РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Силистра, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Д. В. С.
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20253420200519 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят „В. ЕАД- клон С.”, ЕИК ..., седалище и адрес на
управление- с.С., обл.С., ул. „Д.” № ..., представлявано от управителя Д. Д. Д.
обжалва Наказателно постановление № 18-2500221/ 01.07.2025г., издадено от
И. Н. Н. на длъжност Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Р., с
което му е било наложено административно наказание- имуществена санкция
в размер на 1 500 / хиляда и петстотин / лева за извършено нарушение по
чл.415, ал.1 от КТ. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални
нарушения при издаването на акта и НП.
Административно-наказващ орган – И. Н. Н. на длъжност Директор на
Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Р., надлежно уведомена, не се явява,
вместо нея се явява ст.юрисконсулт С. Т., упълномощена и приета от съда.
Жалбоподателят ”В. ЕАД- клон С.”, надлежно уведомен, не се явява
представител, вместо него- проц.представител адв.С. Н. при АК-Силистра,
упълномощен и приет от съда. Моли съда да отмени обжалваното НП в
цялост като незаконосъобразно и навежда доводи в тази насока. Претендира и
направените по делото разноски.
Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява
представител, не депозира писмено становище по делото.
С оглед обективното изясняване на фактическата обстановка по делото
съда призова в качеството на свидетели актосъставителят П. Е. П. и
1
свидетелят по акта Д. П. Ш., които се явиха и дадоха своите показания
добросъвестно, поради което и съда ги прие и приобщи към доказателствения
материал по делото.
След даване ход на делото от страна на проц.представител на
жалбоподателят беше представено ново писмено доказателство- актуално
съС.ие относно прекратени трудови правоотношения на „В. ЕАД- клон С.“ с
Н. М. А.. Съда като взе предвид становището на ответната страна, счете
представеното ново писмено доказателство за допустимо и своевременно
представено, поради което с мотивирано протоколно определение го прие към
доказателствата по делото.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като
обсъди доводите на страните, прие за установено следното:
При извършена проверка за спазване на трудовото законодателство по
документи в сградата на Д „ИТ“- Р. е било констатирано от контролния орган,
че жалбоподателят „В. ЕАД- клон С.“, в качеството му на работодател, с обект
на контрол: фуражен завод в с.Б., не е изпълнил приложена принудителна
административна мярка- задължително предписание № 10 от протокол за
извършена проверка на ДИТ- Р. с изх. № ПР2409312 от 24.09.2024г., отнасящо
се до това: „Работодателят да заплати с увеличение положения труд на
06.09.2023г. / официален празник / на работника Н. М. А., ЕГН **********,
съгласно чл.264 от КТ“, със срок за изпълнение 07.10.2024г.
На 25.09.2024г. с писмо с вх.№ 24117073 на ДИТ- Р., жалбоподателят в
качеството му на работодател е поискал удължаване на срока на
предписанието. С писмо с изх. № 24087544/ 27.09.2024г. на ДИТ- Р., срокът на
предписанието е бил удължен до 24.10.2024г.
Според становището на контролиращата инстанция, нарушението е
било извършено от жалбоподателя на 25.10.2024г., тъй като същия е бил
длъжен да изпълни влязла в сила приложена от контролен орган на ДИТ
принудителна административна мярка, с което е бил нарушен чл.415, ал.1 от
КТ. В хода на административното производство са били поискани, но не са
били представени доказателства, че жалбоподателят в качеството му на
работодател, е изплатил с увеличение положения труд на 06.09.2023г. /
официален празник / на работника Н. М. А..
Предвид установеното, на жалбоподателя е бил съставен АУАН № 18-
2500221 от 09.06.2025г. за извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, в
присъствието на представител на наказаното лице- Д. Д.. В срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН, възражение срещу съставения АУАН не е постъпило.
Нарушението не е било отстранено в дадения от контролния орган срок,
нито към момента на последващата проверка и не можело да бъде
квалифицирано като маловажно, съгласно чл.415в, ал., от КТ, според
становището на АНО. Не са били налице смекчаващи обстоятелства, поради
които да се приемело, че степента на обществена опасност е било по-ниска в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид,
2
както и не са били налице обстоятелства, които да навеждат на по-висока
степен на обществена опасност, съобразно становището на АНО, поради което
и на 01.07.2025г. е било издадено и обжалваното НП № 18-2500221/
01.07.2025г., с което жалбоподателят е бил наказан за извършеното от него
административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ с административно
наказание- имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на събраните
доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на
актосъставителя П. П. и свидетелят по акта Д. Ш.; писмените, приобщени по
реда на чл.283 от НПК. Доказателствените материали по делото са
еднопосочни и изясняват в пълнота фактическата обстановка, поради което
по-подробното им обсъждане се явява ненужно.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за
допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в
срока по чл.59 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата е основателна по следните
съображения:
АУАН № 18-2500221/ 09.06.2025г. и обжалваното НП № 18-2500221/
01.07.2025г. са издадени в съществено нарушение на процесуалните правила:
Деянието за което е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл.415, ал.1 от КТ,
извършено на 25.10.2024г. според становището на АНО. АУАН № 18-2500221
въз основа на който е било издадено и обжалваното НП, е бил издаден обаче
едва на 09.06.2025г., т.е. след изтичането на давностния срок от 3 месеца от
откриването на нарушителя по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН са давностни (вж. тълкувателно
решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н.д. № 48 / 81 г., ОСНК на ВС; тълкувателно
решение № 112 от 16.ХII.1982 г. по н. д. № 96 / 82 г., ОСНК на ВС;
тълкувателно решение № 44 от 29.XII.1983 г. по н. д. № 29 / 82 г., ОСНК на
ВС). Наказателната и административнонаказателната доктрина приема, че
давността е институт на материалното право. Следователно за давността по
чл.34, ал.1 от ЗАНН съдът трябва да следи служебно. Началото на
тримесечната административно наказателната давност е обусловено от
откриването на нарушителя (чл.34, ал.1 от ЗАНН). Под откриване на
нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното
длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно
индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било
обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би
означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните
преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно
осъществимо, и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното
усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да
възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният
3
давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни
съС.ия и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни
дадености. В конкретния случай обективната даденост се свежда до
неизпълнението на задължително дадени предписания, които е следвало да
бъдат изпълнени в срок до 24.10.2024г., поради което и контролния орган е
приел, че нарушението е било извършено от 25.10.2024г., т.е. следващия
работен ден в който не е било изпълнено предписанието. Следователно още в
срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН е било обективно възможно да се узнае за
процесното нарушение и за неговия извършител. Поради тази причина,
несъставянето на акт за установяване на административното нарушение до
25.01.2025г. е погасило по давност административнонаказателната
отговорност на дееца.
Видно от съдебната практика, щом даден орган или длъжностно лице са
овластени да установяват определени административни нарушения, то те са и
задължени да следят дали такива нарушения са извършени. Това е така, тъй
като реализирането на административно наказателна отговорност не е
свързана само с предоставяне на определени публични права на конкретни
органи или длъжностни лица, но и със задължението те да упражняват
въпросните права. Тези органи, респ. длъжностни лица, не разполагат с
оперативна самостоятелност (последната е типична само за
административното право, но не и за административно наказателното право).
Затова реализацията на административно наказателната отговорност не може
да бъде оставена на усмотрението на овластените правни субекти, така че те
да избират кога да формират своите субективни представи за състава на
административното нарушение и индивидуализиращите белези на
нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и
налагането на административно наказание. Това те са длъжни да направят в
рамките на законно установените срокове, които, както вече се спомена по-
горе, имат за свой начален момент обективни, а не субективни юридически
факти т.е. те са длъжни еx officio / служебно, по свой почин / да предприемат
действия по установяване на лицата осъществили състава на нарушението.
Именно в тези доводи се включват правилното разбиране на понятието
„компетентност на органа” която е винаги нормативно определена. По
дефиниция компетентността на един административен орган, респ. АНО,
посочва кръга от въпроси, с които той е оправомощен да се занимава, както и
правомощията, с които органът разполага за решаването на тези въпроси.
Следователно, компетентността се определя като система от правомощия,
т.е. съвкупност от права и задължения от особен характер, предоставени
на органа за осъществяване на държавна власт, вкл. и административно
наказателна. Правата на органа са права спрямо гражданите и юридическите
лица, но тяхното осъществяване е задължение спрямо държавата като част от
неговата компетентност. Недопустимо е органът да извърши „отказ от
компетентност”.
Следователно, определената с нормата на чл.416, ал.5 от КТ
4
компетентност на органите на Д „ИТ“- Р. да съставят АУАН и на директора на
Д „ИТ“- Р. или упълномощени от него длъжностни лица– да издават НП, по
дефиниция означава освен право да привличат към
административнонаказателна отговорност търговските субекти, извършили
нарушения по този кодекс / КТ /, още и задължение за тези длъжностни лица
за установяват своевременно нарушенията и техните извършители. Връзката
между публичните права и задължения е иманентно присъща на самата
„компетентност” и аргумент, от категорията на поддържания по делото от
страна на наказващия орган, че той налагал наказанията по КТ, но нямал
задължение да следи и установява нарушенията, е крайно неприемлив, като
изначално противоречащ на духа и разума на закона. Ето защо и реализацията
на административнонаказателната отговорност на правните субекти не може
да бъде оставена на усмотрението на овластените администрации, така че те
да решават кога и по какъв начин да формират субективните си представи
относно съставите на административните нарушения, техните автори и
вината, както и кога да предприемат дължимите действия по тяхното
установяване по чл.36 от ЗАНН и съответното им санкциониране по реда на
чл.52 - чл.57 от ЗАНН. Това те са длъжни да правят по силата на закона /с
предоставената им нормативна компетентност/ и в пределите на
законоустановените срокове, които както стана въпрос по-горе имат за свой
начален момент обективни юридически факти, в конкретния случай-
изтичането на нормативен срок за изпълнение на задължително писмено
предписание. Или, компетентността по чл.416 от КТ на Д „ИТ“ не може да
бъде разделена на „публично субективно право да накаже извършилия
нарушение по КТ” и на „липса на задължение да установи санкционираното
административно нарушение”, съгласно нормативния регламент, вкл.
съобразявайки сроковете по чл.34 от ЗАНН.
От изложеното по-горе става ясно, че според разпоредбата на чл.34, ал.1
от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е
съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушението
или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В ЗАНН са
установени по-дълги срокове за съставяне на АУАН за нарушения на
конкретно посочени закони, между които настоящият случай не попада.
Задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона са дадени и
с Тълкувателно решение № 4/29.03.2021 г. по тълкувателно дело № 3/2019 г.
на ВАС – ОСС от І и ІІ колегии, в мотивите на което е казано, че по смисъла на
чл.34, ал.1 от ЗАНН откриване на нарушителя значи установяване и
индивидуализиране на физическото, респ. юридическото лице, което е
отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на
административно нарушение, а не съществуването на възможност това да
бъде сторено или фактическото намиране на лицето или осъществяването на
контакт между нарушителя и актосъставителя. Откриване има, когато
компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи
нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който
5
необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната
администрация, защото оттогава фактически и юридически съществува
възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение,
времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци
от обективна и субективна страна. Това тълкуване на закона, отнесено към
спецификата на процесния случай, означава, че още в първия ден след
изтичане на съответният срок административнонаказващият орган (който е и
отговорният да следи за изпълнение на предписанието) е имал данни за
нарушението и нарушителя, но противно на изложеното по-горе не е
предприел законовите мерки в указания от законодателя срок. Разпоредбата на
чл.34, ал.1, изречение 2, предложение 1 от ЗАНН постановява, че
административнонаказателно производство не се образува, ако не е съставен
акт за установяване на административно нарушение в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя. Съгласно Тълкувателно решение № 48 от
28.12.1981 г. по тълкувателно дело № 48/1981 г. на Общото събрание на
Наказателна колегия на Върховния съд този тримесечен срок започва да тече
от деня, в който органът, овластен по закон да състави акта, е узнал за
нарушението.
Дори и хипотетично да се възприеме довода, че АНО е нямало как да
узнае към него момент, че жалбоподателят е извършил нарушението, то
следва да се има предвид, че от страна на жалбоподателя са били изпратени на
05.12.2024г. два броя електронни писма по електронната поща на
извършилият проверката. В тази връзка дори да се отхвърлят изложените по-
горе доводи от страна на АНО, то предвиденият в чл.34, ал.1 от ЗАНН
давностен срок несъмнено е започнал да тече от 05.12.2024г., т.е. когато
органът е бил изрично уведомен за изпълнението, респ. неизпълнението на
предписанията. Неговото бездействие повече от три месеца от откриването на
нарушението изключва отговорността на нарушителя и е пречка за съставяне
на акта.
Следователно релевантна за началото на срока по чл.34, ал.1, изречение
2, предложение 1 от ЗАНН е първата дата, на която в Д „ИТ“- Р. е била
налична необходимата информация за индивидуализация на нарушението.
Според законодателя срокът от три месеца е разумен и достатъчен по своята
продължителност за това съответната администрация да извърши служебно
необходимата проверка въз основа на наличните данни и документи, за да
установи процесното административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, чрез
съставянето на акт по чл.36, ал.1 от ЗАНН. Бездействието на длъжностните
лица от Д „ИТ“- Р. при упражняване на това им правомощие, не може
нерегламентирано да води до удължаване на сроковете за осъществяването на
административнонаказателна отговорност.
От друга страна пък липсата на компетентност на актосъставителя да
установява административно нарушение би обусловило извод, че
административнонаказателното производство е образувано от некомпетентен
орган, което влече след себе си отмяна на това основание на издаденото въз
6
основа на него наказателно постановление. Недопустимо е Д „ИТ“- Р., да се
възползва от нерегламентирано от закона изключение за по-дълъг срок за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Такива
аргументи биха били относими към установяване на нарушението, но не и
относно откриването на дееца, който безспорно е бил известен към момента на
проверката, поради което именно от тази дата следва да се изчислява
тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
С т. 3 от Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по тълкувателно
дело № 48/1981 г. на Общото събрание на Наказателна колегия на Върховния
съд е прието, че и „при паралелно действащите контролни органи трябва да се
изходи от принципа, че нарушителят е субект на права в
административнонаказателното правоотношение. С откриване на нарушителя,
от който и да е контролен орган възниква административнонаказателното
правоотношение. И в този случай тримесечният срок тече от деня, в който за
първи път е открит нарушителят от единия от паралелно действащите
контролни органи.“
От изложеното следва, че административнонаказващият орган, вместо
да прекрати образуваното с АУАН административнонаказателно производство,
е издал НП при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
което не може да се отстрани в съдебната фаза на производството, тъй като
съдът не може да замести волята на АНО, в чиито правомощия е да
формулира и повдига административното обвинение и да преценява какво
наказание се следва за конкретната административна простъпка.
При този изход на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.63д, ал.1
от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1 от АПК, предвид своевременно направено
искане в съдебно заседание за присъждане в полза на жалбоподателя на
направените от него разноски за процесуално представителство в
административнонаказателното производство до този момент, включващо
проц.представителство по АНД № 519/2025г. по описа на РС-Силистра, следва
да бъдат присъдени направените от него разноски, съобразно представения и
приложен по делото Договор за правна защита и съдействие от 29.08.2025г.
Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 540 лева за тази
съдебна инстанция и е заплатено в брой, за което са представени
доказателства по делото, т.е. разходът е направен съгласно т.1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013г. по дело № 6/2012г. на ОСГТК на Върховния
касационен съд.
Съдът намира също, че предвид своевременно направеното в съдебно
заседание възражение за прекомерност на това адвокатско възнаграждение,
размерът на същото не следва да бъде редуциран, тъй като е определен в
минимално регламентирания такъв в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнагражденията за адвокатска работа. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата,
касаещи възнаграждения по наказателни и административнонаказателни дела
за една инстанция, ако административното наказание е под формата на глоба,
7
имуществена санкция / както в настоящия случай / и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7,
ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. С
процесното наказателно постановление е било наложено административно
наказание „имуществена санкция“, в размер на 1500 лева, при което
приложима е разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, съгласно която „За
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес възнагражденията са следните:… 2. при интерес от 1000 до 10 000 лв.
– 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.“, или определен съобразно тази
норма, размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде 450 лева за
тази съдебна инстанция. Същия е определен между страните в размер на 540
лева, тъй като процесуалният представител на жалбоподателя- адв.С. Н. при
АК- Силистра е регистриран по ЗДДС и съответно върху тази сума следва да
се начисли ДДС в размер на 20 %, или общо сумата, която следва да бъде
заплатена е точно 540 лева с ДДС.
Предвид изложеното по-горе, настоящия съдебен състав счита, че
размера на присъденото адвокатско възнаграждение не следва да бъде
редуциран, съобразно изложените по-горе текстове. Делото не се отличава с
фактическа или правна сложност, същото приключи в едно заседание и
въпреки, че е налице възражение за прекомерност от другата страна,
настоящия съдебен състав го счита за неоснователно, тъй като същото е било
определено в минимален размер.
Предвид изложеното по-горе, Дирекция "Инспекция по труда"- Р. следва
да заплати на жалбоподателя "В. ЕАД- клон С." разноски по делото в размер
на 540 / петстотин и четиридесет / лева, като отхвърли възражението на
проц.представител на АНО за прекомерност на адвокатското възнаграждение
като неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 във вр.с чл.63,
ал.3, т.2 от ЗАНН, Районен съд- Силистра
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-2500221/ 01.07.2025г.,
издадено от И. Н. Н. на длъжност Директор на Дирекция „Инспекция по
труда”-гр.Р., въз основа на АУАН № 18-2500221/ 09.06.2025г. с което на
основание чл.415, ал.1 от КТ на „В. ЕАД- клон С.”, ЕИК ..., седалище и адрес
на управление- с.С., обл.С., ул. „Д.” № ..., представлявано от Д. Д. Д., е било
наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на
1500 / хиляда и петстотин / лева за извършено нарушение по чл.415, ал.1 от
КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“- Р. да заплати на „В. ЕАД-
клон С.”, ЕИК ..., седалище и адрес на управление- с.С., обл.С., ул. „Д.” № ...,
представлявано от Д. Д. Д. сумата от 540 / петстотин и четиридесет / лева,
8
представлява адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
настоящето АНД № 519/ 2025г. по описа на Районен съд- Силистра.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на старши юрисконсулт в
Дирекция „Инспекция по труда“- Р. С. Т. за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен
срок пред Административен съд- Силистра, считано от датата на
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
9