Решение по дело №2241/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1179
Дата: 11 юни 2018 г. (в сила от 4 юли 2018 г.)
Съдия: Мария Янкова Вранеску
Дело: 20171100902241
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 юли 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е

                             Гр.София,  11.06.2018г.

                             В ИМЕТО НА НАРОДА

                                     

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св,     в  открито  съдебно заседание на  тридесет и първи януари  през две хиляди и осемнадесета  година в състав:      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРИЯ ВРАНЕСКУ

При секретаря ЕКАТЕРИНА КАЛОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ  д. № 2241 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

            Предявен е иск с пр. осн.чл.422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл.372 от Търговския закон и чл.86 ЗЗД от „Н.А.К.Ш.- К.“ ГмбХ  срещу „Т.Ф.” ЕООД ЕИК ******. 

            Ищецът твърди, че е имал трайни търговски отношения с ответника, като за периода от м.юни до м.септември  2014 г. е извършил по възлагане от страна на ответника международен транспорт на използвано олио за готвене до различни точки на Европа. Конкретно от ответника са били възложени 15 броя превоза, по ел.поща, като приемане на заявките са  били потвърдени също по ел.поща и превозите точно извършени от страна на ищеца. Стоката е била предадена на получателите без увреждания и срещу нито един от превозите не е имало възражения. Ответникът не е заплатил цената на нито един превоз. За всеки от превозите чрез заявката ответникът е посочвал място на натоварване, място на разтоварване, цена и дата на товарене. За всеки от превозите ищецът е издавал съответната фактура или това са 15 фактури подробно посочени в исковата молба – от № 340914/13.06.2014г. до № 341606/16.10.2014г. на обща стойност 33 274.64 евро. Във връзка с извънсъдебното събиране на вземането на ищеца са се добавили разходи и общо задължението е нараснало в размер на 35 091.81 евро.    На 09.02.2015г. страните са подписали споразумение  за разсрочено плащане с нотариална заверка на подписите, с което ответника е признал задължението и се е задължил да го заплати на вноски, съгласно уговорения в т.1 от споразумението план. Към настоящия момент ответникът е заплатил единствено първата вноска в размер на 1 500 евро и то със закъснение. Падежа на втората вноска е настъпил на 27.03.2015г., като същата все още не е заплатена. Тъй като втората вноска не е заплатена, то цялото задължение е станало изискуемо, като е изтекъл и уговорения в чл.3 от споразумението гратисен период. Предвид на това за вземанията за главниците и лихвите е образувано заповедно производство и заповедния съд е издал заповед за изпълнение на осн.чл.417 ГПК. Предвид подадено възражение срещу заповедта е предявен установителния иск на осн.чл.422 ГПК. Моли да бъдат установени вземанията му срещу ответникът за главница общо в размер на 33 591.81 евро в левова равностойност от 65 699.87 лева, в едно със законната лихва от 01.06.2015г. до окончателното изплащане на възнаграждението, както и да му се присъдят разноските за заповедното и исково производства.

Ответникът с подаденото възражение и отговора оспорва изцяло исковите претенции, като твърди, че не дължи сумите, без да излага конкретни твърдения по фактите.    

Съдът като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните намира за установено следното:

От представените по делото писмени доказателства –  заповедно производство, съдържащо споразумение от 09.02.2015г., с нотариална заверка на подписите в оригинал, и заверени копия от международни товарителници и фактури се установяват твърденията в исковата молба за наличие на превозни договори между страните, при което по възлагане на ответника ищецът извършил 15 превоза. С подписването на това споразумение ответникът  е признал задълженията си по фактурите, в едно със дължимите лихви и разноски общо в размер на 35 091.81 евро, която сума е поел задължение да заплати на 11 вноски, конкретизирани по размер всяка от тях в споразумението. В тежест на ответникът е и същият не е ангажирал доказателства, че е заплатил сумите, за предоставените услуги – извършените превози. Не се спори и предвид признанието на ищеца, то следва да се приеме, че ответникът е изплатил единствено първата вноска  по споразумението – сумата от 1 500 евро.

На осн.чл.417 ,т.3 ГПК въз основа на подадено заявление е издадена заповед за незабавно изпълнение за исковата сума на основание споразумението от 9.02.2015г. от СРС , 64 св.

Предвид на установените факти с представените по делото доказателства  съдът приема, че ответникът е възложил, ищецът е извършил превозите, за които са издадени посочените в споразумението фактури, но цената на превозите не е била заплатена, с изключение на сумата от 1 500 евро. На осн.чл.372 от ТЗ вр. чл. 422 ГПК, доколкото е проведено заповедно производство спрямо ответникът следва да се признае вземането на ответникът в посочения в исковата молба размер, предвид че не се спори, че след подписване на споразумението първата вноска от 1500 евро е била заплатена от ответника. Върху главницата се следва и законната лихва от датата на подаване на заявлението.                                                                                                                                                                                                 

На осн.чл.86 от ГПК върху сумата се дължи и законната лихва като обезщетение за забавата в изплащане на сумата, от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата по главницата. Предвид, че в споразумението е посочено, че освен сумата от 35 091.81 евро се дължат и лихви за забава , и доколкото в общата сума имаме включени и разноски и лихви изтекли до момента на споразумението, то съдът приема, предвид писменото споразумение от 09.02.2015г., че страните са уговорили дължимост на лихва върху лихва предвид разпоредбата на чл.294, ал.2 от ТЗ  и съответно законната лихва се следва върху общо претендираната сума от 33 591.60 лв., както е присъдена в заповедното производство, считано от 01.06.2015г.

Предвид изходът на спора по двете съдебни производства  ответника следва да заплати на ищеца и направените по делата  разноски за

-          За заповедното производство -  ДТ – 1314 лева и 1 818.60 лв. адв.възнаграждение.  

-          За настоящото исково производство  - ДТ – 1314 лв. и 96 лв. за превод доказателства по делото, съобразно приложен списък.

Водим от горното съдът

                                    Р        Е       Ш      И      :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422 ГПК  по отношение на „Н.А.К.Ш.- К.“ ГмбХ  , Г., съд. адрес:*** адв.кантора др.М.Н.,  че   „Т.Ф.” ЕООД ***, НДК, адм.сграда, ет.4 му дължи и следва да му заплати на осн.чл.372 от ТЗ сумата от 33 274 евро / тридесет и три хиляди двеста седемдесет и четири евро / цена на извършени 15  транспортни превози на стока – използвано готварско олио ,  от София до Виена, за периода м.06.2014г.- м.10.2014г., за което са издадени 15 броя  фактури, и сумата от 317.17 евро / триста и седемнадесет евро и седемнадесет цента / непогасен остатък от обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86 от ЗЗД  за периода 02.12.2014г. до 29.01.2015г. или общо сумата от 33 591.81 евро, / тридесет и три хиляди петстотин и деветдесет и едно евро и осемдесет и един цента/, в едно със законната лихва върху общата сума на осн.чл.86 от ЗЗД вр.чл.294 от ТЗ, считано от 01.06.2015г. до окончателното изплащане на вземането на общата сума оставаща дължима  по споразумение от 09.02.2014г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Т.Ф.” ЕООД ***, НДК, адм.сграда, ет.4 да заплати „Н.А.К.Ш.- К.“ ГмбХ  , Г., съд. адрес:*** адв.кантора др.М.Н.на осн.чл.78 ГПК следните направени в заповедното и в исковото производство разноски :

-          За заповедното производство -  ДТ – 1314
/хиляда триста и четиринадесет / лева и 1 818.60 лв. / хиляда осемстотин и осемнадесет лева и шестдесет стотинки/ адв.възнаграждение. 

-          За настоящото исково производство  - ДТ – 1314 / хиляда триста и четиринадесет / лв. и 96 / деветдесет и шест / лв. за превод доказателства по делото, съобразно приложен списък.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му пред Софийски апелативен съд.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :