№ 561
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Снежана П. Тодорова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20231100900346 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при
закрити врата, на двадесет и пети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар СНЕЖАНА ТОДОРОВА, разгледа търг. дело № 346 по
описа за 2023 година и взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на длъжника “М. 16“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: област София (столица), община Столична, гр. София, район
„Студентски“, бул. „*******, представлявано от управителя В.В.П., ЕГН **********, чрез
адв. Г. М., за откриване на производство по несъстоятелност, поради настъпила
неплатежоспособност и при условията на евентуалност - свръхзадълженост.
Молителят излага твърдения, че дружеството било създадено с цел изграждане и
експлоатация на търговски обекти за продажба на горива и петролни продукти, продажба на
1
резервни части за превозни средства, сервизни дейности, вътрешна и външна търговия, внос
и износ на стоки, предприемаческа дейност, търговско представителство и посредничество,
извършване на услуги в различни сфери на дейност, транспортна и спедиторска дейност,
маркетинг, както и всяка друга дейност, незабранена от закона. След 2020 г. дружеството
осъществявало дейност основно свързана с преработка и търговия на бързооборотни
хранителни стоки (пица на парче) като последната търговска сделка, по която било
извършено плащане датирала от края на 2022 г..
С оглед пандемията от коронавирусната инфекция през 2021 г., а и през 2022 г.
дружеството реализирало огромни загуби и започнало да изпитва затруднения в
обслужването на текущите си задължения към свои партньори, включително и по
отношение плащането на задължения към НАП, които били в значителни размери.
Собствените ДМА на дружеството били недостатъчни и в същото време - трудно ликвидни,
за да покрият изискуемите му краткосрочни задължения, които към 2022 година били около
448000 лева и погасяването им не било възможно, тъй като дружеството прекратило
търговската си дейност.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното.
Дружеството-молител е капиталово търговско дружество с правно-организационна
форма – ЕООД, с капитал 100 лева, внесен изцяло и с основен предмет на дейност търговия.
В депозираната молба по чл. 625 ТЗ “М. 16“ ЕООД изрично признава, че към
16.02.2023 г. в правната му сфера са налице публичноправни задължения възлизащи на
сумата 211128,72 лева, както и частноправни такива в размер на 236800 лева, като
дружеството не разполагало с достатъчно краткосрочни активи, с които да ги погаси при
преустановена търговска дейност.
Не се твърди и не се установява “М. 16“ ЕООД да е носител на вещни права върху
недвижими имоти или да притежава пътни превозни средства.
В производството е изготвено заключение на съдебно-финансово икономическа
експертиза, което съдът кредитира като обосновано и съответно на останалите събрани в
производството доказателства и въз основа на същото приема за установено следното.
Към 31.12.2017 г. 54,17 % от активите са дълготрайни, като от тях машини,
производствено оборудване и апаратура представляват 100 % от ДА (за сумата от 13000
лева). Краткотрайните активи представляват 45,83 % от активите и са изразени в суровини и
материали (54,55 % от КА - за сумата от 6000 лева), аостатъкът се допълва от парични
средства.
Към 31.12.2018 г. нараства делът на дълготрайните активи и достига 68,75 % като
машини, производствено оборудване и апаратура представляват 100 % от ДА (за сумата от
11000 лева). Остатъкът (31,25 %) от активите са краткотрайни и представляват суровини и
материали - 100 % от КА (за сумата от 5000 лева). Тази структура се променя към 31.12.2019
г., когато 100 % от активите са дълготрайни и представляват машини, производствено
оборудване и апаратура и не са налице краткотрайни активи.
Към 31.12.2020 г. 43,48 % от активите са дълготрайни - машини, производствено
оборудване и апаратура представляват 100 % от ДА (за сумата от 10000 лева), а 56,52 % са
краткотрайни активи под формата на парични средства в размер на 13000 лева.
Към 31.12.2021 г. “М. 16“ ЕООД вече не притежава дълготрайни активи, 100 % от
2
активите са краткотрайни и представляват продукция и стоки на стойност 90000 лева,
стойността на КА се допълва от други вземания и парични средства в размер на 5000 лева.
Тази структура се запазва и към 31.12.2022 г., но стойността на активите значително
намалява и достига 8000 лева краткотрайни активи, от които паричните средства
представляват 75,00 % и възлизат на сумата 6000 лева, стойността на КА се допълва от
други вземания в размер на 2000 лева. Дълготрайни активи не са налице. Към 31.03.2023 г.
единствените активи на дружеството представляват парични средства в брой в размер на
197,06 лева.
Допълнително върху имуществото на дружеството са наложени запори: с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки от НАП, изх. № С220022-022-0070816
от 14.10.2022 г. е наложен запор върху притежаваните от „М. 16“ ЕООД, ЕИК *******
ценни книги, вписани в регистъра на притежателите на финансови инструменти на
Централния депозитар и с Постановление за налагане на обезпечителни мерки от НАП, изх.
№ С220022-022-0082793 от 15.11.2022 г. е наложен запор върху парични средства на „М. 16“
ЕООД, ЕИК ******* в каси, такива запори са наложени и с Постановление за налагане на
обезпечителни мерки от НАП, изх. № С220022-022-0083267 от 16.11.2022 г.и Постановление
за налагане на обезпечителни мерки от НАП, с изх. № С220022-022-0083271 от 16.11.2022 г..
Структурата на пасивите на молителя сочи, че към 31.12.2017 г. 100,00 % от пасивите
са краткосрочни и представляват други задължения на стойност 35000 лева, като към
31.12.2018 г. размерът им нараства до 43000 лева, съответно към 31.12.2019 г. нараства до
61000 лева. Към 31.12.2020 г. 7,46 % от пасивите са дългосрочни, като други задължения
представляват 100,00 % от дългосрочните пасиви (за сумата от 5000 лева), съответно 92,54
% от пасивите на обща стойност 67000 лева са краткосрочни, като други задължения
представляват 100,00 % от краткосрочните пасиви (за сумата от 62000 лева). Към 31.12.2021
г. всички пасиви са отразени като краткосрочни и възлизат на сумата 263000 лева - други
задължения и 3000 лева – задължения към доставчици.
Към 31.12.2022 г. всички пасиви са краткосрочни и размерът им нараства до 456000
лева, намален към 31.03.2023 г. до 448000 лева с оглед отчитане на последното плащане на
задължения от “М. 16“ ЕООД - извършен с нареждане за касов паричен превод № *******
на 17.02.2023 г. паричен превод на сума в размер на 6375,00 лева, в полза на „А.Е.Д.К.“
ЕООД по банкова сметка с IBAN: *******, с посочено основание „по фактури“.
Към 17.02.2023 г. “М. 16“ ЕООД има задължения в общ размер на 447928,72 лева, като
236 800,00 лева са към трети лица и към собственика на капитала, а 211128,72 лева - към
НАП, но последната сума към 03.04.2023 г. достига общ размер от 236294,67 лева. Налице е
разлика в задълженията към НАП съгласно счетоводните записвания по търговските книги
на молителя (211128,72 лева) и съгласно регистрите на НАП (236294,67 лева) в размер на
25165,95 лева. При добавяне на тази разлика, общите задължения на дружеството-молител
към 31.03.2023 г., биха били в размер на 473000 лева.
Дружеството е реализирало загуби през всяка от анализираните години, с изключение
на 2020 г., като кумулативния финансов резултат, генериран от дружеството към 31.03.2023
г. е загуба в размер на (-) 440000 лева.
Нормативно уредени референтни стойности на показателите за ликвидност, които да
отразяват финансовото състояние на дружеството, измерено чрез тях, няма. Приема се, че
общата ликвидност трябва да има стойност по-голяма или равна на 1,5, но в зависимост от
отрасловата принадлежност на търговеца и стойност от 1 може да се счете за здравословна.
3
Извършеният от вещото лице анализ на коефициентите за ликвидност на дружеството
за целия изследван период сочи, че всички показатели не съответстват на референтните
стойности и още към 31.12.2017 г. дружеството не е било способно да покрива текущите си
задължения с краткотрайните си активи. Показателят за обща ликвидност е 0,3143, като към
31.12.2021 г. нараства до 0,3797, което обаче е много под показателя, приет за референтен.
Свързани с показателите за ликвидност са и показателите за финансова автономност.
Те характеризират степента на финансовата независимост на предприятието от кредиторите,
т.е. степента на използване на привлечения капитал. В счетоводния баланс задълженията
към кредиторите са посочени като дългосрочни и краткосрочни пасиви, които обхващат
неуредените разчети към доставчиците, към банките кредитори, към клиентите,
предоставили аванси срещу бъдещи продажби, към персонала, към държавния и
общинските бюджети за начислени и невнесени данъци, към осигурителните фондове за
начислени, но невнесени социални и здравни осигурителни вноски, приходите за бъдещи
периоди и други.
Съгласно направения анализ вещото лице е констатирало, че през целия изследван
период дружеството е с отрицателна стойност на собствения капитал, което означава, че е
изцяло зависимо от кредиторите си.
Други доказателства от значение за разрешаване на молбата не са ангажирани.
Молбата на “М. 16“ ЕООД с правна квалификация чл. 625 ТЗ, е подадена от
процесуално легитимирано лице - търговец, който твърди да е неплатежоспособен, а при
условията на евентуалност – свръхзадължен (с оглед формулирания петитум). Разгледана по
същество молбата е основателна.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на производство
по несъстоятелност са две имуществени състояния на длъжника: 1). неплатежоспособност -
общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци и 2). свръхзадълженост -
специално основание, приложимо само спрямо капиталовите търговски дружества по
смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото е и настоящото, но искането за откриване на
производство по несъстоятелност поради наличието на това състояние е релевирано при
условията на евентуалност.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо: 1). парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, 2). публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската
му дейност, или 3). задължение по частно държавно вземане. Посочената разпоредба не е
единствената относима към понятието "неплатежоспособност", тъй като по негативен начин
елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според която молбата се отхвърля, когато се
установи, че затрудненията на търговеца са временни или че той разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
Затова уеднаквената съдебна практика по чл. 290 ГПК, изразена в решение №
118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение № 54/8.09.2014 г. по т. д. №
3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І
Т.О., решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 143
от 16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 г. на ВКС, І Т. О. и други, приема, че
неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника,
характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1
ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.
4
Състоянието на неплатежоспособност следва да е налице към приключване на устните
състезания по делото, но изискването за трайния му характер по необходимост предполага
извършване на цялостен финансово-икономически анализ на дейността на търговеца в
достатъчно продължителен период назад.
Както се посочи, неплатежоспособността е обективно трайно икономическо състояние,
което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да
изпълни определени от закона изискуеми парични вземания. Предприятието трябва да може
да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения.
Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения
включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с
настъпил или настъпващ през отчетния период падеж. В конкретния случай, задълженията
на дружеството са формирани основно от публично-правни задължения, които са с настъпил
падеж и имат краткосрочен характер, както и от задължения към доставчици.
Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се
направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема
плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т. нар. постоянен капитал), не
служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като
предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята
дейност, поради което, ако ги осребри, би я преустановило. Краткотрайните (текущите)
активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи,
които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в
производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които
именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно
текущите задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.
608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични
краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база
реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се
преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до
справедливата пазарна стойност.
Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието
на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си,
са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните
активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието. Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи
не означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични
наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене
на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно
поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от
оборотния капитал не може да бъде трансформиран в парични средства, показателят
ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина на
способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си. В
този случай, предприятието следва да може да посрещне краткосрочните/текущите си
задължения чрез останалите елементи на краткосрочните активи. С оглед отчитане на
различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото
5
състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност:
обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне
(съотнасяне) към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена част
или на всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на всички краткотрайни
активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на
ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни
активи. За целия изследван период от 2017 г. коефициентите за ликвидност на дружеството
не са съответствали на референтните стойности, включително същото не е разполагало с
независимост от кредиторите си и от икономическа гледна точка е било ненадежден
контрахент.
Това състояние не е преодоляно към приключване на устните състезания, напротив -
размерът на публично-правните задължения нараства чрез акумулиране на лихви. При това
положение, е налице трайна невъзможност търговецът-молител да погасява краткосрочните
си задължения, която невъзможност не е преодоляна към приключване на устните
състезания в настоящото производство и няма обективни предпоставки за преодоляването й,
с оглед фактически прекратената търговска дейност.
Действително, при спиране на плащанията, законът въвежда презумпция за
неплатежоспособност, но само ако спирането е по отношение на някое от задълженията,
изчерпателно изброени в ал. 1 на чл. 608 ТЗ. Няма съмнение, че “М. 16“ ЕООД е спряло
плащанията на публичноправни задължения, което обосновава прилагането на
презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ, включително фактът-презумпционна предпоставка се
признава от самия молител. Ето защо, следва да се приеме, че е налице състояние на
неплатежоспособност и с оглед приложение на въведената законова презумпция, което
изисква съдът да определи началната дата на това състояние.
По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност на
длъжника в производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС - в
решение № 33 от 07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115 от 25.06.2010 г.
по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I т. о.,
решение № 13 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и други, е изразено
категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като
момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми
парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни
активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, при отчитане на най-
ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността.
Или началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички
елементи от фактическия състав на неплатежоспособността.
Съдът приема, че към 31.12.2017 г. показателят за обща ликвидност е достигнал ниво
много под референтната стойност от 1, а именно 0,3143, като краткосрочните активи на “М.
16“ ЕООД в никой момент не са били достатъчни за покриване на краткосрочните му
парични задължения. Затова като начална дата на неплатежоспособността съдът приема
датата 31.12.2017 г., към която затрудненията на молителя имат траен характер и не
представляват проявление на временни затруднения в дейността на предприятието, тъй като
това състояние не е преодоляно до приключването на устните състезания.
Извод за настъпила неплатежоспособност препятства разглеждането на заявеното при
6
условията на евентуалност основание за откриване на производство по несъстоятелност –
свръхзадълженост, тъй като не е настъпило вътрешнопроцесуалното условие за това.
Предвид липсата на данни за наличието на имущество на молителя, което да е
достатъчно за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност и при
неизпълнено задължение от молителя, респ. от неговите кредитори за внасяне на сумата
6000 лева, указано им с определение от 21.03.2023 г., са налице всички предпоставки за
откриване на производството по несъстоятелност при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ,
едновременно с което дружеството да бъде обявено в несъстоятелност и производството да
бъде спряно. В тази хипотеза временен синдик не се назначава, нито се определя дата за
провеждане на първо събрание на кредиторите.
Съгласно чл. 620, ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, “М. 16“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати
в полза на съда дължимата за производството държавна такса в размер на 250 лева, която да
бъде събрана от масата на несъстоятелността.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на “М. 16“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: област София (столица), община Столична, гр. София,
район „Студентски“, бул. „*******, представлявано от управителя В.В.П. и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 31.12.2017 г..
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл. 632, ал. 1
ТЗ, по отношение на “М. 16“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
област София (столица), община Столична, гр. София, район „Студентски“, бул. „*******,
представлявано от управителя В.В.П..
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ “М. 16“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: област София (столица), община Столична, гр. София, район
„Студентски“, бул. „*******, представлявано от управителя В.В.П..
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на “М. 16“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: област София (столица), община Столична,
гр. София, район „Студентски“, бул. „*******, представлявано от управителя В.В.П..
СПИРА производството по т. дело № 346/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-16 състав.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ, на КРЕДИТОРИТЕ и на ДЛЪЖНИКА “М.
16“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: област София (столица),
община Столична, гр. София, район „Студентски“, бул. „*******, представлявано от
управителя В.В.П., че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено
в 1-годишен срок от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира
по сметка на СГС, а именно: *******, BIC код на БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА –
BNBGBGSD, необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в
размер на 6000 (шест хиляди) лева.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, че ако в 1-годишния срок от вписването на
решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано
7
възобновяването му, същото ще бъде прекратено, като се постанови заличаване от
търговския регистър на “М. 16“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
област София (столица), община Столична, гр. София, район „Студентски“, бул. „*******,
представлявано от управителя В.В.П..
ОСЪЖДА “М. 16“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: област
София (столица), община Столична, гр. София, район „Студентски“, бул. „*******,
представлявано от управителя В.В.П., на основание чл. 620, ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, да заплати в
полза на бюджета на Софийски градски съд, сумата 250 (двеста и петдесет) лева – държавна
такса за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-
дневен срок от вписването пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в ТРРЮЛНЦ, на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8