Присъда по дело №572/2021 на Районен съд - Свиленград

М О Т И В И

към ПРИСЪДА по НОХД №572/2021 година на Районен съд – Свиленград
С Обвинителен акт по Досъдебно производство №459/2018 година по описа на РУ -
Свиленград, пр.преписка с вх.№ ТОС-749/2018 година по описа на Районна прокуратура
– Хасково,ТО Свиленград, М.С. –Прокурор при Районна прокуратура – Хасково,ТО
Свиленград повдига обвинение на:
М. Д. Д. с ЕГН: **********, родена на **********год. в гр. Димитровград, обл. Хасково,
българка, българска гражданка, с постоянен и настоящ адрес: гр. *********,с начално
образование, неомъжена, безработна, неосъждана, за това, че: За периода от месец октомври
2015 г. до месец юни 2021год. включително в гр. Свиленград, след като е била осъдена с
влязло в сила на 22.10.2015г. Решение № 157/06.10.2015г. постановено по гражданско дело
№308/2015год. по описа на Районен съд-Свиленград, да издържа свои низходящи – дъщеря
си Ан. М. Ат.- родена на 14.04.2004г. и сина си М. М. Ат.,роден на 18.08.2009г., съзнателно
не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 69
месечни вноски по 110 лв. за детето Ан. М. Ат. на стойност 7590лева и 69 месечни вноски
по 100лева за детето М. М. Ат. на стойност 6900лева , всичко на обща стойност 14490 лева-
престъпление по чл.183, ал.1 от Наказателния кодекс.
След изслушване на страните по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от НПК ,съдът на
основание чл. 248, ал. 6 от НПК се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК,и
впредвид изявлението на защитата и подсъдимия , на основание чл. 252, ал. 1 от НПК се
пристъпи незабавно след приключване на разпоредителното заседание към разглеждане на
делото по реда на глава 27,чл.371,т.2 от НПК.
В съдебно заседание подсъдимият М. Д. Д. и защитникът му адв.И.И. заявяват,че подс. М.
Д. Д. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт,
като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за
тези факти.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище за липса на
процесуални пречки делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК /чл.371,т.2/–
съкратено съдебно следствие.
На основание чл.372,ал.1 от НПК съдът разясни правата на подсъдимият по чл.371 от НПК
и го уведоми,че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от
него самопризнание по чл.371,т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата.
Подсъдимият М. Д. Д. заяви, че разбира в какво е обвинен и че признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти.
На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанието му, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така както е предявено с
обвинителния акт, като счита същото за безспорно и категорично доказано, досежно
1

извършването на престъпното деяние в съставомерните му обективни и субективни
признаци, както и неговото авторство, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от
събраните доказателства. Излагат се аргументи, обвързани с правен анализ на
доказателствените средства в кръга на тези чието кредитиране се претендира, извън
подложените на критика за недостоверност и опровергаване от останалите.Поради това,
прокурорът пледира за признаването й за виновна и осъждането й, като и бъде наложено
предвиденото в чл.183,ал.1 НК наказание-Лишаване от свобода при предпоставките на чл.54
от НК,а именно в размер на 6месеца,което наказание на основание чл.66 от НК да се отложи
неговото изтърпяване за срок от 3години.
По същество адв.И.И. пледира на подсъдимата да бъде наложено наказание Лишаване от
свобода в минимален размер ,като излага подробни съображения в тази насока.
Подсъдимият М. Д. Д., се придържа се към становището на защитника си по същество . В
правото си на последна дума, същата моли за по нисък размер на наказанието.
Гражданскоправни претенции не са допуснати за съвместно разглеждане в наказателния
процес.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени и гласни доказателства, установи следното:
Подсъдимата М. Д. Д. и св.М. Ас. Ат. нямали сключен граждански брак,но живеели на
семейни начала/съпружески/ от 2003 до 2011година,когато се разделили.
По време на съжителството им, на двамата се родили две деца- син М. М. Ат. роден на
18.08.2009година и дъщеря Ан. М. Ат. родена на 14.04.2004година.
С влязло в сила на 22.10.2015год.Решение №157/06.10.2015 г. постановено по гр.д.
№308/2015 год. на РС-Свиленград, подс.М. Д. Д. била осъдена да заплаща на М. Ас. Ат. с
ЕГН ********** от град *************, в качеството му на баща и законен представител на
малолетната /тогава/ Ан. М. Ат., родена на 14.04.2004 г. в гр.Свиленград с ЕГН ********** ,
месечна издръжка в размер на 110 лв., считано от 30.06.2015г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини за нейното изменение или
прекратяване ,както и е осъдена да заплаща на М. Ас. Ат. с ЕГН ********** от град
*************, в качеството му на баща и законен представител на малолетният М. М. Ат. ,
роден на 18.08.2009г. в гр.Свиленград с ЕГН ********** , месечна издръжка в размер на
100 лв., считано от 30.06.2015г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване
И към настоящият момент основанието за плащане на издръжката на децата Ан. М. Ат.,
родена на 14.04.2004 г. и М. М. Ат. , роден на 18.08.2009г. не е отпаднало.
От момента на влизане в сила на Решението на съда /Решение №157/06.10.2015 г.
постановено по гр.д. №308/2015 год. на РС-Свиленград/, подс.М. Д. Д. нямала абсолютно
никакви плащания за задълженията по издръжката на двете си деца,като в този смисъл не
била изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски за периода от
месец октомври 2015г. до месец юни 2021г.включително,а именно-69 месечни вноски по
110 лв. за детето Ан. М. Ат. на стойност 7590лева и 69 месечни вноски по 100лева за детето
М. М. Ат. на стойност 6900лева , всичко на обща стойност 14490 лева
Това принудило св. А. да подаде жалба до РП-Свиленград, където в последствие било
образувано настоящето наказателно производство.
2

Разпитан в хода на досъдебното производство подс. М. Д. Д. се признава за виновна, по
предявеното й обвинение и дава кратки обяснения, като твърди, че била финансово
затруднена и съжалява, че не е изпълнила задължението си. Твърди,че има малко дете за
което се грижи и няма финсова възможност на този етап за плати дължимите суми.
Видно отписмо от ДСИ при РС Свиленград срещу подсъдимата има образувано
изпълнително дело №9/2016г.,във връзка с горното й задължение за заплащане на месечни
издръжки за двете й деца с взискател бащата на деца, по което няма извършени плащания
Видно от Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, подс. М. Д.
Д. е неомъжена,но има две деца, безработна е, не притежава недвижимо или движимо
имущество.
Видно от приложената Справка за съдимост с рег.№697/26.07. 2021г. на РС Димитровград,
подс. М. Д. Д. е неосъждана .
Видно от приложената характеристика на подс. М. Д. Д. ,същата не е криминално проявена
и липсва извършени от нейна страна нарушения на обществения ред. Ползва се с добро име
сред съседите си.
Видно от справка с изх.№440/15.10.2018г. на Служба вписвания към Агенция по
вписванията гр.Хасково/л.43 от ДП/,след проверка на физическото лице подс. М. Д. Д. се
установило,че няма вписвания,отбелязвания и заличавания.
Съгласно писмо от Агенция по вписвания/л.44 от ДП/, подс. М. Д. Д. не е регистрирана като
търговец и не притежава дялове от търговски дружества.
Съгласно писмо от ТД на НАП Пловдив,офис Хасково/л.46 от ДП/, подс. М. Д. Д. няма
сключени трудови договори за периода от 01.01.2015г.-19.10.2018г.
С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно производство, самата
фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от подсъдимият се доказа по
безспорен и категоричен начин от всички събрани и приобщени по делото писмени и гласни
доказателства,които съдът кредитира,като логични,последователни, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи се помежду си. При анализа на събраните
доказателства обсъдени поотделно и в съвкупност и въз основа на които съдът постанови
присъдата, които съдът възприе като непротиворечиви и логични : Жалба от 16.07.2018г.;
писма от ДСИ при РС Свиленград;Решение №157/06.10.2015г. постановено по гр.д.
№308/2015г. по описа на РС Свиленград; Справка за съдимост; характеристична справка
;писма от Агенция по вписванията ,Служба вписвания –гр.Хасково, писмо от ТД на НАП
офис Хасково; писмо от община Свиленград,ведно с акт за раждане на детето Ан. М. Ат. и
на детето М. М. Ат. и ДСМПИС на подсъдимата.
За достоверни по своето съдържание се цениха от съдебния състав и писмените
доказателства, представляващи и писмени доказателствени средства материализиращи
извършените процесуално –следствени действия. Последните са съставени съобразно
изискванията на НПК и имат необходимото съдържание и реквизити. Те не се оспориха от
която и да е от страните, поради което съдът ги кредитира относно фактите възпроизведени
в тях, респ. валидно удостоверяващи извършените процесуални действия от разследващия
орган.
От формираната обща доказателствена съвкупност на гласните източници, съдебният състав
кредитира при изграждането на фактическите си изводи, свидетелските показания на
3

разпитаниятепо делото свидетел - св. М. Ас. Ат., които са напълно безпротиворечиви и
взаимно допълващи се, както и логично структурирани, последователни, с ясна конкретика
за фактите, изчерпателни и правдиво звучащи, така също и в пълна корелация помежду си и
с писмените доказателствени източници, като не се опровергават по какъвто и да е начин
при съотнасянето им едни с др. Свидетелят възпроизвежда обстоятелства, възприети от него
лично и непосредствено, същевременно липсват и индиции за неговата предубеденост или
заинтересованост от изхода на делото, поради което не са налице основания за критика на
показанията му, като достоверен източник на информация. По своя доказателествен ефект,
същите са пряко относими и допринасят за изясняването на фактите от предмета на
доказване, свързани с извършването на деянието, времето и мястото на осъществяването
му, неговия механизъм и предмета на същото, както и авторството му.
Писмените и гласните доказателствени средства коментирани по горе, съдът кредитира
изцяло, в съдържанието им материализирано в писмения носител, тъй като същите не бяха
оспорени от страните, между тях не се съществуват и противоречия, нито се констатираха
недостатъци от външна страна, поставящи под съмнение редовността им.Поради
изложеното и Съдът прие, че направеното от страна на подсъдимия признание относно
всички релевантни факти по обвинението,кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечи- ви доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл. 373,
ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и правни
изводи при постановяване на Присъдата.
Всички доказателства и доказателствени средства /коментирани по горе и кредитирани от
съда/в своята съвкупност установяват по категоричен начин времето, мястото и начина на
извършване на престъплението, както и авторството на подсъдимата. Показанията на
свидетеля са непротиворечиви и се покриват напълно с фактическата обстановка, такава
каквато е описана в обвинителния акт. Посочения свидетел съдът намира за незаинтересован
и непредубеден, като показанията му съдът кредитира изцяло.
Следва да се отбележи,че подсъдимата се признава за виновна и признава всички изложени
обстоятелства в обвинителния акт ,като в съдебно заседение изразява съжаление за
случилото се. Кореспонденцията на така направеното от подсъдимата признание на тази
част от инкриминираната фактология със заявеното от свидетеля/кредитирани от
съда/окончателно потвърждава извода за доказаност на инкриминираното престъпление
осъществено от подсъдимата/така както е посочено в обвинителния акт/ и липсата на
необходимост от подробна аргументация относно доказателствената обезпеченост на този
фактически сегмент от подложените на доказване събития. Съобразявайки събраните
доказателства по делото и вземайки впредвид реда по който премина съдебното следствие ,
съдът прие че деянието осъществено от подсъдимата по начина описан в обвинителният акт
се доказа по безспорен и категоричен начин .
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния
и несъмнен извод, че с действията си подс. М. Д. Д. е осъществила състава на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
Подсъдимата М. Д. Д. с ЕГН: **********, родена на **********год. в гр. Димитровград,
обл. Хасково, българка, българска гражданка, с постоянен и настоящ адрес: гр. *********,с
начално образование, неомъжена, безработна, неосъждана.
Обект на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК са обществени отношения, свързани с
престъпленията против брака и семейството, засягащи задължението на посочените от
закона лица да доставят средства на нуждаещите се. Издръжката цели да задоволи
4

ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от
личните си имущества. Ето защо издръжката е изискуема през течението на целия месец, за
който тя се отнася. Това е така, защото издръжката служи за задоволяване на бъдещи нужди
на лицето, в полза на което тя е присъдена. За да се държи наказателно отговорно дадено
лице по чл. 183, ал. 1 НК за неплащане на издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ,
брат или сестра, е необходимо то да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане в
сила на осъдителното решение съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в размер за
два или повече месеца.Съгласно СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено
затруднение за родителите.
За съставомерността на деянието следва да се отчита периода след влизане в сила на
съдебното решение, респ. че съставомерно е неплащането на месечните вноски за издръжка
за времето след влизането в сила на съдебния акт, а забавеното плащане на издръжка за
минало време т.е. преди влизане в сила на съдебния акт не съставлява престъпление по
чл.183 ал.1 от НК, а в конкретния случай и по друг текст от НК.
Няма спор, че Решението на съда, по силата на която възникват тези задължения е влязло в
сила на 22.10.2015г. Наказателна отговорност за неплащане на издръжка обаче се носи само
при неизпълнение на това задължение /в размер на две или повече месечни вноски/ само за
периода от време след влизане в сила на съдебния акт, от които произтича задължението, а
не и за минало време.
Съдебната практика наистина е последователна по отношение на становището, че
наказателна отговорност се носи за неплащане на издръжка само за напред и то от влизане в
сила на съдебния акт, по силата на който възниква задължението за плащане на издръжка. В
този смисъл е както и практиката на ВКС от последните години – като напр. решение № 111
от 4.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 434/2016 г., III н. о., НК, според което „От този момент
/влизането в сила на решението за присъждане на издръжка/ в наказателно-правен аспект е
правно значимо поведението на осъдения, защото при умишлено проявено бездействие към
задължението да изплаща присъдените алиментни задължения при повече от две месечни
вноски, той осъществява и от обективна страна престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от НК“,
така и по-старата съдебна практика на ВС – като напр. решение № 484 от 16.Х.1980 г. по н.
д. № 486/80 г., I н. о., според което „За да се държи наказателно отговорно дадено лице
по чл. 183, ал. 1 НК за неплащане на издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ, брат
или сестра, е необходимо то да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила
на осъдителното решение съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в размер за два
или повече месеца. За неплатената издръжка за времето, преди да има влязло в сила
решение, лицето не носи наказателна отговорност, а само гражданска такава“.
Анализът на така установените факти, сочи за безспорно доказано осъществяването от
страна на подсъдимият на престъпление по чл.183,ал.1 НК, в неговите съвкупни
съставомерни признаци – обективни и субективни.
И това е така, т.к. доказа се, че в периода от месец октомври 2015 г. до месец юни 2021 год.
включително в гр. Свиленград, обл. Хасково, след като е била осъдена с
Решение№157/06.10.2015 г. по гр.д. №308/2015год. на РС-Свиленград, влязло в сила на
22.10.2015 год. да издържа свои низходящи – дъщеря си Ан. М. Ат.- родена на 14.04.2004г. и
сина си М. М. Ат.,роден на 18.08.2009г., съзнателно не изпълнила задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно 69 месечни вноски по 110 лв. за детето Ан. М.
Ат. на стойност 7590лева и 69 месечни вноски по 100лева за детето М. М. Ат. на стойност
5

6900лева , всичко на обща стойност 14490 лева.
Доказани по делото, с преки доказателства и надлежните доказателствени средства, са
релевантните фактите: произходът на децата -низходящи на подс. М. Д. Д. и осъждането й с
влязло в сила Решение№157/06.10.2015 г. по гр.д. №308/2015год. на РС-Свиленград, влязло
в сила на 22.10.2015 год, да издържа свои низходящи – дъщеря си Ан. М. Ат.- родена на
14.04.2004г. и сина си М. М. Ат.,роден на 18.08.2009г. респективно да заплаща месечна
издръжка на децата си, в конкретно определен размер, а именно по по 110 лв. за детето Ан.
М. Ат. и по 100лева за детето М. М. Ат., както и неизпълнението на това й задължение, за
повече от две месечни вноски.
Така, в частност установеният период на нейното бездействие, обхваща времето от месец
октомври 2015 г. до месец юни 2021 год .вкл, като подсъдимата е неизправен длъжник за
общо по 69-месечни вноски за паричната издръжка на всяко едно от децата си, която е
осъдена да плаща, тъй като упражняването на родителските права и непосредствени грижи
за отглеждането им, са предоставени,респ. поети от др. родител (бащата св. М. Ас. Ат.). До
тези основни обективни признаци се свеждат и предвидените в престъпния състав на
чл.183,ал.1 НК, които безспорно в настоящия казус са налице и са доказани – постановен е
съдебен акт за присъждане на ежемесечна издръжка, както и неплатени повече от две вноски
от същата за всяко едно от децата на подсъдимата.
Началото на деянието му, инкриминирано с обвинителния акт, от което съдът е обвързан,
съвпада с датата на влизане на съдебният акт-22.10.2015 год .,което бездействие е
продължило до повдигане на обвинението към месец 07.2021г. По този начин тя дължи
повече от две месечни вноски за всяко едно от децата си, а именно по 69 -месечни вноски
за издръжка по 110 лв. за детето Ан. М. Ат. на стойност 7590лева и 69 месечни вноски по
100лева за детето М. М. Ат. на стойност 6900лева , всичко на обща стойност 14 490 лева,
която тя до месец юни , 2021 г. вкл.не изплатила, въпреки, че била осъдена да плаща
издръжка, съгласно влезлия в законна сила съдебен акт - Решение № 157/06.10.2015г.
постановено по гражданско дело №308/2015год. по описа на Районен съд-Свиленград,
влязло в сила на 22.10.2015 год. Поради това, съдебният състав прие, че е налице пълно
бездействие и неизпълнение на родителското задължение, от м.октомври, 2015 година,
която тя до месец юни, 2021 г.вкл. не е изпълнила, визиран в обвинението.
Не са налице факти, от които да се направи извод за настъпила промяна в обстоятелствата
или настъпила обективна невъзможност от страна на подсъдимият да заплаща присъдената
издръжка. Същата е в трудоспособна възраст, следователно и няма пречки да реализира
доходи от трудово или др. правоотношение. Липсата на имущество, като източник на
доходи, както и обстоятелството, че същата е била безработен в определен период от време,
не я освобождават от задължението като родител да издържа ненавършилите си пълнолетие
деца, с оглед обективния, безусловен характер на това задължение. Следва да се отбележи
факт, че подсъдимата не е работила за част от периода, не е релавантен за наказателното
производство, доколкото при наличието на подобни обективни пречки, има специален ред,
по който следва то да се установи и с изричен съдебен акт, което предполага да е
инициирала гражданско производство за прекратяване на присъдената издръжката или
нейното намаляване. С тези съображения и съдът приема, отсъствие на обективни
обстоятелства, които да са попречили на подсъдимата да изпълни задължението си и да
плати издръжката на своите нидходящи , след като е била осъдена да плаща такава със
съдебен акт.
Доказани са авторството на деянието,времето и мястото на извършването му-
гр.Свиленград, където се дължи действието за престиране на носимото парично задължение
6

за издръжка, според местоживеенето на детето.
В резултат на пълното си бездействие, през инкриминирания период, изразило се в цялостно
неплащането на дължимите вноски за месечната издръжка на двете й деца, считано от месец
октомври 2015г. до месец юни 2021 г.вкл, настъпил е и престъпният резултат по отношение
на кредитора- детето Ан. М. Ат. и за детето М. М. Ат., действащ чрез законния си
представител бащата -родителят упражняващ родителските права. Забавата е за общо 69
месечни вноски , които са съответно месечно по 110 лв. за детето Ан. М. Ат. и 69 месечни
вноски по 100лева за детето М. М. Ат., съгласно съдебното решение, а общата сума на
неплатените издръжки, в резултат на просто математическо пресмятане, възлиза на стойност
за детето Ан. М. Ат. на стойност 7590лева и за детето М. М. Ат. на стойност 6900лева , или
всичко на обща стойност 14 490 лева –общо. Неизпълнението на посоченото задължения-
периодично, месечно е за срок надхвърлящ минимално изискуемия от закона- 2 месечни
вноски, като в случая непрестираните са 69 вноски, спрямо всяко едно дете.
До приключване на съдебното дирене пред настоящият съдебен състав от страна на
подсъдимата не се ангажираха писмени доказателства за заплащане от нейнастрана на
дължимата сума предмет на обвинението .
Като пълнолетно вменяемо лице подс. М. Д. Д. е годен субект на престъплението.
От субективна страна: налице е умисъл, като форма на вината. Бездействието на
подсъдимият и неизпълнението на задължението й за издръжка е напълно съзнателно.
Деянието е извършено виновно, при пряк умисъл с цялостно изразени волеви и
интелектуален момент, при съзнаване неговия общественоопасен характер, както и
последиците – обществено опасни. Подс. М. Д. Д. е имала знание за дължимостта на
издръжката на своите деца – низходящи, съгласно съдебното решение за присъждането й,
което й е било известно, знаел е и точният размер на тази издръжка, че се дължи
ежемесечно, както и периодът за който не е внесла вноските, разбирала е и характера
/неотменимостта и периодичност с месечно престиране на суми/ на задължението си.
Въпреки това напълно осъзнато е бездействала за прякото им изпълнение, чрез плащане,
поради това от волева страна, безспорно е предвиждала сигурното и възможно настъпване
на престъпния резултат-вредните последици, обхващащи ежемесечните издръжки, от които
са били лишени деца й и тъй като и последните са били предвиждани от нея, инидициран е
прекият й умисъл за извършване на престъплението.
За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е
продължено престъпление и съгласно чл. 80, ал. 3 от НПК давността за преследване започва
от довършване на престъплението, като за престъпления, които траят непрекъснато, както и
за продължаваните престъпления – от прекратяването им. Не са налице и данни за
прекратяване на издръжката като такива, упоменати в СК,.В тази връзка е Решение № 300 от
29.V.1992 г. по н. д. № 240/92 г., I н. о., съгласно което : „Престъплението по чл. 183 НК е
типично продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на
бездействие, и то трайно и непрекъснато в определен период от време (срв. Р. VII, т. 1 от т.
р.3/71 г. - ОСНК; вж. и чл. 80, ал. 3 НК, където се сочат "престъпленията, които траят
непрекъснато"). Началото на престъплението по чл. 183 НК е след изтичане срока, от който
насетне осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става
неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява
довършено ("прекратено" по смисъла на чл. 80, ал. 3 НК) в момента, в който по-нататък
деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено (напр. поради
навършване на пълнолетие на низходящия, който не продължава образованието си - чл. 82
СК; при смърт на издържаното лице; при встъпване в брак на издържания бивш съпруг - чл.
7

83, ал. 3 СК и т.н.)”.
За пълнота следва да се посочи,че установената в чл. 80, ал. 1 от НК давност за погасяване на
наказателната отговорност за извършено престъпление и гражданско-правната погасителна
давност съгласно чл. 111, б. „в ” от ЗЗД за вземания за периодични плащания, каквито са
вземанията за издръжка, са съвършено различни правни институти, с различни цели и
функции. Затова изтичането на гражданско-правната погасителна давност за непогасените
задължения за издръжка, не води до изтичане на давност, изключваща наказателното
преследване за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В предвид липсата на плащане от страна на подсъдимата до приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция,съдът прие,че от обективна страна подс. М. Д. Д. за
периода от месец октомври 2015 г. до месец юни 2021год. включително в гр. Свиленград,
след като е била осъдена с влязло в сила на 22.10.2015г. Решение № 157/06.10.2015г.
постановено по гражданско дело №308/2015год. по описа на Районен съд-Свиленград, да
издържа свои низходящи – дъщеря си Ан. М. Ат.- родена на 14.04.2004г. и сина си М. М.
Ат.,роден на 18.08.2009г., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 69 месечни вноски по 110 лв. за детето Ан. М. Ат. на
стойност 7590лева и 69 месечни вноски по 100лева за детето М. М. Ат. на стойност
6900лева , всичко на обща стойност 14490 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от
Наказателния кодекс .
От субективна страна подс. М. Д. Д. е извършила деянието виновно, при условията на пряк
умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Подсъдимата е разбирала
свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си. Съзнавала е
общественоопасния характер на извършеното от нея деяние, предвиждала е настъпването на
общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване. Подсъдимата е знаела,че
има задължение да плаща издръжка на за двете си деца,но въпреки това не е платила
процесните месечни вноски.
По изложените съображения, съдът призна подс. М. Д. Д. за виновна в извършването на
престъпление по чл.183,ал.1 НК, която правна квалификация и е възведена с внесения
обвинителен акт.
Относно наказанието:
Обсъждайки въпросът за следващото се наказание, което да бъде наложено на подс. М. Д.
Д., за престъплението в извършването на което тя беше призната за виновна, съдебният
състав взе предвид, от една страна, обществената опасност на дееца-ниска, предвид чистото
й съдебно минало и добрите характеристични данни и тази на деянието-невисока. Отчетоха
се, наред с тях, от друга страна и смекчаващите отговорността обстоятелства, с която
правна характеристика се съобразиха – косвено заявено с декларираното желание да заплати
дължимите суми за месечната издръжка на децата си, изразеното съжаление,също така
обстоятелството, че подсъдимата е трайно безработна,пандемичната обостановка в целият
свят,няма на свое име движимо или недвижимо имущество, т.е. същата е социално слаба. В
категорията смегчаващи вината обстоятелства се отнесе и доброто процесуално поведение
на подсъдимата,както в досъдебното,така и в съдебното производство. Също така, съобрази
се с оценка на отегчаващо обстоятелство - значителният брой неплатени вноски за двете й
деца, многократно надвишаващи минимално предвидените за съставомерността на
деянието, което безспорно завишава обществената опасност с оглед продължителния
период на бездействието, довело в последица до ограничаване възможностите за социално
развитие на децата и до затруднения за др. родител да покрива ежедневните им нужди,
8

осигурявайки сам необходимите за парични средства за тяхната издръжка.
Ето защо, в контекста на изложените правни съображения, съдът намира за недоказани
предпоставките от ФС на чл. 55 НК, поради което е налице основание за неговото
приложение съобразно чл.58,ал.4 от НК,според която в случаите,когато едновременно са
налице условията по ал.1-3 /на чл.58а/ и условията на чл.55,съдът прилага само чл.55,ако е
по благоприятен за дееца. От самото съдържание на чл. 58а НК ясно личи, че неговото
приложение всякога предпоставя развитие на съдебното производство по реда на гл. 27
НПК. Следователно, единствено когато делото законосъобразно се разглежда в рамките на
диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2
НПК, само тогава чл. 58а НК ще се яви приложимият закон за определяне на наказанието
предвид изискванията и на чл. 373, ал. 2 НПК,което е безспорно налице в настоящият
случай. В контекста на изложените съображения, обсъдени в съвкупност, съобразно
относителната си тежест и в числово изражение, изброените смекчаващи обстоятелства,
доколкото в кръга на същите НЕ фигурират изключителни такива , наред и с др. които НЕ
могат да обосноват множество, очертаващ се като техен доминиращ преимуществен превес
спрямо отегчаващите, поради което съдът приема за неизпълнение предпоставките на
чл.55,ал.1 НК, от тук обосновано и липсата за неговото приложение. Ето защо, съдът
проведе индвидуализацията на наказанието за подсъдимата по реда на чл.54 от НК.
За престъплението, в което подс. М. Д. Д. беше призната за виновна – чл. 183, ал.1 НК в
материалната наказателна норма, в редакцията й действаща към датата на деянието,
предвидени в условия на алтернативност са две наказания – лишаване от свобода до 1
година или пробация. Поради това, съобразно изложените правни аргументи и в рамките на
предвидената в чл.183,ал.1 НК санкция, съдебният състав определи на подс. М. Д. Д.
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за срок от 6 (шест) месеца, като на основание чл. 58а, ал. 1
от НК намали така определеното наказание „Лишаване от свобода” с една трета като
Определи окончателния размер на наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” на 4 (четири)
месеца, като решаващия съд взе предвид ниската степен на обществена опасност на
личността на подсъдимия, впредвид липсата на предходни осъждания, добрите му
характеристични данни и т.н. /както се посочи по горе/,а от друга страна, съдът прецени
наказанието „ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за по-подходящо в случая, с оглед целите
предвидени в чл.36 НК и личността на дееца, конкретно отчитайки фактът, че подсъдимият
следва да работи,за да има възможност да заплаща дължимата се по закон издръжка за
своето малолетно и непълнолетно дете.
След преценка на съдебното минало на подсъдимият и като съобрази разпоредбата на
чл.66,ал.1 от НК , Съдът прие, че са налице основанията за приложението на чл.66,ал.1 НК
по отношение на подсъдимия , тъй като същата не е осъждана и наложеното й наказание е
до три години, с което са изпълнени формалните условия на закона. От друга страна,
предвид приетите смекчаващи отговорността обстоятелства – по-горе обсъдени, както и
преценката за индивидуалната й обществена опасност, с отдаване приоритет на личната
превенция, съдът се прие, че за постигане целите на наказателната репресия не е
наложително подсъдимият да изтърпява ефективно това наказание. С това са
удовлетворени релевантните предпоставки от ФС на чл. 66,ал.1 НК, поради което на
посоченото правно основание и съобразно по-горе изложените правни съображения, съдът
отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание от 6 месеца Лишаване от
свобода с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от 3 години. Последният е равен на минималния
предвиден в закона, като в този му размер е съобразен с превеса на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Така индивидуализираното наказание , по вид,
продължителност и начин на изтърпяване, по убеждение на настоящата инстанция, се
явяват справедлива и адекватна санкция и достатъчна по обем принуда да постигане целите
9

на наказанието, дефинирани в чл.36 НК.
Така наложеното наказание по вид, размер и начин на изтърпяване, съдът прецени за
необходимо и достатъчно, с оглед личността на подсъдимия и неговата възраст, за да бъдат
постигнати целите на наказателната репресия,дефинирани в чл.36 НК с изискванията на
специалната и генерална превенция, обуславящи и адекватността на наказанието, с
необходимото положително въздействие върху съзнанието му и за неговото превъзпитание
към спазването на закона. Наложеното наказание по убеждение на съдебния състав
кореспондира и с принципите на справедливостта, и е съответно с тежестта на извършеното.
С налагането му се удовлетворява и принципа за общопредупредителния ефект на
наказанието за останалите членове на обществото, но преди всичко с не го би се
въздействало за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия.
Поради липса на направени разноски в настоящото производството, които да са доказани по
размер, такива не се възложиха на подсъдимия.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.................................
10

Номер на акта:	6
Дата:	15 септември 2021 г. (в сила от 1 октомври 2021 г.)
Съдия:	Добринка Димчева Кирева

Дело:	20215620200572
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 юли 2021 г.

Присъда по дело №572/2021 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите