Определение по дело №790/2016 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 364
Дата: 20 октомври 2016 г.
Съдия: Камен Георгиев Гатев
Дело: 20165240100790
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 август 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер  364                                 Година 2016                                           гр.Пещера

 

Пещерският районен съд                                             ІІІ граждански състав

На двадесети   октомври                                               Година 2016

В закрито заседание в следния състав:

 

  Председател: Камен Гатев

 

като разгледа докладваното от районния съдия Гатев гр.д.№790 по описа на Съда за 2016г.и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл.140 ГПК.

Ищецът „ОТП Факторинг България“ ЕАД , ЕИК *********, със  седалище и адрес на управление                  гр. София, район „Оборище”, бул. “Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2 , представлявано от Илка Георгиева Димова - Мазгалева - Изпълнителен директор, чрез пълномощник - юрисконсулт С.Й. е деподзирал искова молба, в която  твърди следното:

В законоустановения едномесечен срок подавам настоящата искова молба срещу Р.А.К., ЕГН **********, с адрес *** А, с оглед на подаденото от нея възражение срещу Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист, издадени по ч.гр. дело № 2830 от 2012 г. по описа на PC - гр. Пазарджик.

Съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 10.05.2007 г., обезпечен с Договор за залог на бъдещо вземане от същата дата, „БАНКА ДСК” ЕАД е предоставила на М. А. К., ЕГН **********, кредит в размер на 15000 лева /петнадесет хиляди лева/, при условия, подробно уговорени в договора за кредит. „БАНКА ДСК” ЕАД е изпълнила задълженията си по договора за кредит, като е предоставила на кредитополучателя сумата от 15000 лева /петнадесет хиляди лева/. Кредитът е усвоен изцяло по разплащателната сметка на кредитополучателя М. К..

Към същия договор за кредит е сключено Допълнително споразумение от 17.11.2009 г., обезпечено с Договор за поръчителство от 17.11.2009 г. с поръчителството на ответника Р.А.К., ЕГН **********. В това допълнително споразумение е отразено, че към датата на сключването му (17.11.2009 г.) остатъкът по дълга е 15184,80 лева, в т.ч. главница в размер на 13246,10 лв., дължима редовна лихва в размер на 1390,29 лева и дължима наказателна лихва в размер на 498.21 лева.

Към договора за кредит от 10.05.2007 г. и Допълнителното споразумение от 17.11.2009 г. е сключено и Допълнително споразумение № 2 от 10.02.2011 г., в което е добавено, като лично обезпечение, поръчителството на Т. П. Д. с ЕГН ********** и А. А. Д. с ЕГН **********.

Съгласно точка 9.1. от това Допълнително споразумение, се запазва приетото по основния договор обезпечение, а именно поръчителството на Р.К.. Така тя е останала задължено лице по кредита.

Поради нередовно плащане на задължението „БАНКА ДСК“ ЕАД е предприела необходимите действия за събиране на кредита по съдебен ред, като въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК е образувано ч. гр. дело № 2830/2012 г. по описа на Районен съд - гр. Пазарджик. Въз основа на това заявление Районен съд - гр. Пазарджик е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 1884 от 10.07.2012 г. и Изпълнителен лист от дата 10.07.2012 г., съгласно които М. А. К., ЕГН ********** ***, А. А. Д., ЕГН ********** ***, Т. П. Д., ЕГН ********** ***, Р.А.К., ЕГН ********** *** са осъдени да заплатят солидарно на „БАНКА ДСК“ ЕАД сумата в размер на 14236.76лв. (четиринадесет хиляди двеста тридесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки) главница, 3891,48 лева (три хиляди осемстотин деветдесет и един лева и четиридесет и осем стотинки) редовна лихва за периода от 09.12,2011 г. до 29.06.2012г., 818,84 лв. (осемстотин и осемнадесет лева и осемдесет и четири стотинки) санкционираща лихва за периода от 09.12.2011 г. до 29.06.2012 г., 50 лв. (петдесет лева) заемни такси към 29.06.2012 г., както и законната лихва върху главницата от 29.06.2012г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 379,95 лв. (триста седемдесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки) внесена държавна такса и 637,54 лв. (шестстотин тридесет и седем лева и петдесет и четири стотинки) юрисконсултско възнаграждение.

На основание издадените Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист „БАНКА ДСК“ ЕАД е образувала срещу същите лица изпълнително дело 955/2012 г. по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова, per. № 822 на КЧСИ, с район на действие ОС- Пловдив.

По силата на Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 22.11.2012 г., сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД и „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК *********, считано от 15.11.2012 г., съгласно вписване в Търговския регистър под № 20121115101316) е придобило вземането на „БАНКА ДСК“ ЕАД срещу длъжниците М. А. К., ЕГН **********, А. А. Д., ЕГН **********, Т. П. Д., ЕГН **********, Р.А.К., ЕГН **********, ведно с всичките му привилегии, обезпечения и други принадлежности, за което същите са уведомени по реда на чл. 99 от ЗЗД.

 Длъжникът Р.К. е уведомена чрез Частния съдебен изпълнител по представено уведомление за извършената цесия между „Банка ДСК ЕАД“ и „ОТП Факторинг България“ ЕАД. ЧСИ е изготвил постановление от 18.12.2013 г. за конституиране на „ОТП Факторинг България“ ЕАД като взискател по изпълнителното дело. За същото е уведомил страните, като Р.К. е уведомена за конституирането на новия взискател, чрез съобщение на с изх. № 2628/10.02.2014 г., за което има върната подписана обратна разписка.

На основание чл. 429 от ГПК, цесионерът, като частен правоприемник на цедента се ползва от издадения в полза на „БАНКА ДСК“ ЕАД Изпълнителен лист и е активно легитимирана страна по настоящето производство, както и като взискател по образуваното срещу ответника изпълнително дело.

Съобразявайки горното и предвид полученото на 08.04.2016 г. съобщение за постъпило писмено възражение от ответника Р.А.К., ЕГН ********** срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК за нас възниква правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск в законоустановения едномесечен срок срещу ответника.

За пълнота следва да се отбележи, че процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото ни на иск са налице и предвид разрешението, дадено в т. 10б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВНС. При прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл. 422 от ГПК, легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Във връзка с гореизложеното относно възражението на Р.А.К., ЕГН ********** срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 2830/2012 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, сочим следните факти и обстоятелства:

Налице са данни, че Р.А.К. е получила  Покана за доброволно изпълнение с изх. 04.02.2013 г. на дата 07.02.2013 г. Поканата е връчена чрез кмета на Община Пещера, който всъщност е бил и работодател на ответника. ПДИ е подписано лично от задълженото лице, като Р.К. е изписала собственоръчно личното си име и фамилията си и е положила подпис. Община Пещера е върнала подписаните документи (уведомително писмо и ПДИ) чрез съобщение с изх. № 11~65-3#1/08.02.2013 г.

С ПДИ е връчена и Заповедта за незабавно изпълнение на длъжника, по арг. От чл. 428, ал. 1 от ГПК.

Ответникът Р.К. не е възразила в срок при връчването на тази заповед. При съобразяване с дотук изложеното, считам, че срокътза подаване на възражение срещу Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от дата 10.07.2012 г. по ч. гр. дело 2830/2012 г. по описа на PC - гр. Пазарджик е изтекъл към момента на неговото подаване - подаденото на 29.01.2016 г. възражение от Р.А.К., ЕГН ********** по ч. гр. дело 2830/2012 г. по описа на PC - Пазарджик е извън срока по чл. 414 от ГПК.

І.Ето защо Ви моля да се произнесете изрично по допустимостта на подаденото възражение, както и налице ли е правен интерес по отношение на ответника от подаване на възражение, а също и налице ли са предпоставките за водене на настоящото производство.

В случай, че счетете, че са налице положителните процесуални предпоставки за водене на настоящето производство по чл. 422 от ГПК и предвид гореизложеното, на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, за „ОТП Факторинг България“ ЕАД възниква правен интерес от предявяване на настоящия иск в законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението, с което сме уведомени за подаденото възражение.

ІІ. В случай, че счетете, че са налице положителните процесуални предпоставки за водене на настоящето производство по чл. 422 от ГПК. Молим Ви да ни призовете на съд и след като се уверите във верността на гореизложеното, да постановите решение, с което да признаете за установено, че към 29.06.2012 г. - датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в Районен съд - гр. Пазарджик, ответникът Р.А.К., ЕГН **********, дължи, солидарно с М. А. К., ЕГН **********, А. А. Д., ЕГН ********** и Т. П. Д., ЕГН **********, на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД като цесионер на „БАНКА ДСК“ ЕАД, следните суми:

14236,76 лв. (четиринадесет хиляди двеста тридесет и шест лева и седемдесети шест стотинки) главница, 3891,48 лева (три хиляди осемстотин деветдесет и един лева и четиридесет и осем стотинки) редовна лихва за периода от 09.12.2011 г. до 29.06.2012 г., 818,84 лв. (осемстотин и осемнадесет лева и осемдесет и четири стотинки) санкционираща лихва за периода от 09.12.2011 г. до 29.06.2012 г., 50 лв. (петдесет лева) заемни такси към 29.06.2012 г., както и законната лихва върху главницата от 29.06.2012 г. до изплащане на вземането.

Предвид разрешението, дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, молим да ни бъдат присъдени разноските, направени в заповедното производство по ч. гр. дело 2830/2012 г. по описа на Районен съд - гр. Пазарджик, в общ размер от 379,95 лева - държавна такса и 637,54 лева - юрисконсултско възнаграждение.

          При условия на евентуалност, в случай, че отхвърлите исковете по т. II., моля да осъдите ответника Р.А.К., ЕГН **********, да заплати на “ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище”, бул. “Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2 (като правоприемник-цесионер на „Банка ДСК” ЕАД - цедент), следните суми, произтичащи от неизпълнение на Договор за кредит за текущо потребление от 10.05.2007 г. и Допълнително споразумение от 17.11.2009 г. и Договор за поръчителство от същата дата, както и по Допълнително споразумение от 10.02.2011 г. следните суми 14236,76 лв. (четиринадесет хиляди двеста тридесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки) главница, 3891,48 лева (три хиляди осемстотин деветдесет и един лева и четиридесет и осем стотинки) редовна лихва за периода от 09.12.2011 г. до 29.06.2012 г, 818,84 лв. (осемстотин и осемнадесет лева и осемдесети четири стотинки) санкционираща лихва за периода от 09.12.2011 г. до 29.06.2012 г., 50 лв. (петдесет лева) заемни такси към 29.06.2012 г., както и законната лихва върху главницата от 29.06.2012г. до изплащане на вземането.

Молим да ни бъдат присъдени направените от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в настоящото производство разноски - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 1, във връзка с ал. 8 от ГПК в размера съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Сочи доказателста.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Р.А.К., чрез адв. К.Георгиев, в който се твърди следното:

В законоустановения срок представям пред Вас настоящия отговор на искова молба, подадена от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с която се иска да бъде признато за установено, че към 29.06.2012 г. ответницата дължи солидарно с М. А. К., А. А. Д. и Т. П. Д. на ищцовото дружество, като цесионер на „БАНКА ДСК“ ЕАД следните суми: 14 236.76 лева главница, 3 891.48 лева редовна лихва за периода 09.12.2011 г. до 29.06.2012 г., 818.84 лева санкционираща лихва за периода от 09.12.2011 г. до 29.06.2012 г., 50 лева заемни такси към 9.06.2012 г., както и законна лихва върху главницата от 29.06.2012 г. до изплащане на задължението, като при условията на евентуалност е предявен и осъдителен иск против ответницата, с който се иска същата да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество горепосочените суми.

Твърдения, съдържащи се в исковата молба:

В подадената искова молба се твърди, че „БАНКА ДСК“ ЕАД е предоставила кредит в размер на 15 000 лева на М. А. К.. Твърди се, че с допълнително споразумение от 17.11.2009 г., обезпечено с договор за поръчителство от 17.11.2009 г. ответницата в настоящото производство е поръчителствала по кредита на М. К..

С допълнително споразумение от 10.02.2011 г. като поръчители са встъпили и т. Д. и А. Д., като поръчителството на Р.К. се е запазило.

Твърди се, че поради неизпълнение на задълженията за погасяване на кредита, „БАНКА ДСК“ ЕАД е предприела мерки, като се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.дело 2830/2012 г. по описа на Районен съд - Пазарджик и изпълнителен лист от 10.07.2012 г. против длъжниците М. К., Р.К., А. Д. и т. Д., който са осъдени да заплатят на банката следните суми, а именно: 14 236.76 лева главница, 3 891.48 лева редовна лихва за периода 09.12.2011 г. до 29.06.2012 г., 818.84 лева санкционираща лихва за периода от 09.12.2011 г. до 29.06.2012 г., 50 лева заемни такси към 9.06.2012 г., както и законна лихва върху главницата от 29.06.2012 г. до изплащане на задължението, ведно с разноските по заповедното производство. На основание Заповедта за изпълнение и Изпълнителен лист, „БАНКА ДСК“ ЕАД е образувала изп. дело № 955/2012 г. по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова, с район на действие Окръжен съд - Пловдив.

В исковата молба се твърди още, че по силата на договор за цесия, сключен на 22.11.2012 г. между „БАНКА ДСК“ ЕАД и „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чийто универсален правоприемник се явява ищецът в настоящето производство, цесионерът е придобил процесното вземане, ведно с всичките му принадлежности.

В исковата молба се твърди, че ответницата К. е била уведомена от ЧСИ Минка Станчева-Цойкова за извършената цесия, чрез съобщение, изпратено с обратна разписка. Твърди се още, че Райка К. е получила покана за доброволно изпълнение по изп. дело 955/2012 г. по описа на ЧСИ Станчева-Цойкова на 07.02.2013 г., а е подала възражение срещу заповедта за изпълнение на дата 08.04.2016 г., поради което обстоятелство ответникът счита, че подаденото възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение е процесуално недопустимо.

Становище по допустимостта на предявения иск:

За допустимостта на иска съда следи служебно.

Искът е с правно основание чл.422 от ГПК не е предявен от заявителя в заповедното производство, а от ищец „ОТП Факторинг България“ ЕАД който твърди, че е частен правоприемник на заявителя - „Банка ДСК“ ЕАД по силата на договор за цесия /който твърдим по-надолу че не е съобщен на ответницата/. В хипотезата на частно правоприемство по договор за цесия, цесионерът няма качеството на заявител и указанията по чл.415, ал.1 ГПК се дават от съда на цедента, който е легитимиран да предяви иска. С момента на подаване на заявлението, към който момент цедентът е носител на спорното право, поради което същият не предявява чужди права пред съд. В течение на делото той е праводател на прехвърленото спорно право и първоначална страна по смисъла на чл.226, ал.1 ГПК.

По тези съображения искът би могъл да се предяви и от цесионера при спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК, който и по отношение на него тече от датата на връчване на указанията на съда на цедента.

Според т.10.б. от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС цесионера предявява иска само съвместно с цедента, но не и самостоятелно, което прави предявения иск недопустим.

Затова моля да прекратите производството по делото поради недопустимост на предявения иск и да присъдите на ответницата направените разноски.

Становище по основателността на предявения иск:

Считам, че предявеният иск е неоснователен.

Факти и обстоятелства, които не се оспорват от ответницата:

Не се оспорва фактът, че ответницата Р.К. е поръчителствала по Договор за кредит за текущо потребление, сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД и М. А. К. на 10.05.2007 г.. Не се оспорва, че с допълнително споразумение към горепосочения договор за банков кредит като поръчители са встъпили А. А. Д. и Т. П. Д..

Не се оспорва и че „БАНКА ДСК“ ЕАД се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.дело 2830/2012 г. по описа на Районен съд - Пазарджик и изпълнителен лист от 10.07.2012 г. против длъжниците М. К., Р.К., А. Д. и т. Д., който са осъдени да заплатят на банката следните суми, а именно: 14 236.76 лева главница, 3 891.48 лева редовна лихва за периода 09.12.2011 г. до 29.06.2012 г., 818.84 лева санкционираща лихва за периода от 09.12.2011 г. до 29.06.2012 г., 50 лева заемни такси към 9.06.2012 г., както и законна лихва върху главницата от 29.06.2012 г. до изплащане на задължението, ведно с разноските по заповедното производство. Не се оспорва и фактът, че „БАНКА ДСК“ ЕАД е образувала изп. дело 955/2012 г. по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова, с район на действие Окръжен съд - Пловдив, въз основа на издадените по ч.гр.дело 2830/2012 г. по описа на Районен съд - Пазарджик заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Всички останали факти и обстоятелства, изложени в исковата молба на ищеца се оспорват от ответницата и не се признават.

Възражения срещу основателността на предявения иск:

На първо място доверителката ми твърди, че никога не е била уведомявана за упражненото от кредитора право да обяви кредита, по който Р.К. има качеството на поръчител, за предсрочно изискуем. С тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г. е постановено, че за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, независимо дали същата в договорите ще бъде определена като автоматична или друга, със или без уведомяване на кредитополучателя, е необходимо наличието на две условия - доказване на настъпването на обективния факт на неплащането на месечните погасителни вноски и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем настъпва и има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че ще счита кредита за предсрочно изискуем. Тоест, независимо от уговорките в договора, за да бъде обявен кредита за предсрочно изискуем безусловно е необходимо извършването на активни правни действия от страна на кредитора, водещи до несъмнено уведомяване на кредитополучателя, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Следва да се приеме, че т. 18 от ТР № 4 по ТД № 4/2013 г. важи и в исковото производство по чл. 422 от ГПК, доколкото и в исковото производство се проверява материалната законосъобразност на издадената заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК. В конкретния случай, ищецът нито твърди, нито сочи доказателства да е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като това му волеизявление да е достигнало до знанието на ответницата в настоящето производство Р.К..

На второ място доверителката ми твърди, че никога не е уведомявана от „БАНКА ДСК“ ЕАД, в качеството на цедент за извършена цесия на вземането по кредита, по който тя е поръчителствала.

В исковата молба се поддържа, че ответницата е била уведомена от ЧСИ Минка Станчева-Цойкова за станалата цесия, но това твърдение не отговаря на действителността. В подкрепа на тезата си, към искова молба ищецът е приложил съобщение с изх. № 2628/10.02.2014 г. по изп. дело 955/2012 г. по описа на ЧСИ Станчева-Цойкова, адресирано до Р.К., с което приложено се изпраща съобщение по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Видно от същото е, че съобщението не е подписано, нито от К., нито от друго лице. В исковата молба се твърди, че посоченото съобщение е изпратено с обратна разписка и е доставено до адресата, като въпросната обратна разписка с номер на баркода ИД PS 4000 018 АТК Н е приложена като доказателство към исковата молба. При разглеждане на посочената обратна разписка се установява, че същата е била прикрепена към писмо с изх. № 2635/10.02.2014 г. по изп. дело 955/2012 г. по описа на ЧСИ Станчева-Цойкова, като изходящият номер на уведомлението за извършена цесия, в конкретния случай е дописан с химикал отстрани в празното поле, което говори за намерение за манипулация и изкривяване на действителността.

От така представените от ищеца доказателства не може да се заключи, че Р.К. е уведомена надлежно за извършената цесия от цедента, или от цесионера по изрично пълномощие, дадено от цедента. Тук следва да се посочи, че в конкретния случай, отгоре на всичко, частният съдебен изпълнител не разполага с правото да уведомява длъжника за извършена цесия нито от името на цедента, нито от името на цесионера, разполагащ с пълномощно, дадено от цедента, по силата на което да уведоми длъжника за цесията.

На трето място твърдя, че частен съдебен изпълнител Минка Станчева-Цойкова не разполага с местна компетентност, тъй като и четиримата длъжници по изп. дело 955/2012 г. по нейния опис са с постоянни адреси в района на Окръжен съд - Пазарджик, от което следва, че местна компетентност за водене на изпълнително производство против тези длъжници има частен съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд - Пазарджик.

С оглед на изложеното следва да се постави под въпрос законосъобразността на всички извършени от ЧСИ Минка Станчева-Цойкова действия по изп. дело 955/2012 г., като намирам, че същите не следва да се приемат за валидно извършени. Именно поради тази причина трябва да се приеме, че неоснователно е възражението на ищцовото дружество за недопустимост, поради просрочие на направеното едва на 08.04.2016 г. от ответницата К. възражение срещу заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.дело № 2830/2012 г. по описа на Районен съд - Пазарджик.

По отношение на размера на предявените искове, заявявам, че ответницата изцяло ги оспорва и ищецът следва да доказва с пълно и главно доказване претенцията си.

Правя възражение по чл. 147 от ЗЗД за отпадане на отговорността на поръчителя, поради това, че на основание чл.19.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, при допусната забава на плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целия остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.

Към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в районен съд Пазарджик - 29.06.2012г. са изтекли много повече от 6 месеца от настъпване на предсрочната изискуемост на кредита на основание чл. 19.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на „Банка ДСК“ ЕАД.

След датата на падежа на задължението на главния длъжник, кредитора не е предявил иска в преклузивния срок на чл.147 от ЗЗД, поради което отговорността на поръчителя е отпаднала.

Правя възражение, че с ответницата е освободена от отговорност към кредитора на основание чл.124 от ЗЗД.

С договора за поръчителство ответницата в качеството си на поръчител на задължението на М. А. К.-кредитополучател по договор за кредит за текущо потребление за сумата 14 900лв. се е съгласила да отговаря солидарно с кредитополучателя за срок от 120 месеца и при останалите условия посочени в допълнителното споразумение. В допълнителното споразумение от 17.11.2009г. е посочено, че остатъка от дълга към датата на сключване на споразумението е: главница 13246.10лв., редовната лихва е 1390.29лв., дължимата наказателна лихва е в размер на 498.21лв. След направена математическа грешка в пресмятането е прието, че остатъка от дълга е в размер на 14900лв., за която сума поръчителя се е задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя. Всъщност задължението към датата на подписване на допълнителното споразумение в сбора между главницата 13246.10лв. и редовната лихва в размер на 1390.29лв. ,защото кредитора се е отказал от наказателната лихва, или общото задължение по договора за поръчителство е в размер на 14 636.39лв.

С допълнително споразумение от 10.02.2011г. задължението на кредитополучателя е новирано, като е посочено, че остатъка по главницата е в размер на 14 697.17лв., дължимата редовна лихва е в размер на 2001.76лв., дължимата наказателна лихва е в размер на 533.02лв. и е уговорено, че остатъка от дълга е в размер на 16 790лв.

С това допълнително споразумение от 10.02.2011г. между кредитора и кредитополучателя е договорен нов, по-голям размер на задължението по същия договор за кредит , по който ответницата е поръчител, променено е основно съдържание на паричното задължение- главницата по договора, което представлява новация на задължението, станало без съгласие на поръчителя имащо за последица освобождаване на поръчителя от отговорност на основание чл.124 от ЗЗД.

По отношение на съединения при условията на евентуалност осъдителен

иск: Този осъдителен иск е недопустим на посоченото по-горе основание. В хипотезата на частно правоприемство по договор за цесия, цесионерът няма качеството на заявител и указанията по чл.415, ал.1 ГПК се дават от съда на цедента, който е легитимиран да предяви иска. С момента на подаване на заявлението, към който момент цедентът е носител на спорното право, поради което същият не предявява чужди права пред съд. В течение на делото той е праводател на прехвърленото спорно право и първоначална страна по смисъла на чл.226, ал.1 ГПК.

По тези съображения искът би могъл да се предяви и от цесионера при спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК, който и по отношение на него тече от датата на връчване на указанията на съда на цедента.

 Според т.10.б. от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС цесионера предявява иска само съвместно с цедента, но не и самостоятелно, което прави предявения иск недопустим.

Затова моля да прекратите производството по делото поради недопустимост на предявения иск и да присъдите на ответницата направените разноски.

Искът е неоснователен по посочените по-горе съображения, които не повтарям, а само маркирам:

-ищецът не е кредитор на ответника, поради това, че на ответницата не е съобщен договора за цесия;

-отговорността на поръчителя към „Банка ДСК“ ЕАД е отпаднала на основание чл.147 от ЗЗД

- ответницата е освободена от отговорност към кредитора „Банка ДСК“ ЕАД на основание чл.124 от ЗЗД

С оглед на гореизложените възражения считам, че предявените против доверителката ми искове са изцяло неоснователни, поради което моля да постановите Решение, с което да изцяло да отхвърлите предявените в условията на евентуалност от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД против Р.А.К. искове, а именно да бъде признато за установено, че към 29.06.2012 г. ответницата дължи солидарно с М. А. К., А. А. Д. и Т. П. Д. на ищцовото дружество, като цесионер на „БАНКА ДСК“ ЕАД следните суми: 14 236.76 лева главница, 3 891.48 лева редовна лихва за периода 09.12.2011 г. до 29.06.2012г., 818.84 лева санкционираща лихва за периода от 09.12.2011 г. до 29.06.2012 г.,  50 лева заемни такси към 9.06.2012 г., както и законна лихва върху главницата от 29.06.2012 г. до изплащане на задължението, като при условията на евентуалност е предявен и осъдителен иск против ответницата, с който се иска същата да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество следните суми: 14 236.76 лева главница, 3 891.48 лева редовна лихва за периода 09.12.2011 г. до 29.06.2012 г., 818.84 лева санкционираща лихва за периода от 09.12.2011 г. до 29.06.2012 г., 50 лева заемни такси към 9.06.2012 г., както и законна лихва върху главницата от 29.06.2012 г. до изплащане на задължението.

По доказателствата: Нямам възражения по приемането и допускането на доказателствата и доказателствените искания направени с исковата молба.

Претендирам присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

          Съдът , преди да се произнесе по допускане на доказателствата, следва да даде отговор на доводите на страните за недопустимост на процеца.

          Наведеният от ищеца аргумент  се изразява в това, че са налице са данни, че Р.А.К. е получила  Покана за доброволно изпълнение с изх. 04.02.2013 г. на дата 07.02.2013г., като с ПДИ е връчена и Заповедта за незабавно изпълнение на длъжника, по арг. от чл. 428, ал. 1 от ГПК. Ответникът Р.К. не е възразила в срок при връчването на тази заповед, поради което срокът за подаване на възражение срещу Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от дата 10.07.2012 г. по ч. гр. дело 2830/2012 г. по описа на PC - гр. Пазарджик е изтекъл към момента на неговото подаване - подаденото на 29.01.2016 г. възражение от Р.А.К..

Така изложеният аргумент  Съдът намира за неоснователен.По делото наистина са налице данни, че на длъжника Р.К. е връчена ПДИ на 07.03.2013г. – заверено копие от същата се намира на л.16 от гр.д.№2830/2012г. на РС Пазарджик.От този докуменет е видно, че към поканата за доброволно изпълнение е било приложено единствено копие от Изпълнителен лист, но не и от издадената Заповед №1884/10.07.2012г. за изпълнение.Следователно не е изпълнено изискването на чл.428ал.І ГПК с ПДИ да се връчи и заповедта за изпълнение, поради което за ответницата Р.К. не е започнал да тече срок за възражение от тази дата.Връчването на ИЛ, възпроизвеждащ част от заповедта за изпъление, не може да се приравни на връчване на самата заповед за изпълнение – в този смисъл е например Определение №356/22.06.2015г. на ВКС по ч.т.д.№274/2015г., І т.о.

Съдът намира за неоснователен  довода на ответника за това, че тъй като искът с правно основание чл.422 от ГПК не е предявен от заявителя в заповедното производство, а от цесионера  „ОТП Факторинг България“ ЕАД , то искът е недопустим, като според т.10.б. от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС цесионера предявява иска само съвместно с цедента, но не и самостоятелно.

Всъщост в цитираното решение е прието, че легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако и спазил срока по чл.415ал.І ГПК – това е единственото изискване, а не и съвместно предявяне на иска  с цедента.

Съдът счита още, че не е недопустим и съединения при условията на евентуалност осъдителен иск на ищеца, който е с правно осование чл.430ал. ТЗ, във вр. с чл.79ал.І ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

 По т.11б от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяваме на осъдителен иск при условията на евентуалност.

В случая ищецът претендира  евентуално  осъждане на основание неизпълнение на договорни задължения, което  е различно от основанието – предсрочна изискуемост на кредитита, видирана в Извлечение от счетоводните книги.

На основание чл.140ал.І ГПК,следва да се допуснат като относими доказателства представените с исковата молба документи , както и извършването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани от ищеца в исковата молба.

Следва да се укаже на ищеца, че при условията на пълно и главно доказване следва да установи  наличието на облигационно отношение между цедента на вземането „Банка ДСК“ ЕАД  и ответника, възникнало по силата на цитирания Договор за кредит,да установи изпълнение от страна на банката на поетите задължения и размера на дължимата сума, както и прехвърляне на вземането от цедента на цесионера и надлежно уведомяване на длъжника.

С оглед изложеното,Пещерският районен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Насрочва делото в открито съдебно заседание на 24.11.2016г. от 11.00ч.,за което да се призоват страните,като им се връчи  препис от настоящето Определение.

Допуска като относими доказателства представените с исковата молба документи, както и извършването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани от ищеца в исковата молба.

Дава едноедмичен срок на ищеца да внесе депозит за вещо лице в размер на 150лв.

Указва на ищеца, че при условията на пълно и главно доказване следва да установи наличието на облигационно отношение между цедента на вземането „Банка ДСК“ ЕАД  и ответника, възникнало по силата на цитирания Договор за кредит,да установи изпълнение от страна на банката на поетите задължения и размера на дължимата сума, както и прехвърляне на вземането от цедента на цесионера и надлежно уведомяване на длъжника.

Указва на страните, че спорът може да се реши чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане.

Препис от отговор на ответника да се връчи на ищеца.

Определението не подлежи на обжалване.

 

Райнонен съдия: