№ 23
гр. В., 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично при закрити врати
заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
в присъствието на прокурора Е. Ас. М.
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Частно наказателно дело №
20231320201547 по описа за 2023 година
Производството е по чл.155 и сл. от Закона за здравето /ЗЗ/,
образувано по предложение на Изпълнителния директор на МБАЛ „Св. П.“
АД – гр. В., за настаняване на задължително лечение на А. И. Т., ЕГН:
**********, от гр. Д., обл. В., ул. „Р.“, № 6.
Представителят на РП - В. заяви в с.з., че поддържа предложението за
настаняване.
Процесуалният представител на предложеното за настаняване лице
заяви в с.з., че моли съда да постанови решение в интерес на
освидетелствания, както го настани на задължително лечение.
Освидетелстваното лице заема становище в с.з., като твърди, че се
чувства щастлив.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
В становището си в с.з. д-р В. К. – психиатър, твърди, че
освидетелстваното лице е настанено в Психиатрично отделение към МБАЛ
„Св. П.“ АД – гр. В. от около две седмици поради асоциално поведение, като
1
лицето е некритично, не сътрудничи , не приема поддържаща терапия. В
отделението състоянието му се подолрило. Психиатърът д-р В. К. предлага да
се назначи стационарна съдебно – психиатрична експертиза в ДПБ – гара К..
Видно от заключението на вещите лица д-р С. и д-р В., осв. Т. страда
от Параноидна жизофрения, епизодично протичане с прогресиращ дефицит,
Параноиден синдром. При него са налице психични увреди в резултат на
психично разстройство, като с това се покриват критериите на чл. 146, ал. 1,
т. 1 от 33. Поради това си разстройство в момента освидетелстваното лице
може да представлява опасност за близките и и за околните с което се
покриват критериите на чл. 155 от 33. Във връзка с това се предлага да бъде
настанен на задължително лечение на основание чл. 162, ал. 2 от ЗЗ в ДПБ -
гара К. /или в стационарни условия/ за срок от три месеца. Накрая се смята,
че при освидетелстваното лице не е налице способност за изразяване на
информирано съгласие за лечение и е необходимо да се назначи лице от
кръга на близките му или служебно лице, което да изразява информирано
съгласие вместо него.
Освидетелстваното лице говори несвързано в с.з. и не заема становище
относно главния факт в процеса - налага ли се задължително лечение, в
пледоарията си, като в първото съдебно заседание твърди, че не желае да
бъде настанен в ДПБ – К..
С описаното заболяване при него са налице трайни психически увреди
в резултат на психично заболяване, като с това се покриват критериите на чл.
146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ. Поради заболяване в момента лицето представлява
опасност за себе си и за околните, тъй като може да извърши престъпление,
невъзможността близките му да се грижат за него, липсата на критичност към
заболяването и към лечението му. При освидетелстваното лице не е налице
способност за изразяване на информирано съгласие и е необходимо да се
назначи лице от кръга на близките или служебно такова, което да дава
информирано съгласие вместо него. Освидетелстваното лице е опасно за себе
си и за околните. Препоръчва се задължително лечение в ДПБ – К. за срок от
три месеца.
Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от
заключението на съдебно - психиатричната експертиза , която Съдът намира
2
за компетентно, обективно и безпристрастно извършена, поради което я
кредитира.
Между така събраните доказателства няма противоречия,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги
кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че са
налице изискванията на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение
на Т..
Налице е първата предпоставка на чл.155 от ЗЗ за задължително
настаняване и лечения на освидетелстваното лице. Същият страда от
заболяване, посочено в чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, а именно, лицето е
психичноболен с установено сериозно нарушение на психичните функции. На
следващо място налице е и втората предпоставка на чл. 155 от ЗЗ , лицето
поради заболяването си представлява опасност както за околните, така и за
близките си. По делото безспорно се установи агресивно поведение и
безкритичност към заболяването си, създаващо опасност за здравето и живота
на освидетелстваното лице и на околните.
При това положение, съдът намира, че освидетелстваното лице следва
да бъде настанено на задължително стационарно лечение в ДПБ-гара К. за
срок от три месеца.
По делото се установи, че при освидетелстваното лице не е налице
способност да изразява информирано съгласие за лечението, поради което е
необходимо съдът да назначи друго лице, което да изразява това съгласие
вместо него и това лице е именно и това лице е именно Е.М.О.– експерт
здравеопазване при Община – гр. Л..
Водим от горното и на основание чл.162 от Закона за здравето, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА освидетелстваното лице А. И. Т., ЕГН: **********, от гр. Д.,
обл. В., ул. „Р.“, № 6, на задължително лечение в ДПБ-гара К., при форма на
лечение – стационарна, за срок от ТРИ месеца, считано от влизане на
решението в сила.
ПРИЕМА наличието на способност на лицето Е.М.О.– експерт
3
здравеопазване при Община – гр. Л.., за изразяване на информирано съгласие
вместо освидетелстваното лице.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в седмодневен срок от днес,
като обжалването на решението не спира изпълнението му .
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4