Решение по дело №280/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 104, ал.1 от Закона за държавния служител / ЗДСл/.

Образувано е въз основа съединеният с оспорването на Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД-05-96/29.05.2023 г., издадена от директора на РДГ – гр. Пазарджик иск за изплащане на обезщетение за времето, през А. Г. П. не е била на служба, поради прекратяване на служебното правоотношение, за срок от 6 месеца – от 29.05.2023г. до 29.11.2023г. в размер на 13 266 лева, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.

В съдебно заседание ищецът и адв. П. се явяват лично. Адв. П. поддържа, че исковата претенция е основателна и доказана от събраните по делото доказателства, моли съдът да я уважи изцяло, ведно с претендираната законна лихва, както и да им бъдат присъдени разноски, съгласно представен списък. В съдебно заседание по искане на защитата, съдът е допуснал изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК.

Ответникът – Регионална дирекция по горите гр. Пазарджик, представлявана от директора – редовно призован, изпраща процесуален представител, който в отговора на исковата молба релевира съображения за неоснователност на предявения иск. В съдебно заседание счита, че претендираната сума следва да бъде редуцирана до допуснатото изменение на иска, в съответствие със заключението на вещото лице по допуснатата СИЕ. Прави възражение за прекомерност на поискания адвокатски хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита предявения иск за доказан от представените по делото писмени доказателства и заключение на вещото лице, моли съдът да го уважи.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 07/19.04.2010г. на директора на РДГ-Пазарджик, ищцата била назначена на длъжността главен счетоводител.

С Решение № 824/28.02.2024г., постановено по адм.дело № 576/2023г., по жалба на А. Г. П. Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД-05-96/29.05.2023 г., издадена от директора на РДГ – гр. Пазарджик е отменена като незаконосъобразна. Постановеното Решение е оставено в сила с Решение № 7486/18.06.20214г. по адм.дело № 4223/2024г., по описа на ВАС, Второ отделение.

На 30.05.2023г. между „Вета Груп Консулт“ ООД – гр. Пазарджик и ищцата бил сключен трудов договор, на основание чл.70, ал.1 от Кодекса на труда КТ/, чрез който последната приела да изпълнява длъжността зам.главен счетоводител с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2000 лева. Със заповед № 10/19.07.2023г. трудовият договор бил прекратен, на основание чл.71, ал.1 от КТ, като за осигурителния период ищцата получила брутен доход в размер на 3979,65 лева и нетно възнаграждение в размер на 3126,42 лева.

На 24.06.2024г. със заявление № РДГ09-5706 ищцата поискала да бъде възстановена на предишната длъжност, на основание чл.122, ал.1 от ЗДСл, като със заповед № ЧР02-75/24.06.2024г. директора на РДГ-Пазарджик определил нов размер на индивидуалната основна месечна заплата - 2431 лева.

На 03.07.2024г. ищцата била регистрирана в дирекция “Бюро по труда“-Пазарджик, като търсещо работа лице.

За изясняване на обстоятелства от съществено значение за делото, съдът е допуснал до изслушване съдебно-икономическа експертиза / СИЕ /, чието заключение кредитира изцяло, като обосновано, компетентно и изчерпателно, прието и неоспорено от страните, от което става ясно, че индивидуалната основна месечна заплата на ищцата към датата на прекратяване на служебното правоотношение – 29.05.2023г., за заеманата от нея длъжност - главен счетоводител, Длъжностно ниво - „Експертно ниво 4“, с длъжностно ниво по КДА-8 е в размер на 2 211 лева. От 01.08.2023 г. съгласно заповед № Р305-207/08.11.2023 г. на директора на РДГ - Пазарджик увеличението на индивидуалната заплата на длъжността главен счетоводител е нула процента. От 01.01.2024 г. индивидуалната работна заплата за длъжността гл. счетоводител, съгласно новите нива на основните месечни заплати на държавните служители определени с Постановление № 79/03.04.2024 г./ обн. ДВ бр.30 /05.04.2024г. / се увеличава с 220 лв. и става 2 431 лв. Размера на обезщетението на ищцата по смисъла на чл.104, ал.1, изр.1 от ЗДСл, за периода от 29.05.2023 г. до 28.11.2023 г. е в размер на 14 729,05 лв.

В периода от 31.05.2023 г. до 18.07.2023 г. последната е работила във „Вета Груп Консулт“ ООД на длъжност „зам. главен счетоводител“, като основната заплата по сключения трудов договор е в размер на 2 000 лв. Размера на обезщетението по смисъла на чл.104, ал.1, изр.2 от ЗДСл е разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

За периода 31.05.2023 г. - 18.07.2023 г. основното възнаграждение по сключеният трудов договор е в размер на 3 242,86 лв. Размерът на обезщетението чл.104, ал.1, изр.2 от ЗДСл е в размер на 11 486,19 лв. Законната лихва върху обезщетението е изчислена в два варианта: от датата на подаване на жалбата – 12.06.2023г. до 24.01.2025 г. и е в размер на 2 539,58 лв.; от датата на постановяване на решението за отмяна на заповедта за уволнение възлиза на 956,54 лв.

Искът е предявен от активно легитимирано лице срещу юридическото лице на административния орган, при упражняване на чиято административна дейност се твърди да са причинени вредите. Искът е предявен от надлежна страна и в срок, затова същият е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът е ОСНОВАТЕЛЕН, по следните съображения:

В Глава шеста на ЗДСл са регламентирани обезщетенията, които се дължат на държавните служители при прекратяване на служебното им правоотношение. В чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е предвидено, че когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. От така очертаната правна разпоредба е видно, че искът за обезщетение е осъдителен и с него се цели да бъде възмезден служителят при незаконно признаване на прекратяване на служебното му правоотношение.

Предпоставките на иска са: наличие на отменен административен акт, с който е прекратено служебното правоотношение, служителят вследствие на прекратяването да е останал без работа или да е получавал друго по- ниско възнаграждение, максималният размер на обезщетението – 6 месеца и база за изчисляване на възнаграждението - определената основна заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно, в която насока са мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2023 г. по тълк. д. № 4/2022 г., ОСС на ВАС, I и II Колегии / на основание чл. 130 от ЗСВ задължително за страните и съдът /: „…Текстове на чл. 104, ал. 1 ЗДСл, чл. 237 ЗМВР, чл. 119 ЗДАНС и чл. 172, ал. 1 ЗОВСРБ очертават като общи следните признаци на обезщетяването по реда на цитираните закони - то има имуществен, обективен и ограничен характер в следните насоки - увреждащ юридически факт, правни субекти - носители на субективното право, период от време на търпене на вредите, размер на обезщетенията и предмет на обезщетяване. От обективна страна, обезщетенията, предвидени в цитираните по-горе устройствени закони, имат ограничен, от гледна точка на времевия критерий и критерия размер, характер. Те обезщетяват държавния служител, адресат на незаконното уволнение, за неполучаването на заплата само за периода на оставане без работа, а обезщетението се изчислява на базата на получаваната от него основна заплата (възнаграждение), но за не повече от 6 месеца. Имат имуществен характер и са дължими поради признаването на уволнението за незаконно, след отмяната на заповедта за уволнение от органа по назначаването или съда. Законът не изисква установяване виновен характер на издаването на незаконосъобразната заповед или виновно лишаване на държавния служител от възможност да получава заплатата си. Основната предпоставка за получаването на обезщетението, освен признаване на уволнението за незаконно и отмяната на заповедта за уволнение, е оставането на служителя без работа след прекратяване на служебното правоотношение или извършване на работа на по-ниско платена длъжност в същия период, като максималният период на обезщетяване е 6 месеца. От това следва, че обезщетенията по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, чл. 237 ЗМВР, чл. 119 ЗДАНС и чл. 172, ал. 1 ЗОВСРБ следва да се разглеждат като парично компенсаторно средство за покриване на претърпени вреди. От обективна страна, анализът на текста на разпоредбите, на систематичното им място, на вида и характера на самите закони, налага извод, че така очертаното субективно право на обезщетение се основава единствено на обстоятелството, че служителят незаконосъобразно е бил лишен от възможност да заема държавна служба и обезщетението има за цел да компенсира неполучената от него заплата „за цялото време, през което не заема държавна служба“, поради незаконното му уволнение, но за не повече от 6 месеца. Като обезщетение за вид вреда, по естеството си то представлява обезщетение за пропусната полза, изразяваща се в неполучени заплати или възнаграждения, за времето, през което не се заема държавна служба, които със сигурност биха били получени, в случай че служебното правоотношение не е било незаконосъобразно прекратено. Доколкото е предвидено да компенсира липсващия доход от заплати, то представлява обезщетение за имуществени по характера си вреди. Изводът за това се подкрепя и от императивно посочения законов начин на определяне на дължимото обезщетение, което се извършва въз основа на получаваното основно възнаграждение или разликата между получавания след уволнението доход и дохода, от който служителят е бил лишен за периода на оставане без работа, но за не повече от 6 месеца. В тази насока законите, освен основната заплата като основа за обезщетението, въвеждат и ограничен времеви критерий, валиден и в двете хипотези за изчисление на размера на обезщетенията - "цялото време", в което не се заема държавна служба по причина на незаконното уволнение (периодът на незаемане държавната служба има начален и краен момент), но не повече от 6 месеца (допълнителен времеви ограничител), през който период служителят не получава заплатата си…“.

В конкретната хипотеза, от събраните по делото доказателства се установява, а и между страните няма спор, че със Заповед № 07/19.04.2010г. на директора на РДГ-Пазарджик, ищцата била назначена на длъжността главен счетоводител. Със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД-05-96/29.05.2023 г., издадена от директора на РДГ – гр. Пазарджик, на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, на основание чл. 90, ал.1, т.5, чл. 91, чл. 93, ал. 1 и чл. 94 от ЗДСл. и е прекратено служебното й правоотношение на длъжност „Главен счетоводител“ в Дирекция „Административно-правна и финансово-ресурсна“ с придобит ранг V-ти старши, на основание чл. 107, ал.1, т. 3, вр. чл. 108, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл. С Решение № 824/28.02.2024г., постановено по адм.дело № 576/2023г., по жалба на А. Г. П. Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД-05-96/29.05.2023 г., издадена от директора на РДГ – гр. Пазарджик е отменена като незаконосъобразна. Постановеното Решение е оставено в сила с Решение № 7486/18.06.20214г. по адм.дело № 4223/2024г., по описа на ВАС, Второ отделение.

Искът е предявен за периода от 29.05.2023г. до 29.11.2023г. По силата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. В конкретния случай е безспорно, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата е отменена с влязло в сила съдебно решение, като в периода от 31.05.2023г. до 18.07.2023г. е била назначена по трудово правоотношение с друг работодател – „Вета Груп Консулт“ООД. В тази връзка претенцията на ищцата попада в хипотезата на чл.104, ал.1, изр.2-ро от ЗДСл, а именно, че когато държавния служител е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

При тези данни, освен доказан по основание - отмяна на Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД-05-96/29.05.2023 г., издадена от директора на РДГ – гр. Пазарджик, и като се отчете, че в периода от 31.05.2023 г. до 18.07.2023 г. ищцата е работила във „Вета Груп Консулт“ ООД на длъжност „зам. главен счетоводител“, с основна заплата в размер на 2 000 лв., а за периода 31.05.2023 г. - 18.07.2023 г. основното възнаграждение по сключеният трудов договор с РДГ-Пазарджик е в размер на 3 242,86 лв., следва извода, че размерът на обезщетението в хипотезата на чл.104, ал.1, изр.2 от ЗДСл е в размер на 11 486,19 лв.

Основателността на главния иск обоснова и основателност на акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху сумата на обезщетението. При определяне началния момент на акцесорното задължение за лихва следва да се съобрази т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т.гр.д. № 3/2004 г., според което при незаконни актове на администрацията, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове – в случая 18.06.2024г., която възлиза на 956,54 лв., съгласно вариант втори от заключението на СИЕ, тъй като е съобразена с насоките, дадени в горепосоченото Тълкувателно решение.

Цитираните в писмения отговор съдебни решения, от една страна не представляват задължителна съдебна практика, съгласно посоченото в разпоредбата на чл. 290, ал.3 от ГПК, от друга страна следва да се направи разграничение между сключен трудов договор с работник/служител по реда на КТ и такъв, сключен с държавен служител, доколкото за последните е налице специален закон, който урежда трудово-правните отношения, вкл. тези по тяхното прекратяване и дължимите обезщетения – ЗДСл.

С оглед изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски, съгласно представения списък. Съдът счита, че възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че в производството по оспорване на заповедта за уволнение е присъден немалък адвокатски хонорар. Като съобрази минималния размер в чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съдът счита, че на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатски хонорар в близък до този размер - 1000 лв.

Водим от горното, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите гр. Пазарджик, представлявана от директора, да заплати на А. Г. П. сумата от 11 486,19 лева, представляващи обезщетение за времето, през което не е била на служба, поради прекратяване на служебното правоотношение, в периода от 29.05.2023г. до 29.11.2023г., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание – 18.06.2024г., в размер на 956,54 лв.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите гр. Пазарджик, представлявана от директора, да заплати на А. Г. П. сумата от 1510 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.