Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………./ 19.07.2019
год., град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Районен
съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 1633 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Еос матрикс” ЕООД против Г.Е.К., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 1 517.70 лв. - част от главница, дължима за периода от 20.10.2016 год. до 20.12.2018 год. по договор за потребителски паричен кредит № ***, сключен на 09.02.2016 год. между „***” ЕАД и длъжника, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 13.12.2018 год. до окончателното й изплащане, които вземания са прехвърлени в полза на „Еос матрикс” ЕООД и за които по ч.гр.д. № *** / 2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК, са допустими.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа исковете, ангажира доказателства.
Пълномощникът на ответника оспорва
основателността на исковете по съображения, изложени в отговора на исковата
молба.
Бургаският районен съд, след като се запозна подробно със изложените в исковата молба твърдения и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
На 09.02.2016 год. между „***” ЕАД и Г.К. е сключен Договор за потребителски паричен кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № ***, по силата на който дружеството му
е предоставило сумата от 5 000 лв., а той се е задължил да я върне, ведно с
договорна лихва в размер на 37.73 %, застрахователна премия в размер на 1680
лв. и такса ангажимент, или общо 12986.40 лв., на 60 равни месечни вноски,
всяка от по 216.44 лв., в срок до 20.02.2021 год.
В чл.2 от
договора е отразено, че погасителните вноски по кредита се състоят от главница,
ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване
на кредита и определена добавка, представляваща печалба на кредитора.
На 02.06.2015 год. „Еос матрикс” ЕООД - цесионер и „***” ЕАД – цедент, са сключили рамков договор за цесия, за прехвърляне на ликвидни и изискуеми вземания на цедента, произтичащи от договори за потребителски кредити с физически лица, посочени в анекси.
Представени са протокол от 12.10.2016 год. и анекс № 1А към договора за цесия, подписани от цедента и цесионера, в който сред прехвърляните вземания фигурира и задължението на К. към цедента, произтичащо от договора за потребителски кредит.
За станалата цесия, както и за обявената, поради неплащане на погасителните вноски, предсрочна изискуемост, ответникът е уведомен с нарочни писма. Същите са доставени с пощенска пратка и получени лично, за което той е положил подписа си върху придружаващата ги обратна разписка.
По заявление на ищцовото дружество, депозирано на 13.12.2018 год., по ч.гр.д. № *** / 2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесната сума.
Изслушано е и вещото лице, изготвило заключение по назначената счетоводна експертиза, според което сумата по кредита, след удържане на такса ангажимент, е усвоена от Г.К. по банков път, по сметка в „Централна кооперативна банка“ АД - клон Бургас, посочена от него в договора.
При така очертаната фактическа обстановка, настоящият състав на Бургаския районен съд намира исковете за основателни.
Режимът на процесният договор за потребителски кредит се урежда със ЗПК, според чл.11, ал.1, т.10 от който, договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
В § 1, т.1 от ДР
на ЗПК е дадено легално определение на ”общ разход по кредита за потребителя“ - всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит.
Не
така е в случая - в изключително неясното и неразбираемо съдържание на графа ”параметри
и условия“ фигурира ”обща стойност на плащанията“, но не и стойността на общите
разходи за потребителя, в т.ч. надбавката за
разноски на кредитора по подготовка и обслужване на кредита, както и
определената добавка - печалба на кредитора, пряко свързани с кредита. А те се
отразяват правопропорционално на стойността на годишния процент на разходите,
защото той изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК.
Затова,
като не е включил надбавката за разноски по
подготовка и обслужване на кредита, както и определената добавка - печалба, кредиторът
е заобиколил изискванията на закона, поради което, съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК,
клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на
разходите, са нищожни, а договорът за
потребителски кредит - недействителен (чл.22 от с.з.).
Тази
недействителност е изначална, следователно
вземанията на кредитора-цедент извън главницата, произтичащи от договора за
кредит, не са възникнали, за да могат след това да преминат у ищеца-цесионер,
тъй като съгл. чл.23 от ЗПК, потребителят - ответник дължи връщане само чистата
стойност на кредита, без лихва или други
разходи по него. Ерго, ищцовото
дружество - цесионер е придобило вземането на кредитора „***” ЕАД, но до
размера на предоставената главница от 5 000 лв. Доколкото с исковата молба се търси само
такава, но в размер на 1 517.70 лв., главната претенция по чл.79, ал.1 от ЗЗД следва
изцяло да се уважи.
Поради недействителността на договора, ответникът е
поставен в забава с исковата молба (чл. 84, ал. 2 ЗЗД), която съобразно
фикцията на чл. 422 ГПК, се счита предявена от постъпване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда. Т.е. дължима е и законната лихва върху главницата, за периода
от 13.12.2018 год. до окончателното плащане на задължението, което налага
уважаване и на акцесорната претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
На ищцовото дружество, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, се следват и деловодни разноски, чийто размер за настоящото производство възлиза на 230.35 лв., а за производството по ч.гр.д. № *** / 2018 год. на БРС - на 30.35 лв.
Водим от горното, на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Е.К. ***, ЕГН - **********, дължи на ”ЕОС матрикс” ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, жк.”Малинова долина”,
ул.”Рачо Петков Казанджията” № 4-6, представлявано от Райна Тодорова, на
основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 1 517.70 лв. - част от
главница, дължима за периода от 20.10.2016 год. до 20.12.2018 год. по договор
за потребителски паричен кредит № ***, сключен на 09.02.2016 год. между „***” ЕАД и длъжника, ведно
със законната лихва върху главницата, начиная от 13.12.2018 год. до
окончателното й изплащане, които вземания са прехвърлени в полза на „Еос
матрикс” ЕООД и за които по ч.гр.д. № ***
/ 2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.Е.К. да заплати на
”ЕОС матрикс” ЕООД
деловодни разноски за настоящото производство в размер на 230.35 лв., както и
за производството по ч.гр.д. № *** / 2018 год. на БРС - в размер на 30.35 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: (П)
Вярно с оригинала!
ММ