ПРОТОКОЛ
№ 332
гр. Пловдив, 04.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Добринка Люб. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Наказателно
дело за възобновяване № 20225000600324 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:05 часа се явиха:
Осъденият Ф. С. М. се явява лично с адв. В. Я., редовно упълномощен.
АДВ. Я.: Моля да се даде ход на делото.
Осъденият Ф. М.: Да се гледа делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
На страните се разясниха правата по чл. 274 НПК.
АДВ. Я.: Поддържаме искането така, както е депозирано. Нямам отводи.
ОСЪДЕНИЯТ Ф. М.: Поддържам искането за възобновяване. Нямам
отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи.
1
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. Я.: Уважаеми апелативни съдии, аз поддържам изцяло така
направеното искане. То е доста подробно, няма да го преповтарям, за
процесуална икономия. Ще си позволя само няколко изречения да допълня.
Когато казваме с това искане, че на практика липсват мотиви, както и от
районния съд, то всъщност има изложени мотиви от първоинстанционния
съд, но те са считам доста несъстоятелни като юридически такива.
За да даде вяра на показанията на свидетеля Д., който е осъден преди
това за това престъпление, съдът е приел, че следва да му се даде вяра,
защото е млад човек и е от село. Аз за 25 годишна практика за първи път
чувам такъв мотив и то, изложен от съдия. Че ако сме хора на нашата
възраст, то ние сме тези, които лъжем или ако сме хора от града, лъжем.
Такъв мотив аз за пръв път наистина срещам – следва да му се даде вяра,
защото е от село и е млад човек и следва да му се даде вяра, защото е дал
показания поради страх от наказателна отговорност.
В това дело, както е известно на съда, че е за користно престъпление,
тоест, за да бъде извършено такова престъпление, следва от някого на някого
да бъдат дадени пари. Никой измежду хора, които не се познават помежду си,
въобще би приел да накара друго лице да извърши престъпление, лична карта
да извади. Това би бил и единственият мотив на Ф. да извърши такова
престъпление. Никакви доказателства не са събрани, не са търсени в тази
насока.
Нашето възражение е подплатено с практиката на съда, че когато
инкриминираният документ липсва в кориците на делото, т.е. личната карта,
не може на това основание да бъде постановена осъдителна присъда.
Подробни съображения аз съм ги изложил в искането и няма да ги
преповтарям. Ще Ви моля същото да бъде уважено.
ОСЪДЕНИЯТ Ф. С. М. (за лична защита): Аз се придържам към това,
което е изложено от моя адвокат. Обаче искам да добавя друго нещо, за
спецификата на нашата работа. Аз съм ***. За да представя даден курсист на
изпит, аз му взимам личната карта, ако е мой курсист и още повече, аз не
2
може да представя друг курсист от друг у. ц.. Той не е нито мой курсист, нито
го познавам. Аз откъде ще му имам данните на тоя, да му съставя такъв
документ? Как е станала тази работа, с една дума с личните данни на
съответния, то ще излезе наяве, защото е тръгнало дело срещу този, който е
ползвал този документ и са му отнели книжката, свидетелството за
правоуправление и той ще каже всичко, на кого е дал документа, кой е
боравил с този документ. Аз нито го познавам, нито имам техническа
възможност да го представя там. Единствено ***ът, който е - личният му ***
или някой, който се занимава с изпита. Само че онзи е казал, че аз съм му дал
документа. Не знам, само с едно казване може ли така да ме обвиняват.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без
уважение искането за възобновяване на наказателното производство.
Намирам същото за изцяло неоснователно. Макар и подробно, същото
всъщност е доста общо. Затова и становището, което аз ще взема, е такова.
След проверка на материалите по наказателното производство, които са пред
Вас, считам, че наведените общи доводи за наличие на съществено
процесуално нарушение, съответно касационно основание за възобновяване
на делото по чл. 422, ал. 1, т.5 НПК, което е наведено, считам, че не се
установява. Както първата, така и въззивната инстанция са извършили
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Установили са в пълнота фактите и считам, че дефект при формиране на
вътрешното им убеждение не се констатира.
Спазени са формалните изисквания, вменени от закона, за този процес
чл. 13, чл. 14 и и чл. 107 от НПК, така че наведените доводи за
необоснованост на присъдата и съответно, въззивното решение тогава, когато
тези изискания са спазени, считам, че са недопустими. Точно такава е и
конкретната ситуация и съдът въобще не дължи произнасяне по тези доводи.
В самото искане дори е посочено, че видите ли, необоснована била присъдата
и решението и точно в тази насока са излагани и възраженията в искането,
обосноваващи същото.
Неоснователно се атакуват и мотивите, както на присъдата, така и част
от въззивното решение. Същите отново се констатира, че отговарят на
законовите изисквания, понеже е изложена в тях възприетата фактическа
обстановка, доказателствената основа, послужила за изграждане на
3
фактическите констатации и изводи, както и съображенията защо деянието е
съставомерно, като е обективиран процесът на индивидуализация на
наказанието на тези два акта, поради което считам, че действително е
неоснователно искането и Ви моля отново да бъде оставено без уважение.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ Ф. С. М.: Да се уважи искането.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със
съдебния си акт в срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание се закри в 09:15 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4