№ 4680
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100512576 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 14759 от 29.07.2024 г. по гр.д. № 29443/2023 г. Софийски
районен съд, 68 състав: Осъдил А. Е. В., ЕГН **********, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 423.10
лв., представляващи 1/3 част от стойността на доставена, но неизплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район
„Слатина”, ул. ****, с абонатен № 33310, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.; 71.47 лв.,
представляващи 1/3 част от мораторната лихва върху цената на
топлоенергията за периода от 15.09.2020 г. до 03.05.2023 г.; 12.66 лв.,
представляващи 1/3 част от цената на услугата „дялово разпределение” за
същия имот през периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., и 2.40 лв.,
представляващи 1/3 част от мораторната лихва върху цената на услугата
„дялово разпределение” за периода от 15.06.2020 г. до 03.05.2023 г., заедно със
законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на исковата
молба – 31.05.2023 г., до окончателното плащане, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 370.76 лв., представляващи част от направените от ищеца
1
разноски, пропорционална на уважените искове против ответницата, а на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 16.67 лв., представляващи част от
полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение;
Осъдил Е. М. В., ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 423.10 лв., представляващи
1/3 част от стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „Слатина”, ул. ****, с
абонатен № 33310, по договорни отношения между страните през периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.; 71.47 лв., представляващи 1/3 част от
мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2020 г.
до 03.05.2023 г.; 12.66 лв., представляващи 1/3 част от цената на услугата
„дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.04.2020 г. до
30.04.2022 г., и 2.40 лв., представляващи 1/3 част от мораторната лихва върху
цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 15.06.2020 г. до
03.05.2023 г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на
предявяване на исковата молба – 31.05.2023 г., до окончателното плащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 370.76 лв., представляващи
част от направените от ищеца разноски, пропорционална на уважените искове
против ответника, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 16.67 лв.,
представляващи част от полагащото се на ищцовото дружество
юрисконсултско възнаграждение; Осъдил Д. М. В., ЕГН **********, да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, следните
суми: 423.10 лв., представляващи 1/3 част от стойността на доставена, но
неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
район „Слатина”, ул. ****, с абонатен № 33310, по договорни отношения
между страните през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.; 71.47 лв.,
представляващи 1/3 част от мораторната лихва върху цената на
топлоенергията за периода от 15.09.2020 г. до 03.05.2023 г.; 12.66 лв.,
представляващи 1/3 част от цената на услугата „дялово разпределение” за
същия имот през периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., и 2.40 лв.,
представляващи 1/3 част от мораторната лихва върху цената на услугата
„дялово разпределение” за периода от 15.06.2020 г. до 03.05.2023 г., заедно със
законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на исковата
молба – 31.05.2023 г., до окончателното плащане, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 370.76 лв., представляващи част от направените от ищеца
2
разноски, пропорционална на уважените искове против ответницата, а на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 16.67 лв., представляващи част от
полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС” ЕООД
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответниците А. Е. В.,
Е. М. В. и Д. М. В., които го обжалват изцяло с оплаквания за частична
недопустимост и за неправилност в останалата част, като постановено при
неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. С допълнителна молба от 15.09.2023 г. ищецът
уточнил петитума на исковата молба и изрично посочил, че претендира
заплащане от ответницата Д. М. В. на 1/18 от дължимата сума, а с
обжалваното решение съдът я осъдил да заплати 1/3 от дължимата сума.
Налице било произнасяне свръх петитум и в частта над претендираната 1/18
решението като недопустимо подлежало на обезсилване. В останалата част
решението било неправилно. Първостепенният съд неправилно и в
противоречие с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС приел, че вземането на ищеца не е погасено по давност.
Изводите на съда, че вземането на ищеца възниквало от датата на
изравнителната фактура бил незаконосъобразен, а сравнение с договора за
кредит не можело да се прави предвид спецификите на договора за продажба
на топлинна енергия, разпоредбите на ЗЕ и клаузите на общите условия на
договора. Съдът смесил възникването на вземането с реда за неговото
заплащане. Вземането на ищеца възниквало не от изравнителната фактура, а
от доставката на топлинна енергия, която се извършвала и отчитала
ежемесечно. Разпоредбата на чл. 155 ЗЕ определяла как се заплаща ТЕ, като
един от начините бил на месечни вноски по прогнозни количества и една
изравнителна вноска, както било в случая. Съгласно чл. 31 – 33 от ОУ,
клиентите заплащали месечни вноски по предвидения в ОУ ред.
Изравнителната сметка била само за да се изравни заплатената сума с реално
потребената ТЕ, но това не означавало, че вземането на ищеца за изминалия
период не е възникнало. Освен това се твърди, че квотите в собствеността на
всеки от ответниците били неправилно определени от ищеца, като изрично с
отговора на исковата молба било заявено, че ищецът не отчита наличието на
съпружеска имуществена общност. Не било задължение на ответниците да
3
определят точното разпределение на претенцията на ищеца, нито да
представят доказателства за наличие на СИО, както неправилно и в
противоречие на определението си по чл. 140 ГПК съдът приел. Това било
задължение на ищеца и било свързано с редовността на исковата молба. След
като квотите на разпределение на дължимата сума били неправилно
определени от ищеца, постановеното решение, с което се уважава предявеният
„иск“ по тези неправилно определени квоти било неправилно и подлежало на
отмяна. Поради това молят съда да обезсили, евентуално да отмени
атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли
изцяло предявените искове, евентуално да постанови решението си съобразно
направеното възражение за давност. Претендират разноски за двете инстанции
съгласно списъци по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с отговор по
реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди
решението като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция. Прави евентуално възражение за прекомерност по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Третото лице помагач на ищеца – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, не е
депозирало отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК и не взема становище по
жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни
страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
С исковата молба, уточнена с молба от 15.09.2023 г., съдът е сезиран с
обективно кумулативно и субективно пасивно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответниците, като клиенти на топлинна енергия за
топлоснабден имот на адрес: гр. София, ул. ****, с абонатен № 33310, му
дължат общо: сумата 1 269.29 лв. – главница, представляваща цена на
доставена топлинна енергия в периода м. 05.2019 г. – м. 04.2022 г.; сумата
214.41 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2020 г. – 03.05.2023 г.; сумата 37.98 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 04.2020 г. – м.
04.2022 г., и сумата 7.21 лв., представляваща лихва за забава върху главницата
4
за дялово разпределение за периода 15.06.2020 г. – 03.05.2023 г. Претендирана
е и законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба в съда на
31.05.2023 г. до окончателното плащане.
С молбата-уточнение от 15.09.2023 г. ищецът е посочил, че претендира
от всеки от тримата ответници сумите от по 423.10 лв. – главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода м. 05.2019 г. –
м. 04.2022 г.; по 71.47 лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2020 г. – 03.05.2023 г.; по 12.66 лв. - главница за
дялово разпределение за периода м. 04.2020 г. – м. 04.2022 г., и по 2.40 лв. -
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
15.06.2020 г. – 03.05.2023 г., т.е. от всеки от ответниците се претендира по 1/3
от дълга.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответниците са оспорили предявените искове с възражение, че квотите им не
били правилно определени от ищеца, който не отчел факта на наличие на СИО
при придобиване на процесния апартамент; Релевирали са възражение във
връзка с наличието на договорно отношение с ответницата А. В., което не се
поддържа във въззивното производство. В условията на евентуалност са
релевирали възражение за погасяване по давност на вземанията. Искали са от
съда да отхвърли исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Неоснователен е
поддържаният в жалбата довод за недопустимост на решението в частта му по
исковете срещу Д. В.. С уточнителната молба ищецът ясно е посочил какви
суми претендира от всеки от тримата ответници, които се равняват на по 1/3
част от дълга. При ясно посочен размер на претенциите срещу Д. В.,
допуснатата техническа грешка при посочване на дела й не може да обуслови
извод за произнасяне от районния съд екстра петитум.
Що се отнася до довода в жалбата във връзка с твърдените от ищеца
5
квоти на всеки от ответниците в съсобствеността и съответно – в дълга,
доколкото се твърди това да касаело редовността на исковата молба (а
следователно и допустимостта на решението) следва да се посочи само, че с
молбата от 15.09.2023 г. ищецът е индивидуализирал претенциите си спрямо
всеки от тримата ответници в съответствие с твърдението, че по наследствено
правоприемство от М.И. В. същите са собственици на по 1/3 ид. част от имота.
Исковата молба е редовна, а дали твърдението на ищеца за квотите в
съсобствеността съответства на действителното положение е въпрос по
основателността, не по допустимостта на исковете.
Въззивният съд намира обаче атакуваното решение за частично
неправилно по следните съображения:
Неоснователно в жалбата се подържа в тежест на ищеца да било да
доказва дали процесният топлоснабден имот е придобит в режим на
съпружеска имуществена общност. За доказване на твърдението си, че имотът
е придобит от ответниците по наследствено правоприемство от М.И. В.
ищецът е представил нотариален акт за собственост на апартамент в ЖСК
„Макаренко“ по нот. дело № 3455/1974 г. на нотариус при СРС и
удостоверение № РСЛ23-ВК08-1535/19.10.2023 г. за наследниците на М.И. В.,
съгласно които всеки от ответниците е собственик на по 1/3 идеална част от
процесния имот. В тежест на ответниците, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1
ГПК е било да докажат възражението си, че квотите в съсобствеността са
различни, което не е направено. Ето защо правилно районният съд е приел, че
всеки от тримата ответници, като наследник по закон на собственика, е
наследил по 1/3 идеална част от правото на собственост върху имота съгласно
чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН, а възражението на ответниците за различни
квоти в съсобствеността е недоказано.
Основателни са обаче доводите в жалбата за неправилно приложение на
материалния закон от районния съд във връзка с релевираното възражение за
погасяване по давност на част от вземанията.
Не е било спорно, а и от приетите в първата инстанция заключения на
СТЕ и ССЕ се установява, че вземанията на ищеца за процесните периоди са в
претендираните им общи размери от 1 269.29 лв. – главница, представляваща
цена на доставена топлинна енергия в периода м. 05.2019 г. – м. 04.2022 г.,
214.41 лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
6
15.09.2020 г. – 03.05.2023 г., 37.98 лв. - главница за дялово разпределение за
периода м. 04.2020 г. – м. 04.2022 г., и 7.21 лв. - лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 15.06.2020 г. – 03.05.2023 г.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационните дружества съставляват
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 ЗЗД и за тях се
прилага тригодишна погасителна давност. Задълженията на потребителите за
плащане стойността на доставената топлинна енергия са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт –
договор, и чиито падеж настъпва през предварително определени интервали
от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Приложима по
отношение на лихвите за забава е също кратката тригодишна давност – чл.
111, б. „в“, пр. 2 ЗЗД.
Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а съгласно ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД, давността се
прекъсва с предявяване на иск.
В процесния период м. 05.2019 г. – м. 04.2022 г. приложими към
договорните отношения между страните са били сега действащите Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
София“ ЕАД на клиенти в град София, в сила на 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33,
ал. 1 от тези ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са
длъжни да заплащат стойността по общата фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Районният съд неправилно е приел, че вземанията за цената на
доставената топлинна енергия стават изискуеми от падежа на издадената
обща фактура за съответния отоплителен сезон. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ,
задълженията на ответниците за заплащане на стойността на доставената
енергия са възникнали като срочни, като месечните суми за топлинна енергия
7
са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото
дружество главници, касаещи процесния период,
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за
тяхното заплащане. Фактурирането от ищеца на консумираното количество
топлинна енергия въз основа на действителното потребление по реда на чл.
32, ал. 3 от ОУ не променя момента на изискуемостта на месечните вноски
(равни или прогнозни). В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2
ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски (равни
или прогнозни) не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях
срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената сума по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия,
отчетено в края на периода, това ново вземане възниква в полза на
потребителя или в полза на топлопреносното предприятие, но то е
самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за
месечни вноски (равни или прогнозни), а не се касае до корекция на тези
вноски със задна дата. Само в случай че изравнителният резултат е сума за
доплащане, давността върху новото вземане ще тече от падежа на общата
фактура.
В случая исковете са предявени на 31.05.2023 г., от която дата
приложимата кратка тригодишна давност е прекъсната и е спряла да тече – чл.
115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД. Следователно погасени по давност биха били вземания,
станали изискуеми преди 31.05.2020 г. Следва да се съобрази обаче и че
давност не е текла в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. вкл., или за период от
69 дни, по силата на разпоредбата чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (обн. ДВ бр.
28/24.03.2020 г.) и § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. ДВ бр. 44/13.05.2020
г.). Така погасени по давност са вземанията на ищеца за топлинна енергия за
8
периода м. 05.2019 г. – м. 01.2020 г. вкл. Вземанията за периода м. 02.2020 г. –
04.2022 г. не са били погасени по давност към завеждане на исковата молба в
съда на 31.05.2023 г. Исковете за главница за топлинна енергия за периода м.
02.2020 г. – м. 04.2022 г. са основателни, като съобразно заключенията на СТЕ
и ССЕ и на основание чл. 162 ГПК съдът определя размера на общо
дължимата главница за посочения период на 1 059.18 лв., от които всеки от
ответниците дължи по 353.06 лв.
Съобразно чл. 119 ЗЗД, определената по реда на чл. 162 ГПК лихва за
забава върху непогасената по давност главница за топлинна енергия за
периода 15.09.2020 г. – 03.05.2023 г. е в общ размер 154.36 лв., от която всеки
от ответниците дължи по 51.45 лв. До тези размери и периоди исковете за
главница за топлинна енергия и за лихви за забава върху тази главница са
основателни, а за разликите до пълните им предявени размери подлежат на
отхвърляне.
При съобразяване на спирането на течението на давностния срок за
период от 69 дни, към завеждане на исковата молба в съда на 31.05.2023 г.
вземанията за главница за дялово разпределение за периода м. 04.2020 г. – м.
04.2022 г. и за лихви за забава върху тази главница не са били погасени по
давност. Други доводи във връзка с тези искове не са релевирани, поради което
в частта му по тези искове решението следва да бъде потвърдено.
Крайните изводи на двете инстанции частично не съвпадат, поради
което първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частите, с
които всеки от ответниците е осъден да заплати на ищеца разликата над 353.06
лв. до 423.10 лв. и за периода м. 05.2019 г. – м. 01.2020 г. включително –
главница за топлинна енергия, за разликата над 51.45 лв. до 71.47 лв. – лихви
за забава върху главницата за топлинна енергия, както и в частите, с които
всеки от ответниците е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
ГПК разноски за разликата над 305.25 лв., и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК –
юрисконсултско възнаграждение за разликата над 13.72 лв. В останалите части
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответниците своевременно претендираните разноски за първоинстанционното
производство съразмерно с отхвърлената част от исковете. Доказано
направените разноски са в размер на 550 лв. – адвокатско възнаграждение,
9
което е заплатено в брой съгласно удостовереното в договора за правна защита
и съдействие от 19.10.2023 г. Съразмерно с отхвърлената част от исковете,
ищецът дължи на ответниците разноски за първата инстанция в размер на
97.19 лв., или по 32.40 лв. на всеки.
При този изход и изричните претенции, разноски за въззивното
производство се следват и на въззивниците, и на въззиваемия.
Доказано направените от въззивниците разноски са в размер на 150 лв. –
държавна такса, и 500 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в
брой съгласно удостовереното в представения договор за правна защита и
съдействие от 16.06.2025 г.
Възражението на въззиваемия за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за
основателно. Съгласно задължителното за националните съдилища решение
от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C‑438/22, съдът не е обвързан от минималните
размери по Наредба № 1/2004 г. на ВАС и следва да откаже прилагането й,
вкл. когато присъжда възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, тъй като същата
нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС. Последователна е
практиката на ВКС с оглед цитираното задължително решение на СЕС, че
посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир, те не обвързват съда и подлежат на
преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразяват вида
на спора, материалния интерес, количеството извършена работа, и най-вече -
фактическата и/или правна сложност на делото.
В случая въззивният съд, съобразявайки вида на спора, материалния
интерес и извършеното от адвоката, както и че в настоящата инстанция делото
не е било усложнено от фактическа и/или правна страна, намира за
справедливо възнаграждение в размер на 400 лв. Или, от общо разноски в
размер на 550 лв., съразмерно с уважената част от жалбата въззиваемият
дължи разноски в общ размер 97.19 лв., или по 32.40 лв. на всеки въззивник.
Въззиваемият е претендирал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразявайки извършената от
юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата инстанция, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Или, съразмерно с
10
отхвърлената част от жалбата, всеки от въззивниците му дължи по 27.44 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 14759 от 29.07.2024 г., постановено по гр.д. №
29443/2023 г. на Софийски районен съд, 68 състав в частта, с която А. Е. В.,
ЕГН **********, е осъдена да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, разликата над 353.06 лв. до 423.10 лв., представляваща
стойност на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, район „Слатина”, ул. ****, с абонатен № 33310,
за периода м. 05.2019 г. – м. 01.2020 г. включително, заедно със законната
лихва върху тази разлика от датата на предявяване на исковата молба –
31.05.2023 г., до окончателното плащане, разликата над 51.45 лв. до 71.47 лв.
– лихви за забава върху главницата за топлинна енергия, разликата над
305.25 лв. до 370.76 лв. – разноски за първоинстанционното производство, и
разликата над 13.72 лв. до 16.67 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство, както и в частта, с която Е. М. В., ЕГН
**********, е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, разликата над 353.06 лв. до 423.10 лв., представляваща стойност
на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, район „Слатина”, ул. ****, с абонатен № 33310, за
периода м. 05.2019 г. – м. 01.2020 г. включително, заедно със законната лихва
върху тази разлика от датата на предявяване на исковата молба – 31.05.2023 г.,
до окончателното плащане, разликата над 51.45 лв. до 71.47 лв. – лихви за
забава върху главницата за топлинна енергия, разликата над 305.25 лв. до
370.76 лв. – разноски за първоинстанционното производство, и разликата над
13.72 лв. до 16.67 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство, както и в частта, с която Д. М. В., ЕГН
**********, е осъдена да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, разликата над 353.06 лв. до 423.10 лв., представляваща
стойност на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, район „Слатина”, ул. ****, с абонатен № 33310,
за периода м. 05.2019 г. – м. 01.2020 г. включително, заедно със законната
лихва върху тази разлика от датата на предявяване на исковата молба –
11
31.05.2023 г., до окончателното плащане, разликата над 51.45 лв. до 71.47 лв.
– лихви за забава върху главницата за топлинна енергия, разликата над
305.25 лв. до 370.76 лв. – разноски за първоинстанционното производство, и
разликата над 13.72 лв. до 16.67 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, срещу А. Е. В., ЕГН **********, гр. Димово, област Видин, ул. ****, иск
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за разликата над
353.06 лв. до 423.10 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия
в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, с абонатен № 33310, за
периода м. 05.2019 г. – м. 01.2020 г. включително, поради погасяване по
давност на вземането за тази разлика, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за разликата над 51.45 лв. до 71.47 лв. – лихви за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 03.05.2023 г., поради
погасяване по давност на вземането за тази разлика.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, срещу Е. М. В., ЕГН **********, гр. София, район „Слатина”, ул. ****,
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за разликата над
353.06 лв. до 423.10 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия
в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, с абонатен № 33310, за
периода м. 05.2019 г. – м. 01.2020 г. включително, поради погасяване по
давност на вземането за тази разлика, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за разликата над 51.45 лв. до 71.47 лв. – лихви за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 03.05.2023 г., поради
погасяване по давност на вземането за тази разлика.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, срещу Д. М. В., ЕГН **********, гр. София, район „Слатина”, ул. ****,
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за разликата над
353.06 лв. до 423.10 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия
в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, с абонатен № 33310, за
периода м. 05.2019 г. – м. 01.2020 г. включително, поради погасяване по
12
давност на вземането за тази разлика, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за разликата над 51.45 лв. до 71.47 лв. – лихви за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 03.05.2023 г., поради
погасяване по давност на вземането за тази разлика.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14759 от 29.07.2024 г., постановено по
гр.д. № 29443/2023 г. на Софийски районен съд, 68 състав в останалите
части.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да
заплати на А. Е. В., ЕГН **********, гр. Димово, област Видин, ул. ****, на
основание чл. 78 ГПК сумата 32.40 лв., представляваща разноски за
първоинстанционното производство, и сумата 32.40 лв., представляваща
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да
заплати на Е. М. В., ЕГН **********, гр. София, ул. ****, на основание чл. 78
ГПК сумата 32.40 лв., представляваща разноски за първоинстанционното
производство, и сумата 32.40 лв., представляваща разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да
заплати на Д. М. В., ЕГН **********, гр. София, ул. ****, на основание чл. 78
ГПК сумата 32.40 лв., представляваща разноски за първоинстанционното
производство, и сумата 32.40 лв., представляваща разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА А. Е. В., ЕГН **********, гр. Димово, област Видин, ул.
****, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на
основание чл. 78 ГПК сумата 27.44 лв., представляваща разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА Е. М. В., ЕГН **********, гр. София, ул. ****, да заплати
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78 ГПК
сумата 27.44 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
13
ОСЪЖДА Д. М. В., ЕГН **********, гр. София, ул. ****, да заплати
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78 ГПК
сумата 27.44 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК *********, като трето лице помагач на страната на
ищеца-въззиваем „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14