърза, незабавна и на абсолютна ликвидност е започнало през
2019 г., към края на която молителят е разполагал с незначителни суми парични
средства в сравнение с размера на изискуемите задължения. Стойностите на
показателите за ликвидност сочат, че дружеството не е в състояние да изпълни
изискуемите си парични задължения, считано от 31.12.2019 г.
От анализа на показателите за ликвидност може да се
направи извод, че с известни затруднения до 31.12.2018 г. „А.С.“ ЕООД е било в
състояние да покрива краткосрочните си задължения с притежаваните краткотрайни
активи – коефициентите на незабавна и на абсолютна ликвидност са в допустими
граници, а този на бърза ликвидност е близо до минималната си референтна
стойност. Към 31.12.2019 г. дружеството не е притежавало достатъчно парични
средства, с които безпроблемно да извършва плащания на текущи задължения.
При съобразяване установеното от вещото лице и
приетите писмени доказателства, съдът намира, че са налице всички предпоставки за
откриване производство по несъстоятелност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, тъй
като длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемите си задължения, поради
което спрямо „А.С.“ ЕООД следва да бъде открито производство по
несъстоятелност.
Съгласно константната практика на ВКС, включително
застъпена в решения по чл. 290 ГПК, като решение № 64/23.03.2010 г. по т.д. №
959/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил
задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, като трябва да бъде
оборена установената от закона презумпция и докаже, че е платежоспособен и е в
състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната
изискуемост. От данните по делото се потвърждава становището на молителя, че
затрудненията му за покриване на задълженията не са временни и че същият е
изпаднал в състояние на неплатежоспособност и спрямо него следва да се открие
производство по несъстоятелност.
При определяне началната дата на неплатежоспособност
трябва да се преценят всички данни по делото. В задължителната практика на
Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК и застъпена в
решения: решение № 33/07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.,
решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение №
90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 44/04.07.2012
г. по т.д. № 983/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202/10.01.2014 г. по т.д. №
1453/2013 г. и др., се приема, че началната дата на неплатежоспособност трябва
да се разглежда като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника
да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи и се определя с оглед на неговото
цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на
спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на
неплатежоспособността. От значение за началната дата на неплатежоспособност е
обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а
не спираното на плащанията към отделен кредитор. За начална дата на неплатежоспособността
на молителя „А.С.“ ЕООД следва да се приеме 31.12.2019 г., към която дата,
съгласно заключението на вещото лице, дружеството не е притежавало достатъчно
парични средства, с които безпроблемно да извършва плащания на текущи
задължения и това състояние е трайно и обективно.
По делото са събрани доказателства, че молителят „А.С.“
ЕООД не разполага с парични средства или бързоликвидни материални активи за
посрещане на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност.
Разноски не са предплатени и в указания от съда срок с протоколно определение
от 12.10.2020 г., вписано в книгата по чл. 634в ТЗ на 12.10.2020 г. С оглед на
това и предвид изрично заявеното от молителя искане, съдът намира, че следва да
постанови решение по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 84, т. 1 ГПК
молителят ще бъде осъден с решението да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 250 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „А.С.“ ЕООД, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 31.12.2019 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „А.С.“
ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника „А.С.“ ЕООД, с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:***.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото
на „А.С.“ ЕООД.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на
предприятието „А.С.“ ЕООД, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***.
СПИРА производството по т.д. № 1236/2020
г. по описа на СГС, VІ-1 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че
спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една
година от вписването на решението по ал. 1 по молба на длъжника или на
кредитора, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако представи
доказателства за предплащане на сумата
от 3 000 лева /три хиляди лева/, необходима за покриване на началните
разноски в производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че в
случай, че в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде
възобновено, дружеството ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на
длъжника.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл.
84, т. 1 ГПК „А.С.“ ЕООД, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева /двеста и петдесет лева/,
представляваща разноски по делото за държавна такса.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и
може да се обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание
чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на
Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: