Решение по КНАХД №1437/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от А. И. П. от [населено място] срещу Решение №124 от 21.05.2025г. по анд №277/2025г. по описа на Районен съд Хасково. Счита се, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и че e необосновано. Във фиша не било направено точно описание на нарушението, тъй като не било посочено дали се касаело за установено управление на моторното превозно средство – за да било допустимо издаването на ЕФ, или за МПС в покой, респ. не било описано изпълнителното деяние. Не било посочено и място на нарушението – населено или не населено, категорията на превозното средство, точен час и конкретизация на МПС като марка, модел и регистрационен номер. Тези процесуални нарушения нарушавали правото на защита на наказаното лице да разбере естеството на вмененото му нарушение. В ЕФ не било посочено и точното предложение от текста по чл.21, ал.1 от ЗДвП, това довело до липса на единство между словесно описание на нарушението и цифровото му изражение. Този порок бил съществен, тъй като сочел неяснота на волята на органа относно това за какво точно административно нарушение била ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Неправилно било определено наказанието, тъй като в ЕФ не било посочено по отношение на предходния ЕФ К/8348597 от кой орган бил издаден и кога влязъл в законна сила, за да можело да се прецени наличие или липса на повторност по настоящия ЕФ. Нямало представени доказателства какво нарушение извършил преди това жалбоподателя, за да се приемело, че същото обуславя повторността. В ЕФ К/8348597 не била записана нарушената правна норма, за да можело да се обоснове налагане на санкция в двоен размер – за повторност. Неправилно въззивният съд не отчел тези процесуални нарушения, както неправилен бил също и изводът на съда за наличие на материалноправни предпоставки за издаване на фиша. Към момента на извършване на твърдяното нарушение новата редакция на чл.189, ал.4 от ЗДвП регламентирала, че установяването на нарушението от автоматизирано техническо средство следва да се случва в отсъствие на нарушителя и полицейския орган - от посоченото в ЕФ не ставало ясно дали нарушителят и полицейския орган присъствали при установяване на нарушението и издаването обжалвания акт, което обосновавало материалната му незаконосъобразност. По делото не се установявало дали заснелата нарушението мобилната система била монтирана на движещ се полицейски автомобил или на такъв в покой. Имало изрично изискване за нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, ЕФ да не се издават, което отново сочело, че обжалваният фиш бил издаден в нарушение на материалноправни разпоредби. Нарушението било констатирано от мобилно техническо средство и с оглед присъствието на служители на МВР, а така също и на нарушител, следвало да бъде съставен АУАН вместо ЕФ. Не бил отчетен толеранс от 3 км., доколкото в ЕФ била посочена разрешена скорост 50 км/ч., а установена 62 км/ч. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на съдебни разноски за две инстанции.

Ответната страна – ОД МВР Хасково, не изразява становище.

Окръжна прокуратура Хасково предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, но по различни съображения от тези, изложени в касационната жалба.

С обжалваното решение Районен съд Хасково е потвърдил Електронен фиш серия К №9959341 от 15.09.2024г. на ОД МВР Хасково, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.4 във вр.ал.1 т.2 от ЗДвП на А. И. П. е наложено административно наказание Глоба в размер на 100,00 лева.

За да постанови решението си районният съд е приел, че 15.09.2024г., в 12,34 часа, в [населено място], по бул.[населено място], до СБА Хасково, в посока към [населено място], било извършено засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 №120ссеf на преминал лек автомобил Фолксваген Туран 2,0 ТДИ, с регистрационен номер *******, като автомобилът се движил със скорост от 65 км/ч, в населено място, при разрешена максимална скорост от 50 км/ч. Установено било, че превозното средство било регистрирано на името на А. И. П. и че това нарушение било извършено в [възраст] срок от наказването за същото нарушение с друг ЕФ, а именно ЕФ Серия К №8348597, представен в преписката. Въззивният съд установил, че за извършеното нарушение бил издаден ЕФ, който отговарял на изискванията за реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП; използваното техническо средство за засичане на скоростта било калибровано и съгласно Удостоверение №17.09.5126 за одобрен тип средство за измерване на Българския институт по метрология и Протокол за извършена проверка №011-СГ-ИСИС/15.02.2024г., АТСС било одобрено за употреба и му било извършено последващо калиброване. РС Хасково е посочил, че замерената от техническото средство скорост била 65 км/ч, а отразената в ЕФ – 62 км/ч, което означавало, че АНО намалил установената скорост с 3 км/ч. От Протокол за използване на техническо средство или система се установявало, че било изпълнено изискването на чл.10, ал.1 от Наредбата и попълнен протокола. Съобразен бил и чл.8 от Наредбата, която предвиждала, че мястото на разполагане на АТСС се определяло така че измерителят му да сработвал след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта и това било документирано с фото снимка. Заснетият автомобил бил засечен в 12,34ч., в интервала на работа на АТСС, който бил посочен в протокола /от 09,00ч. до 13,00ч./. В ЕФ било посочено, че МПС се движело в [населено място] – т.е. в населено място и по бул.[населено място], до СБА, в посока към [населено място], където ограничението на скоростта било 50 км/ч. При тези факти въззивният съд е счел, че съставомерните признаци на нарушението са установени. Превишението на скоростта било 12 км/ч и било налице нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което нормата на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП предвиждала наказание глоба в размер на 50 лева, а тъй като нарушението било повторно по смисъла на чл.182, ал.4 от ЗДвП, размерът на глобата бил 100 лева – в двоен размер. При извода за установено извършено административно нарушение, описано точно и изчерпателно в ЕФ, при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения и спазена административнонаказателна процедура, РС Хасково е счел, че санкционният акт следвало да се потвърди.

В настоящия случай касационният състав споделя изводите на РС Хасково. Видно от събраните по делото доказателства, извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с мобилно по смисъла на пар.6, т.65, б.Б от ДР на ЗДвП автоматизирано техническо средство, което е разположено временно на участък от пътя, а няма реализация на хипотезата по чл.11, ал.2 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., т.е. мобилни АТСС във време на движение. Обжалваният Електронен фиш съдържа всички необходими реквизити съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, като се установява датата и точния час на нарушението, посоката на движение при извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на самото нарушение /отразяващо спецификата на състава и установяването чрез АТСС/, нарушените разпоредби, размера на глобата. В Протокол за използване на АТСС, Приложение към чл.10, ал.1, се установява дата на използване – 15.09.2024г., а от попълнените в протокола данни по несъмнен начин се потвърждават данните за място за контрол, съответно началния и крайния час на работа, посока на движение на контролираните МПС, при което не се констатират непълноти, противоречия или разминавания в съдържанието на протокола. За АТСС е представено удостоверение, че е от одобрен тип съгласно чл.4, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, както и Протокол от проверка №011-СГ-ИСИС/15.02.2024г. за установено съответствие с одобрения тип. При представената снимка от клип, която е и с изображение на номера на автомобила, няма обосновано съмнение относно извършеното нарушение, а следва да се има предвид и че е отразена локацията с GPS координати, датата и часът на заснемане, разстоянието и заснетата скорост. Няма разминавания и в отбелязаната измерена скорост, ограничение и превишение на скоростта, доколкото е отчетен и толеранс от 3км/ч в полза на жалбоподателя, като от изложените възражения от жалбоподателя не се внасят съмнения относно съставомерните елементи на нарушението. В този смисъл изводите на РС Хасково за липса на допуснати процесуални нарушения са правилни и обосновани и се споделят от настоящата инстанция.

Административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП - за деяние, извършено при условията на повторност, като в ЕФ наличието на повторност по смисъла на пар.6, т.33 от ДР на ЗДвП е основано на влязъл в сила ЕФ К №8348597 /приложен по делото и с изрично отбелязана дата на влизане в сила – 23.02.2024г./.

Към настоящия момент обаче съгласно измененията в ЗДвП, обн. ДВ, бр.64/2025г., в сила от 07.09.2025г. е отпаднала наказауемостта за повторни нарушения по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, доколкото в сега действащата разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП наказание за повторност се предвижда единствено за деяния по чл.182, ал.1, т.5 и 6, както и за тези по ал.2, т.6 и ал.3, т.6. При това положение и след настъпилата нормативна промяна законодателят не предвижда отпадане на наказуемостта на процесното деяние, а е налице по-благоприятен закон за дееца, който следва да бъде приложен съгласно чл.3, ал.2 от ЗАНН. Извършването на нарушението е безспорно установено и за него следва да се наложи закон за по-леко наказуемо нарушение, а това е санкцията по основния състав на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, а именно: глоба от 50 лева. След изменението на чл.182, ал.4 от ЗДвП действащата редакция на закона се явява по-благоприятен закон по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН и тази законова редакция следва да бъде съобразена понастоящем предвид висящността на производството по оспорване на процесното НП. Поради това обжалваното решение на РС Хасково следва да бъде отменено, като бъде изменен ЕФ серия К №9959341 от 15.09.2024г. на ОД МВР Хасково и наложеното с него административно наказание глоба и бъде намален размера на наказанието от 100,00 лева на 50,00 лева.

При този извод следва да бъдат заплатени направените от жалбоподателя разноски в размер на половината от заплатеното възнаграждание за адв.защита – 400,00 лева

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр. второ от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на АС Хасково

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №124 от 21.05.2025г. по анд №277/2025г. по описа на Районен съд Хасково, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К №9959341 от 15.09.2024г. на ОД МВР Хасково, като на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН НАМАЛЯВА размера на глобата от 100,00 лева на 50,00 лева.

ОСЪЖДА ОД МВР Хасково да заплати на А. И. П., [ЕГН], направените в производството разноски от 400,00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.