Решение по дело №1961/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260118
Дата: 2 ноември 2020 г. (в сила от 1 март 2021 г.)
Съдия: Светослава Михайлова Цонева
Дело: 20204430201961
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта

 

р  е  ш  е  н  и  е

 

гр. Плевен, 02.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,VІІ – ми наказателен състав, в публичното заседание на  тридесети октомври през две хиляди и двадесета  година в състав:

                                                                  

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА

 

и при секретаря ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА                   и в присъствието на Прокурора                                                         като разгледа докладваното от съдията              ЦОНЕВА         НАХдело № 1961 по описа за 2020 г., и  за да се произнесе, съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.

Обжалвано е  Наказателно постановление № РД-И-069 от 09.07.2020 г. на *** с което на основание чл. 287 ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина на М.П.И. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 5000 лв. за извършено административно нарушение по 225 ал. 3 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - редовно призован,  не явява  в съдебно заседание. Представлява се от ***. Последната подържа изцяло доводите си, изложени в жалбата, депозирана по реда на чл. 59 ЗАНН. Навежда доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление.   Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление изцяло, като незаконосъобразно и необосновано.   

ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован, се представлява от ***. Намира, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, издадено в съответствие както с материалния, така и с процесуалния закон, поради което и моли да бъде потвърдено изцяло.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателя,  намира за установено следното:

ЖАЛБАТА  е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

На 01.06.2020 година, инспектори в Изпълнителната агенция по лекарствата посетили  аптека, стопанисвана от ***, находяща се в ***. Аптеката притежавала Разрешение за търговия на дребно № АП – 840/22.10.2014 година на ИАЛ, с ръководител *** М.П.И..

В обекта *** извършил контролна покупка на лекарствен продукт с режим на отпускане “ по лекарско предписание“. „ Klacid SR 500 mg х 5“ Лекарственият продукт бил отпуснат от *** М.И.. За извършената покупка бил издаден и фискален бон от находящото се в обекта фискално устройство с регистрирана продажба.

След като се легитимирали инспекторите пристъпили към извършване на проверка. В хода на същата установили, че М.И. е ***. След извършена проверка на документите в аптеката и температурния дневник  било установено, че в аптеката работи само И. като ръководител на аптеката, както и че в същата се съхраняват и отпускат лекарствени продукти както „ по лекарско предписание“, така и „ Без лекарско предписание“, част от които били надлежно описани. Горните обстоятелства били отразени в нарочен констативен протокол. На представляващият дружеството и ръководителя на аптеката  М.И. било указано в срок до 11.06.2020 година година да представят в ИАЛ град София заверени копия от фактури, с които аптеката е закупила описаните в протокола лекарствени продукти.

В деня на проверката 01.06.2020 година на М.И. бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 225 ал. 3 ЗЛПХМ, а именно: на 01.06.2020 година, в качеството си на ръководител на аптека – *** отпуснала лекарствен продукт „ по лекарско предписание“ Klacid SR 500 mg х 5 като неправоспособно лице. Жалбоподателката подписала акта без възражения.

Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира М. *** И. *** с глоба в размер на 5000 лв.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства – Заповед № ЗКС-0087 от 29.05.2020 г. на *** констативен протокол за извършена проверка от 01.06.2020 г., ведно с прикачен фискален бон издаден от аптека ***, Акт за установяване на административно нарушение от 01.06.2020 г., писмо от 14.07.2020 г., относно връчване на наказателно постановление, известие за доставяне от 21.07.2020 г., наказателно постановление № РД-И-069 от 09.07.2020 г. на *** Заповед № 30А-1024 от 04.12.2019 г. *** разрешение за търговия на дребно № АП-840 от 22.10.2014 г.  на *** ДФ *** и разрешение за употреба на лекарствен продукт № К15087 от 04.10.2011 г .

В подкрепа на така възприетата от съда фактическа обстановка са и показанията на свидетелите – ***: И.И. и Е.Д..

При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери жалбата за неоснователна по следните съображения:

Според разпоредбата на чл.218 от ЗЛПХМ, търговията на дребно с лекарствени продукти се извършва само в аптеки и дрогерии по реда на същия закон.

Легалното определение на“търговия на едро”  се съдържа в разпоредбата на §1, т.77 от ДР на ЗЛПХМ а именно: всички дейности по придобиване, съхраняване, снабдяване, внос или износ на лекарствени продукти, с изключение на случаите на предоставяне на лекарствени продукти директно на населението. При липсата на легално определение за “търговия на дребно” в закона и предвид систематичното място на нормите на чл.чл.218 и 219 от закона, а именно в глава десета “Търговия на дребно с лекарствени продукти” следва да се приеме, че това е всяка една от дейностите, посочени в нормата на чл.219, ал.1 от закона

Съгласно разпоредбата на чл.219, ал.1 от ЗЛПХМ аптеката е здравно заведение, в което се извършват следните дейности: съхраняване, приготвяне, опаковане, контролиране, даване на консултации, отпускане по лекарско и без лекарско предписание на разрешени за употреба в Република България лекарствени продукти, на медицински изделия, на диетични храни за специални медицински цели и храни за кърмачета и преходни храни, както и хранителни добавки, козметични и санитарно-хигиенни средства. Правилото на чл.220, ал.1 от ЗЛПХМ предвижда, че дейностите по чл.219, ал.1 се извършват от ***. По силата на чл. 220 ал. 3 ЗЛПХМ, *** може да извършва всички дейности по чл. 219, ал. 1 под контрола на *** с изключение на: отпускане на лекарствен продукт по лекарско предписание, контрол и даване на консултации, свързани с лекарствените продукти.

Съгласно чл. 225 ал. 1 ЗЛПХМ в населено място, на чиято територия няма открита аптека, право да извършва търговия на дребно с лекарствени продукти има лице по чл. 222, ал. 1, което е сключило трудов договор или договор за управление на аптеката с *** или с ***. *** или *** по ал. 1 е ръководител на аптеката и задължително работи в нея.

Дейностите, които може да извършва *** – ръководител на аптека са конкретно изброени в алинея 3 на чл. 225 от ЗЛПХМ, а именно: съхраняване и отпускане без лекарско предписание на разрешени за употреба в Република България лекарствени продукти, на медицински изделия, на диетични храни за специални медицински цели и храни за кърмачета и преходни храни, както и на хранителни добавки, козметични и санитарно-хигиенни средства. Нарушаването на това предписание на закона се санкционира от разпоредбата на чл. 287 ал. ЗЛПХМ с глоба в размер от 5 000 до 10 000 лева.

Събраните в хода на делото доказателства установяват по категоричен начин, че жалбоподателката, в качеството и на  *** в провереният обект е нарушила предписанието на закона като и осъществила продажба на лекарствен продукт, който се отпуска  по “лекарско предписание“ без същата да има необходимата квалификация на „ магистър – фармацевт“ , с което е реализиран състава на нарушение по чл. 225 ал. 3 ЗЛПХМ.

 Съдът възприе като неоснователни възраженията на процесуалният представител на жалбоподателя за това, че в конкретният случай е нарушен материалният закон като не е ангажирана отговорността на собственика на аптеката. Административно-наказателната отговорност в този случай би могло да бъде реализирана при констатиране на нарушение по чл. 220 от ЗЛПХМ, чието неизпълнение във формата на допустителство е скрепено със санкция, регламентирана в чл.288, ал.1 от ЗЛПХМ - имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лева, а при повторно нарушение се отнема разрешението за търговия на дребно. В настоящия случай е не е констатирано собственика на аптеката***, като търговец на дребно с лекарствени продукти, да е допуснал дейността по отпускане на лекарствени продукти да се извършва от неправоспособно лице (лице без фармацевтично образование)- М.И., с което би изпълнило фактическия състав на друг вид нарушение а именно такова по чл.220, ал.1 от ЗЛПХМ.

Съдът намери за неоснователно искането на жалбоподателя в настоящото производство за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Според същата норма за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание като предупреди нарушителят устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В конкретния случай административният орган е изпълнил задължението си по чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и е съобразил характера и тежестта на извършеното нарушение с размера на наложеното наказание, което е в законоустановения минимум и съответства на значимостта на обществените отношения, които са предмет на регулиране с Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. С извършеното нарушение се засягат обществените отношения, свързани с предлагането на лекарствени средства, които се отпускат по лекарска рецепта и се регулират със специален закон. За тези отношения е характерна високата степен на защита и изключителното им значение за опазване на общественото здраве. Ето защо съдът счита, че в случая разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗАНН не е приложима.

          При така изложените правни и фактически съображения съдът намери, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно, обосновано, издадено в съответствие както с материалния, така и с процесуалния закон и следва да бъде потвърдено изцяло. Соченият в жалбата пропуск в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение, а именно липса на посочени имена, ЕГН и адреси на свидетелите по акта съдът намери за несъществено и не представляващо нарушение, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателката, която е бил запозната  с констатациите и изводите  на проверяващите в пълен обем. Същата своевременно е организирала и осъществила своята защита.

          Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-И-069 от 09.07.2020 г. на *** с което на основание чл. 287 ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина на М.П.И. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 5000 лв. за извършено административно нарушение по 225 ал. 3 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд – Плевен.

                                                        

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :