№ 2504
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110172340 по описа за 2021 година
Предявен е от “ДЗИ Общо Застраховане“ЕАД,с ЕИК : ********* срещу ЗАД
„ДаллБогг: Живот и здраве“АД ,ЕИК : ********* осъдителен иск ,с правно основание чл.
411 КЗ за заплащане на сумата в размер на 985,28лв., регресно вземане за платено
обезщетение по имуществена застраховка за вреди на л.а.“Дачия Дъстър“,с рег.№
№********** от ПТП на 26.04.2021год. ,причинено от застрахован по застраховка „ГО“ на
автомобилистите водач на т.а. „Волво“ с рег. №РК4891ВР,ведно със законната лихва от
17.12.2021год. до окончателното й заплащане.
Ищецът “ДЗИ Общо Застраховане“ЕАД,с ЕИК : ********* , твърди, че на
26.04.2021год. около 8,35часа в гр.София ,на кръгово кръстовище в кв.Люлин,до магазин
Мг.Бриколаж било настъпило ПТП между л.а.“Дачия Дъстър“ ,с рег.
№**********,управляван от М. П. П. и т.а. „Волво“ с рег. №РК4891ВР,управляван от Илиян
Й. ,за което бил съставен Констативен протокол за ПТП от 26.04.2021год.Съгласно същия
причината за настъпване на произшествието било поведението на водача Илиян Й.,който
управлявал т.а.“Волво“ на кръговото кръстовище и ударил л.а. „Дачия Дъстър“ ,в резултат
на което и по двата автомобила били нанесени щети.За л.а. „Дачия Дъстър“ към датата на
ПТП съществувала валидна имуществена застраховка „Каско +“ при ищеца, а гражданската
отговорност на автомобилистите за т.а. „Волво“ с рег.№РК4891ВР била застрахована от
ответника. Ищецът обезщетил застрахованото лице за нанесените щети на увредения лек
автомобил „Дачия Дъстър“ ,с преводно нареждане на доверен сервиз и с оглед на заявената
си регресна претенция поканил ответника да му възстанови изплатеното обезщетение в
размер от 971,28 лв., както и 15 лв. ликвидационни разноски или общо 986,28лв. Ответникът
не заплатил претендираното регресно обезщетение, предвид което ищецът моли съда да му
присъди посочената сума, ведно със законната лихва от 17.12.2021 г. до окончателното
плащане.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД ,ЕИК : *********, оспорва
предявените искове, с отговор в срока по чл. 131 ГПК по основание и размер. Оспорва
механизма на ПТП,наличието на причинно-следствена връзка със същото и настъпилите
1
вреди,сочени от ищеца, вината на застрахования при него водач на автомобил, както и
размера на претендираното обезщетение за вреди. Алтернативно прави и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от другия водач.Предвид посоченото моли за
отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата
на страните, приема за установено следното :
Не е спорно по делото ,че на 26.04.2021год. около 8,35часа в гр.София ,на кръгово
кръстовище в кв.Люлин,до магазин Мг.Бриколаж е настъпило ПТП между л.а.“Дачия
Дъстър“ ,с рег. №**********,управляван от М. П. П. и т.а. „Волво“ с рег.
№РК4891ВР,управляван от Илиян Й..
Съгласно съставения от водачите Двустранен констативен протокол за ПТП от
26.04.2021год. ,същото е настъпило около 8,35часа в гр.София като за Превозно средство А
е отбелязано 12.Обстоятелства : т.8 „удар в задната част на друго превозно средство при
движение в една посока и в същата лента „ ,а за Превозно средство Б ,т.9 „движение в една
посока ,но в различни ленти“.Съответно и двамата водачи са отбелязали ,че не са виновни за
настъпването не произшествието.
Не е спорно ,че за л.а. „Дачия Дъстър“ към датата на ПТП е съществувала валидна
имуществена застраховка „Каско +“ при ищеца, а гражданската отговорност на
автомобилистите за т.а. „Волво“ с рег.№РК4891ВР е била застрахована от ЗАД „ДаллБогг:
Живот и здраве“АД ,ЕИК : *********.
Въз основа на Уведомление за щета № 44012132112044 от 29.04.2021год. ,подадено
от водач М. П. П. е образувана при ищеца щета №20701422650 ,по която е извършен опис
заключение на вещо лице ,в който са отразени констатирани увреждания,приключила с
Ликвидационен акт ,с който е определено обезщетение в размер на 971,28лв.Определеното
обезщетение е заплатено на сервиз Еспас Ауто ООД ,на когото с Възлагателно писмо от
11.05.2021год. е възложен ремонт на увредения автомобил.Същия е бил предаден от Еспас
Ауто ООД ,след извършения ремонт на собственика ,съгласно Приемо- предавателен
протокол от 19.05.2021год. като е издадена фактура № ********** от 17.06.2021год. на
стойност 971,28лв.
Не е спорно, че сумата от 972,28лв. е заплатена от ищеца ,съгласно платежно
нареждане и опис към него.
С регресна покана ,получена от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД на
10.08.2021год. ,
“ДЗИ Общо Застраховане“ЕАД е поискал възстановяване на сумата от 986,28лв. по
преписка № 44012132112044.
С писмо,получено от ищеца на 08.09.2021год. ,ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и
здраве“АД е отказал плащане на регресната претенция.
За установяване на спорните факти са допуснати свидетелски показания.
Свидетеля М. П. сочи ,че с л.а.“ДАчия Дъстър“ се движел от ж.к.Люлин към
кръговото кръстовище до магазин „Бриколаж“ като влязъл в лявата лента с подаден
мигач.Спрял преди кръстовището,защото имало задръстване и останал така около 10
секунди,след което последвал удар отзад на автомобила му,причинен от т.а.“Волво“ ,който
бил в същата лента.Сочи ,че в следствие на удара на автомобила му бил счупен стоп и
увредена задна броя,а другия автомобил бил с увреден спойлер в дясно.
Свидетеля И. Б. Й. сочи ,че управлявал т.а.“Волво“ на околовръстното на
гр.София,до магазин „Бриколаж“ като се движел в посока Скоростната тангента.Сочи че при
навлизане в кръстовището спрял,видял ,че преди входа на кръстовището имало един бял
2
автомобил на около 10 метра и още 3 – 4 автомобила като при потеглянето си ударил л.а.
„Дачия Дъстър“ .Сочи ,че последния не можело да дойде от ляво ,защото лентата била една
,а преминал през тревната площ,бордюрите , като бил изпуснал лентата си ,поради което
„се е мушнал отпред“ между него и белия автомобил и свидетеля не го бил видял.
Допусната е по искане на страните съдебна автотехническа експертиза.
Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е
изготвено след запознаване с материалите по делото. От заключението се установява, че
механизмът на процесното ПТП бил следният: т.а.“Волво ,с рег.№ РК4891ВР се движел по
бул.“Сливница“ посока от ж.к.“Люлин“ към Скоростна Тангента и на кръгово кръстовище
с Околовръстен път ,в района на магазин „Мосю Бриколаж“ реализира ПТП с движещият се
пред него в колона от автомобили т.а.“Дачия Дъстер“ с рег.№ СВ5883РС.Вещото лице е
възприело и че съгласно свидетелските показания ,т.а. „Дачия Дъстер се е установил пред
т.а. „Волво“ след като преди това е преминал през тревните площи,намиращи се в дясно от
платното на движение като в с.з. сочи ,че водачът е спрял,изчакал е 10 секунди,при което
водачът на т.а. „Волво е имал време са спре преди на настъпи удара.Вещото лице сочи и че
няма внезапно навлизане в опасната зона и водачът на т.а.“Волво „ е следвало да спазва
безопасна дистанция или скорост,която да му позволи да спре преди мястото на удара.
Според вещото лице механизмът на ПТП, както и описаните в описа на
застрахователя и в протокола за ПТП видими увреждания, давали основание да се счита, че
същите са в причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП. От заключението
се установява, че към датата на процесното ПТП увреденият автомобил бил в експлоатация
9 месеца и 4 дни от датата на първоначалната му регистрация 21.07.2020год.
Стойността,необходима за възстановяване на автомобила от нанесените в следствие
процесното ПТП щети,изчислена на база пазарни цени, възлизала на 971,28лв.
Съгласно заключението ,от техническа гледна точка ,причината за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на т.а.“Волво“ ,който се е движел със скорост и
дистанция,при които не е имал възможност да спре в рамките на опасната зона на
превозното средство,без да настъпи съприкосновение с намиращия се пред него т.а.“Дачия
Дъстер“.Тъй като последния е бил спрял преди настъпване на удара,водачът му не е имал
възможност да предотврати произшествието ,тъй като се е намирал пред ударилия го
т.а.“Волво“ ,а водачът на последния е имал възможност да предотврати настъпването на
ПТП ,при движение със скорост и безопасна дистанция,при която превозното средство ще
спре в рамките на опасната зона при внезапно възникване на опасност.
Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не
възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя,
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице,
причинило виновно вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател,
това, което е платил на застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на
застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното
право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил
на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. За да бъде основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено
по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на
суброгационното право: валидно застрахователно правоотношение към датата на
застрахователното събитие (ПТП) по имуществена застраховка „Каско“ на процесния
3
автомобил; настъпване на застрахователно събитие, причинено от трето лице – водач на
МПС, който има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника; възникване на гражданска отговорност за третото лице
(деянието, причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между ПТП и
причинените вреди); плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на
застрахования по имуществената застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
По делото безспорно беше установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ на процесния автомобил между
неговия собственик и ищцовото дружество към датата на ПТП .
Безспорно беше установено също наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между ответното дружество и причинителя на вредата към същата дата.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът
изплатил на сервиза, извършил ремонта на застрахования автомобил, застрахователно
обезщетение по регистрираната щета в размер на 971,28 лева, към които били начислени 15
лева ликвидационни разходи.
Съгласно § 1, т. 4 ДР КЗ застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по
застраховка в периода на застрахователното покритие. От представената по делото
застрахователна полица е видно, че при включена рискова клауза „Пълно Каско“, както е в
настоящия случай, пътнотранспортното произшествие е част от покритите рискове. Няма
данни, а и твърдения да е било налице някое от изключенията, при които застрахователят не
изплаща обезщетение.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства бяха
установени и елементите от фактическия състав на гражданската отговорност на водача –
причинител на вредата. От протокол за настъпило ПТП ,показанията на свидетелите ,както
и от заключението на съдебната автотехническа експертиза беше установен механизмът на
настъпване на произшествието, както и противоправното поведение на водача, чиято
гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество.
Следва да се приеме ,че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението
на водача на т.а.“Волво“ ,който се е движел със скорост и дистанция,при които не е имал
възможност да спре в рамките на опасната зона на превозното средство,без да настъпи
съприкосновение с намиращия се пред него т.а.“Дачия Дъстер“.
В резултат на противоправното поведение на водача а били причинени щети на
процесния автомобил, като вещото лице установило, че от техническа гледна точка е налице
съответствие между механизма на сблъсъка и повредите по автомобила. Следователно,
доказана е и причинно – следствената връзка между противоправното поведение на водача и
причинените щети.
Направените в тази насока възражения в отговора на исковата молба са
неоснователни. Видът и характерът на вредите по процесния автомобил се установяват
както от писмените доказателства по делото, така и от заключението на вещото лице. По
делото липсват доказателства, които да оборват презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2
ЗЗД.
Въпреки разпределената доказателствена тежест ответникът не ангажира
доказателства за изключителна вина или съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на другия водач. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения. Страната, която носи доказателствената
тежест за определен факт, следва да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да
установи по несъмнен начин осъществяването му в обективната действителност.
4
Настоящият съдебен състав намира, че в случая ответникът не представи доказателства за
наличието на изключителна вина на водача на т.а.“Дачия Дъстер“ ,тъй като към момента на
настъпване на удара същия не е бил в движение.Водачът на т.а. „Дачия Дъстер“
действително е навлязъл в лентата ,в която е настъпило произшествието от дясна лента ,т.е.
най-вероятно през тревните площи ,но същия е спрял преди кръстовището ,поради трафика
и водачът на т.а.“Волво“ е имал около 10 секунди време да възприеме този автомобил и да
спре,за да предотврати удара,което обаче той не е направил.Предвид ,че според вещото лице
няма внезапно навлизане в опасна зона то не е основателно и възражението за
съпричиняване,доколкото не се установява пряка и непосредствена връзка между
противоправно поведение на застрахования при ищеца водач и настъпването на ПТП.
Или не се доказва опосредяване на вредоносния резултат от други обстоятелства,
извън поведението на застрахования при ответника водач, включително от действия или
бездействия на другия участник в ПТП, поради което съдът намира, че не е налице
основанието по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение.
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника застрахователно
обезщетение следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ,
съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика
дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна
увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество,
а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент
на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност
Съдът, като съобрази цитираната по-горе съдебна практика, намира, че изчислената
от вещото лице пазарна стойност в размер на 371,28 лева представлява възстановителната
стойност на увреденото имущество, до който размер следва да бъде определено и
застрахователното обезщетение, дължимо от ответното дружество .
Ето защо, предявеният иск по чл. 411 КЗ за сумата от 986,28лв. /с вкл. 15 лв.
ликвидационни разходи/ се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.12.2021год.,
до окончателното изплащане на дължимата сума.
По разноските :
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцовата страна направените по делото разноски ,в размер на 640лв., представляващи
държавна такса, адвокатско възнаграждение , възнаграждение на вещо лице и депозит за
свидетел,съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК .
5
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг : Живот и Здраве“АД,ЕИК : *********,със седалище
и адрес на управление в гр.София,бул.“Г.М.Димитров“ № 1 , да заплати на „ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД ,ЕИК : *********,със седалище и адрес на управление в
гр.София,бул.“Витоша“ № 89Б на основание основание чл. 411 КЗ сумата в размер на
985,28лв.,представляваща регресно вземане за платено обезщетение по имуществена
застраховка за вреди на л.а.“Дачия Дъстър“,с рег.№ №********** от ПТП на 26.04.2021год.
,причинено от застрахован по застраховка „ГО“ на автомобилистите водач на т.а. „Волво“ с
рег. №РК4891ВР,ведно със законната лихва от 17.12.2021год. до окончателното й
заплащане ,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 640 лв.,
представляваща деловодни разноски по първоначалния иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6