Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Сливен,
31.10.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски районен съд, граждански
състав в съдебно заседание на 24 октомври през две хиляди и шестнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при секретаря М.Д., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №74 по описа на съда за 2016г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е образувано
по предявени положителни установителни искове за установяване съществуване на
вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, срещу която в срок е подадено възражение от длъжника. Правното
основание на предявените искове е чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.
В исковата си молба ищцовото
дружество твърди, че срещу ответната страна е издадена заповед за изпълнение и
във връзка с подаденото от нея възражение се предявяват исковете. Сочи се, че
ответникът е потребител на услугите на ищцовото дружество за обект в с.Горно
Александрово и има открита партида. За периода от 01.11.2013г. до 31.08.2016г.
не са заплатени дължимите суми за ползваните ВиК услуги. За сумите е издадена
по ч.г.д.№4126/2015г. на СлРС заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу
която ответната страна е подала в законния срок възражение.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответната страна дължи сумата 149,04 лева, представляваща главница, ведно със
законната лихва върху нея, считана от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и мораторна лихва в размер на 11,67 лева.
Претендират се разноските по делото.
От страна на ответника не е представен
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцовото
дружество се представлява от пълномощник, който поддържа исковете.
Редовно призованият ответник се
явява само в първото заседание и заявява, че иска доброволно да плаща.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Ищцовото “Водоснабдяване и канализация-Сливен” ООД, в
качеството му на доставчик на питейна вода е подало на 05.11.2015г. заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника Ж. за
дължими суми за доставена вода за обект в с.Горно Александрово за периода от 01.11.2013г.
до 31.08.2016г.
Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д.№4126/2015г. на СлРС за главница в размер на 149,04
лева, представляваща неплатена питейна вода за периода от 01.11.2013г. до 31.08.2016г.,
ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 05.11.2015г. до
окончателното й изплащане, както и мораторна лихва за забава в размер на 11,67
лева за периода до 01.10.2015г. и разноски по делото в размер на 26 лева.
В законоустановения двуседмичен срок от връчване на
заповедта за изпълнение ответникът е подал възражение за недължимост на сумите
по нея.
В срока по чл.415 от ГПК заявителят по заповедното
производство е предявил настоящите положителни установителни искове.
Начислените суми съответстват на реалните задължения и не
са заплатени от страна на ответника, който е потребител на предоставяни от
ищцовата страна ВиК услуги.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства,
които са допустими, относими, безпротиворечиви и неоспорени.
Установеното от фактическа страна мотивира следните
правни изводи:
Предявените положителни установителни искове с
правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК са допустими, а
разгледани по същество са изцяло основателни.
Безспорно ответникът има
качеството на потребител на питейна вода за имот в с.Горно Александрово, като
това обстоятелство не се оспорва от него. От събраните по делото доказателства
се установява, че за процесния период за имота е доставена питейна вода, чиято
действителна стойност като главница и мораторна лихва съответства на сумите,
посочени в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№4126/2015г.
на СлРС. Не се установява ответната страна да е заплатила дължимите суми.
Предвид изложеното, исковете
следва да се уважат изцяло в пълните претендирани размери, като се признае за
установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество сумите по
заповедното производство №4126/2015г. на СлРС.
По правилата на процеса и съобразно т.12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, на
ищцовата страна следва да се присъдят претендираните разноски, които съобразно
уважения размер на исковете са в общ размер на 461 лева и включват разходите по
заповедното и настоящото исково производство.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Жельо С.Ж. с ЕГН-**********
*** ДЪЛЖИ на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Сливен, ул.”Шести септември” №27 сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №2664/06.11.2015г. по ч.гр.д.№4126/2015г. на
СлРС, а именно - главница в размер на149,04 лева, представляваща неплатена питейна
вода за периода от 01.11.2013г. до 31.08.2015г., ведно със законната лихва за
забава върху нея, считано от 05.11.2015г. до окончателното й изплащане, както и
мораторна лихва за забава в размер на 11,67 лева за периода до 01.10.2015г.
ОСЪЖДА Жельо С.Ж. с ЕГН-********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Шести септември” №27 сумата 461 /четиристотин
шестдесет и един/ лева, представляваща разноски по делото, включващи
разходите по заповедното и исковото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: