Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260070
гр. ВРАЦА, 10.03.3021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито
заседание на
10.03.2021 г., в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
АНА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N
87 по описа
за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл ГПК.
Образувано е по жалба на В.К.М. *** - длъжник в производството по изп.д.№ 2017***0400346 по
описа на ЧСИ И. Ц., с рег.№ *** и район на действие ОС-Враца, против
постановление от 04.12.2020 г., с което е отказано да бъде прекратено
производството по посоченото изпълнително дело.
В жалбата се
поддържа, че постановлението е незаконосъобразно, необосновано и
немотивирано. Твърди се, че срокът за перемиране е изтекъл и по делото няма
доказателства за прекъсването му. Жалбоподателят моли за отмяна на
постановлението и връщане делото на ЧСИ с указания за прекратяването му.
В срока по
чл.436, ал.1, изр.1 ГПК е постъпило възражение от взискателя "ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, гр.София, чрез процесуалния му представител адв.А. К., в
което се изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.
Навеждат се доводи, че производството по изпълнителното дело е било спряно,
поради смъртта на длъжника К. П. М., и в
периода на спиране не са текли срокове. Иска се обжалваното постановление да
бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.
На основание
чл.436, ал.3, изр.2 ГПК ЧСИ И. Ц. е изготвила мотиви по обжалваното действие, в
които изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. В
подкрепа на това становище се излагат фактически и правни съображения.
Като взе
предвид данните по приложеното копие от изп.д.№ 2017***0400346 по описа на ЧСИ И.
Ц. и като обсъди наведените от страните доводи, както и изложените от съдебния
изпълнител съображения, настоящият съдебен състав приема следното:
Изпълнителното дело е образувано на 17.05.2017 г. по
молба на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК ***, и приложен към нея изпълнителен
лист, издаден на 22.02.2017 г. по ЧГД № 250/2017 г. по описа на ВРС против К.
П. М., ЕГН **********.
След извършена от съдебния изпълнител служебна справка в
НБД "Население" е констатирано, че длъжникът К. П. М. е починал. С
постановление от 30.05.2017 г. производството по изпълнителното дело е спряно,
поради смърт на длъжника.
Производството е възобновено с Разпореждане от 24.10.2019
г. и като длъжник е конституиран В.К.М., в качеството му на единствен законен
наследник на К. П. М..
На 02.11.2020 г. е връчена покана за доброволно
изпълнение на новоконституирания длъжник В.К.М.. С молба от 17.11.2020 г.
същият е заявил, че е приел наследството на баща си К. П. М. и е поискал
изпълнителното производство да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
С обжалваното Постановление от 04.12.2020 г. съдебният
изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство, тъй като не е
настъпила перемпция.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
І.По допустимостта на жалбата.
Подадената
жалба е процесуално допустима като подадена в рамките на законоустановения срок
по чл.436, ал.1 ГПК и срещу обжалваем от длъжника акт по смисъла на чл.435,
ал.2, т.6, пр.2-ро ГПК.
ІІ. По основателността на жалбата.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради
следните съображения:
Разпоредбата на чл.433,ал.1, т.8 ГПК
предвижда, че изпълнителното производство се прекратява когато взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Тази
норма представлява своеобразна санкция за бездействието на взискателя след
образуване на изпълнителното производство и произтича от спецификата на същото.
За разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва
еднократно - в началото на процеса с подаване на исковата молба, при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Изпълнителният процес не може да
съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В този смисъл
висящността на изпълнителния процес се поддържа не служебно, а от взискателя,
който трябва да посочва изпълнителен способ, да иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали
да действа, т.е. да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен, или да не действа. Ето защо ако взискателят не предприема
действия, въпреки че има правна
възможност да го стори, тече давност и когато не е поискано извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В конкретния случай от образуването на изпълнителното
производство на 17.05.2017 г. до постановяване на обжалваното постановление от
04.12.2020 г. действително са изминали повече от 2 години. През по-голямата
част от този период, а именно - от 30.05.2017 г. до 24.10.2019 г.
изпълнителното производство обаче е било спряно на основание чл.432, ал.1, т.3
вр. чл.229, ал.1, т.2 ГПК, поради смърт на длъжника К. П. М.. По време на
спирането на изпълнителното производство взискателят не е имал правна
възможност да иска предприемане на действия по принудително изпълнение, поради
което не може да се приеме, че в този период е бездействал и следва да бъде
санкциониран за това свое поведение. Ето защо срокът на спиране на
изпълнителното производство следва да бъде изключен при изчисляването на срока
на давността по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. От възобновяването на изпълнителното
производство на 24.10.2019 г. до молбата на длъжника от 17.11.2020 г. не е
изтекъл предвидения в закона двугодишен срок, поради което не е настъпило
прекратяване по силата на закона.
При тези съображения настоящият съдебен състав приема,
че отказът на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното производство е правилен и законосъобразен и жалбата на В.К.М.
следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна, жалбата на В.К.М. ***, против постановление от 04.12.2020 г., с което е отказано
да бъде прекратено производството по изп.д.№ 2017***0400346 по описа на ЧСИ И.
Ц., с рег.№ *** и район на действие ОС-Враца.
Решението не
подлежи на обжалване и е окончателно.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........