Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17. 08. 2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
втори въззивен състав, в закрито заседание на седемнадесети
август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА
ВАНЯ ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия
Иванова гр. д. № 412 по описа за 2020 г. на Софийски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 ГПК.
Образувано е по жалба на Й.Г.А. – взискател по изп. д. № 42/2015 г.
по описа на ДСИ при РС – гр. Сливница срещу разпределение на суми, обективирано в протокол за предявяване на разпределение на
основание чл. 462, ал. 1 ГПК от 03. 06. 2020 г. и по-конкретно в частта, с
която на основание чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД е разпределена сумата от
1 822,94 лева на община Б. за дължими местни данъци за процесното
МПС, като се твърди, че тази сума не е дължима от него, а от дружеството, чиято
собственост е МПС-то.
Отговори на жалбата от ответната страна – длъжник и
присъединените взискатели в законоустановения
срок не са постъпили.
Във връзка с обжалваното действие съдебният
изпълнител е изразил становището си в придружителното
писмо, с което е изпратена жалбата, като заявява, че изготвеното разпределение
е изготвено съгласно чл. 136 ЗЗД.
Съдът, като обсъди доводите на страната и се запозна
с материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
Изпълнителното производство по дело № 42/2015 г. по
описа на ДСИ при Сливнишкия районен съд е образувано по молба от Й.Г.А., въз
основа на издадена в него полза изпълнителен лист от 01. 07. 2015 г. по влязло
в сила решение по гр. д. № 322/2014 г. по описа на РС – гр. Сливница, с което „М.С.“
АД е осъдено да му заплати сумата от 4 829,19 лева; сумата от 4 290
лева, ведно със законната лихва върху сумите от 11. 06. 2014 г. до
окончателното им изплащане; сумата 401,26 лева – лихва за забава за периода от
11. 06. 2014 г. до 12. 05. 2015 г.
С разпореждане на съдебния изпълнител от 24. 08. 2015
г., във връзка с постъпило удостоверение от НАП, с което е удостоверено наличие
на публични задължения на длъжника по изпълнителното дело в размер на
359 960,47 лева, държавата е присъединена като кредитор за вземането си.
Показа за доброволно изпълнение длъжниковото
дружество е получило на 24. 08. 2018 г., в която е посочен общият размер на
задължението,подлежащо на изпълнение – в размер на 11 106,27 лева.
По искане на взискателя
върху собствени на длъжника движими вещи – автомобили, са наложени запори, като
в последствие същите са били описани и оценени от назначени от съдебния
изпълнител вещи лица – оценители.
С протокол от 17. 02. 2020 г. за обявяване на
постъпили наддавателни предложения и купувачи за
автомобил специален, марка „ИФА“, модел „В50Л“ 4х4, с рег. № СО 0338 ВВ е
обявен за купувач предложилия най-високата цена при тайно наддаване „У. БГ“
ООД, чрез Б. П. Б., за сумата от 4 325 лева, която сума в законоустановения срок е внесена от купувача по специалната
сметка на съдебния изпълнител, а вещта му е възложена с постановление от 24.
02. 2020 г.
С писмо до Община Б. съдебният изпълнител е поискал
справка за наличието или не на задължения, във връзка с извършената публична
продан на движимата вещ – автомобил „ИФА“, с рег. № СО 0338 ВВ, която е
отговорила с писмо от 27. 02. 2020 г. с приложен към нея Акт за установяване на
задължения № 118-1/27. 02. 2020 г. и справка за неплатени задължения, възлизащи
на обща стойност от 7 445,37 лева.
Съгласно резолюция на органът по принудително
изпълнение изпратената от общината справка следва да бъде взета предвид при
изготвяне на разпределението на постъпилата сума, с посочване на
обстоятелството, че общината е присъединен взискател,
която се счита за привилегирован кредитор по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД.
Видно от приложеното по делото разпределение от 10.
03. 2020 г. по чл. 460 ГПК на дължими суми и разноски от проведена публична
продан на посочената по-горе движима вещ, платената от купувача сума от 4 325
лева е разпределена както следва:
По чл. 136, ал. 1, т. 1 ГПК – 300 лева – авансови
вноски на взискателя и 216,37 лева – за такси по
сметка на РС – гр. Сливница;
По чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД – дължим местен данък за
процесното МПС в размер на 1 822,94 лева по
сметка на присъединения взискател Община Б.;
По чл. 136, ал. 1, т. 5 ЗЗД – сумата от
1 985,69 лева, представляваща дълг по изпълнителния лист в полза на взискателя Й.Г.А..
Така изготвеното разпределение е предявено на страните
в изпълнителното производство с протокол от 03. 06. 2020 г.
С направените от взискателя
по делото оплаквания в жалбата срещу разпределението, извършено по изп. д. № 42/2015 г. по описа на ДСИ при РС – гр. Сливница,
жалбоподателят възразява срещу разпределянето на сумата от 1 822,94 лева в
полза на общината, с твърдения, че данъкът върху движимата вещ е задължение на
дружеството – длъжник, което следвало да я погаси.
Жалбата е допустима, като подадена срещу акт на
съдебен изпълнител, който подлежи на обжалване, от легитимирано лице и в срок.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Жалбата срещу извършеното разпределение може да се
основава само на доводи за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно
кръга на взискателите, размера на предявените от тях
вземания и съответстващите им привилегии.
В разглеждания случай жалбоподателят обжалва
извършеното от съдебния изпълнител разпределение на постъпила сума в частта, с
която е разпределена сума на общината в размер на 1 822,94 лева - дължим
местен данък за процесното МПС, собственост на
дружеството-длъжник.
Съгласно чл. 460 ГПК, ако събраната по
изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение,
като на първо място отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с
право на предпочитателно удовлетворяване, а остатъкът
се разпределя между другите вземания по съразмерност.
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с
който той определя кои притезания подлежат на
удовлетворяване, какъв е реда на удовлетворяването им и каква сума се полага за
частично или пълно изплащане на всяко едно от тях. Той е длъжен служебно да
вземе предвид вземането на присъединен кредитор, като отдели сума за неговото
удовлетворяване и посочи основанията за това.
Разпоредбата на чл. 456, ал. 1 ГПК урежда
възможността други кредитори, които имат парично вземане срещу същия длъжник,
да го предявят за събиране във вече образувано по молба на друг взискател изпълтилено
производство и да се удовлетворят от събраната по изпълнителното дело сума. На
тези присъединени кредитори законът признава в изпълнителното производство
същите права, каквито признава и на първоначалния взискател,
предвиждайки същевременно, че те се ползват от извършените до присъединяването
изпълнителни действия.
Съгласно чл. 458 ГПК държавата се смята винаги за
присъединен взискател за дължимите ѝ от
длъжника публични вземания, каквито несъмнено представляват данъци върху
движима вещ – МПС, предмет на извършена публична продан, размерът на които е
бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението – в случая
до 10. 03. 2020 г. Изпратеното от общината удостоверение, с приложен акт за
установяване на задължения е от 02. 03. 2020 г., размерът на което е взет
предвид при изготвяне на разпределението, като съдебният изпълнител е
съобразил, че се ползва с привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, според
която привилегировани са вземанията на държавата за данъци върху определен
недвижим имот или за моторно превозно средство.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че по
този начин задължението на длъжника към общината се поема от него. Както бе
посочено по-горе по образувано изпълнително производство могат да се
присъединят и други кредитори на длъжника, като държавата винаги е присъединен взискател по право, в случай, че има установени задължения
в нейна полза.
Така мотивиран, настоящият съдебен състав намира, че
жалбата срещу извършеното от съдебния изпълнител разпределение на суми, обективирано в протокол от 03. 06. 2020 г. е неоснователна, поради което следва да бъде
оставена без уважение.
По
изложените съображения, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Й.Г.А. – взискател в изпълнителното производство срещу разпределение
на суми, обективирано в протокол от 03. 06. 2020 г.
по изпълнително дело № 42/2015 на държавен съдебен изпълнител при Районен съд –
гр. Сливница.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
съобщението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.