№ 60
гр. Плевен , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги К. Грънчаров
Членове:Калоян В. Гергов
Мариан В. Иванов
при участието на секретаря Анелия Й. Докузова
в присъствието на прокурора Росен Н. Кръстев (РП-Плевен)
като разгледа докладваното от Мариан В. Иванов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214400600036 по описа за 2021 година
Производство по чл.314 и сл. от НПК.
Районен съд гр.Плевен, с присъда №260010/16.09.2020г., постановена по
НОХД №1992/2019г., признал П. К. Л. ЕГН-**********, за виновен в това, че
на 01.04.2019г., в гр.Пле- вен, на паркинг на бензиностанция „Еко“
противозаконно повредил чужда движима вещ-лек автомобил „Форд
Рейнджър“ с рег.№******, собственост на Г.В.Н., като повредил бояджийско
лаковото покритие на заден десен калник на стойност 125 лева и спукал
предна дясна гума с размери 245/70R16, на стойност 20 лева, или общо
нанесена щета в размер на 145 лева, поради което и на основание чл.216, ал.1
от НК, вр. с чл.54 от НК, го осъдил на три месеца лишаване от свобода, което
наказание е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК, с три годишен
изпитателен срок.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, поотделно, осъдил подсъдимия да
заплати направените разноски за възнаграждение на вещи лица в полза на РС-
Плевен в размер на 376,20 лева и в полза на ОД-МВР-Плевен в размер на
133,52 лева.
Недоволен от постановената присъда подсъдимият П.Л., чрез защитника
си адвокат Д.С.-АК-Плевен я обжалва.По първоначалната депозирана жалба е
било образу- вано ВНОХД №851/2020г., производството по което е
прекратено и върнато на РС-Плевен, за изпълнение на процедура по чл.321-
323 от НПК.След отстраняване на нередностите в жалбата и съответно
1
постъпили допълнителни писмени изложения, е образувано настоящото
въззивното производство.
С жалбата и постъпилите на 13.01.21г., допълнителните писмени
изложения се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
постановената присъда.Счита се, че фактическата обстановка приета от съда
не съответства на събраните по делото доказателсва и е направен извод
несъответстващ на обективната истина, а именно, че престъплението е
доказано от обективна и субективна страна по безспорен и несъмнен
начин.Твърди се, че показанията на свидетеля Е. М., за авторството на
престъплението от подсъдимия П.Л. са предположения.В този смисъл се
излагат доводи за предходен между двамата конфликт.Акцентира се, че
свидетеля М. не е очевидец и факта, че подсъдимия Л. на 01.04.2019г. не е бил
на работа, не доказва авторство на престъплението.Изразява се несъгласие с
изводите на съда, че предходните отношения мужду двамата, е провокирало
изостряне на чувствителността на подсъдимия и няма данни и доказателства,
че той е извършител на престъплението. Защитникът, се позовава и на
показания на свидетеля Н.Н., като се твърди, че на паркинга на
бензиностанция„Еко“, той е видял човек да се надига, но не е видял да
извършва действия.Счита се, че показанията на този свидетел са
непоследователни и противоречиви, тъй като са му били показани снимки на
досъдебното производство с лошо качество.Излагат се доводи, че подсъдимия
не е категорично разпознат в района на бензиностанцията, тъй като записа на
камерите е с лошо качество за да се направи разпознаване на
извършителя.Оспорват се показанията на свидетеля Н., който е дал показания,
че е разпознал подсъдимия на представените му записи. Иска се отмяна на
присъдата, като вместо нея се постанови нова, с която подсъдимия П. Л., да
бъде оправдан по обвинението му по чл.216, ал.1 от НК. граждански иск.
Въззивното производство по отношение на подсъдимия П.Л., е проведено
при условията на чл.269, ал.3 от НПК, тъй като въпреки предприетите
действия за призоваването му, същият не е намерен, за което са приложени
съответните сравки.Представлява се от адвокат Д. С.-АК-гр.Плевен.
В съдебното заседание на 13.04.2021г., въззивната жалба се поддържа от
защитника.Отново се излагат съображения да не се приемат за достоверни
показанията на свидетелите Е. М. и Н.Н..Отново се оспорва приетото от съда,
че подсъдимия към инкриминираното деяние е бил с лабилна психика.Твърди
се, че свидителят Н. е нямало как, от разстояние от около 200-250 метра, да
вижда и да е концентриран.Сочи се, че към онзи момент свидетеля Е.М. е
живеел и със собственичката на автомобила.Защитникът твърди, че
доверителя й счита, че гумата е била спукана и нарушено лаковото покритие
от служители на бензиностанцията, за да предотвратят паркирането на
автомобила за цял ден. Изразява се становище отново за недоказаност на
обвинението по безспорен начи, като се иска отново отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която да се оправдае подсъдимия.
Представителят на ОП-Плевен, счита постановената присъда за правилна
и законосъобразна, поради което моли да се потвърди.Счита мотивите на съда
за обективни и законо- съобразни.
Въззивният съд, след като се запозна със събраните по делото
2
доказателства, въззивната жалба и допълнителните писмени изложения към
нея, като съобрази становищата на страните и след цялостна проверка на
присъдата на основание чл.313 и 314 от НПК, намира следното:
Въззивната жалба и допълнителните писмени изложения са подадени в
срок и от легитимна страна, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са неоснователни.
За да постанови обжалваната присъда първоинстанционният съд приел за
установена следната фактическа обстановка:
Между подсъдимият П.Л. и свидетеля Е. М. били възникнали конфликтини
отношения, повода за които е бил слух, че именно свидетеля М.
разпространил видеоклип с неприлично съдържание, в които участвала
бившата съпруга на подсъдимия-свидетелката В. М..Те заедно работели към
инкриминирания период в производствената част на „Технокороза“ АД, база
с. ****, обл.Л.. Свидетелят Е.М. пътувал с автомобила си всеки ден до
бензиностанцията„Еко“, като там го оставял и след това бил превозван с
други свои колеги до месторабатата им.Автомобила се водел на съпругата на
свидетеля М.-Г. Н.. Автомобила оставял за престой на
бензиностанцията.Преди датата 01.04.2019г. започнали да се случват
инциденти с оставения автомобил на бензиностанцията или в близкия
паркинг на супермаркет „Кауфланд“.Свидетелят М. намирал многократно
автомобила си със спукани гуми.Това се случвало и с други автомобили на
колеги на подсъдимия.Това провокирало разправии между тях, като
свидетели на тези разговори били С.Я., И. Г., Н.Н. и Р. С..Тогава свидетеля
Е.М. депозирал жалба до полицията за един от случаите на повреда на
автомобила, в която посочил подсъдимия като евентуален извършител.На
01.04.2019г. подсъдимия не е бил на работа, тъй като помолил да бъде
сменен.Автомобилът на Е.М., същият ден отново бил пар- киран на
бензиностнацията.Около 12.00 часа свидетеля Н.Н., видял пикапа на
свидетеля М. и човек в близост до дясната страна на автомобила.Разпознал
човека като подсъдимия Л., за което се обадил на Е. М., да очаква нова
спукана гума.На същата дата около 17.30 часа свидетеля Е. М. пристигнал в
гр.Плевен.Като се приближил до автомобила си, установил, че лаковото боя-
джийско покритие на заден десен калник е повредено, а предната дясна гума
спукана.Депозирал жалба до полицията и били изискани записите от
камерите на бензиностнацията.Започнало досъдебно производство в хода на
което като обвиняем бил привлечен П.Л..
Изложената фактическа обстановка съдът приел за установена и доказана
въз основа на показанията на свидетелите С.Я., И. Г., Н.Н., Р. С., Е. М. и В.
М..Съдът се е позовал и на приложените по делото писмени доказателства по
досъдебното производство №Д-803/2019г. на РП-гр.Плевен.
Относно размера на причинената вреда за 145 лева, съда е приел
заключението по назначената съдебно-оценителна експерт- иза, което не се
оспорва.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд относно
доказаността на приетата фактическа обстановка. Изпълнил е задължениета
3
си по чл.13 и 14 от НПК и е дал отговор на обстоятелствата подлежащи на
доказване съобразно чл.102 от НПК.
Първоинстанционният съд правилно е приел за достоверни показанията
на посочените по-горе свидетели.Същите са последователни и
непротиворечиви и безспорно доказват обстоятелствата и фактите по
изложената фактическа обстановка.Обсъдено е и заключението на видео-
техническата експертиза.Не възникват съмнения за манипулираност на
записа, както и , че в близост до автомобила около 12.00 часа на 01.04.2019г.
се вижда лице, заобикалящо автомобила и заставащо в един момент да
предната му дясно част в позиция“наведен надолу“. Съпостявяйки това
заключение с показанията на свиделя Н.Н. за същият времеви период на
същото място, правилно са приети показанията на този свидетел за
достоверни, а именно че е разпознал подсъдимия П.Л..Съдът правилно се е
обсновал, че тези показания не са породени от заинтересованост и същият
този свидетел е бил и в добри отношения с подсъдимия.Неговите показания
не могат да се считат и за манипулирани по къкъвто и да е начин.Освен това
видно и от показанията на Е. М. дадени на съдебното следствие в с.з на
05.03.2020г.е, че той също е разпознал подсъдимия Л..След като е видял
видеозаписите от камерите, същият е дал показания, че е разпознал
подсъдимия по походката, начина на движение и слагането на ръцете си в
джоба.
Правилно за изясняване на делото е била назначена и изслушана съдебно-
психиатрична експертиза и правилно е прието заключението й, че въпреки
личностните особености на подсъдимия Л., същият е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. За
пълното, всестранно и обективно изясняване на всички обстоятелства по
делото съдът е допуснал и разпитал в качеството на свидетели К. Л.-баща на
подсъдимия и М. И.-негова леля.По същество се е целяло създаване на алиби,
като правилно обаче техните показания не са били ценени като достоверни,
тъй като са противоречиви относно продължилата между тях и подсъдимия
среща на инкриминираната дата. От друга страна съпоставяйки ги с
останалите доказателства правилно съда е приел, че те са пристрастни и като
родственици на подсъдимия, целят оневиняването му.
При така установената и доказана фактическа обстановка се налага
единственият възможен правен извод, приет й от първоинстанционният съд, а
именно, че подсъдимият П. К. Л. от обективна и субективна страна е
извършил престъплението по чл.216, ал.1 от НК.
Възраженията на защита да не се приемат като достоверни показанията
на свидетеля Н.Н., заключението на видеотехническата експертиза, само
защото не е налице безспорна възможност за детайлна идентификация на
лицето заснето до автомобила на паркинга, както и отчетените с
психиатричана експертиза личностни особености на подсъдимия-изострена
чувствителност на база предходни влошени отношения със свидетеля Е. М.,
са чисто защитна теза, да се възразява срещу всичко което е в подкрепа на
обвинителната теза. Доводите свързани с тези възражения, въззивния съд
счете за неоснователни.
При определяне вида и размера на наказанието, което е наложил на
4
подсъдимия съдът е съобразил разпоредбите на чл.54 и 36 от НК.Като отчел
смекчаващите вината обстоятелства, причината за извършване на
престъплението-от емоционален характер изводима от особеностите на
личността на подсъдимия П.Л., правилно е определил вида и размера на
наказанието в минималния му размер от три месеца лишаване от свобода.
Правилно е приложена и разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и отложено
изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание за срок от три години.
При извършената цялостна проверка на обжалваната присъда, въззивния
съд не намира да са допуснати процесуални нарушения, които да са
основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане
на първоинстанционния съд, поради което същата следва да се потвърди, като
правилна и законосъобразна.
По изложените съображения и на основание чл.334 т.6, във вр. с чл.338 от
НПК, окръжния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260010/16.09.2020г., постановена по НОХД
№1992/2019г. на РС-гр.Плевен, като правилна и законосъобразна.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5