№ 4
гр. Средец, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА Гражданско дело
№ 20222170100176 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 422
вр. чл. 415 вр. чл.79, чл.86 и чл.92 ЗЗД от "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********,
/старо наименование Теленор България ЕАД/ със седалище и адрес на управление: гр.
София -1766, район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, действащо чрез упълномощения си процесуален
представител адв. В.Н., против А. Х. Р., с ЕГН: **********, с адрес: с.Дебелт, общ.Средец,
***. Впоследствие с уточнителна молба е посочено, че коректните имена на длъжника са А.
Р. Х..
Видно от изложеното в исковата молба по повод процесното вземане е било
инициирано производство по чл.410 от ГПК пред РС-Средец и издадена заповед за
изпълнение на парично задължение.
Поради връчване на заповедта на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК за ищеца е
възникнал интерес да подаде настоящата искова молба, с която се иска да се признае за
установено по отношение на ответника А. Р. Х., че съществува изискуемо вземане към него
от страна на ищеца "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, /старо наименование
Теленор България ЕАД/, със седалище и адрес на управление в град София, район
„Младост", ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън
Кристос Кинг и Марек Слачик, в общ размер на 1127.79лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, от
които:
1
1.Вземане в общ размер на 338,85 лв. за неплатени абонаментни такси и използвани
услуги, как то следва:
80,96 лв. - неплатени абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* от 14.12.2018г. за отчетен период 05.07.2019г. -
04.10.2019г.
152,12 лв. - неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от
28.06.2019г. за отчетен период 05.07.2019г. - 04.10.2019г.
105,77 лв. - неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер+359********* от 24.07.2019г. за отчетен период
05.07.2019г. - 04.10.2019г.
2.Вземане в размер на 195,27 лв. за неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг с предпочетен номер ++359********* от 24.07.2019г. за устройство марка SAMSUNG
Galaxy А20е 32GB Dual Black за отче тен период 05.07.2019г. - 04.12.2019г.
3.Вземане в общ размер на 312,42 лв. за разлика между пазарната цена без
абонамент и префе ренциалната цена на мобилни устройства, както следва:
127,70 лв. - разлика между пазарната цена без абонамент и преференциалната
такава, посочена в т.7 от Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********
от за устройството ALCATEL 1 Dual Black, начислена във фактура №
**********/05.12.2019г. поради неизпълнение на задълженията за заплащане на
абонаментните такси;
184,72 лв. - разлика между пазарната цена без абонамент и преференциалната такава
по Договора за лизинг с предпочетен номер ++359********* за устройството SAMSUNG
Galaxy А20е 32GB Dual Black, начислена във фактура № **********/05.12.2019г. поради
неизпълнение на задълженията за заплащане на абона ментните такси и използвани услуги.
4.Вземане в общ размер на 281,25 лв. за неустойки, както следва:
67,47 лв. - неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, начислена във фактура № **********/05.12.2019г.;
124,98 лв. - неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359*********, начислена във фактура №
**********/05.12.2019г.
- 88,80 лв. - неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, начислена във фактура № **********/05.12.2019г.,
които вземания съставляват предмет на Заповед за изпълнение № 17/04.02.2022 год.
по ч. гр. д. № 16/2022 год. на РС- Средец. Претендират се разноски в заповедното и в
исковото производство.
Исковата молба и разпореждането на съда по чл.131 от ГПК са връчени по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и след внасяне на депозит от страна на ищцовата страна,
съдът е назначил особен представител на ответника.
В законоустановения едномесечен срок особеният представител е депозирал писмен
отговор, с който е оспорил предявените искове като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не се явява. Подадена е
молба, с която се моли делото да бъде гледано в негово отсъствие, взима се становище по
същество, излага се молба съдът да уважи исковите претенции и да присъди сторените
съдебно-деловодни разноски в заповедното и исковото производства.
В съдебно заседание ответникът се представлява от особения представител, който
2
поддържа отговора на исковата молба като счита, че предявените искове са неоснователни и
недоказани. Претендират се пътни разноски.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
По делото са приложени договор за мобилни услуги от 14.12.2018г. с предпочетен
номер ++359*********, сключен между А. Р. Х. и „Теленор България" ЕАД, понастоящем
„Йеттел България" ЕАД, за срок от 24 месеца с абонаментен план „ Тотал 26.99 с
неограничени национални минути и изх. роуминг в зона ЕС със стандартен месечен
абонамент в размер на 26,99 лв. , като на ответника е предоставено устройство марка
ALCATEL 1 Dual Black на преференциална цена -1,00лв, посочена в т. 7 от договора, както и
посочена стандартната цена на устройството без абонамент-269,90лв и размерът на
направената отстъпка-268,90лв; Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* от 28.06.2019г. между същите страни за срок
от 24 месеца с абонаментен план ,,Total+ 49.99" със стандартен месечен абонамент в размер
на 49,99 лв.; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от
24.07.2019г. между същите страни за срок от 24 месеца с абонаментен план „ Тотал+ 31.99 с
неограничени национални минути и изх. роуминг в зона ЕС със стандартен месечен
абонамент в размер на 31,99 лв. и промоционален такъв в размер на 27,99 лв.; договор за
лизинг от същата дата - 24.07.2019г. и по повод горепосочения договор с предпочетен
номер ++359*********, с който мобилният оператор, като лизингодател, предоставя за
временно и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual Black
за обща лизингова цена в размер на 247,77 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови
вноски, всяка от които в размер на 8,49 лв. и първоначална вноска в размер на 52,50 лв. От
съдържанието на цитираните договори е видно, че са подписани от страните по настоящето
дело – " Йетттел България ЕАД и ответника А. Р. Х..
Възражението на особения представител, че е налице недействителност на договора,
предвид наличие на хипотезата на чл.28 от ЗЗД, поради грешка в лицето, доколкото в
договорите е посочено лице с имена А. Х. Р., а неговият доверител е с имена А. Р. Х., съдът
намира за неоснователно по следните съображения :
Във всички представени договори и декларации към тях, ответникът е с правилно
посочено ЕГН, което обуславя идентификацията на физическите лица, носители на права и
задължения /арг. от разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗГР/. По част от договорите , ответникът
дори е изписал собственоръчно в правилната последователност имената си, като например
по договор за лизинг от 24.07.2019г., вкл. и ЕГН, като последното е посочено и по всяка от
издадените фактури, поради което според настоящия съдебен състав очевидно се касае до
погрешно изписване от страна на съответния служител при мобилния оператор на
поредността на бащиното и фамилното име на ответника, т.е. касае се до техническа грешка.
В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че ответникът е обслужвал до определен
момент задълженията си по тези договори. В процесния случай подписите, положени на
процесните договори не са оспорени от ответника и същевременно тези договори съдържат
необходимите индивидуализиращи белези на правоотношението, по повод на които са
издадени.
Ответникът не оспорва, а това се установява и от текста на чл. 4 от договорите за
лизинг , че е получил мобилните устройства, поради което и съдът приема, че ищецът е
изправна страна по тези договори, тъй като е изпълнил задължението си да предостави
мобилното устройство на лизингополучателя. От този момент за ответника е възникнало
задължението да заплаща дължимите лизингови вноски за времето на действие на договора.
Приети като доказателства по делото са фактури с № **********/05.08.2019г., за
3
отчетен период 05.07.2019г.-04.08.2019г. със срок за плащане -20.08.2019г., издадена за
сумата от 299.71лв., № **********/05.09.2019г., за отчетен период 05.08.2019г.-04.09.2019г.
със срок за плащане -20.09.2019г., издадена за сумата от 118,94лв, №
**********/05.10.2019г. за отчетен период 05.09.2019г.-04.10.2019г. със срок за плащане -
20.10.2019г., издадена за сумата от 118,94лв., № **********/05.12.2019г. за отчетен период
05.11.2019г.-04.12.2019г. със срок за плащане -20.12.2019г., издадена за сумата от 763,47лв,
като от съдържанието им е видно, че първите три са за дължими от ответника абонаментни
такси, потребление извън включеното в абонамента и лизингови вноски, а последната
включва начислени лизингови вноски , процесната неустойка съгласно чл.11 от договора за
мобилни услуги, както и разликата между цената на мобилното устройство без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена, сумите по които няма данни да са платени от
страна на ответника.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415 от ГПК вр. чл.79 ,
чл.86 и чл. 92 ЗЗД.
По допустимостта на предявените искове:
Искът е предявен от „Йеттел България” ЕАД гр. София по реда и в срока по чл. 415,
ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане,
съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение, Ето защо, настоящият
състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че
установителният иск е допустим.
По основателността на исковете:
Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно
облигационно правоотношение, във връзка със сключване на горепосочените договори за
мобилни услуги , допълнително споразумение и договор за лизинг, приложени по делото.
По силата на същите, ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като
потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на
последния да заплаща цената на тези услуги, съответно ищецът се е задължил да предостави
на ответника за временно и възмездно ползване процесното мобилно устройство срещу
заплащане на определена лизингова цена.
Съгласно Общите условия заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечна фактура, която се издава на името на абоната. Ако ответникът е имал възражения
относно потребените услуги и тяхната реална стойност би следвало да възрази пред
доставчика на услугата в рекламационно производство или да представи доказателства в
тази насока пред съда.
Съдът приема, че издадените данъчни фактури с с № **********/05.08.2019г., за
отчетен период 05.07.2019г.-04.08.2019г. със срок за плащане -20.08.2019г., издадена за
4
сумата от 299.71лв № **********/05.09.2019г., за отчетен период 05.08.2019г.-04.09.2019г.
със срок за плащане -20.09.2019г., издадена за сумата от 118,94лв, №
**********/05.10.2019г. за отчетен период 05.09.2019г.-04.10.2019г. със срок за плащане -
20.10.2019г., издадена за сумата от 118,94лв., № **********/05.12.2019г. за отчетен период
05.11.2019г.-04.12.2019г. със срок за плащане -20.12.2019г., издадена за сумата от 763,47лв ,
макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответника, доказват
предоставените му услуги и претендираните за тях цени. Ответникът не е представил
доказателства за заплащането на исковата претенция за ползваните от него мобилни услуги
(негова е доказателствената тежест), поради което съдът намира за установено
съществуването на вземането на ищеца в размер общо на 338,85 лв.
В договора за мобилни услуги от 14.12.2018 г. , т.11, в допълнителното споразумение
от 28.06.2019г. раздел III, т.2 , в договора за мобилни услуги от 24.07.2019г. т.11 е
предвидено, че в случай на прекратяването му преди изтичане на уговорения срок по вина
или по инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му, последният
дължи за всяка СИМ карта, по отношения на която е налице прекратяване: (а) неустойка в
размер на всички стандартни месечни вноски за периода от прекратяване на договора до
изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение към
неустойката по предходното изречение потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия
срок на договора; и (б) а в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на
услуги, потребителят ще дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент) съгласно действаща към момента на сключване на
договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща
лизингова цена), съответстваща на оставащия срок на договора.
Видно от изложеното посочените договорни клаузи предвиждат виновно неизпълнение
от страна на длъжника, като предвид правилата на чл. 20 ЗЗД и чл. 87 ЗЗД може да се
направи извод, че действителната воля на страните е била да уговорят неустойка за
разваляне на договора. Неустойката за разваляне има за цел да обезщети вредите, които
кредиторът търпи от неизпълнението на един двустранен договор, чието действие е
отпаднало поради развалянето му с обратна сила или занапред. Следователно задължението
за заплащане на този вид неустойка възниква с осъществяването на уговорения между
страните правопораждащ юридически факт, а в процесния случай това е развалянето на
договора, настъпило преди изтичането на уговорения 24-месечен срок от сключването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът
може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще счита договора за развален, като
предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена
форма. Така законът предвижда, че за да породи своето конститутивно правно действие,
5
волеизявлението на кредитора за разваляне на един писмен договор следва да бъде
обективирано в писмена форма (за действителност, а не за доказване) и да достигне до своя
адресат – длъжника.
Действително разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД е диспозитивна, поради което намира
приложение само доколкото в особената част на ЗЗД или в друг специален закон не са
предвидени императивни правила за разваляне на конкретния вид договор или страните не
са уговорили други условия и начин за разваляне на сключения между тях договор.
В конкретния случай клаузата на т. 19б, б. "в" от приложимите Общи условия само
прогласява потестативното право на кредитора да развали договора при незаплащане на
дължими суми след изтичане сроковете за плащане, но не урежда ред за упражняването му,
различен от предвидения в общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. По делото не се установява,
че преди подаване на исковата молба ищецът е упражнил надлежно потестативното си право
да развали договора чрез отправяне на писмено уведомление, получено от длъжника.
Тоест, в настоящия случай е налице сключен между ищеца и ответника договор, в
който е предвидена дължима от абоната неустойка, в случай на прекратяване на договора по
вина на потребителя, по делото, обаче, не са налице никакви доказателства, че процесният
договор е бил прекратен от страна на ищеца. Не са налице доказателства, обективиращи
подобно волеизявление, поради което не са налице предпоставките за възникване на
задължение на абоната за плащане на претендираната неустойка.
Според трайната съдебна практика двустранен договор може да се развали чрез
връчването на исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето на
договора, като съдът е длъжен да вземе предвид настъпилото в хода на процеса разваляне на
договора на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В процесния случай обаче препис от исковата
молба с приложенията е връчен на особения представител на ответника -длъжник на
26.09.2022г., към който момент вече е бил изтекъл двугодишният срок на процесните
договори за мобилни услуги, поради което не е налице предвидената в неустоечната клауза
хипотеза на разваляне на договора преди изтичане на срока, за който е сключен.
Следва да се упомене, че нито в индивидуалния договор, сключен между страните
,нито в Общите условия е предвидено по какъв начин може да стане едностранното
прекратяване на договора,при наличие на предпоставките за това. В този смисъл, доколкото
става дума за писмен договор ,сключен между страните ,то и прекратяването му /дори и
едностранно / предсрочно при наличие на определени предпоставки ,следва да бъде в
същата форма. Съгласно текста на чл.31а от Общите условия мобилният оператор се
задължава предварително и по подходящ начин /чрез кратно текстово съобщение,писмо с
обр.разпоска ,записващ се телефонен разговор,чрез ел.поща и т.н./ да информира абоната, че
ще предприеме действия по извъсъдебно събиране на негови неплатени парични
задължения. Следователно предвидени са и други начини за информирането на абоната ,че
ще се пристъпи към събиране на неплатените сметки , но всички те имат за цел
уведомяването му ,че е неизправен длъжник /че е в забава / и ще бъдат предприети действия
по събиране на дължимите суми. Спирането на достъпа до услугите от потребителя не се
прилага само при прекратяване на договора –такова е предвидено и в хипотезите по чл. 53
от ОУ /в случаите на неплатени изискуеми вземания,или при допълнителни условия или
ограничения за сключен индивидуален договор/ , чл. 54 /в случай на постъпване на писмена
жалба за извършени неправомерни действия /,чл. 55/ когато с поведението си потребителят
застрашава ,или пречи на нормалното ползване на услуги от страна на други потребители
/.Във всички тези случаи не е предвидено прекратяване на договора с потребителя , което
6
означава ,че спирането на достъпа до услугите не е развозначно на прекратяване на
договора. В настоящия случай нито чрез издаване на процесните фактури, нито по друг
начин ответникът е бил предизвестен за едностранно прекратяване на договора ,поради
което не са осъществени предпоставките за плащане на неустойка.
Предвид гореизложеното, депозираната претенция с правно основание чл. 92, ал. 1 от
ЗЗД се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на дължимите по договора за лизинг
лизингови вноски в общ размер на 195,27лв., съдът намира, че искът е основателен, предвид
обстоятелството, че към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 21.01.2022г.
срокът на договора за лизинг е изтекъл, съответно е настъпил падежът на всички лизингови
вноски и по делото не са налице доказателства същите да са платени или процесното
мобилно устройство да е върнато на мобилния оператор-ищец.
За разноските:
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени, както в настоящото
производство, така и по отношение на тези в заповедното производство, като разпредели
отговорността за същите съобразно изхода на спора.
Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на "ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, направените разноски по настоящото исково производство в размер на
440,76 лв. и по заповедното производство в размер на 180,95 лева, съразмерно с уважената
част от исковете.
По отношение на претендираните от особения представител пътни разноски,
доказани с разходооправдателни документи в размер на 13,20лв., то съобразно изхода на
спора в тежест на ищеца следва да бъдат присъдени 7,00лв., а в тежест на ответника 6,20лв.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Р. Х., с ЕГН: **********, с
адрес: с.Дебелт, общ.Средец, *** и "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, /старо
наименование Теленор България ЕАД/ със седалище и адрес на управление: гр. София -
1766, район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, че съществува вземане на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, ЕИК: ********* от А. Р. Х., с ЕГН: **********, за сума в общ размер на 338,85 лв.
-представляваща сбор от дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
7
потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури с № **********/05.08.2019г.,
№ **********/05.09.2019г., № **********/05.10.2019г., № **********/05.12.2019г., както и
за сума в размер 195,27 лв. - неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг с
предпочетен номер ++359********* от 24.07.2019г. за устройство марка SAMSUNG Galaxy
А20е 32GB Dual Black, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 41 ГПК – 21.01.2022г. до окончателното плащане на сумата, за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 17/04.02.2022 год. по ч. гр. д. № 16/2022
год. на РС- Средец.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********
против А. Р. Х., с ЕГН: **********, искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, за
следните суми: сума в общ размер на 312,42 лв. за разлика между пазарната цена без
абонамент и преференциалната цена на мобилни устройства, както следва:127,70 лв. -
разлика между пазарната цена без абонамент и преференциалната такава, посочена в т.7 от
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от за устройството
ALCATEL 1 Dual Black, начислена във фактура № **********/05.12.2019г. поради
неизпълнение на задълженията за заплащане на абонаментните такси; 184,72 лв. - разлика
между пазарната цена без абонамент и преференциалната такава по Договора за лизинг с
предпочетен номер ++359********* за устройството SAMSUNG Galaxy А20е 32GB Dual
Black, начислена във фактура № **********/05.12.2019г. поради неизпълнение на
задълженията за заплащане на абонаментните такси и използвани услуги, както и за
сумата в общ размер на 281,25 лв. за неустойки, както следва: 67,47 лв. - неустойка по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, начислена във фактура №
**********/05.12.2019г.;124,98 лв. - неустойка по Допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, начислена във фактура №
**********/05.12.2019г.; 88,80 лв. - неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359*********, начислена във фактура № **********/05.12.2019г.,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА А. Р. Х., с ЕГН: **********, да заплати на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД,
ЕИК: *********, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 16/2022 г. на РС-Средец и по
гр.д. № 176/2022г. по описа на РС –Средец, съразмерно с уважената част от исковете, в общ
размер на 621,71лв.
ОСЪЖДА А. Р. Х., с ЕГН: **********, да заплати на адв.Р. Й. П.- БАК, направените
пътни разноски по делото като особен представител, в размер на 6,20лв.
ОСЪЖДА "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, да заплати на адв.Р. Й. П.-
БАК, направените пътни разноски по делото като особен представител, в размер на 7.00лв.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок пред Бургаски
окръжен съд, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на
страната.
8
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
9