Р Е Ш Е Н И Е
№ 336/26.09.2023 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на деветнадесети септември, две хиляди двадесет
и трета година, пети състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа
докладваното от председателя административно дело № 375 по описа на съда за 2023
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал.4 от Закона за
данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано
е по жалба на К.Н.Н. ***, срещу Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 104-ФК от 08.06.2023 г.,
издадена от изпълняващ длъжността началник на отдел „Оперативни дейности“ –НАП
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят оспорва заповедта като
незаконосъобразна, издадена в противоречие на разпоредбите на ДОПК и Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Твърди, че не е извършил соченото в заповедта
нарушение. Счита за несъразмерен срока, определен със заповедта от 14-дни, тъй
като за този период същият е лишен от право да упражнява дейността си. Срокът
бил несъответен с твърдяното нарушение за извършена продажба за сумата от 10
лв. Моли заповедта да бъде отменена.
Ответникът - началник отдел "Оперативни
дейности" - Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на
НАП, представляван от главен юрисконсулт Стоян Ж. оспорва жалбата. Изразява
становище, че нарушението не е за
неиздаден фискален касов бон, а за липса на касов апарат в търговия обект,
което било санкционирано по реда на чл.7, а не по чл.25 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Жалбоподателят
не оспорвал констатациите и не ангажирал допълнителни доказателства, поради
което моли заповедта, като правилна и законосъобразна, да бъде потвърдена.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав на съда съобрази данните по делото и
доводите на страните и приема за
установено следното:
Със Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 104-ФК от 08.06.2023 г. изпълняващият длъжността
началник на отдел „Оперативни дейности“ –НАП Варна в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП е наложил на жалбоподателя К.Н. принудителната административна мярка (ПАМ), изразяваща се в
запечатване на търговския обект – златарско ателие, находящо се в гр.хххххххххххх,
стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни.
Фактическото основание за налагане на принудителната
административна мярка се съдържа в мотивите на заповедта. Посочено е, че при проверка, извършена от органи по
приходите на 12.05.2023 г. в 14,20 часа в търговския обект, с контролна покупка
на услуга-почистване на сребърна гривна на стойност 10 лева, било установено,
че при заплащането на услугата жалбоподателя не издава фискален касов бон,
поради липса на монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство.
Задълженото лице декларирало в протокол, че началото
на дейността му е 01.01.2023 г. В заповедта се сочи, че деянието представлява
нарушение на чл.7, ал.1 във вр. с чл.3,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на министъра на финансите във вр. с
чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Разпоредено е предварително изпълнение на наложената
принудителна административна мярка като запечатването да се извърши в три
дневен срок от датата на връчването на заповедта. Заповедта е връчена лично на Н. на13.06.2023 г., като в разписката за
връчване е посочено, че запечатването ще се извърши на 19.06.2023 г.
От представената административна преписка е видно, че
за констатираното нарушение е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № F709229 на 05.06.2023 г. Приложена е саморъчно съставена декларация
от жалбоподателя (към протокола от извършената на 12.05.2023 г. проверка
серия АА № 0065374 от 12.05.2023 г.), в която той е посочил, че осъществява дейност
от 01.01.2023 г. като предлага услуги - ремонт на сребърни и златни изделия.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
адресата на акта, в законоустановения 14 –дневен срок за оспорване по чл.149,
ал.1 от АПК във вр. с чл.186, ал. 4 от ЗДДС.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Жалбоподателят не оспорва констатациите от проверката,
нито представя доказателства за различна фактическа обстановка.
Заповедта е правилна и законосъобразна.
Съгласно чл.
186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Издателят на заповедта, С. Г., е определен със Заповед №
375/05.06.2023 г. на изпълнителния директор на НАП да изпълнява длъжността началник
на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Същият е редовно оправомощен орган по приходите, поради което заповедта е
издадена от компетентен орган.
Административният орган е посочил, че монтирането,
въвеждането в експлоатация и
регистрирането в НАП на ФУ от датата на
започване на дейността в обекта е нормативно установено задължение на субектите,
стопанисващи търговски обекти. Налагането
на ПАМ е обосновано с вредата от нарушенията но чл. 118 от ЗДДС и чл. 3 от
Наредба Н-18/2006 г. за фиска, изразяващо се в нерегистриране и отчитане на
продажбите в търговския обект, поради липса на монтирано и въведено в
експлоатация фискално устройство.
Заповедта е издадена при правилно прилагане на
материалния закон. Съдът споделя изложените от ответната страна в оспорения
административен акт съображения, че жалбоподателят, в качеството си на лице по
чл.118, ал.1 от ЗДДС, е длъжен да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Липсата на фискално устройство в обекта, безспорно
установява наличието на хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС. Органът
по приходите при условието на обвързана компетентност е бил длъжен да приложи
принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до 30 дни“,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
Законодателят е предоставил правомощието на
административния орган да прецени в условията на оперативна самостоятелност
какъв ще е подходящият срок за налагане на мярката до допустимия максимум от 30
дни, визиран от нормата на чл.186, ал.1 от ЗДДС. При тази преценка
административният орган е определил 14 дневен срок за запечатването на обекта.
В настоящия случай, в оспорената заповед е налице
описание на фактическите основания, обуславящи издаването ѝ, доколкото се
касае за едно констатирано бездействие - невъвеждане в експлоатация и
нерегистриране в Националната агенция за приходите фискално устройство или
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Налице са и конкретни мотиви, изложени от
административния орган, като в оспорения акт е налице препращане към събраните
доказателства – Протокол за извършена проверка. Същевременно административният
орган е изложил подробни съображения за определената продължителност на срока
на ПАМ. При определяне на продължителността на мярката са взети под внимание
извършеното нарушение, времето на извършване, последиците от нарушението, вида
и характера на търговската дейност, продължителността на осъществяваната
търговска дейност без да се отчитат продажбите. От жалбоподателя не са
представени каквито и да е доказателства, които да опровергават констатацията
на административния орган за издаване на заповедта за прилагане на ПАМ. Към
момента на обявяване на делото за решаване няма данни дали оспорващият е
започнал да отчита продажбите в обекта чрез
фискално устройство.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице както
правните, така и фактическите основания, посочени от органа при издаване на
заповедта. В случая, според настоящия състав, са налице и мотиви за
продължителността на срока на наложената ПАМ. Запечатването е за срок от 14
дни, като е обосновано с вида на нарушението, последствията от него, реда и
организацията по отчитане на оборотите в търговския обект, необходимостта от
привеждане на организацията в обекта с нормативните изисквания.
Срокът е правилно обоснован с необходимостта от защита
на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения. Определеният срок съответства на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна
правна уредба на ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН принудителните
административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции:
превантивна, преустановителна и възстановителна. Съдържанието на конкретната
ПАМ и предпоставките за налагането ѝ я определят като преустановителна.
По делото не е било спорно, че процесният обект
функционира като търговски такъв, т.е. в него се извършват продажби на услуги
от 01.01.2023 г., което обстоятелство обосновава действителната необходимост в
случая от прилагането на предвидената в закона ПАМ, с която се преустановява ощетяването
на фиска, макар и за срок само от 14 дни, поради на липсата на последващи данни
дали жалбоподателят е закупил и монтирал фискално устройство.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема,
че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила, както и на материалния закон,
които да водят до нейната незаконосъобразност. Същата е съобразена и с целта на
закона, предвид което искането за отмяната й е неоснователно.
С оглед изхода на спора и изрично стореното от
процесуалния представител на ответника в тази насока искане, на основание чл.
143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ
съдът следва да присъди на ответника разноски за юрисконсулт, като на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ възнаграждението за юрисконсулт по настоящото производство
следва да бъде определено на 100 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Н.Н. *** срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 104-ФК от 08.06.2023 г.,
издадена от изпълняващ длъжността началник на отдел „Оперативни дейности“ –НАП
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА К.Н.Н. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП
Варна, офис Добрич съдебно – деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен
административен съд на РБ с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от
съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: