РЕШЕНИЕ
№ 397
гр. Русе, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ралица Й. Русева
при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева
като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно
наказателно дело № 20254520201276 по описа за 2025 година
Производството е по чл.60 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В. И. И. от гр.Русе, против Наказателно
постановление № 25- 1085- 002412 от 16.07.2025 г. на Началник Сектор
ОДМВР Русе, Сектор Пътна полиция, с което за административно
нарушение по чл.140 ал.І от ЗДвП, на основание чл.175 ал.ІІІ пр.1 от ЗДвП, са
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.Жалбоподателят И. чрез
пълномощника си моли съда да отмени постановлението като
незаконосъобразно поради недоказаност на вмененото нарушение.
Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.
Русенска районна прокуратура не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени
следните фактически обстоятелства:
Жалбоподателят В. И. е правоспособен водач на МПС. На 17.04.2024 г.,
около 18.30 часа, в гр.Русе, И. бил установен от служители на Сектор ПП при
ОДМВР Русе като водач на лек автомобил „Ауди“ с рег. № ****, собственост
на трето лице- Д.Н. И. и предоставен на жалбоподателя въз основа на договор
за залог.От направени справки се констатирало, че същото превозно средство
е с прекратена регистрация от 11.05.2020 г., но на територията на трета
държава.В хода на извършената проверка по случая, жалбоподателят пояснил,
че получил вещта от И. в залог, съпроводена със СРМПС- част 2, немски
1
образец, а превозното средство било с немски регистрационен номер.На
последващ етап, при настъпване на падежа на залога, залогодателят Д. И. не
погасил задължението си и така описаното МПС останало във владение на
жалбоподателя, който решил да го ползва.След извършена прокурорска
проверка по случая, с постановление от 11.07.2025 г. прокурор от РП- Русе
отказал да образува досъдебно наказателно производство за деяние по чл.345
ал.2 вр. ал.1 от НК.Прокурорът приел, че не са налице данни за извършено
престъпление от общ характер, като се позовал на разпоредбата на чл.9 ал.2 от
НК. Със същото постановление прокурорът изпратил преписката на ОДМВР
Русе, за преценка относно реализирането на административнонаказателната
отговорност на лицето, в следствие на което е издадено и обжалваното
наказателно постановление с наложените административни наказания- глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6
месеца.
От страна на жалбоподателя се твърди, че е налице необоснованост на
издаденото НП, доколкото няма доказателства вмененото нарушение да е
осъществено от субективна страна.Представени са писмени доказателства- 2
броя АН от 17.03.2025 г. и глоба с фиш, относими към същото превозно
средство, в които липсват направени констатации за прекратяване на
регистрацията на автомобила.
Изложеното се установява от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства- справки, постановление на РП-
Русе, справка относно извършена проверка по преписка, мотивирана
резолюция, АУАН № 3360501, докладна записка, обяснения, справка за
нарушител, АУАН № 1396978, АУАН № 1396977, двата от 17.03.2025 г., фиш
за налагане на глоба, заложен билет № 952.
Анализът на доказателствата налага следните правни изводи:
Жалбата е допустима, а по същество- основателна.
Обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно
поради недоказаност на вмененото административно нарушение.
Разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП сочи, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на
платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата.
Конкретно установените фактически обстоятелства сочат, че
жалбоподателят В. И. към момента на извършената му проверка е управлявал
МПС, което е било с чужд регистрационен номер, оставено му в залог от трето
лице.В настоящото производство няма нито едно доказателство,
обосноваващо извод, че жалбоподателят е знаел или предполагал, че този
автомобил е дерегистриран, още повече- на територията на трета държава,
конкретно- ФРГермания.
Както е прието в ТП 2/2023 г. на ВАС, уведомяването на собственика на
2
моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е
елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е
последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на
административното нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП, защото законът е
възложил на административния орган задължението да уведоми собственика
за извъшеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС. Конкретно
отговорността на жалбоподателя би се реализирала ако в производството се
докаже, че той в качеството на лице, владеещо и ползващо автомобила, е знаел
за прекратената му регистрация, независимо дали това уведомяване е
направено от българските или чужди власти. Няма доказателства това да е
сторено нито от компетентните органи, нито чрез собственика на леката кола-
Д. Н. И..
Начинът, по който технически се извършва дерегистрацията- чрез
системата на контролните органи, налага извод, че само на база на това
действие на автоматизираните системи не може да се заключи, че
собственикът е известен.Същият извод е относим и спрямо служебно
достъпните справки, извършвани от органите на две различни държави, макар
и в рамките на ЕС /конкретно- България и Германия/.Санкционирането на
жалбоподателя в този случай е на база на предположение за знание,
доколкото в делото няма доказателства нито той, нито залогодателят и
собственик на автомобила- Д. Н. И. да са били надлежно уведомени, че това
МПС е дерегистрирано /чрез българските или немски власти/.
Не може да се приеме тезата, че жалбоподателят в качеството на водач на
МПС е длъжен да предполага такова обстоятелство, тъй като видно от
доказателствата по делото- на В. И. е било предоставено свидетелството за
регистрация на колата- немски образец и очевидно същият е действал със
съзнанието, че владее редовно регистрирано във ФРГ МПС, предоставено му
в залог.
При така изложеното, съдът намира, че обжалваното постановление
следва да се отмени като необосновано и незаконосъобразно.
В настоящото производство от страна на жалбоподателя са претендирани
разноски- 700 лева за адвокатски хонорар.Същите са дължими на основание
чл.63 д от ЗАНН и следва да бъдат присъдени изцяло, с оглед изхода от
делото.
Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25- 1085- 002412 от 16.07.2025
г. на Началник Сектор ОДМВР Русе, Сектор Пътна полиция, с което на В. И.
И. с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“****, за нарушение по чл.140 ал.1 от
ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са наложени административни
наказания ГЛОБА в размер на 200 лева и ЛИШАВАНЕ от право да се
управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР Русе да заплати на В. И. И. с ЕГН **********, от
3
гр.Русе, ул.“*****, сумата от 700 /седемстотин/ лева за направени в
производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването
му на страните, пред Русенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4