Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1912 04.08.2020
г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд Х
граждански състав
На
седемнадесети юли Година 2020
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 7698 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод
предявения от Етажната собственост на комплекс „МАПИ ХОЛИДЕЙЗ“ - гр. Созопол против
А.Ю.К. и допълнително уточнен иск за осъждане на ответника да заплати на
етажната собственост сумата от 7 912,31 лв. (левовата равностойност на
4 045,50 евро), представляваща дължими разходи за поддръжка на общите
части на етажната собственост, съгласно решения на общото събрание на ЕС, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до
окончателното й изплащане, както и направените съдебно-деловодни разноски. В
исковата молба се твърди, че на провелото се на 29.05.2014 г. общо събрание на
ЕС е било взето решение собствениците на самостоятелни обекти да заплащат
разходи за поддръжка на общите части в размер на по 9,60 евро на кв.м. жилищна
площ, а считано от 01.06.2015 г. тази сума е увеличена на 10 евро на кв.м.
(съгласно решение на ОС на ЕС от 08.06.2015 г.), като на 06.06.2014 г. е било решение
разходите да се търсят за 3 години назад. Твърди се също така (в допълнителна
молба от 23.12.2016 г.), че ищецът е собственик на самостоятелен обект в
етажната собственост с площ от 69,75 кв.м., находящ се в сграда ***, и живее
целогодишно в него, като същият не е платил дължимите разходи за следните
периоди: 30.05.2010 г. - 30.05.2011 г. - 669,60 евро, 01.06.2011 г. -
30.05.2012 г. - 669,60 евро, 01.06.2012 г. - 30.05.2013 г. - 669,60 евро,
01.06.2013 г. - 30.05.2014 г. - 669,60 евро, 01.06.2014 г. - 30.05.2015 г. -
669,60 евро и 01.06.2015 г. - 30.05.2016 г. - 697,50 евро. В съдебно заседание
се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са
доказателства.
Така предявеният иск е с правно
основание чл. 41, предл. 1 от ЗС, вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС, като същият
е допустим.
В
законоустановения срок ответникът е подал отговор, в който оспорва иска като
недопустим, неоснователен и недоказан. Твърди, че апартаментът му се намира в
сграда А-1, а не в сграда А-2 на комплекса, като апартаментът е СИО на ответника
и съпругата му Н. К., поради което неоснователно цялата сума се претендира само
от него. На следващо място се твърди, че в годишната такса от 9,60 евро
неправилно е включен ДДС, тъй като етажната собственост не може да начислява
такъв данък. Изложено е, че комплекс „МАПИ ХОЛИДЕЙЗ“ се състои от 7 сгради, за
всяка от които е възникнала отделна етажна собственост, а общите събрания на ЕС
са проведени общо за всички сгради, което е в противоречие с правилата на ЗУЕС.
Поради това ответникът счита, че решенията на ОС на ЕС са незаконосъобразни и
не могат да породят целените правни последици. Твърди се също така, че при
определяне на таксите за управление и поддръжка е допуснато нарушение на чл. 51
от ЗУЕС, като същите са определени съобразно притежаваната площ, а не съгласно
броя на собствениците, обитателите и ползвателите на имотите. Ответникът
заявява, че е платил в брой на К. В. годишна такса в размер на 700 евро за
2013-2014 г. Оспорена е законността на проведеното на 06.06.2014 г. общо събрание.
Изложени са и други доводи относно незаконосъобразността на приетите от ОС на
ЕС решения на 29.05.2014 г., 06.06.2014 г. и 08.06.2015 г. решения. На следващо
място се твърди, че през 2011 г. ответникът не е живял в комплекса, като този
комплекс е бил въведен в експлоатация едва на 05.06.2012 г. Направено е и
възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност по отношение на
претендираните суми за 2011 г., 2012 г. и 2013 г., тъй като същите представлява
задължения за периодични плащания. Твърди се също така, че максималният срок,
за който К. В. би могъл да бъде избран за управител на ЕС, е 2 години, като на
29.05.2016 г. този срок е изтекъл, т.е. исковата молба е подадена от ненадлежна
страна. Моли се производството по делото да бъде прекратено, евентуално искът
да бъде отхвърлен, както и да бъдат присъдени на ответника направените от него
разноски по делото. В съдебно заседание се явява процесуален представител на
ответника, който поддържа отговора, ангажирани са доказателства.
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представения по делото
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 09.12.2010 г., А.Ю.К. и
Н. П. К. са закупили следния недвижим имот, изграден в груб строеж, със степен
на завършеност 63 %, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
67800.10.542.1.6, адрес на имота: гр. ******* ****, като самостоятелният обект
се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 67800.10.542, предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, площ по документ: 70 кв.м., който имот в предходен
нотариален акт е описан като апартамент № *******, изградена в ****, м. „М.“,
гр. С., със застроена площ от 69,75 кв.м., ведно с прилежащите части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху терена.
Към отговора на ответника е приложено
свидетелство за сключване на брак, от което се установява, че А.Ю.К. и Н. П. К. са съпрузи от
17.10.2002 г., т.е. гореописаният имот е придобит от тях в режим на СИО.
Представено е писмо изх. № 2-94-М-51(1)/11.11.2016
г. по описа на Община Созопол, съгласно което к-с „Мапи Холидейз“ с
идентификатор ****, ****, находящ се в гр. Созопол, м. „М*“, е регистриран в
Община Созопол по чл. 46б от ЗУЕС и за управител на етажната собственост е
избран К. В. В., като етажната собственост на „Мапи Холидейз“ е вписана в
Община Созопол под рег. № 121 от 2015 г.
По делото е представено копие на
протокол от проведено на 29.05.2014 г. общо събрание на собствениците на
жилищна сграда и обекти в нея - гр. Созопол, м. „Мапи“, в.с. „Мапи Холидейз“,
като е посочено, че събранието е било учредително и на него за управител на ЕС
е избран К. В., за касиер е избрана П. В., а за контрольор на ЕС – А.К.; приет
е правилник за вътрешния ред и ползване на ЕС; взето е решение собствениците да
заплащат такса в размер на 9,60 евро с ДДС на кв.м. жилищна площ - за разходи за
управление и поддържане на общите части на ЕС; възложено е на управителя на ЕС
да сключи договор за управление на ЕС с „******“ ЕООД, като ежегодната вноска
за ползване и поддръжка на общите части е в размер на 9,60 евро на кв.м.
Представен е и Протокол от проведено
на 06.06.2014 г. общо събрание на собствениците в същата етажна собственост, на
което за домоуправител на етажната собственост е избран К. В., предвид
невъзможността да бъде сключен договор с „******“ ЕООД, взето е решение той да
събере дължимите от собствениците годишни такси за три години назад, считано от
06.06.2014 г., както и същият е оправомощен да води за в бъдеще съдебни дела
срещу некоректните платци.
На 08.06.2015 г. е било проведено
общо събрание на собствениците на същата етажна собственост (видно от
приложения протокол от това общо събрание), като на него е бил приет отчета на
управителя на ЕС, било е взето решение сумите за поддръжка на общите части на
комплекса да се заплащат в срок до 01.06 всяка година, както и годишната такса
за поддръжка на общите части да стане 10 евро с ДДС на кв.м.
По делото е приложен и протокол от проведено
на 06.06.2016 г. общо събрание на собствениците в същата етажна собственост, на
което е бил приет отчета на управителя на ЕС – К. В., както и той е бил
оправомощен да води съдебни дела срещу некоректните платци.
Като доказателства по делото са
представени и 4 бр. съобщения за изготвени протоколи от горепосочените общи
събрания на етажната собственост – л. 8, л. 18, л. 23 и л. 28 от делото, от
които се установява, че при поставянето на тези съобщения са спазени срока и изисквания
по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. Поради това и на осн. чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС съдът
намира, че към датата на подаване на отговор от ответника по настоящото дело сроковете
за атакуване валидността и законосъобразността на приетите на тези общи събрания
решения са изтекли, тъй като е налице трайна съдебна практика, че защитата
срещу порочни решения на общото събрание, включително и нищожните такива, може
да бъде осъществена само по специалния ред и в срока по чл.
40, ал. 2 ЗУЕС - в 30-дневен срок от получаване на решението по реда на чл.
16, ал. 7 от ЗУЕС, който срок започва да тече от момента на обявяване на
протокола от общото събрание по реда на чл.
16, ал. 7 от ЗУЕС, като е без значение дали етажният собственик е
присъствал на общото събрание или не, както и дали фактически е получил препис
от протокола.
В тази връзка настоящото производството е било спряно, поради установено
наличие на преюдициален спор по гр.д. № 7696/2016 г. по описа на БРС. Видно от
постановените по това дело съдебни актове, копия от които са приложени по
настоящото дело, с Решение № 1076/ 28.05.2018 г., постановено по гр.д. №
7696/2016 г. по описа на БРС, първоинстанционният съд е прогласил за нищожни
решенията, приети на Общи събрания на етажна собственост на к-с „Мапи Холидейз“
– гр. Созопол, приети на събрания, проведени на 29.05.2014 г., 06.06.2014 г.,
08.06.2014 г. и 06.06.2015 г., като е прекратил производството по предявените
от етажната собственост осъдителни искове; с Решение № III-129/16.11.2018
г., постановено по възз.гр.д. № 1413/2018 г. по описа на БОС, въззивният съд е
обезсилил решението на БРС в частта, с която е прогласена нищожността на
приетите решения на общи събрания на ЕС от 29.05.2014 г., 06.06.2014 г.,
08.06.2014 г. и 06.06.2015 г., прекратил е производството по делото в тази
част, както и в частта относно предявен иск за отмяна на тези решения, а
въззивното производство е прекратено по отношение на подадената въззивна жалба
против решението на БРС в частта, с която първоинстанционното производство е
било прекратено; с Определение № 70/13.02.2020 г., постановено по гр.д. №
2992/2019 г. на II ГО на ВКС, е била
оставена без разглеждане подадената касационна жалба против гореописаното
въззивно решение на БОС, съответно на тази дата същото е влязло в сила.
Предвид горното и тъй като по делото
не се установи решенията на ОС на ЕС, от които произтичат процесните задължения
на ответника, да са били отменени или прогласени за нищожни по съдебен ред,
нито ответникът да ги е атакувал в срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, съдът
намира, че тези решения са се стабилизирали и подлежат на изпълнение.
С оглед на гореизложеното относно
възможността и сроковете за оспорване решенията на общото събрание на етажната
собственост, съдът намира за неоснователни възраженията на ответника относно
допустимостта на настоящия иск, тъй като същите се основават на твърдения за незаконосъобразност
на приетите от общото събрание решения, а такива възражения е недопустимо да
бъдат повдигани в настоящото производство, предвид изтичането на срока по чл.
40, ал. 2 от ЗУЕС за атакуване на тези решения.
По делото са представени справки за
дължими суми за периода от 30.05.2010 г. до 30.05.2016 г. за в.с. „Мапи
Холидейз“, съгласно които задълженията на А.К. са в общ размер от 4 045,50 евро.
Представено е издадено от Община
Созопол Удостоверение № 35/ 05.06.2012 г. за въвеждане в експлоатация на
строеж: „Вилно селище – втори етап – група вили „А“ (две вили с общ калканен
зид)“, построени в УПИ ******
(ПИ с идентификатор ***** по КК на м. „Мапи“, земл. на гр. Созопол).
По делото е разпитана св. М. В. Ш..
Същата заявява, че познава А.К., тъй като също притежава апартамент в к-с „Мапи
Холидейз“, като нейният имот се намира в съседна сграда на сградата, в която живее
ответникът. Твърди, че през 2013 г. К. й е казал, че е платил на К. В. 700 евро
за поддръжка, но последният не му дал никаква разписка, като свидетелката
заявява, че не знае за кой сезон е била платена тази сума, нито дали ответникът
е плащал и други суми. Свидетелката също така заявява, че също има дело с В. за
дължими суми за поддръжка на комплекса.
Ищецът е представил множество други
писмени доказателства, които са приложени по делото, но не са допуснати и
приети като част от доказателствения материал, поради което не следва да бъдат
обсъждани.
При така представените от страните и
приети от съда доказателства, съдът намира, че предявеният иск е частично
основателен по следните съображения:
На първо място съдът намира за
установено, че на основание прието
решение на проведеното на 29.05.2014 г. общо събрание на етажната собственост (по
т. 5 от дневния ред) собствениците на самостоятелни обекти в етажната
собственост дължат годишна такса за разходи за поддръжка на общите части на ЕС
в размер на 9,60 евро/ кв.м. жилищна площ, а с решение, прието на общото
събрание на ЕС от 08.06.2015 г. таксата е увеличена на 10 евро/кв.м. площ. С
оглед на това съдът намира, че за периода 01.06.2014 г. – 30.05.2015 г.
размерът на дължимата годишна сума за притежавания от ответника и от неговата
съпруга апартамент, който е с площ от 69,75
кв.м., възлиза на 669,60 евро, а след тази дата годишната такса е в
размер на 697,50 евро за целия апартамент.
Неоснователно обаче ищецът претендира
заплащане на такси от ответника за периода 30.05.2010 г. – 30.05.2014 г., тъй
като за този период не е имало решение на ОС на ЕС за дължимост на такива
разходи от етажните собственици. Освен това сградата е била въведена в
експлоатация едва на 05.06.2012 г., т.е. преди тази дата липсва каквото и да
било основание за дължимост на разходи за поддръжка на общи части на етажна
собственост, тъй като такива разходи не са били правени. Съдът намира, че и
приетото от ОС на ЕС на 06.06.2014 г. решение управителят на ЕС К. В. да събере
годишните такси за три години назад, считано от 06.06.2014 г., не представлява
годно основание за дължимост от собствениците в ЕС на разходи за
управление и поддържане на общите части преди 01.06.2014 г., тъй като на
събиране подлежат валидни и изискуеми задължения, а в случая дължимостта на
тези разходи е възникнала от приетото на 29.05.2014 г. решение на ОС, съответно
преди тази дата такива суми не са били дължими.
С оглед на горното, съдът намира, че
ответникът дължи на ищеца част от процесните вземания, а именно претендираните
от ищеца разходи за поддръжка на общите части на ЕС за периодите 01.06.2014 г. –
30.05.2015 г. (669,60 евро) и 01.06.2015 г. – 30.05.2016 г. (697,50 евро), или
общо 1 367,10 евро, равняващи се на 2 673,82 лв., а за останалата част от
процесния период не дължи заплащане на такива разходи.
По отношение на възражението на
ответника, че не дължи на ищеца цялата сума, тъй като имотът е придобит от него
в режим на СИО с неговата съпруга, съдът намира същото за неоснователно, тъй
като съгласно чл. 32, ал. 1 от СК разходите за задоволяване на нуждите на семейството се
поемат от двамата съпрузи, а ал. 2 предвижда солидарна отговорност между
съпрузите за поетите от тях задължения за задоволяване на нужди на семейството.
Ето защо и на осн. чл. 122, ал. 1 от ЗЗД ищецът би могъл да насочи претенцията
си в пълен размер към всеки един от съпрузите – етажни собственици, които са
солидарни длъжници.
По отношение твърдението, че ответникът е заплатил в
брой на К. В. сумата от 700 евро за периода 2013 г. – 2014 г. и искането му
тази сума да бъде приспадната от исковата сума, съдът намира същото за
недоказано и неоснователно, тъй като в тази връзка бяха ангажирани единствено
показанията на св. Ш., но свидетелката не е била очевидец на твърдяното плащане,
нито знае за кой период е била дължима тази сума, поради което съдът счита, че
тези показания не са годни да установят по несъмнен начин извършено от
ответника плащане на посочената сума и задължението, което евентуално е
погасено с нея.
Предвид установената частична основателност на иска, а
именно по отношение на дължимите от ответника разходи за поддръжка на общите
части на ЕС за периода 01.06.2014 г. – 30.05.2016 г., съдът намира, че не
следва да бъде разглеждано заявеното от ответника възражение за изтекла 3-годишна
погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца суми за 2011 г.,
2012 г. и 2013 г., за които се установи, че искът е неоснователен.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че предявеният иск е основателен и доказан до размера от 2 673,82 лв. и
следва да бъде уважен в тази му част, а в останалата му част над уважения до
предявения размер от 7 912,31 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Предвид частичното уважаване на иска,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от
352,16 лв., представляваща част от направените от него разноски по делото (общо
1 042,11 лв.), съответна на уважената част от иска.
Предвид частичното отхвърляне на
иска, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата
от 19,86 лв., представляваща част от направените от него разноски по делото
(общо 30 лв.), съответна на отхвърлената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.
чл. 422, ал. 1 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А.Ю.К., гражданин
на Р. Ф., роден на *** ***, притежаващ паспорт тип Р № ***, издаден на ****, с
адрес: Р* Ф*, гр. …….., да заплати на Етажната собственост на комплекс „МАПИ
ХОЛИДЕЙЗ“ - гр. Созопол, представлявана от управителя К. В. В., регистрирана в
Община Созопол под № 121/2015 г., съдебен адрес ***, чрез адв. Т., сумата от 2
673,82 лв. (две хиляди шестстотин седемдесет и три лв. и осемдесет и две ст.),
представляваща разходи за поддържане на общите части в комплекса, дължими за
периода 01.06.2014
г. – 30.05.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2016 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 352,16 лв. (триста петдесет и два
лв. и шестнадесет ст.), представляваща част от направените от ищеца съдебно-деловодни
разноски, като в останалата му част на уважения до предявения размер от 7 912,31
лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск.
ОСЪЖДА Етажната
собственост на комплекс „МАПИ ХОЛИДЕЙЗ“ - гр. Созопол, представлявана от
управителя К. В. В., регистрирана в Община Созопол под № 121/2015 г., съдебен
адрес ***, чрез адв. Т., да заплати на А.Ю.К., гражданин на Р. Ф., роден на ***
***, притежаващ паспорт тип Р № ****, издаден на ******, с адрес: Р. Ф., гр. ******,
сумата от 19,86 лв., (деветнадесет лв. и осемдесет и шест ст.), представляваща
част от направените от ответника съдебно-деловодни разноски,
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала:
СА