№ ***
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Жанет Марчева
при участието на секретаря А.СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет Марчева Гражданско дело №
************** по описа за 2025 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр.с чл.9 от ЗПК, във вр. с чл.99 от ЗЗД за
претендираната главница и по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.9 от ЗПК, във вр. с чл.86, ал.1
от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД по отношение на претендираните лихви.
Производството по делото е образувано по искова молба от “********” ЕАД с ЕИК
********** със седалище и адрес на управление гр.С, бул. “Д-р П. Д” № 25, офис сграда Л,
ет.2, офис 4, представлявано от З С Б, чрез юрисконсулт Б Д срещу М. Л. Й. с ЕГН
********** от гр.Ш, ул.“*********“ № 13, вх.2, ет.3, ап.31.
В исковата молба се твърди, че на **/**/****г. ответникът сключил Договор за кредит
„*******“ № ***** с „*****“ АД, в качеството му на заемодател за сумата от 1200 лв. под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез кредитна карта. Съгласно
договора ако кредитополучателят извърши транзакции, надвишаващи размера на
разполагаемият остатък по кредита, то сумите на тези транзакции увеличавали максималния
кредитен лимит. Кредитополучателят получавал месечно извлечение за извършените
транзакции на личния си акаунт в интернет страница www.bialakarta.bg, който следвало да
си създаде до два дни след сключване на договора. С подписването на договора ответникът
удостоверил, че е получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния
си договор и Общите условия към него, както и е получил Стандартен европейски
формуляр.
Поради неплащане на задълженията му била начислена договорна лихва в размер на
171.04 лв. за периода от **/**/****г. до **/**/****г., както и лихва за забава в размер на
194.09 лв. за периода от **/**/****г. до датата на входиране на заявлението в съда.
1
На **/**/****г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от **/**/****г., сключен между „*****“ АД и
„А***********“ ЕАД. Ищецът уведомил от името на цедента длъжника за извършената
цесия с изпращането на Уведомително писмо от **/**/****г. и от **/**/****г., изпратени с
известие за доставяне от страна на цесионера. Прави се и изричното искане се иска с
връчването на преписа от исковата молба да бъде връчено и уведомление за извършената
цесия.
Предвид неизпълнението на ответника по договора по инициатива на
„А***********“ ЕАД било образувано ч.гр.д. № ****/****г. по описа на ШРС, по което в
полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Предвид, че било
депозирано възражение в срок от длъжника, то на заявителя било указано от заповедния съд,
че следва да предяви установителни искове в едномесечен срок. Поради което за ищеца е
налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.
В заключение се иска признаване за установено в отношенията между страните, че в
полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на 1256.52лв.,
представляваща главница, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението,
сума в размер на 171.04 лв., представляваща договорна лихва за периода от **/**/****г. до
**/**/****г., обезщетение за забава от 194.09 лв. считано от **/**/****г. до датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, както и разноските в производствата.
Исковата молба, ведно с доказателствата към нея били надлежно връчени на
ответника, който депозирал в срок писмен отговор.Твърди се, че е налице нередовност в
исковата молба, доколкото не е конкретизиран начина на формиране на съответните
вземания. Не ставало ясно как е формирана и договорната и законната лихва, като не се сочи
сумата върху която се изчисляват същите. Посочва се, че в уведомителното писмо
претендираната сума била в размер на 300 лв,. което следва да се възприема като
извънсъдебно признание на неизгодни за ищеца факти. Въвежда се твърдението, че сумите
били възстановени в цялост, като направените плащания били неправомерно отнесени към
допълнителни задължения към договора, основани на недействителни клаузи. Въвежда се и
възражение за изтекла погасителна давност за главницата с начало **/**/****г., а в
условията на евентуалност за договорната лихва за периода от **/**/****г. до три години
преди датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК. Въвеждат се аргументи и за
недействителността на договора. Ответникът е получил СЕФ за съществено различаващ се
кредитен продукт, като договорът не пораждал правни последици, тъй като имал действие
едва след представяне на СЕФ. Поради това ответникът получил без основание сума по
главницата и дължал връщане единствено на тази сума. На възстановяване обаче подлежали
и заплатените от него акцесорни задължения, като ответникът посочва, че със сумите
платени от него извършва прихващане.Твърди се нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като
рамковия договор за цесия и общите условия към него са изготвени със шрифт по малък от
12. ГПР бил формално посочен, без да са посочени компонентите му, което го приравнявало
2
на липса на посочен ГПР. Възнаградителната лихва е в противоречие с добрите нрави, тъй
като надхвърляла трикратно размера на законната лихва. В заключение се оспорват всички
вземания, предявени с исковата молба.
По възражението за прихващане, съдът се е произнесъл с Определение № **** от
**/**/****г., влязло в законна сила, като не го е приел за съвместно разглеждане.
В съдебно заседание за ищецът не се явява представител, като се моли делото да
бъде разгледано в тяхно отсъствие. Моли се за уважаване изцяло на предявените искове,
като се излагат обстойни доводи за горното.
В съдебно заседание за ответника се явява упълномощения му представител – адв. М.
Й. от АК - В, като поддържа писмения си отговор и моли съда да отхвърли исковете,
излагайки сходни с писмения отговор аргументи.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното: Видно от приложеното ч.гр.д.№ ****/****г. на ШРС, по заявление по
чл.410 от ГПК подадено от ищеца – заявител, била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № ****/**/**/****г. за сумата от 1256.52лв. – парично задължение по
Договор за кредит „*******“ № ***** от **/**/****г., сключен между „******“ ООД и
ответника, сума от 171.04 лв. – договорна лихва за периода от **/**/****г. до **/**/****г.,
сума от 194.09 лв. – обезщетение за забава за периода от **/**/****г. до окончателното
изплащане на вземането, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда – **/**/****г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски общо от
82.43 лв. Срещу заповедта било депозирано възражение в срок от длъжника и по указания
на съда заявителя внесъл искова молба, по която е образувано настоящото производство.
Страните не спорят, а и от доказателствата по делото е видно, че на **/**/****г.
между „******“ ООД с ЕИК ********* и ответникът е сключен Договор за кредит
„*******“ № *****, с който кредитодателят се задължил да предостави на
кредитополечателят револвиращ кредит в максимален размер от 300 лв. под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта, а
кредитополучателят да го ползва и върне, съгласно условията на договора. С подписването
на договора бил предоставен и платежния инструмент – кредитна „*******“ с № *****.
Текущото задължение следвало да се заплаща до всяко 2-ро число на текущият месец. В чл.4
от договора било уговорено, че договорът действа за неопределен срок, при фиксиран
лихвен процент - 43.2 %, съответно ГПР – 45.9 %, като дневния лихвен процент бил в
размер на 0.12 %. В чл.12 от договора е уговорено в случай, че заемополучателят не погаси
текущото си задължение на падежа да предостави на кредитополучателят обезпечението по
чл.15 от договора, както и да заплати сума в размер на 15 % от максималния кредитен
лимит, която да послужи за частично погасяване на задълженията му в срок от 3 дни от
датата след падежа за заплащане на текущото му задължение. Обезпечението по чл.15 от
договора предвиждало потребителят да предостави в срок от три дни след падежа
допълнително обезпечение – поръчител, отговарящ едновременно на условието да е над 21
години, да е с минимален осигурителен доход от 1500 лв., да е работил минимум 6 месеца
3
на безсрочен трудов договор, да няма кредитна история или да има статус „редовен“,
служебна бележка от работодателят на поръчителят, лицето да не е поръчител или
кредитополучател по друг активен договор за заем с „******“ ООД.
На **/**/****г. е сключен Анекс към договора, с който е преиздадена кредитна карта
(находящ се на лист 19 от делото). Представени са Общи условия и Тарифа за дължимите
такси. Представен е и Анекс към договора от **/**/****г., с който кредитополучателят
сключил с „******“ доброволна застраховка към Договора за пакет „Кредитна протекция“
и/или пакет „Защита на карта“.
По делото е представено и Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземане от **/**/****г. сключен между „******“ АД и „А***********“
ЕАД, в което фигурирало и вземането срещу длъжника. Цесионера се задължил от името на
цедента и са своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за цесията.
Писмо до ответника било изпратено, но няма данни по делото да е достигнало до ответника.
За изясняване на фактическата обстановка по делото била допусната и назначена
съдебно - счетоводна експертиза. От заключението на същата, неоспорено от страните и
прието от съда, като компетентно и пълно дадено се установява, че първата дата на
усвояване на кредита е **/**/****г., когато вероятно е извършено плащане със сума от
247.61 лв. Извършените транзакции са общо 16, като размерът на неплатената главница е
1283.57 лв. изчислена като разлика между усвоена и погасена главница. От тази сума е
извършено приспадане на сума от 27.05 лв. от ищеца, като се формира сума на неплатена
главница от 1256.52 лв. Обезщетението за забава е 123.50 лв., а размерът на дължимата
договорна лихва е 171.04 лв.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени
доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По допустимостта на исковете: Налице е правен интерес от водене на настоящото
производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, по което е
постъпило възражение от длъжника в срок и са дадени указания от съда на заявителя да
предяви исковете за вземанията си по заповедта.
По основателността на исковете: Предмет на исковете е установяване съществуването
на вземанията по издадената заповед за изпълнение, като успешното им провеждане
предполага установяване дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед.
Или в тежест на ищцовото дружество е да установи при условията на пълно и главно
доказване, факта на съществуване на валидна облигационна връзка между „******“ АД и
ответника М. Л. Й., усвояването на кредита и факта на настъпила изискуемост на вземането,
както и размера на претендираното вземане по неговите отделни пера. Ищецът следва да
установи и че между цедента и цесионера е сключен валиден договор за цесия, по силата на
който на ищеца са били прехвърлени вземанията по договор за кредит с ответника, заедно с
привилегиите и обезпеченията, както и че цесията е била съобщена на длъжника от
надлежна страна.
4
По делото не се оспорва валидността на възникналото между ответника и „*****“ АД
облигационно правоотношение. По делото се оспорват размерите на вземанията,
претендирани от ищеца, въвеждат се твърдения за наличие на неравноправни клаузи,
водещи до нищожността изцяло на договора, въвеждат и се възражения за изтекла
погасителна давност за главницата и лихвите, както и се оспорва валидността на
извършената цесия.
По делото се установи безспорно, че между „******“ АД и ответникът бил сключен
Договор за кредит „*******“ от **/**/****г. От това следва, че между страните са
възникнали отношения по договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от
Закона за потребителски кредит (ЗПК). За действителността на договорите, сключени с
потребител съдът следи служебно, като дори и без да е наведен такъв довод от ответника по
делото, то съдът следва да има произнасяне, предвид разпоредбата на чл. 7, ал.3 от ГПК (ДВ,
бр.100 от 2019г.), която предвижда, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. С оглед в конкретния случай на направените в
писмения отговор възражения за недействителността на клаузи от договора, съдът намира
следното: Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В настоящия случай
още при сключване на договора е предвидена неустойка по чл.20 в размер на 10% от
усвоената и непогасена главница при непредставяне на обезпечението по чл.15 от договора.
Така както е уговорена неустойката, същата следва да санкционира заемателя за виновното
му неспазване на договорно задължение. Задължението за обезпечаване обаче създава
значителни затруднения за потребителя, а същевременно изпълнението му възниква след
срока на сключване на договора. Отделно от това преценката на ответника за възможностите
на заемателя да върне заема следва да бъде направена преди сключване на договора, а не да
е последваща. В случая е предвидено неустойката по договора да се кумулира към
погасителните вноски, като по този начин тя се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този
начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към
възнаградителната лихва и води до скрито оскъпяване на договора, с което се увеличава
печалбата на заемателя.
Друга неравноправна клауза е клаузата на чл.21, ал.4 и ал.5 от договора - за разходите
за събиране на вземането, която също очевидно заобикаля закона и накърнява правата на
потребителя. Съгласно нея потребителят дължи разходи за събиране на задълженията, както
и еднократна такса за дейността на служител, който да осъществява това събиране на
5
вземанията. Тази уговорка по съществото си отново е обезщетение за неизпълнение, като
обезпечава кредитодателят наред с предвидените мораторни лихви при забава и неустойката
при непредставяне на обезпечение. Налице е отново скрито оскъпяване на кредита, водещо
до обогатяване ан икономически по-силната страна по договора – заемодателя. Отделно от
това по делото липсват, каквито и да било доказателства, че са направени разходи по
извънсъдебно събиране на кредита (освен бланкетно уведомление до ответника, за която
няма доказателства да е достигнало до него), което да води до основателност на
претенцията.
При включването на посочените разходи в ГПР неговият размер би бил съществено
различен от този посочен по договора. При това положение се налага изводът, че договорът
за потребителски кредит не отговаря на изискванията начл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в
него липсва посочване на действителния процент на ГПР, като липсата на част от
задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно
разпоредбата на чл.22 от ЗПК.
Отделно от това върху този разход е начислявана договорна лихва, която е следвало
да бъде начислявана само върху главницата по кредита.
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделните части на договора не води до
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните норми на закона
или когато може да се предположи, че сделката би могла да бъде сключена и без
недействителните й части. В случая, не е налице нито една от тези две хипотези -
нищожната клауза от процесния договор относно определянето на ГПР не може да бъде
заместена по право от повелителните норми на закона, нито договорът за потребителски
кредит би бил сключен, ако в него не е включена тази клауза, като се изхожда от възмездния
характер на договора и от изрично изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за включването на
клауза за ГПР. Ето защо, в случая не е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и
нищожността на посочената клауза от процесния договор обуславя недействителност на
целия договор. В този смисъл е Определение № 50401 от 28.07.2023г. на ВКС по т.д. №
1124/2022г., II т.о. Изискването при изчисляването на ГПР да се включат всички разходи, а
при невключването да се наложи санкцията, изразяваща се в лишаване на кредитора от
правото на лихви и разноски е съобразено и с практиката на СЕС, обективирана в Решение
от 21.03.2024г. по дело С-714/22 на СЕС, като в този смисъл е и Решение № 50013 от
05.08.2024г. на ВКС по т. д. № 1646/2022г., II г.о.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Експертизата установява, че размерът на неплатената
главница е 1256.52 лв. (установена като разлика между усвоена и погасена главница,
намалена от ищеца със сумата от 27.05 лв.). Вещото лице заключава, че в размерът на
задължението за главница е включена и сума от общо 123.35 лв., представляваща
задължение по договор за застраховка. Недействителността на договора за кредит обаче
влече недействителността и на Анекс от **/**/****г. към договора за кредит от **/**/****г.,
6
поради което тази сума следва да се приспадне от главницата от 1256.52 лв., като се формира
сума от 1133.17 лв. От формираната сума следва да се приспаднат сумите платени от
ответника в размер на 629.38 лв. - неустойката по чл.20 от договора и 52.50 лв. – платени
суми за разходи по извънсъдебно събиране на вземането. Така дължимата от ответника
чиста стойност на кредита е в размер на 451.29 лв., която следва да се уважи като
основателна по делото, като в останалата част до пълния размер искът за главница е
неоснователен. Сумите за договорна лихва в размер на 171.04 лв. и обезщетението за забава
в размер на 194.09 лв. не следва да се присъждат на основание посочената норма на 23 от
ЗПК.
По отношение на възражението за липсата на реално прехвърляне на вземанията:
Съобразно безпротиворечивата съдебна практика уведомлението за цесията, изходящо от
цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със
същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл.първо от
ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99,
ал.4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва
да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на
иска на основание чл.235, ал.3 от ГПК. В този смисъл са Решение № 156 от 30.11.2015г. на
ВКС по т.д. № 2639/2014г., II т.о. и Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д. №
12/2009г. II т.о. С Решение № 60256 от 07.03.2022г. на ВКС по гр.д. № 3590/2020г., IV г.о.
относно легитимацията на длъжника да оспори валидността на договора за цесия по иск
относно цедираното вземане, се приема, че длъжникът няма интерес да оспорва валидността
на договора за цесия след получаване на уведомление по чл.99, ал.4 от ЗЗД, а такъв интерес
липсва и преди този момент, тъй като изпълнението на новия кредитор може да бъде
отказано само поради липсата на уведомление. Същевременно за валидността на цесията е
необходимо вземането да е индивидуализирано, чрез посочване на източника на
правоотношение, от което произтичат вземанията и страните по него, като предметът на
договора за цесия трябва да е определен или определяем, за да произведе действие. В
конкретния случай прехвърленото вземане е индивидуализирано в необходимата за това
степен. Въз основа на тези съображения, съдът приема, че вземането е валидно прехвърлено
на ищеца-цесионер и ответникът е надлежно уведомен за това.
Предвид изхода на делото, то съдът не дължи произнасяне по въведените възражения
за изтекла погасителна давност за вземанията, въведени от ответната страна.
По отношение разноските в производството: Съгласно Тълкувателно решение №
4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в исковото и в заповедното
производство. Предвид изхода на делото, то разноските направени от ищеца следва да се
възложат в тежест на ответника, съразмерно с уважената част от иска. В заповедното
производство разноските са в общ размер на 82.43 лв., като ответникът следва да заплати на
ищеца разноски от 22.94 лв., съобразно уважената част от иска. В исковото са направени
такива в общ размер от 517.83 лв., от които 117.83 лв. заплатена държавна такса, 100 лв. за
7
юрисконсулско възнаграждение (определено от съда на основание чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ), както и 300 лв. заплатено възнаграждение за вещо лице.
Предвид само частичното уважаване на иска за главница, то ответника следва да заплати в
исковото производство разноски в размер на 144.11 лв.
Направено е искане от ответника за заплащане на разноски, съобразно представен
списък по чл.80 от ГПК. Ответникът е сторил разноски в размер на 560 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, като съобразно отхвърлената част от иска се дължат такива в
размер на 404.16 лв. Пътните разноски за адвокат не са съдебни разходи, поради което не
следва да се присъждат. В хода на заповедното производство е представен договор за
безплатна правна помощ, като съдът определя възнаграждение на основание чл.7, ал.7 във
връзка с чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждение за адвокатска работа в
размер на 400 лв., като намалява същото до размера на 50 лв., предвид липсата на
фактическа сложност и ползване на бланковото възражение по чл.414 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че М. Л. Й. с ЕГН ********** от гр.Ш,
ул.“*********“ № 13, вх.2, ет.3, ап.31 дължи на “А***********“ ЕАД с ЕИК **********
със седалище и адрес на управление гр.С, бул. “Д-р П. Д” № 25, офис сграда Л, ет.2, офис 4,
представлявано от З С Б, чрез юрисконсулта Б Д сумата от 451.29 лв. (четиристотин
петдесет и един лева и двадесет и девет стотинки), представляваща главница по Договор
за кредит „*******“ от **/**/****г., сключен между “******” ООД с ЕИК ********* и
ответника, ведно със законната лихва върху вземането, считано от **/**/****г. – датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, което е
прехвърлено от “******” АД на ищеца с Приложение № 1 от **/**/****г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от **/**/****г. и за която сума е издадена
Заповед за изпълнение № ****/**/**/****г. по ч.гр.д. № ****/****г. по описа на ШРС, като
отхвърля иска в останалата му част до пълния му предявен размер от 1256.52 лв., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.9 от ЗПК, във
вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД искове за признаване на установено, че М. Л.
Й. с ЕГН ********** дължи на “А***********“ ЕАД с ЕИК ********** сумата от 171.04
лв.(сто седемдесет и един лев и четири стотинки), представляваща договорна лихва за
периода от **/**/****г. до **/**/****г. и сумата от 194.09 лв. (сто деветдесет и четири лева и
девет стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от **/**/****г. до **/**/****г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № ****/**/**/****г. по ч.гр.д. № ****/****г.
по описа на ШРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. Л. Й. с ЕГН ********** да заплати
8
на “А***********“ ЕАД с ЕИК ********** разноски по заповедното производство в размер
на 82.43 лв. (осемдесет и два лева и четиридесет и три стотинки) и разноски в исковото
производство в размер на 144.11 лв. (сто четиридесет и четири лева и единадесет
стотинки), съразмерно с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК “А***********“ ЕАД с ЕИК **********
да заплати на М. Л. Й. с ЕГН ********** сторените в исковото производство разноски в
размер на 404.16 лв.(четиристотин и четири лева и шестнадесет стотинки), съразмерно с
отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА “А***********“ ЕАД с ЕИК ********** да заплати на адв. П. М. М. при
АК – В със съдебен адрес гр.В, ул.“М“ № 2, ет.1, ап.1 на основание чл.38, ал.1 от ЗА
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № ****/****г. на ШРС за адвокатско
възнаграждение определено от съда в размер на 50 лв. (петдесет лева), съразмерно с
отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
9