Мотиви към присъдата, постановена на
14.06.2022 г. по НОХД № 503 / 2021 г. по описа на Окръжен съд- Пловдив
Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия М.С.М. *** и същият е предаден на съд с обвинение за
извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.
„В“ вр. чл.342 ал.1 от НК- за това, че на
15.07.2018 год. на общински път „PVD-3235“, 9.6 км., в отсечката с.Ч.-с.Б.,
обл.П., при управление на моторно превозно средство -колесен трактор марка
„Джон Диър“ модел „8310R“, с регистрационен номер ****, с
прикачено ремарке марка „Родекро Дапа“ модел „ПЗХ24“ без регистрационна табела,
е нарушил правилата за движение, а именно чл.5 ал.1 т.1, чл.25 ал.1 и чл. 42 ал.3 от Закона за движение
по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на И.К.П., с ЕГН**********,***.
Представителят на Окръжна прокуратура-
Пловдив поддържа изцяло обвинението- с фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт и сочената в същия процесуален документ правна квалификация на
извършеното. Счита обвинението за
доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Твърди, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице с оглед скоростта, с която е
управлявало участвалият в ПТП мотор, след употреба на алкохол. Пледира на подс. М.М.
за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК да
бъде наложено наказание в определения от законодателя минимум- 2 год. лишаване
от свобода и лишаване от право да управлява МПС за срок не по- малък от 2
години. С оглед характеристичните данни
и процесуалното поведение на подс. М. предлага изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ на
основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от 4 год. В негова
тежест да бъдат възложени и направените
в хода на досъдебното и съдебното производства разноски.
В хода на съдебното производство бяха
конституирани като частни обвинители следните лица: А.С.П.-
съпруга на починалия И.К.П., синът му С.И.П. - действащ чрез своята майка и
законен представител А.С.П., М.А.П.- майка на починалия, К.В.П.- негов
баща, А.К.П.- сестра, В.К.П.- брат
и П.С.С.- баба.
Повереникът на всички
частни обвинители- адв.
А., поддържа обвинението, което е повдигнато от страна на прокуратурата, като
счита изложената в обвинителния акт теза за изцяло доказана от събраните по
делото доказателства. Макар да заявява,
че се солидаризира изцяло със
становището на прокурора, то очевидно не е съгласна с виждането му за съпричиняване
от страна на пострадалия, тъй като пледира, че вината за настъпването на ПТП има изцяло подсъдимият М..
Със становището на повереника се
съгласяват явяващите се в последното проведено по делото съдебно заседание
частни обвинители А.П., действаща лично и в качеството на законен представител
на малолетния С.П., М.П., К.П., В.П.. Частните обвинители А.К.П. и
П.С.С. не се явиха, редовно призовани.
Защитникът на подсъдимия М.- адв. С.
счита, че обвинението не е доказано по изискуемия несъмнен начин. Според него събраните
в хода на съдебното следствие доказателства формират извод, че подс. М., в
качеството си на водач на трактора, не е извършил сочените от обвинението
нарушения на правилата за движение и вина за настъпилото ПТП има само пострадалият
водач на мотоциклет- И.П., който е
управлявал мотора си пиян и със скорост много над разрешената. Поведението на
подс. М. намира за осъществено при хипотезата на чл. 15 от НК. При
заявената липса на несъмнена доказаност на виновно поведение на подс. М. иска
постановяване на оправдателна присъда. Подс. М. се солидаризира с казаното от защитника
му. В последната си дума пледира, че е невинен и иска да бъде у дома си, при семейството си.
Пловдивският окръжен съд, като анализира
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за несъмнено
установена следната фактическа обстановка на извършеното:
Подс. М.С.М. към инкриминираната
по делото дата бил правоспособен водач на МПС за категории „В“, „АМ“, „М“ и
„ТКТ“, притежаващ свидетелство за
управление на МПС №****, издадено от ОД МВР Пловдив и валидно до 10.06.2021 год.
Пострадалият И.К.П. притежавал свидетелство за
управление на МПС №***, издадено от ОД МВР Пловдив, валидно до 27.12.2023 год., с придобити категории „В“, „М“, „АМ“ и „В1“.
Той бил собственик на „СУЗУКИ“ модел DR 800 C с ДК №**** от 11.06.2016г. (л. 115
ДП), но не притежавал правоспособност за
управление на мотоциклет, съобразно указаното в чл. 150 а от ЗДвП.
На 15.07.2018 год. сутринта
пострадалият И.П. варил в домашни условия ракия. Бил употребил концентрат и
предишната вечер. Той и приятелят му- св. Й.М., решили да посетят т. нар. „М.“, намиращо
се до кариера в близост до гр.Б. От село Б. до плажа на езерото двамата се придвижили с мотоциклети- П. със
„СУЗУКИ“, модел DR 800 C, с ДК №***, а М. с „ХОНДА“. Двамата приятели останали
до около 16.00-16.30. По време на престоя си там постр. П. употребявал алкохол, налят в шише от водка с
вместимост 200 мл. На прибиране двамата
мотористи посетили пицария в гр.Б., където останали до около 17.00 часа. Там и
двамата употребили по една бира „ Каменица“ – голяма (0,500 мл), поръчали си и
една обща пица. След това потеглили към
с.Б., отново всеки управляващ собствения си мотоциклет.
Първи се
движел св.М.. Пострадалият П. карал след
него. И двамата мотористи били с предпазни шлемове на главите. На правия
участък след с.Ч. по същото време пред мотористите, по посоката им на движение,
се движел трактор с ремарке, управляван от подс. М.М.. Тракторът и ремаркето се
движели в дясната лента за движение на пътното платно /западна лента/, в която
лента за движение се намирал първоначално и мотоциклетът, управляван от
пострадалия. Тракторът и ремаркето били собственост на „Г. А.“ ООД, с *** св. Й. С. Д.. Тракторът бил марка „Джон Диър“ с
рег. №**** с прикачено към него ремарке. Като служител на фирма „Г. А.“ООД подс. М.М. извършвал курсове с управляваното
от него МПС от с.Ч. към гр.Б. за превоз
на пшеница от нива, находяща се в землището на с.Ч., към складова база за
съхранение на пшеницата на фирмата в гр.Б. За деня М. направил общо четири
курса, като около 16.30 часа тръгнал от базата в Б. към нивата в землището на
с.Ч., движейки се със скорост около 30 км.ч. Непосредствено преди да предприеме
маневра завиване наляво се движел със скорост около 23-23,5 км/ч.
Намирайки се
зад св. М., И.П. увеличил скоростта на движение, изпреварил го. Скоростта на М.
в този момент била около 70- 80 км.ч. Пострадалият започнал да се отдалечава от мотоциклета на
свидетеля, който изостанал на около 100-150 метра. Скоростта му на движение в
този момент била около 84 км/ч. При изпреварването пострадалият преминал в
съседната ( лява) пътна лента и продължил да се движи по нея. Св. М. забелязал,
че приближавайки трактора с ремаркето П. се движел по начин, сочещ намерение за изпреварване и на трактора- в лявата пътна
лента. Водачът му- подс. М. преди това бил погледнал в огледалото за обратно
виждане и видял движещите се след него мотоциклетисти в момент, който били
успоредно един на друг, като единият от тях (пострадалият) се намирал в
съседната пътна лента. Около 20-30 метра
преди да започне маневрата завой наляво подсъдимият не погледнал отново за
движещи се след него МПС, подал светлинен сигнал. Въпреки липсващо стъкло на
заден ляв мигач на ремаркето светлинната уредба работела и този сигнал бил
видим за движещите се отзад. В момента, в който мотоциклетистът П. извършвал
маневра „ изпреварване“ спрямо трактора- движел се в лявата пътна лента, подс. М. започнал и ефективно маневра завой на ляво, при която следвало
да навлезе в лентата пред изпреварващия
го мотоциклетист. При вече предприета маневра, но преди тракторът да е напуснал
лентата си за движение или в момента на напускане, очевидно подсъдимият е възприел приближаващият мотор, поради което
задействал спирачната система. Поради технически необходимото време за спиране
тракторът и ремаркето продължили движението си по траекторията за извършване на
ляв завой. След излизане на трактора от
платното за движение (без зоната около задна дясна гума), в момент, в който ремаркето
се намирало и в двете пътни ленти, превозното средство спряло в резултат на предприетите от водача му
действия за това. Междувременно, в
момента, в който тракторът се отклонил вляво от траекторията си на движение,
водачът на мотоциклета го възприел като опасност на пътя си. Той също се опитал
да избегне удара, не променил скоростта си на движение, но отклонил мотоциклета
наляво. Не могъл да избегне удара. Моторът, управляван от И.П., се ударил в задна лява
гума на спрелия вече трактор. След удара, който настъпил извън платното за
движение, на около 0,71 метра вляво ( източно) от него, моторът
и мотористът паднали също вляво по посоката на движение, извън него в
близост до лявата (източна) лента. Мястото на падане на мотоциклета се
установява несъмнено от огледния протокол и приложения към него фотоалбум.
Падането на мотоциклетиста извън платното за движение се установява както от гласните
доказателствени източници, така също от отразените в огледния протокол и
приложения към него фотоалбум петно от
червена течност ( която съдът приема, че е кръв). Така мотоциклетът и мотористът били изцяло на
тревната площ до пътното платно (вляво), тракторът се намирал в по-голямата си
част на тревните площи, само задна дясна гума се намирала на пътното платно,
където било установено и цялото
прикачено ремарке.Мотоциклетът и тракторът били ориентирани с предните си части
в посока югоизток.
Подсъдимият М.
слязъл от трактора и веднага отишъл до падналия мотоциклетист. Установил, че е
жив, но в тежко състояние- не можел нито да говори, нито да мърда. Почти
веднага на мястото пристигнал вторият мотоциклетист- св. М.. Двамата с общи
усилия свалили каската на постр. П., поливали го с вода, подсъдимият М. държал
главата му. Междувременно той се обадил последователно на тел. 112 и на работодателя си- св. Й.Д.. Последният
веднага тръгнал към местопроизшествието и за 10 мин. бил там. Заварил на
място двама мотоциклетисти и подсъдимия.
Единият мотоциклетист бил в много тежко състояние, дишал тежко. Другият
мотоциклетист, като чул, че ще пристигнат полицаи, веднага запалил мотора си и
тръгнал. На присъстващите обявил, че отива да уведоми жената на пострадалия.
Св. Д. останал с впечатление, че напуска с оглед предстоящото идване на
служители на КАТ, тъй като е пиян. Около 10 минути след пристигането на св. Д.
пристигнала и линейка. Пострадалият, с
помощта и на подсъдимия М., бил качен и откаран към лечебно заведение. По-
късно на място пристигнал и екип на полицията- свидетелите К.Т.и Р.Р.. Двамата
служители на МВР установили самоличността на пострадалия, извършили проверка на
документите и на двамата водачи, установили и собствеността на трактора.
Тествали подсъдимия за алкохол и наркотици, тестовете били отрицателни. Въпреки предприетите медицински мерки, пострадалият
И.П. починал.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство СМЕ №197/2018 г. (л. 54-57
ДП) се установява, че при огледа и
аутопсията на И.П. са констатирани множество травми в областта на главата, вкл.
счупване на основата на черепа и кръвоизлив под меката мозъчна обвивка,
счупване на ребра- двустранно, наличие на кръв в двете гръдни половини и в
коремната кухина, разкъсване на черния дроб, множество рани и охлузвания по
цялото тяло. Констатираните травматични
увреждания са причинени по механизъм на удар или притискане с или върху твърд
тъп предмет или неговото тангенциално действие
и е възможно да са получени при ПТП. Причина за смъртта е черепно- мозъчната травма.
От заключението на изготвената СХЕ (
л.62 ДП) е видно, че в кръвта на пострадалия И.П. е установено наличие на
алкохол- 3,77 промила на хиляда. Според заключението на СХЕ №39/2018 г. ( л.
65-68 ДП), при извършеното изследване за наличие на упойващи и наркотични вещества в кръвта на пострадалия
П. такива не са установени.
Заключенията, обсъдени по- горе, бяха
приети в хода на съдебното следствие чрез прочитането им, при изразено в РЗ от
страните съгласие да не се провежда разпит на изготвилите ги вещи лица,
одобрено от съда по реда на чл. 372 ал. 3 от НПК. Същите подлежат на
кредитиране като добросъвестно изготвени, от лица с необходимите специални
знания и опит.
В хода на съдебното следствие беше
назначена, изготвена и приета КСМХЕ, която да даде заключение относно
степента на алкохолното опиване на пострадалия в момента на потегляне от
заведението в гр. Б., както и непосредствено преди и по време ПТП; възможността установената по делото
концентрация на алкохол в кръвта му да е получена при съобщените от свидетеля М.
количества и вид употребен алкохол на инкриминираната дата; ако отговорът на
предходния въпрос е отрицателен- да изследват какви различни от заявените от
свидетеля М. количества алкохол по вид и обем, както и с оглед време на
употреба могат да са в
причинно-следствена връзка с установената по делото концентрация на алкохол в
кръвта на пострадалия. На вещите лица беше поставена и задача да отговорят налице
ли са били отклонения в психофизическите възприятия и функционалните
възможности на пострадалия И.П.; ако имало такива- възможно ли е да се определят по вид,
интензитет, вкл. и относно възможността му адекватно да управлява МПС и
възприема пътната ситуация. Вещите лица приемат в писменото си заключение ( л.
123-136 от съд. д.), поддържано изцяло и при проведения им разпит, че установената
алкохолна концентрация в кръвта на пострадалия сочи на тежка степен на алкохолно опиване според
общоприетите стандарти, към алкохолна кома.
Считат, че съобщените от св. М. количества употребен алкохол- 1 бира 500
мл. и 100 гр. водка- пред съда; както и 1
бира 500 мл. и 200 гр. водка- в разпит в
ДП, не биха довели до установената концентрация от 3,77 промила. При сочените
от свидетеля количества концентрацията би била
0,87( според заявеното пред съда) и 1,42 промила (според заявеното в
хода на ДП). Разликата между алкохолната
концентрация, при заявеното от св. М. количество изпит от П. алкохол се равнява
на още 422,27 гр. алкохолна напитка с 40 градуса концентрация или 3 375,275
мл бира „Каменица“. Вещите лица подробно обсъждат и процесите на резорбиране на
поет алкохол, с отражението му времево като алкохолна концентрация след това.
Сочат, че пострадалият П., при установената концентрация на алкохол в кръвта
му, не е могъл адекватно да възприема пътната ситуация и да управлява МПС.
Описват и конкретните
характеристики на индивида при състояние
на тежко алкохолно опиване. Обвързват ги с множество фактори, вкл. дали
ежедневно употребява алкохол, в какви количества.
С оглед на събрани след
изготвяне на заключението доказателства
в тази насока, чрез разпит на най- близките родственици на пострадалия,
беше поставена допълнителна задача на
вещите лица да обсъдят тези доказателства и да отговорят дали се променя заключението им за степента на алкохолно
опиване на пострадалия и изводимите от тази степен физически и психически
особености на индивида.
В допълнителното заключение
(л. 196-216 от съд. д.), изготвено от същите вещи лица въз основа на всичките налични по делото свидетелски показания и представената
химическа експертиза № А-284 от 15.08.2018 год. на СХЛ при УМБАЛ „Пловдив“ АД
гр. Пловдив се твърди, че не се променят
направените в предишната експертиза изводи. При ПТП, настъпило на 15.07.2018год., И.П. е имал
етилов алкохол в кръвта в количество 3,77 промила на хиляда. Тази концентрация
на алкохол в кръвта на П. може да се постигне от приема на
677,4313 мл. 40° напитка или 6056,505 мл. 4,4° напитка. Това количество алкохол
е било прието от П. преди ПТП, за неустановим от вещите
период от време. Тук следва да се констатира, че положените от съда усилия чрез способите на НПК да установи кога точно,
колко и какъв по вид алкохол е употребил
пострадалия на инкриминираната дата не дадоха съществен резултат. Установено
беше от разпита на съпругата му, че предишната вечер, по обичай пострадалият е
пил концентрат, а на инкриминираната дата до обяд е варил ракия. Но, че е употребил
алкохол и той е бил в констатираната концентрация, с характерните за нея
състояния на индивида, е несъмнено
установено. Според вещите лица установената алкохолна концентрация може да се получи от остатъчен алкохол от
прието предната вечер на 14.07.2018 год. голямо количество алкохол и добавянето
на останалия алкохол през деня на 15.07.2018 год. или приемът на алкохол да е
почнал от сутринта по време на варенето на ракията, където П.
да я дегустирал. Не се променя
заключението им за степента на алкохолно
опиване към момента на ПТП- пострадалият П. е бил с
концентрация на алкохол в кръвта 3,77 промила на хиляда. Въздействието на
алкохола върху човек е строго индивидуално и зависи от много фактори, като това
дали ежедневно и в какви дози се поема алкохол, както и физическото и
психическото състояние на организма. С оглед на това, както и на свидетелските
показания, че пострадалият И. П. е
употребявал алкохол редовно (всяка вечер) в количество 100-200мл. концентрат;
че се е случвало да употребява и по 500 - 600 мл. концентрат и да не му личи
формират извода, че пострадалият П. е имал добра поносимост към алкохола, до
степен да не му личи, че е употребил алкохол. Освен това същият е бил физически
здрав и организмът му е издържал на тези
ежедневни приеми, настроил се е за тях. Т.е. П. е имал добър толеранс и
поносимост към алкохола. Напълно е възможно на 15.07.2018 год. от сутринта,
докато е варил ракията да е започнал приема на алкохол в различни количества с
кратки прекъсвания. После, на „М.“, пак да е поел определено количество
концентриран алкохол и накрая в гр. Б. да е пил била. В резултат на този прием
на алкохол, който е ставал на етапи и по различно време, към момента на ПТП П.
е бил с концентрация на алкохол в кръвта от 3,77%. Възможно е, като се имат
предвид редовния прием на концентриран алкохол, доброто физическо и
здравословно състояние на П.; факта, че алкохолът не е приет наведнъж, а през
продължителен период от време и в различни количества, видимо да не му е
личало. Това е единствената промяна в първоначалното становище на вещите лица- относно външното
проявление на степента на алкохолно опиване- „видимо да не му е личало“.
Пловдивският окръжен съд
кредитира изцяло заключенията на обсъдените по- горе експертизи, като
добросъвестно изготвени от лица с необходимите специални знания и опит,
задълбочено изследвали данните по делото, въз основа и на експертните си
познания отговорили на поставените им въпроси. Не е налице противоречие между
основната КСМХЕ и допълнителното заключение. В първото е даден добросъвестен
отговор за количеството алкохол, което би способствало постигането на
установената в кръвта на пострадалия И.П. алкохолна концентрация и степента на
алкохолно опиване, степента на алкохолно опиване и състоянието на индивида в
такава степен „ според общоприетите стандарти“. При допълнителното изследване,
въз основа и на заявеното от близките на
пострадалия относно честотата на употреба на алкохол и поведението му след това,
вещите лица поддържат първоначалното си становище. Променят същото само относно
външното проявление на това алкохолно опиване. То не е с характеристиките,
описани в първоначалното заключение ( на алкохолна кома или близко до нея
състояние), а при липса на външно проявени промени в поведението на
пострадалия, вследствие на ежедневната употреба на алкохол и създадения в
организма му толеранс към същия.
В хода на досъдебното
производство е била назначена и изготвена
авто-техническа експертиза, приложена на – л.71- 92 от ДП, заключението
на която беше приета в хода на съдебното
следствие след разпит на вещото лице. То приема, че непосредствено преди
задействане на спирачната система
скоростта на движение на трактора, управляван от подсъдимия, е била 25
км/ч. В момента на удара скоростта на движение на мотоциклета е била около 113
км/ч. Няма данни за задействане на
спирачната система от мотоциклетиста и това е била скоростта на движение и
преди удара. В момента на отклоняване
наляво на трактора и навлизането му в лявата лента водачът на мотоциклета не е
имал техническа възможност да избегне
ПТП. Водачът на трактора е имал такава възможност, като отложи маневрата завой
наляво. Ударът не би настъпил, ако мотоциклетистът се е движел със скорост под
63 км/ч. Вещото лице приема за най- вероятна от техническа гледна точка причина
за настъпилото произшествие поведението
на водача на трактора –М. С. М., който е предприел маневрата завой на ляво, с цел
напускане на пътното платно и навлизане в нива, по начин и в момент когато това
не е било безопасно, т.е без да пропусне изпреварващия го мотоциклет.
Съдът
кредитира заключението в частта относно: мястото, на което е настъпил ударът
между двете МПС-ва; възможността подсъдимият да избегне настъпването на удара
чрез отлагане извършването на маневрата завой наляво, тъй като всички приети по
делото експертизи, изследващи този факт, са еднозначни. В останалата част
заключението противоречи на заключенията на последната изготвена по делото АТЕ
и съдът не го цени. Следва да се констатира, че това заключение е изградено и
въз основа на значително по- малък обем доказателства от обсъдените в последващите експертизи от същия
вид.
В
допълнително заключение (л. 95-97 ДП), прието от съда след разпит на същото
вещо лице, е изследвана техническата
изправност на ремаркето. Въз основа на наличните по делото доказателства се
твърди годишният технически преглед да е бил с валидност до 17.01.2019 г., от
трите светлинни тела в лявата задна част двете да са били счупени, а от трите
вдясно- едното да е било счупено. Това, според вещото лице, сочи на техническа
неизправност по отношение на осветителната система, като част от електрическата
система. Допълнителното заключение съдът намира за добросъвестно изготвено и го
цени. Същевременно отчита, че в последващите експертизи от същия вид е прието,
че тази техническа неизправност не е в причинно- следствена връзка с
настъпилото ПТП, тъй като въпреки счупването, задният ляв мигач на ремаркето е
работел и това е било видимо за намиращите се зад него други участници в
движението- въпрос, необсъден в настоящата експертиза.
От
приложената на л. 181-184 от ДП производство АТЕ се установява, че техническата
неизправност на ремаркето не е довела до намаляване на възможността движещият
се след него мотоциклетист да забележи
ляв мигач, ако е бил включен. През цялото време преди предприемане на маневрата завой наляво и по
време на осъществяването й водачът на трактора не е бил ограничен да забележи
движещият се след него мотоциклет, респ.- да спре, за да избегне удара.
Заключението на тази експертиза съдът цени.
В хода на съдебното следствие беше
прието след разпит на вещите лица и заключението на изготвена в хода на ДП тройна
АТЕ ( л. 215-248 от ДП). Становището им
относно мястото на удара, скоростите на движение на МПС и възможността
мотоциклетистът да избегне удара е идентично с приетото в първата АТЕ.
Изследвайки възможността подсъдимият да забележи движещия се след него
мотоциклет вещите лица приемат, че е могъл да го стори и преди, и по време на извършване
на маневрата. Техническата неизправност на светлините на ремаркето не е в
причинна връзка с настъпилото ПТП, ако мигачът е бил включен преди извършване
на маневрата. В този случай, като
съпричина за настъпилото ПТП, приемат и забавена реакция на водача на мотоциклета, ако
мигачът е бил пуснат в момент, в който мотоциклетът се е намирал на разстояние
по- голямо от зоната на спиране на автомобила.
Съдът кредитира заключението в
частта относно мястото на настъпилия
удар; възможността на подсъдимия да забележи изпреварващия го мотоциклет чрез
използване на огледалото за обратно виждане преди и по време на предприетата маневра завой
наляво; техническата възможност да избегне удара чрез отлагане реализирането на
маневрата; възможността пострадалият П. да забележи включеният ляв мигач на
ремаркето на трактора и при реакция да избегне удара, както и че ударът е бил
предотвратим при движение на мотоциклета със скорост под 63 км/ч. В останалата
част, по вече изложените и за предходното заключение съображения, съдът не
възприема експертното становище.
След приемането на заключението след
разпит на вещите лица, на същите беше поставена допълнителна задача въз основа
на събраните и в хода на съдебното
следствие доказателства да отговорят променя ли се заключението им с оглед
установената от първоначалната КСМХЕ ( назначена от съда) степен на алкохолно
опиване на пострадалия, както и от техническа гледна точка колко маневри
„изпреварване“ приемат, че е реализирал пострадалият преди настъпването на ПТП,
респ.- какво е било взаимното местоположение на участниците в ПТП в момента, в
който всеки от тях е могъл да възприеме другия като опасност за движението му и
какво е било дължимото поведение за избягване на ПТП. В допълнително
представеното заключение (л. 155-192 от
съд. д.) вещите лица отговарят на поставените им въпроси по начина, по който са
ги обсъдили и в основната експертиза. Следва да се констатира пълната
идентичност в преобладаващата част на писменото заключение по допълнително
възложената експертиза (по въпроси, означени от експертите с №№№ 1, 2, 3, 4 и
6) с изготвеното първо такова в хода на досъдебното производство ( въпрос
1,2,3,4,6). Единствената разлика е, че в хода на досъдебното производство
сочат техническа възможност за избягване
на удара от страна на пострадалия П. при скорост на движение до 63 км/ч, а в
допълнително изготвената експертиза- при скорост на движение „по- малка от 63 - 75 km/h“.
По отношение на най-вероятния от техническа гледна точка механизъм на
анализираното пътнотранспортно произшествие (т. 5 от експертизата) вещите лица също поддържат заявеното в
основната експертиза- водачът М.С.М. е управлявал трактор „John Deere 831 OR” с прикачено ремарке
по платното за движение на пътя с. Ч. - с. Б. в посока от север на юг. През
това време водачът И.К.П. е управлявал м-т „Сузуки DR
800 С“ по платното за движение на същия път в същата
посока зад трактор „John Deere 831
OR”, когато м-т „Сузуки DR 800 С“ е бил на около
47 - 63 m ( в основната експертиза
приемат 47-48 м), водачът на трактор „John Deere 831
OR” е предприел маневра -
завой на ляво, като е
навлязъл в лявата лента. Така след около 1,5 - 2,0 s е настъпил удар, който е бил неизбежен.
Ударът е настъпил в задна лява гума на трактор „John Deere 831 OR” и в предната част на м-т „Сузуки DR 800 С“. След
удара трактор „John Deere 831 OR” с прикачено
ремарке се е установил на мястото и в положението, отразени в протокола за
оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието, а м- т „Сузуки DR 800 С“ се е
установил на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от
фотоалбума на местопроизшествието.
В
допълнителната експертиза приемат още в отговора на въпрос 5 относно
възможния от техническа гледна точка механизъм за настъпилото ПТП, че пострадалият П. най-малко 112 - 135 m преди мястото на
удара е предприел маневра - изпреварване на свидетеля Й.К.М. и на трактор „John Deere 831 OR” с прикачено ремарке. Водачът на трактор „John
Deere
8310R” е
възприел м-т „Сузуки DR800С“
в лявата лента, но въпреки това е пуснал ляв мигач.
С оглед
приложената скица на л. 24 от първоначалната експертиза от същите вещи лица, на
която е визуализирано движение на мотоциклета с начало на маневрата
изпреварване на трактора от дясната пътна лента (липсва отразен друг мотоциклет пред него), на
поставеният им въпрос с оглед данните по делото колко маневри изпреварване
считат че е осъществил водачът на мотоциклета
„ Сузуки “ - една или две,
вещите лица заявяват, че след като пострадалият П. - водач на м-т „Сузуки DR 800 С“ е напуснал дясната пътната лента,
в която се е движел, навлязъл е в съседната - лява пътна лента изцяло, преминал
е покрай движещия се в същата посока мотоциклет на свидетеля Й.К.М. и продължавайки
да се движи в лявата пътна лента изцяло, се е насочил да премине покрай трактор
„John Deere 831 OR’, който се е
движел дясната лента, но не е успял, поради настъпването на удара. Т.е. приемат една такава маневра, при която м-т
„Сузуки DR 800 С“ я е предприел и е преминал от дясната в лявата
лента на разстояние най- малко 112 -135m
преди мястото на удара. Когато водачът на трактор „John Deere 831 OR” е подал ляв
мигач, м-т „Сузуки DR 800 С“ се е
намирал на разстояние най-малко 112 -135 m.
Когато м-т „Сузуки DR 800 С“ е бил на
около 47 - 63 m, водачът на трактор „John Deere 831 OR” е предприел маневра - завой на ляво,
като е навлязъл в лявата лента. В този момент м-т „Сузуки DR 800 С“ е бил в
лявата лента.
В анализираната пътна ситуация, от
момента на отклоняване на ляво на трактор „John Deere 831 OR” и навлизането му в лявата лента, водачът
на м-т „Сузуки DR 800 С‘ е нямал
техническа
възможност да го установи преди мястото на удара и да избегне произшествието
чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на м-т „Сузуки DR 800 С“ би имал
техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се
е движел със скорост по-малка от 63 - 75 km/h .
Водачът на трактор „John Deere 831 OR” имал техническа
възможност да избегне произшествието като отложи маневрата - завой на ляво, за
да пропусне м-т „Сузуки DR 800
С“ да премине покрай него.
Водачът на трактор „John Deere 8310R” имал
техническа
възможност да избегне произшествието като отложи маневрата - завой на ляво, за
да пропусне м-т „Сузуки DR 800
С“ да премине покрай него.
С
оглед съществените различия относно механизма на настъпилото ПТП, заявен от
очевидците (подсъдимия и свид. М.), на
вещите лица беше поставена задача и да изследват дали е технически възможно
настъпването на ПТП при характеристиките на пътната обстановка, описани от подсъдимия при депозираните му пред съда
показания, респ.- от св. М.. Според заключението на вещите лица
описанието на обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, заявено от подс. М. е
възможно от техническа гледна точка. И в този случай настъпването на фаталния удар би било
предотвратимо от техническа гледна точка, ако той, като водач на трактора с ремарке, отложи
маневрата завой на ляво, за да пропусне
м-т „Сузуки DR 800 С“ да премине
покрай него.
Анализирайки от техническа гледна точка
възможността за настъпване на процесното събитие по начина, описван от св. М.,
вещите лица с категоричност приемат водачът на мотоциклет „Сузуки DR 800
С“ да е предприел маневра изпреварване и
да е преминал от дясната в лявата лента на разстояние най- малко 112 -135 m
преди мястото на удара и повече да не се е връщал в дясната лента. Отхвърлят
възможността в
момента на отклоняването на трактор „John Deere 831 OR” с прикачено ремарке на ляво и навлизане
в лявата лента, м-т „Сузуки DR 800
С“ да се е намирал в близост до него на 5 - 20 м зад ремаркето. В този случай в момента на удара моторът „Сузуки DR 800 С“ би се намирал след мястото на
удара, което очевидно противоречи на обективните данни по делото за настъпили
удар между тях.
Съдът възприема експертното становище
относно мястото на настъпване на удара; възможността да бъде избегнат при
отлагане от подсъдимия на извършването на маневрата завой наляво; възможността
да бъде избегнат при своевременна реакция на мотоциклетиста на подадения ляв
мигач; невъзможността маневрата „ завой наляво“ да е предприета от подсъдимия в
момента, описан от свид. М..
С оглед липсата на отговор по изрично
поставени им въпроси с акта за назначаване на последната обсъдена експертиза,
както и необсъждането от вещите лица на
данни, заявени преди това при разпита
им като значими, вкл. установената по делото алкохолна повлияност на пострадалия, но
необсъдени и в допълнителното заключение, беше назначена повторна тройна АТЕ. В писменото си становище ( л.288-334 съд. д.)
вещите лица извеждат фактологически констатации, неотчетени от предходните
експертизи от същия вид, а именно:
При предварителния анализ на
материалите по делото вещите лица, изготвили последната АТЕ, са обсъдили отразените в протокола за оглед на
местопроизшествието следи от гуми. Приемат тези следи за обстоятелство, което
свидетелства за екстремно спиране на трактора. Като недостатък на протокола за
оглед ( неотстраним според съда) считат, че разположението на тези следи е
отбелязано само с една точка, като дори не е записано дали тази точка е начало,
край, среда или друга произволна точка, лежаща на следата. Липсата на
достатъчно описание на тези следи- „първа“ и „втора“ следа според огледния
протокол прави невъзможно нейното използване в анализа или пресмятанията. Друг
специфичен елемент на разглежданото по делото произшествие е съвместното
разположение на самия трактор, отломките от мотоциклета и самия мотоциклет. При
съвместно анализиране на снимките от фотоалбума на местопроизшествието и
мащабната схема на разположение на находките, непропускайки наличието на двете
следи от гуми, вещите лице аргументирано и убедително извеждат, че в момента на
сблъсъка тракторът е бил спрял (неподвижен) или в момента на спиране. Това
становище обосновават от снимките за
мястото на което мотоциклетът е контактувал със задно ляво колело на трактора-
разположено на височина, съответстваща на височината на мотоциклета, а
отломките са разположени непосредствено до същото това колело. Това взаимно
разположение на находките е възможно само, ако в момента на сблъсъка тракторът
е бил спрял. Като се отчете и наличието на следи от гумите му, то твърдението
за това, че в момента на удара тракторът е бил спрял, намира още една подкрепа.
От
автотехническа гледна точка считат за невъзможно водачът на трактора да
възприеме опасността и да спре в мястото на сблъсъка. След възприемане на
опасността той би имал техническа възможност да предприеме действия едва след
известно време (след изтичане на времето за реакция), а проявата от тези
действия би настъпила след още някакво допълнително време. За целия този период
колелото би се въртяло и положението на контактното петно от сблъсъка с
мотоциклета (видимо върху гумата) би се променяло както по височина, така и по
направление на движение на трактора. За да застане то отново на височината на
сблъсъка следва тракторът да измине няколко метра (в случая около 6), а за това
разстояние отломките биха изостанали и не биха се намерили до самото колело,
така както е видно на снимките във фотоалбума. Всички тези обстоятелства дават
основание да се твърди, че водачът на трактора е възприел опасността от
настъпване на ПТП преди сблъсъка, реагирал е чрез спиране и е спрял, а самият
сблъсък е настъпил или в момента на спирането му или след спирането.
Налице са две технически
възможни хипотези:
- Сблъсъкът да е настъпил в
момента на спиране на трактора;
- Сблъсъкът да е настъпил
след спирането на трактора на неизвестно какъв интервал от време.
Въз основа и на динамичен
анализ на събитието, експертите приемат, че сблъсъкът е настъпил извън платното
за движение, на около 0,71 м. в ляво от него (източно) спрямо
първоначалната посока на движение както на трактора, така и на мотоциклета.
Скоростта на трактора, преди водачът му да
задейства спирачната система, е била около 23 – 23,5 км/час (23,24 км/час).
В момента на сблъсъка
тракторът е бил неподвижен (положение на покой).
Скоростта на мотоциклета в
момента на сблъсъка му с трактора е била около 23,26 м/сек = 83,75 км/час
≈ 84 км/час. Тази скорост извеждат при приети от експертите съществени
обстоятелства на това произшествие.
Първото е, че водачът на трактора е започнал реакцията си на възникналата
опасност още докато се е движел в собствената си лента за движение и преди да
започне да навлиза в насрещната лента или почти в момента на навлизане. Второто-
че още след първата секунда от началото на маневрата на трактора, пътното
платно е било заето почти изцяло от трактора и ремаркето. Третото- че
теоретично е възможно при приближаването си към местопроизшествието
мотоциклетът да се е движел и с по-голяма скорост, но от момента на възникване
на опасността до момента на сблъсъка тя да е била намалена. Липсват обективни
данни за подобна хипотеза, но вероятността за нейното съществуване според
експертите не бива да се игнорира и подценява, тъй като опасността за
мотоциклетиста възниква почти заедно с отклонението на трактора и навлизането
му в съседната лента, което се е случило във време преди самия сблъсък -около
2,5 – 3 секунди или дори по-голямо. За това време мотоциклетистът е имал
техническа възможност да възприеме възникването на опасността от промяната в
траекторията на движение на трактора, да предприеме технически действия и дори
те да се проявят. Аргумент за това, че е налице проявление на действията на
мотоциклетиста е именно мястото, на което е възникнал удара. То е извън
платното за движение, в ляво спрямо първоначалната посока на движение на
мотоциклета. Това обстоятелство подкрепя версията, че преди сблъсъка
мотоциклетистът е реагирал поне с кормило, но е възможно и дори е твърде
вероятно да е задействал и спирачките.
По отношение интерпретацията
на движение на мотоциклета вещите лица приемат, че опасността за водача му е
възникнала във време не по-малко от около 2,5 секунди преди спирането на
трактора. Логиката на това твърдение намират в следните два елемента на анализа:
Неизвестно е колко време
след спирането на трактора е възникнал сблъсъка. Т. е. неизвестно е дали преди
сблъсъка тракторът е престоявал в мястото на удара или сблъсъкът е възникнал
точно в момента на спиране на трактора. Водачът на трактора е започнал реакция
във време около 2,87 секунди преди да се установи в покой. В началото на
реакцията на тракториста тракторът все още се е намирал в собствената си лента
за движение и не би следвало да се възприеме като опасност от мотоциклетиста. Технически
преценено, обосновано е мотоциклетистът да започне реакция едва след като е
налице категорично изражение от промяната на траекторията на трактора. Това
е било възможно във време около 2,5 секунди преди спирането на трактора (около
0,37 секунди след началото на реакцията на тракториста), но след като се
съобрази и обстоятелството, че е възможно тракторът да е престоявал до момента
на сблъсъка, то времето, с което мотоциклетистът е разполагал от момента на
възникване на опасността до момента на сблъсъка е равно или по-голямо от 2,5
секунди.
Вещите лица разглеждат общо
шест хипотези относно възможния момент на възникване на опасността за сблъсъка
и евентуалната промяна на скоростта на движение на мотоциклета. За всяка от тях изчисляват отстояието на
мотоциклета в момента на възникване на условията за сблъсъка, вкл. и евентуално
движение в този момент на мотоциклета в дясната пътна лента, както и
възможността мотоциклетистът да предотврати сблъсъка.
В обобщение на анализираните
шест хипотези формулират следните изводи:
В момента, в който
трактористът е предприел промяна в траекторията на движение на трактора,
изпълнявайки завой наляво за напускане на платното за движение, той е
предизвикал възникване на опасност от настъпване на ПТП с мотоциклетиста.
В момента, в който
трактористът е предприел промяна в траекторията на движение на трактора,
изпълнявайки завой наляво за напускане на платното за движение, мотоциклетистът
е бил в състояние на изпреварване. Т. е. мотоциклетът се е движел в лявата
пътна лента.
В момента на настъпване на
сблъсъка тракторът е бил спрял (неподвижен). Известните обстоятелства в делото
не позволяват да се определи дали сблъсъкът е настъпил в момента на
установяване на трактора в покой (неподвижен) или след този момент.
В момента на сблъсъка
скоростта на мотоциклета е била около 84 км/час (83,75 км/час).
Известните обстоятелства в
делото не позволяват да се определи с каква скорост мотоциклетът е приближавал
местопроизшествието и дали водачът му е задействал спирачната система преди да
настъпи сблъсъка. От автоекспертна гледна точка скоростта, с която мотоциклетът
е приближавал местопроизшествието не би могла да е по-малка от тази, с която
той е встъпил в сблъсъка, но би могла да е равна на нея и би могла да е всяка
друга скорост по-голяма от нея. Горната граница на вероятната скорост на
мотоциклета не може да се определи точно, тъй като тя зависи от някои неизвестни
обстоятелства в делото. Анализът е илюстрирал вариант, при който горната
граница на скоростта на мотоциклета е възможно да достигне до около 133 - 134
км/час, но и тази стойност не е лимитираща.
Известните обстоятелства в
делото не позволяват да се определи дали мотоциклетистът е реагирал
своевременно на опасността, породена от промяната на траекторията на трактора
или е закъснял с реакцията си. От автоекспертна гледна точка е много вероятно
реакцията на мотоциклетиста да е била закъсняла. Основание за това дават
данните в делото, че той е бил повлиян от алкохол.
Единствената реакция на
мотоциклетиста, която има ясно обективно техническо изражения е реакция с
кормило и отклоняване на траекторията на мотоциклета наляво в посока извън
платното за движение.
Ако се приеме, че
мотоциклетът е приближавал местопроизшествието с постоянна скорост и ако се
приеме, че сблъсъкът е съвпаднал с момента на спиране на трактора, то от
техническа гледна точка са възможни два случая:
-
първият случай е изследван в анализа на Първа хипотеза. При него е
прието, че опасността за мотоциклетиста е възникнала във време 2,5 секунди
преди сблъсъка. Анализът на обстоятелствата показва, че при условията на Първа
хипотеза мотоциклетистът не е имал техническа възможност да предотврати сблъсъка.
В този случай обаче той е имал техническа възможност да започне ефективно
спиране преди удара и в момента на удара скоростта му да е значително по-малка
от тази, с която той е встъпил в него.
-
вторият случай е изследван в анализа на Пета хипотеза. При него е прието,
че опасността за мотоциклетиста е възникнала във време 2,87 секунди преди
сблъсъка, когато едновременно с началото на маневрата, предприета от
тракториста, същият е подал и ляв мигач. Анализът на обстоятелствата показва,
че при условията на Пета хипотеза мотоциклетистът е имал техническа възможност
да спре преди мястото на сблъсъка и да предотврати настъпването на ПТП.
Експертизата е представила
анализ и на други хипотези за условията на процесното ПТП, който показва, че са възможни съчетания
на множество обстоятелства, които биха определили и множество варианти на
възникване на произшествието. При различните съчетания на различните
обстоятелства е възможно да се стигне и до различни изводи за предотвратимостта
на произшествието от страна на мотоциклетиста.Във всички случаи, в които се
приема, че мотоциклетистът е приближавал местопроизшествието със скоростта, с
която е встъпил в сблъсъка (около 84 км/час) е налице липса на реакция със
спиране от негова страна при явна техническа възможност за нейното намаление.
Във всички останали случаи е
възможно той да е реагирал своевременно и адекватно, включително със спиране
освен с кормило. При тези случаи следва да се приеме, че скоростта на
мотоциклета при приближаването му към местопроизшествието е била по-голяма от
тази, с която той е встъпил в сблъсъка. Възможно е обаче да са налице и смесени
варианти – приближаване на местопроизшествието с по-голяма скорост от скоростта
на сблъсъка и едновременно с това да е била налице и закъсняла реакция.
По отношение на анализа за
определяне на техническите причини за възникване на произшествието, вещите лица
приемат, че:
Преди да възникне опасност
от настъпване на ПТП траекториите на трактора и на мотоциклета са били
успоредни. Тракторът се е движел в дясната пътна лента, а мотоциклетът е бил
заел лявата (насрещната) пътна лента в изпълнение на маневрата „изпреварване“.
Тракторът се е движел с около 23 км/час, а скоростта на мотоциклета е била с
около 60 км/час или повече по-голяма от тази на трактора. В този момент на
движение по успоредни траектории опасност от настъпване на ПТП не е
съществувала, тъй като не е съществувала конфликтна точка в движението на двете
МПС.
Експертизата приема, че опасността
от възникване на ПТП се е породила в момента, в който водачът на трактора е
предприел промяна на траекторията на трактора, в изпълнение на маневрата „завой
наляво“. С така предприетата маневра той е предизвикал пресичане на
траекторията на мотоциклета и възникване на конфликтна точка.
В някои случаи водачът на
мотоциклета е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да
предотврати настъпването на ПТП. Експертите считат, че дори и в тези случаи основна
техническа причина за възникване на произшествието се явява промяната на
траекторията на трактора. Основание за това е обстоятелството, че в
момента, в който водачът на трактора предприема маневрата, мотоциклетът се е
намирал в опасна близост зад трактора и респективно на опасно къса дистанция от
мястото на удара, съизмерима с дължината на опасната му зона за спиране. Това
обстоятелство е налагало екстремна реакция на мотоциклетиста и екстремни
действия с органите за управление, което само по себе си е потенциално опасно.
Възможността водачът на
мотоциклета да предотврати настъпването на ПТП е променлива. В някои случаи той
е имал такава възможност, а в някои – не. Експертизата е представила подробен
анализ на шест различни хипотези. Тези хипотези не изчерпват всички технически
възможни съчетания на обстоятелства, отнасящи се до интерпретацията на действията
и възможностите на мотоциклетиста. Възможно е той въобще да не е реагирал със
спиране на възникналата опасност, възможно е той да се е движел със значително
по-голяма скорост от тази, с която е встъпил в сблъсъка и сам да се е поставил
в невъзможност да го предотврати, но е възможно и да са били налице и съчетание
между скорост и закъсняла реакция.
На основание на проведения
анализ на известните обстоятелства в делото формулират като основна техническа причина за възникване на процесното
произшествие предприетата от водача на трактора маневра „завой наляво“,
съпроводена с напускане на собствената си лента за движение и навлизане в
насрещната (съседна) лента, в момент, в който мотоциклетистът се е движел по
тази лента и е изпреварвал трактора. С тази маневра водачът на трактора е
предизвикал пресичане на траекториите на движение на двете МПС и е създал
конфликтна точка и непосредствена опасност от настъпване на сблъсък.
В заключение, въз основа на
обсъдените по- горе обстоятелства по делото, експертите сочат, че:
Мястото на сблъсъка между
трактора и мотоциклета се намира по ширина на платното за движение - на около 3,5 – 4 метра източно от Ориентир 2;
по дължина на платното за движение - на
около 11,5 – 12 метра южно от Ориентир 2. Сблъсъкът е настъпил извън платното
за движение на около 0,71 м., в ляво от него (източно от
него), спрямо първоначалната посока на движение както на трактора, така и на
мотоциклета.
Скоростта на трактора преди
водачът му да задейства спирачната система е била около 23 – 23,5 км/час (23,24
км/час).
В момента на сблъсъка
тракторът е бил неподвижен (положение на покой).
Скоростта на мотоциклета в
момента на сблъсъка му с трактора е била около 23,26 м/сек = 83,75 км/час
≈ 84 км/час.
Известните обстоятелства в
делото не позволяват да се определи с каква скорост мотоциклетът е приближавал
местопроизшествието и дали водачът му е задействал спирачната система преди да
настъпи сблъсъка. От автоекспертна гледна точка скоростта, с която мотоциклетът
е приближавал местопроизшествието, не би могла да е по-малка от тази, с която
той е встъпил в сблъсъка, но би могла да е равна на нея и да е всяка друга
скорост по-голяма от нея. Горната граница на вероятната скорост на мотоциклета
не може да се определи точно, тъй като тя зависи от някои неизвестни
обстоятелства в делото. Анализът е илюстрирал вариант, при който горната
граница на скоростта на мотоциклета е възможно да достигне до около 133 - 134
км/час, но и тази стойност не е лимитираща.
Опасността от
възникване на ПТП се е породила в момента, в който водачът на трактора е
предприел промяна на траекторията на трактора, в изпълнение на маневрата „завой
наляво“. С така предприетата маневра той е предизвикал пресичане на
траекторията на мотоциклета и възникване на конфликтна точка.
Водачът на трактора е
възприел опасността във време 2,87 секунди преди да спре, още докато тракторът
се е движел в собствената си лента за движение (дясната). От този момент той е
започнал да реагира на тази опасност, като е предприел екстремно спиране.
Движението на трактора е завършило в мястото, на което е описан в огледния
протокол и което е онагледено на мащабните скици.
Моментът на възникване на
опасността по отношение на мотоциклетиста е разгледан в два варианта.
Експертизата е приела, че в първия
вариант опасността е настъпила във време 2,5 секунди преди окончателното
спиране на трактора. Аргументите за това са, че признаците за наличието на
опасност следва да се проявят и тази проява се осъществява когато тракторът
започне да навлиза в лявата лента – лентата, по която се е движел мотоциклета,
изпреварвайки трактора. В този вариант опасността за мотоциклетиста е настъпила
във време около 0,37 секунди след началото на реакцията на тракториста.
Експертизата е приела, че
във втория вариант опасността е настъпила във време 2,87 секунди преди
окончателното спиране на трактора. Т. е. моментът на нейното настъпване за
всеки един от двамата водачи е бил един и същ. Тук разликите са в характера на
опасността.
За тракториста опасността
възниква поради обстоятелството, че той предприема маневра в момент, в който е
изпреварван от мотоциклета.
За мотоциклетиста се приема,
че опасността настъпва в началото на маневрата на трактора и като признак за
предстоящата опасност експертизата приема задействането на мигача от страна на
тракториста.
В делото няма данни за
технически неизправности на двете МПС, които да са в причинно-следствена връзка
с настъпването на ПТП.
Считат, че скоростите и на
двамата участници в ПТП са били технически съобразени в пътните и климатични
условия, както и със състоянието на превозните средства.
Като основна
техническа причина за възникване на настоящето произшествие приемат предприетата от водача на трактора маневра
„завой наляво“, съпроводена с напускане на собствената си лента за движение и
навлизане в насрещната (съседна) лента, в момент, в който мотоциклетистът се е
движел по лявата лента и е изпреварвал трактора. С тази маневра водачът на
трактора е предизвикал пресичане на траекториите на движение на двете МПС и е
създал конфликтна точка и непосредствена опасност от настъпване на сблъсък.
Възможно е за настъпването
на процесното пътно произшествие да са били налице и обстоятелства, свързани
или със скоростта на движение на мотоциклета, или с момента на възприемане на
опасността от мотоциклетиста, или едновременно и с двата фактора – скорост на
мотоциклета и момент на възприемане на опасността от водача му. Данните в
делото за това, че мотоциклетистът е бил повлиян от алкохол дават основание да
се допусне и още една вероятност – неправилна оценка на пътната обстановка,
както и съчетаването и с факторите, изброени по-горе.
Становището им относно предотвратимостта
на произшествието е, че:
Водачът на трактора е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП. Необходимо условие за
това е било той да отложи изпълнението на предприетата от него маневра „завой
наляво“. Технически правилно е било той да пропусне мотоциклетът да завърши
изпреварването и едва след това да предприема промяна в траекторията си.
По отношение на
предотвратимостта на ПТП от страна на мотоциклетиста не дават еднозначен
отговор: Съществуват случаи, в които съчетаването на обстоятелства като скорост
и дистанция определят, че водачът му е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП. Съществуват и случаи, при които той не е имал
тази възможност. Около настоящето ПТП съществуват множество обстоятелства,
които са неизвестни и поради това не може да се извърши обоснован анализ на
някои от обстоятелствата, отнасящи се до мотоциклета.
Във време 2,5
– 3 секунди преди спирането на трактора мотоциклетът е бил в състояние на
изпреварване. Той се е движел в лявата пътна лента и скоростта, с която е
приближавал трактора е била осезаемо по-голяма от тази на трактора – поне с
около 60 км/час.
Трактористът е предприел
промяна в траекторията си наляво именно във интервал от време 2,5 – 3 секунди
преди да спре трактора.
Възможно е в някакъв
предходен момент, мотоциклетът да се е движел и в дясната пътна лента, но това
е без значение за анализа.
Фактът, че трактористът
предприема екстремни действия преди да напусне собствената си лента за движение
(в началото на предприетата от него маневра) свидетелства за това, че
предприетото отклонение на траекторията на трактора е предизвикало възникването
на опасност.
В случая следва да се каже,
че в делото няма данни, които обективно да са попречили на тракториста да види
и да възприеме приближаващия отзад мотоциклет преди да предприеме маневрата.
Съдът кредитира изцяло
заключението на обсъдената по-горе експертиза, като добросъвестно изготвено от
лица с необходимите специални знания и опит.
От предложените вариантно от
вещите лица хипотези, настоящият състав на съда възприема най- благоприятната за подсъдимия-
ударът да е настъпил след спирането на трактора, а не в момента на установяването
му. С оглед данните за алкохолната
повлияност на пострадалия, препятстваща възможността му адекватно да оценя
пътната ситуация, респ. да има и адекватна реакция при възникване на опасност,
както и при липса на съобщено от св. М. намаляване на скоростта на движение на
постр. П. преди удара, приема като по- вероятна
и доказателствено изводима хипотезата за липса на реакция за намаляване
на скоростта на движение от мотоциклетиста.
Възприетата фактическа установеност на
инкриминираното по делото деяние съдът намира за несъмнено установена от
следните доказателства:
От обясненията на подс. М., които
кредитира в преобладаващата част. Двояката им процесуална функция, съобр.
константната съдебна практика, не е основание за дискредитирането им. В кредитираната
част те съответстват на изводимото от
останалите източници на доказателства и на кредитираните от съда експертни
становища. От тях се установява, че на 15.07.2018 г., в периода 16-17 часа той
превозвал пшеница от гр.Б. до с.Ч.. При един от курсовете, когато се връщал
празен, да напълни отново зърно от полето, се движел със скорост не по- голяма
от 30 км/ч. по прав път, който е на
излизане от с.Ч.. Погледнал в огледалото от лявата страна на трактора, преди да
излезе от платното на движение. Видял два мотора един до друг. Преценил, че са на достатъчно разстояние, за да предприеме
маневра завой наляво. Подал ляв мигач и след 20-30 метра започнал маневрата на
изнасяне за завой наляво. Когато тракторът излязъл от платното, чул удар и видял,
че един от същите мотористи се е ударил в трактора. Спрял веднага и слязъл.
Мотористът бил на земята, не можел нито
да говори, нито да мърда. Оказал му първа помощ , като му надигнал главата и го поливал с вода. След няколко секунди неговият приятел също спрял с
мотора си. Слязъл, отишъл до пострадалия, стоял там не няколко минути, запалил
мотора си и тръгнал. Подсъдимият го попитал
как се казва това момче, за да може да му говори на име. Отиващият си
мотоциклетист заявил, че пострадалият се казва И.. Тръгнал си с мотора, като
съобщил, че отива да каже на жената на
пострадалия. Междувременно, тъй като
подсъдимият бил сигнализирал за случилото се на тел. 112, пристигнала линейка, отишъл и работодателят
му- Й.Д.. Подсъдимият помагал на пострадалия докато дойде линейката, а след
това при качването му в нея. След това на мястото пристигнали и полицейски
служители.
Кредитирайки обясненията за посочените
факти съдът констатира, че в тях не се съдържа твърдение подсъдимият да е възприел
приближаващия зад него мотоциклетист като опасност на пътя, напротив- твърди
пострадалият да е бил далеч и по преценка на подсъдимия да не е застрашавал
извършването на маневрата. Обективната възможност подсъдимият да възприеме изпреварващия го мотор и конкретно-движението
на пострадалия мотоциклетист вляво, по начин, опасен за безпроблемното
приключване на маневра завиване наляво съдът приема за несъмнено доказан от заключението на
последната изготвена по делото АТЕ. Ето защо, кредитирайки обясненията на
подсъдимия счита, че твърдението му за
възприето отстояние на мотоциклетиста, което е било достатъчно за завиването вляво на трактора, е неправилна
субективна оценка на пътната ситуация от страна на подс. М. и част от защитната
му версия.
Съдът кредитира отчасти показанията на св.
Й.М., депозирани в хода на съдебното следствие при разпитите му на 20.04.2021г.
(л. 58-61 от съд. д.), като за обстоятелствата, за които бяха присъединени по
надлежния процесуален ред показанията на същия свидетел от досъдебното
производство възприема последните. Показанията на този свидетел бяха подложени
на задълбочен анализ относно вътрешната им непротиворечивост, съответствието им
с останалите подлежащи на кредитиране доказателства и експертни становища,
житейската логика. Този свидетел е заинтересован от изхода на делото. Следва да
се отчетат множество установени по делото факти, които сочат на такава
заинтересованост. Той е близък приятел
на починалия И.П. и на семейството му. Бил кум на пострадалия, кръстник е на
детето му. На инкриминираната дата именно той се е „ разкарвал“ като
мотоциклетист с пострадалия И.П. (също мотоциклетист, без правоспособност за
това) от с. Б, обл. П до т.нар. „ М.“, отстоящо на 30 км и обратно; нему е било
добре известен факта, че пострадалият е употребил алкохол преди и по време на
обратното му пътуване, но не е сторил нищо, за да го възпре да шофира, т.е. предпочел е да си се „
разкарват“. Самият свидетел също е бил употребил алкохол- твърди за „1 бира“.
Нещо повече- той е лицето, което е свело до знанието на близките му
събитията, довели до трагичния край. Логично е да се стреми да възпроизведе последователно
и положително собственото си поведение, както и поведението на починалия си
приятел по най- приемлив за близките му, а и за съда начин. Моралната укоримост
на поведението му, освен с вече констатираното му бездействие спрямо
управлението на мотоциклет от приятеля му, употребил в негово присъствие 200
гр. твърд алкохол и 1 бира, е обективирано и в поведението му непосредствено
след инцидента- останал за много кратко време на местопроизшествието, при
видимо тежкото състояние на приятеля му И.П., но побързал да напусне мястото. Заявената пред
съда причина за това- желание да уведоми близките му, е и нелогична, и
непоследователна- „Отидох веднага в тях,
при съпругата му. Аз бях в шок. Не й казах, че е катастрофирал…Казах,… че И. е паднал
с мотора“. „ Не знам защо така постъпих
и защо така се получи и защо не останах при И.“. Такова уведомяване е могъл
да стори и по-късно, респ.- по телефона. Той е оставил своя умиращ приятел на
неоживено място (междуселски път), в състояние, видимо сочещо нужда от помощ.
Напускането почти веднага на местопроизшествието сочи на съзнаваната още в онзи
момент морална укоримост на собственото му поведение. Причината за напускането
му съдът приема да е заявената от св. Й.Д., заварил го на местопроизшествието-
св. М. си тръгнал веднага, след като чул, че ще пристигнат полицейски служители
и по преценка на Д. сторил това, защото бил пиян. Наивно
е да се смята, че в по- късен момент ( при срещите с близките на постр. П. и
при разпита му пред съда в тяхно присъствие) желанието му да придаде
благопристойност на собствените си действия не е повлияло на добросъвестността
на разказа му. Тази му заинтересованост не е основание да се отхвърлят изцяло
показанията му. В частта, в която те съответстват на изводимото от останалите
доказателствени източници и експертни заключения, не са оборени от тях, съдът
ги цени. От кредитираните показания на
св. М., явяващ се и единствен очевидец на поведението на пострадалия
непосредствено преди удара, се
установява поведението на И.П. от 12
часа на инкриминираната дата до почти последните му житейски мигове, както и
поведението на подсъдимия като водач на МПС непосредствено преди, по време и
след настъпилото ПТП. От неговите показания се установяват фактите, че: около
11 часа пострадалият предложил на св. М.
„да се разкарат“ с моторите си до „М.“, на около 30 км. от с. Б, където
и двамата живеели в този момент. От селото потеглили около 12 часа. На самото
езеро пострадалият извадил „ патронче водка, около 200 мл“ и започнал да пие.
Разговаряли. Тръгнали да се прибират и около 15.30-16 часа се озовали на
центъра на гр. Б., където имали уговорка да се видят с приятел на св. М.- св. Е.В..
Срещнали се в пицария. Св. М. и пострадалият изпили по една бира, поръчали си 1
пица. След това, отново всеки управляващ
мотора си, потеглили към с. Б. Св. М. се
движел преди пострадалия. На излизане от с. Ч., когато той се движел със
скорост 70-80 км, постр. И.П. го изпреварил и продължил да се движи изцяло в
лявата пътна лента. В момент, в който приближил трактора с ремарке, движещ се
пред тях, тракторът започнал маневра завой наляво (но не при описаното от
свидетеля отстояние). Постр. П. не могъл
да избегне удара, който настъпил в областта на задната дясна гума на трактора. П.
паднал на земята, на левия банкет, след като отхвръкнал от удара.
Свидетелят спрял точно до мотоциклета на
пострадалия и отишъл до него. Видял, че
предпазното стъкло на каската на П. е паднало, бил в безсъзнание, прихърквал, от
носа му текла кръв. Св. М. помолил водача на трактора да му помогне да свалят
каската и подсъдимият я свалил. Възприел
лично, че подс. М. звъни на тел. 112. Свидетелят през това време говорел на
пострадалия, взел минералната вода, която носел и полял ръката и рамото на П.. След това се
качил на мотоциклета си, отишъл в дома на постр. П.. Събудил спящата му жена,
казал й, че мъжът й е паднал с мотор. По- късно
двамата тръгнали към местопроизшествието с автомобил, управляван от
съпругата. На мястото свидетелят изобщо не слязъл от автомобила, това сторила
св. А. П.. Не намерил за нужно и да уведоми намиращите се на там полицаи, че е
бил очевидец на случилото се. Разбрали, че пострадалият е закаран с линейка в
Пловдив. След събитието е разговарял с близките на постр. И.П.,
разказал им за случилото се.
За обстоятелствата, за
които поради непълноти и противоречия бяха присъединени чрез прочитане показанията
на свидетеля М. от досъдебното производство, при разпита му на 15.07.2018 г. (на
лист 46-47 от ДП), на 08.10.2019 г.(лист 178 от ДП) съдът кредитира заявеното в
предходната фаза на процеса.
Съдът не кредитира
заявеното от свидетеля, че тракторът се е отклонил при завиване на ляво в
момент, в който пострадалият се е бил почти изравнил с гумите на ремаркето, той
като според експертното становище това е невъзможно и фактическото изпълнение
на същата маневра е започнало по- рано. Не кредитира е твърдението му пред
съда, че е напуснал местопроизшествието
по неясни и за него причини, но най- вече с оглед уведомяването на
съпругата на пострадалия. От установената по делото фактология е ясно, че на
мястото постр. И.П. е бил жив, в много тежко състояние. Житейската логика сочи
на необходимост да получи някаква, макар и немедицинска грижа. Самият подсъдим,
виждайки намерението на свидетеля да си тръгне, го е попитал за името на
пострадалия, за да му говори- също вид грижа за жив, в тежко състояние човек.
Тази грижа би била много по- ефективна, ако е оказана от близък приятел,
какъвто М. несъмнено бил. Напускането на мястото на ПТП от свидетеля съдът
намира, че е била не заявената от него причина, а нежеланието му полицейските
служители да заварят там и него, да разберат, че е управлявал втория мотор и да
го изследват за алкохол.
На кредитиране изцяло
подлежи и заявеното от св. Е.В.- незаинтересован от изхода на делото. От тях се
установява, че след обяд на
инкриминираната по делото дата той,
пострадалият и св. М. се срещнали в ресторант „Д.“ в гр. Б., където и тримата
изпили по една бира „Каменица“- голяма;
пострадалият и св. М. яли и пица; мотоциклетите на последните двама били
паркирани в близост до масата им; след като платили сметката те излезли и
тръгнали към возилата си. По време на срещата пострадалият не миришел на
алкохол, поведението му не било като на алкохолно повлиян човек. След време
разбрал за катастрофата.
Съдът кредитира изцяло
показанията на св. А.С.П. относно личните й впечатления за начина на живот на пострадалия,
заниманията му на инкриминираната дата, личните си възприятия на
местопроизшествието и след това при търсене на информация относно настаняването
му в болнично заведение, респ. получената, че е починал. Тази свидетелка е
съпруга на загиналия И.П. и майка на невръстното им дете. Това обуслови
процесуалната допустимост на искането двамата да бъдат конституирани по делото
като частни обвинители.
Заинтересоваността й от изхода на делото е несъмнена. Съдът, анализирайки
заявеното от св. П. самостоятелно и при съпоставката с другите доказателствени
източници и експертни становища приема, че показанията й са добросъвестни. От
тях се установява, че с постр. И.П. са били съпрузи, имали малолетно дете- С., който към
процесното събитие бил на 3 години. Младото семейство живеело в с.Б., заедно с
бащата и бабата на свидетелката. Постр. И.П. употребявал почти всяка вечер различни
количества алкохол - по една-две ракии
от по 50-100 грама. Не му личало след 1-2 ракии, носел на алкохол и нямал вид и
поведение на пиян дори при употребени 5-6
големи ракии от 100 мл на вечер. Вечерта
преди датата на инцидента също бил пил. В деня на инцидента свидетелката не
знае дали е употребил алкохол, защото той се намирал в двора и варял ракия в
собствен казан, не знае дали на инкриминираната дата е ял нещо за закуска или
обяд.
На 15.07.2018 г. сутринта, докато постр. И.П. варил ракия на двора в дома им, свидетелката
се занимавала с детето и на обяд си легнала. Преди това съпругът й казал, че
иска да посети с мотоциклета си „М.“, което се намира извън Б.. Искал да вземе детето
с него, но свидетелката не разрешила. Следобед свид.М. отишъл до дома им,
събудил я. Бил много притеснен, уплашен, неадекватен, говорел несвързано. В първия момент казал, че съпругът й се е ударил,
че е труп. Отишъл до дома си да се преоблече и да остави мотоциклета си. Свидетелката
събудила детето, завела го до дома на леля си. После, управлявайки автомобила си, взела св. М. от дома му и
потеглили. По пътя разбрала, че се касае за ПТП, тъй като до тогава мислела, че
съпругът й се е удавил в „М.“. Отишли на мястото на ПТП. Тя спряла автомобила,
излязла от колата и отишла до намиращи се там полицаи. Св.Й.М. останал да чака в
колата, в която пътувал и братовчед на
св. П.. От намиращ се на мястото полицай разбрала, че съпругът й е откаран с линейка
в гр. П., но не могъл да ги упъти към коя болница. Когато се качила отново в
автомобила, за да шофира, тя минала в банкета, тъй като тракторът заемал цялото
платно за движение. Тракторът и ремаркето били свързани, наполовина в насрещното движение така заемали
двете платна. Пътят бил изцяло препречен, тя заобиколила в банкета, от лявата страна, извън
двете платна за движение, за да мине покрай трактора.
Обикаляйки из болниците в гр. П. не
получили информация за пациент с името на съпруга й. При обаждане на тел.112 я свързали с полицията в Р. Полицаят обяснил, че
не може да даде информация по телефона, а трябва да отиде на място в РПУ-Раковски с лична карта. Свидетелката
изпаднала в паника, помолила св. Й.М. ***.
В РПУ-е полицаят й съобщил, че на път за болницата съпругът й е починал в
линейката.
За обстоятелствата, за които бяха
присъединени на осн.чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 от НПК показанията на свид. П.,
депозирани при разпита й на 03.09.2918 г.(лист 31-33 от ДП), съдът възприема
заявеното в хода на ДП. Показанията на свидетелката относно механизма на настъпилото
ПТП имат изцяло производен характер и като такива са недопустим източник на
доказателства. По отношение на производните доказателства- какво й е споделил
св. М., съдът констатира, че тя възпроизвежда споделеното й за значимите факти
относно начина на движение на пострадалия П. по противоречив спрямо заявеното
от св. М. начин. Той самият сочи маневрата „изпреварване“ да е предприета още
преди пострадалият да изпревари него и след това да не е довършвана по
предвиденото в ЗДвП дължимо поведение- връщане на водача в собствената му лента,
а в продължение за изпреварване и на трактора. Пред свидетелката е обяснявал
различно- приключване на такава маневра, с прибиране на пострадалия в собствената
му лента за движение и след това започване отново на същата по вид, втора маневра
спрямо трактора, при която настъпил
фаталния за П. сблъсък. Съдът
ползва показанията на св. П. в производната им част за проверка на
последователността на възпроизвеждане на събитието от св. М., респ. за
формиране на извод за заинтересоваността му от изхода на делото.
С доверие следва да се възприемат в
преобладаващата им част и показанията на св.М.А.П.- майка на загиналия И.П.,
конституирана като частен обвинител. Заинтересоваността й от изхода на делото е
несъмнена. Съпоставката на заявеното от нея с останалите кредитирани от съда
доказателства не формира извод за недобросъвестност на показанията й. За
включените в предмета на доказване факти относно инкриминираното събитие те имат производен характер. При наличието на
първични такива могат да се ползват само за проверката им. От показанията й се
извеждат факти относно момента и начина, по който е разбрала за инцидента със
сина й на 15.07.2018 г., поведението й след това. Известно й е било, че синът й не е притежавал свидетелство
за правоуправление на мотоциклет, а само
на автомобил категория „В“. Той бил с тегло около 75-80 кг, висок 175 см. Пийвал
си алкохол, когато се събирали семейно - водка или ракия до 200-300 грама, но
видимо изглеждал „абсолютно адекватен“,
по никакъв начин не му личало, че е употребил алкохол. Тя няма наблюдения за честотата на употреба на алкохол, тъй като живеел отделно.
За
поведението му на инкриминираната дата разбрала от разкази на „Й.“- св. М..
Точното съдържание на тези разкази съдът приема от присъединените й по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 от НПК
показанията, депозирани в протокол за разпит като свидетел от 03.09.2018 г.(
лист 34-36 от ДП). В тях се съдържа твърдение, че след като изпреварил него
самия, пострадалият „ предприел“ маневра изпреварване и спрямо трактор с
ремарке, когато подминал малко ремаркето тракторът тръгнал да завива и
последвал удар в областта на джантата на ремаркето.
Отчитайки заинтересоваността на св. К.В.П.-
баща на пострадалия И.П. и частен обвинител по делото, съдът намира, че тя се
не е отразила в никаква степен на добросъвестността му като свидетел. Заявеното
пред съда следва да се цени, като за обстоятелствата, за които беше приложена
техниката на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 от НПК (разпит в хода на ДП на 03.09.2018
г., лист 42-43 от ДП), възприема присъединените такива. След прочитането им
свидетелят ги потвърди. От показанията му се установява, че синът му употребявал алкохол
в рамките на „нормалното“ според преценката на бащата-100 грама след работа водка
и ракия, към 200 грама водка в рамките
на 2-3 часа при семейни събирания. След като изпивал такова количество алкохол
изобщо не му личало, че е пил. Нямал СУМПС за мотори, само за лека кола. Моторът,
с който катастрофирал го имал може би от година, но преди това имал и други
мотори. Бащата не го е забелязвал да кара мотор пил, защото не живеели заедно. На 15.07.2018 г. в
телефонен разговор бил уведомен около 19.40 ч. от съпругата си, че има инцидент
със сина им. Тръгнал с познат към Б. Пътят
му бил познат, често минавал по него. Спрели го полицаи. Още не било разчистено и спрял да види какво е
станало. Видял мотора на сина си и
трактора, както и следи, според него- оставени докато синът му се е опитал неуспешно
да избегне удара. Синът му не бил там. Отишъл при снаха си и разбрал, че той е
починал. Със св. Й.М. разговаряли за катастрофата. Св. М. обяснил, че „ на излизане от с. Ч. И. тръгнал да
изпреварва трактор с ремарке… вече изпреварвал, когато трактористът рязко завил
наляво и навлязъл в неговото платно“, при което последвал удар. Изразил и
съмнение, че е възможно мигачите да са
били включени след удара. В тази част показанията на свидетеля имат произведен
характер. От тях и от показанията на останалите свидетели, родственици на
постр. И.П. се установява, че св. М. им е разказвал по противоречив начин
фактите относно инкриминираното деяние.
Св.В.К.П.- брат на пострадалия И.П. и
частен обвинител по делото, също е заинтересован от изхода на делото. Това не
се е отразило на добросъвестността му. За обстоятелствата, за които на осн. чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 и т. 2 от НПК
бяха присъединени показанията му, депозирани
на 03.09.2018 г. в хода на ДП (лист 44-45 от ДП) кога и какво точно е разбрал
за инцидента от свид.Й.М., съдът
възприема присъединените показания, които свидетелят потвърди. От този свидетел
се установява, че пострадалият И.П. бил висок
175 см., около 80-85 кг. Употребявал алкохол. Когато били заедно е пил 200-300
грама концентрат, в рамките на 2 часа. Винаги замезвал докато пие. След
употребата на такива количества концентрат видимо външно нищо му личало. Установява
се начина, по който е разбрал за ПТП- обадил му се св. Й.М. и му съобщил, че е станала лека
катастрофа с брат му, без нищо повече да каже. По- късно разбрал, че брат му е
починал.
Говорил с М. след погребението, а след
това още няколко пъти. От него разбрал, че двамата с брат му пътували към
с. Б., като на излизане от с. Ч. „И. тръгнал да изпреварва трактор с ремарке и
точно в същия момент трактористът завил
рязко наляво и му засякъл пътя… И. се ударил в задната гума и джантата на
трактора, не е имал възможност да избегне удара“. В производната част- за
инкриминираното по делото събитие, показанията му следва да се имат предвид
само при оценка на добросъвестността на заявеното от св. М..
Св. А.К.П. е сестра на трагично загиналия И.П.,
участва по делото като частен обвинител. Не се установява недобросъвестност при
депозиране на показания. Относно обстоятелството кога и какъв механизъм на
настъпилото ПТП й е бил съобщен свид. М. съдът възприема присъединените на осн.
чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.2 от показания от ДП- при разпита й на 03.09.2018 г.,
лист 37-38 от ДП. Те са заявени по- близко до инкриминираните събития, след
прочитането им свидетелката ги потвърди.
От показанията й се установява кога и
как е разбрала за инцидента с брат й, какво е било поведението й след това. За
случилото се св. М. й разказал, че преди настъпването на ПТП брат й, който
карал след М. го изпреварил и се прибрал в собствената си лента. Малко след това тръгнал да изпреварва движещ
се пред тях трактор с ремарке, който рязко завил, пресякъл пътя на брат й,
той не е имал възможност да избегне
удара. В тази част съдът ползва показанията й само за проверка на заявеното от
св. М. и формиране на извод за непоследователното възпроизвеждане на
обстоятелствата относно ПТП.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите П.С., К.Т., Р.Р., Й.Д., депозирани в хода на досъдебното
производство, материализирани в прочетени от съда протоколи за разпит. За същите
свидетели страните изразиха съгласие в хода на разпоредителното заседание да не
се извършва разпит пред съда и съгласието им беше одобрено по предвидения за
това ред. Св. П.С. е баба на пострадалия И.П., конституиране е като частен
обвинител, показанията й не
съдържат факти за инкриминираната по делото деятелност. Като заинтересован от
делото съдът приема и св. Д.- работодател на подсъдимия към инкриминираната
дата. Същевременно констатира, че възприятията му относно местопроизшествието
са съответни на изводимото от останалите доказателствени източници и ги цени.
Свидетелите К.Т.и Р.Р. са посетили местопроизшествието непосредствено след
настъпването му, в качеството на полицейски служители. Не са заинтересовани от
изхода на делото. Сочат факти за местопроизшествието, обектите, които са
възприели там и за присъстващия подсъдим, тестван за наличие на алкохол и
наркотици, при което не се установило такова.
Съдът цени изцяло приложените по делото
писмени и веществени доказателства.
При възприетата фактическа обстановка,
Пловдивският окръжен съд намира за
несъмнено установено, че подсъдимият М.С.М.
е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на чл. 343а, ал. 1, буква „б“ вр. чл. 343, ал.
1, б. „В“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като на 15.07.2018 год. на общински път „PVD-3235“, 9.6 км., в
отсечката с.Ч.-с.Б. обл.П. при управление на моторно превозно средство -
колесен трактор марка „Джон Диър“ модел „8310R“ с регистрационен номер ***, с
прикачено ремарке марка „Родекро Дапа“, модел „ПЗХ24“, без регистрационна
табела е нарушил правилата за движение: чл.25 ал.1 и чл. 42 ал.3 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ и по непредпазливост е причинил смъртта на И.К.П.,
с ЕГН **********,***, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за
оказване помощ на пострадалия.
По делото е несъмнено установено, че
той е имал качеството на водач на МПС по време на инкриминираното събитие и е
годен субект на соченото престъпление. Изводимо от това му качество е било
задължението да спазва правилата за движение. На инкриминираната дата е
обективирал поведение, несъобразено с това изискване. В чл. 25 ал. 1 от ЗДвП е
установено безусловно задължение за всеки водач на ППС, който ще предприеме
каквато и да е маневра, вкл. да се отклони наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат
след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Несъмнено е установено по делото, че подсъдимият непосредствено
преди и по време на настъпилото ПТП е извършвал маневра „ завиване наляво“, която
била свързана с преминаване през съседна пътна лента с цел навлизане в друг крайпътен
имот. Експертите са последователни и единни във виждането си, че той е могъл да
възприема факта на изпреварващия го мотоциклет още преди да предприеме
маневрата. От кредитираните обяснения на подс. М. се установява, че последния
момент, в който е погледнал за поведението на движещи се след него други
участници в движението е бил когато двамата мотоциклетисти са се намирали
успоредно един на друг, мотоциклетът, управляван от пострадалия е бил в
съседната пътна лента. Задължение на подсъдимия като водач на МПС е било да се
убеди, че в момента, в който предприема маневрата завиване наляво, не създава
опасност за другите участници в движението- в случая за тези, които вече е бил
забелязал да се движат за него. Това си задължение не е изпълнил нито преди включването
на ляв мигач, което съобр. чл. 26 от ЗДвП е бил длъжен да стори своевременно,
нито преди предприемането на фактически действия за отклонение на трактора и
ремаркето вляво и навлизането в лявата
пътна лента. Извод за това съдът прави въз основа на обясненията, в които подсъдимият
сочи последното си възприятие за
движещите се зад него да е било в момент, в който пострадалият И.П. вече е бил
в лявата за подсъдимия пътна лента и той го е възприел там. В кредитираните от
съда заключения на изготвените АТЕ се извежда несъмнено, че пострадалият П.
след момента, в който е напуснал лентата си за движение с цел изпреварване на св. М. не е приключил
маневрата чрез завръщането си в
собствената си лента ( съобр. чл. 41 ал. 2 от ЗДвП), а е продължил да се движи
в лявата такава, с цел да изпревари и трактора, управляван от подсъдимия. Той е
бил в условията на изпреварващ, когато тракторът е започнал да променя
траекторията си. Съдът възприема и
експертното становище на последната изготвена по делото АТЕ, че действия за
намаляване на скоростта (недостатъчно ефективни) поради възприета опасност подс. М. е предприел още докато е бил в собствената си
лента за движение. Т.е. възможността му да възприеме изпреварващ го
мотоциклетист не е била ограничена в никаква степен. На местопроизшествието са
установени следи от гумите на трактора, които са недостатъчно добре описани в
огледния протокол. Те, според вещите лица, свидетелстват за екстремно спиране
на трактора. В началото на реакцията на водача му, тракторът се е намирал все още изцяло в
дясната ( собствена) лента за движение, преди да започне навлизането си в
насрещната, или почти в момента на навлизане. Този факт, онагледен на скиците
на стр. 14,18,24 и др. от АТЕ( последна),
е ясно заявен от експертите и в
писменото им заключение, и при разпита им пред съда. По делото не се
установяват никакви доказателства за обстоятелства от пътната обстановка, които
обективно да са възпрепятствали подсъдимия във възможността му да възприема
движещите се след него други МПС. Това, наред с посочената реакция по екстремно
спиране още докато е бил в собствената си пътна лента формира еднозначен извод,
че подс. М. не е предприел дължимите съобр. чл. 25 ал. 1 от ЗДвП действия- да
се убеди преди да предприеме маневрата завиване наляво, че няма да създаде
опасност за движещият се в лявата пътна лента мотоциклетист и да се съобрази с
неговото положение, посока и скорост на движение. Той е навлязъл в съседната пътна лента, без да зачете
предимството на изпреварващия го, в резултат на това е последвал неизбежният
удар и са настъпили съставомерни последици по чл.
343, ал. 1, б. "в" от НК. При установената по делото фактология и
с оглед константната съдебна практика, относима към преценката за началния
момент на възникване на опасността за движението (вкл. Тълкувателно решение № 28/28.11.1984 г. по
н. д. № 10/1984 г., ОСНК ) началният момент, от който възниква задължението на
водача да предприеме мерки за безопасност, е този, в който той обективно е имал
възможност да възприеме опасността за движение. Тя има динамично съдържание,
като може стабилно да съществува или да възникне при известни обстоятелства,
които водачът е длъжен да предвиди. В случая предприетото спрямо трактора
изпреварване от мотоциклетиста е било предвидимо за подсъдимия динамично обстоятелство
от пътната обстановка. Извършването на маневра "завой наляво" с
едрогабаритно превозно средство, какъвто е бил управляваният от подсъдимия
трактор с ремарке, с предстоящо навлизане и преминаване изцяло през територията
на съседната пътна лента (за насрещно движение, но и за изпреварване),
безусловно съдържа индиции за предвидима опасност и налага движение с нужната
предпазливост. В настоящия случай се установява несъмнено, че в момента, в който трактористът е предприел
промяна в траекторията на движение на трактора, изпълнявайки завой наляво за
напускане на лентата си за движение, той
е предизвикал възникване на опасност от настъпване на ПТП с мотоциклетиста.
Обстоятелството, че преди това е бил подал светлинен сигнал за предстоящата
маневра, не е достатъчно да се приеме, че е
изпълнил задълженията си по чл. 25 ал. 1 от ЗДвП. Съответно, за
да бъде не само започната, но и изпълнена до нейния финал, една маневра от този
тип изисква непрекъснато наблюдение на пътните условия в аспектите, заложени в чл. 25, ал. 1 от ЗДвП с оглед формиране на
нужната убеденост, че тя като цяло и в отделните й етапи може да бъде безопасно
извършена. Преди да предприеме маневрата
подс. М. е бил длъжен да се убеди, че
няма да създаде опасност за другите участници в движението. Налице е и
нарушение на нормата на чл.
42, ал. 3 ЗДвП, изискваща от водача на изпреварваното пътно превозно
средство да не увеличава скоростта и да не пречи на изпреварването по какъвто и
да е друг начин. Подс. М. е отклонил управляваният от него трактор с ремарке
наляво, навлязъл е в съседната пътна лента, с което е създал пречка на пътя за
изпреварващия го мотоциклет, за който не е имало достатъчно място и време да осъществи безконфликтно
изпреварването. Фаталният сблъсък е настъпил извън платното за движение, тъй като
предприетите от мотоциклетиста действия
за насочването на мотора вляво са били недостатъчни да предотвратят
настъпилото ПТП. Получените при него увреждания от постр. П. са били
несъвместими с живота, което се установява от заключението на изготвената по
делото СМЕ. Налице е пряка причинно- следствена връзка между допуснатите от
подс. М. нарушения на правилата за движение по пътищата и последвалото ПТП, при
което са получени фаталните за пострадалия И.П. наранявания. Всички изготвени
по делото експертизи в кредитираната им част приемат като техническа възможност
за ненастъпването на ПТП отлагането от подсъдимия на извършването на маневрата
завой наляво. Извършването на тази маневра при обсъдените по- горе нарушения
несъмнено е предпоставило сблъсъка между двете ПТП и е основна причина за него.
В последната назначена и приета по
делото експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло, се обсъждат
варианти, при които ударът е бил предотвратим при своевременна реакция на
пострадалия мотоциклетист П.. Скоростта на движение на трактора е била
съобразена с конкретната пътна обстановка и не е фактор за настъпване на ПТП. В
момента на удара тракторът е бил неподвижен. Скоростта на движение на
мотоциклета при приближаването му към местопроизшествието вещите лице сочат
вариантно, като подчертават липсата на обективни данни по делото за приемане на
конкретна величина. Несъмнена, според последното и кредитирано от съда
становище, е скоростта на мотоциклета в момента на удара- 83,75 км/ч. Вещите лица
заявяват като вероятна и по- висока
скорост на движение, при което установената в момента на удара да е вследствие
на предприети действия от пострадалия и за намаляване на скоростта, за каквито
обективни данни няма. Съдът приема, че такива действия- за намаляване на
скоростта преди удара, пострадалият П. не е предприемал. Съображенията за това
са следните: св. М., при цялата вариантност на описваното от него ( пред съда и
извънсъдебно) поведение на пострадалия не сочи в нито един момент да е възприел
намаляване на скоростта в момента, в който тракторът е започнал да завива и
това е станало видимо за И.П.. Следва да се констатира, че М. е единствен
очевидец на поведението на пострадалия непосредствено преди настъпилия удар.
Мотивиращо да не възприеме такава реакция на пострадалия П., явяваща се
адекватна на ситуацията, е и заключението на изготвените по делото СХЕ, КСМХЕ-
основна и допълнителна. Концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалия е
била 3,77 промила. И в двете КСМХЕ се
съдържа твърдение за тежка степен на алкохолно опиване. В допълнителната
експертиза експертите отхвърлят възможността пострадалият да е бил в коматозно
състояние, респ. да е бил видимо алкохолно повлиян, с оглед данните по делото за редовен прием на концентриран алкохол, доброто
физическо и здравословно състояние на П., факта, че алкохолът не е приет
наведнъж, а през продължителен период от време и в различни количества.
Застъпвайки становището за възможност видимо да не му е личало, вещите лица не
отстъпват от първоначално заявеното, че установената алкохолна
концентрация в кръвта на пострадалия сочи
на тежка степен на алкохолно опиване според общоприетите стандарти. Пострадалият
П., при установената концентрация на алкохол в кръвта му, не е могъл адекватно
да възприема пътната ситуация и да управлява МПС. Намаляването на скоростта на
мотоциклета експертите от последната
приета по делото АТЕ считат за обвързано
и с данните за алкохолна повлияност на пострадалия. При установеното
състояние на тежко алкохолно опиване, макар и без типичните за него външни
проявления, Пловдивският окръжен съд приема, че и преди удара мотоциклетистът
се е движел със скорост ненадвишаваща скоростта в момента на удара-
приблизително 84 км/ч. Липсата на категорични данни по делото дали
сблъсъкът е настъпил в момента на
спиране на трактора или във време 0,5 секунди след спирането не може да бъде
преодоляна въз основа на доказателствата по делото. Ето защо съдът приема най-
благоприятния за подсъдимия вариант - трета хипотеза от заключението на АТЕ,
относима при движение на пострадалия с тази скорост, съобр. кредитираното от
съда заключение на АТЕ . В този случай в момента на възникване на опасността за
водача на мотоциклета от промяната на движение на трактора, мотоциклетът се е
намирал на около 69,79 м. от мястото на удара.
Отстоянието е било по- голямо от
опасната зона за спиране- 65,17 метра. Водачът на мотоциклета е могъл да
избегне удара чрез безопасно спиране. ( л. 28 от АТЕ- последна). Налице е
съпричиняване.
По възведеното обвинение престъплението да е извършено и при нарушение на чл.5
ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ подсъдимият следва да бъде признат
за невинен и оправдан, тъй като е налице обща норма, която не вменява
конкретни задължения на водачите.
Пловдивският окръжен съд
намира, че в случая следва да намери приложение привилегированият състав на
престъплението- чл. 343а, б. „Б”, вр. с чл. 343, ал. 1, б. „В”, вр. с чл. 342,
ал. 1 от НК, а не основният, съобразно който е формулирана обвинителната теза.
От обясненията на подсъдимия, показанията на свид. М. и св. Д. се установява, че именно подсъдимият след
произшествието е излязъл от трактора, уверил се е, че пострадалият е още жив, започнал
е действия по оказване на помощ- помогнал да бъде свален шлема му, подал сигнал
на тел. 112, държал главата му, останал на място до идването на линейката, като
му говорел, поливал го с вода. След пристигане на медицинския екип подсъдимият
е бил едно от лицата, помогнали за качването на пострадалият в линейката. Той е
извършил всички възможни действия, насочени към оказване помощ на пострадалия, който
е бил жив и тази помощ е била обективно
необходима. Съобразно задължителната съдебна практика,
установена в т. 5 от Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82
г., Пленум на ВС, изисквания
за наличие на намалена отговорност са следните:
Първо- помощта да е била необходима, т. е. да е
оказана на жив човек и да е насочена субективно и обективно към спасяване
живота и запазване здравето на пострадалия.
Пострадалият
е бил жив след ПТП в продължение на не по- малко от 20 минути ( св. Д. е отишъл
там 10 минути след обаждането, след още 10 пристигнала линейка, постр. П. е
качен жив в линейката и е починал при транспортиране към болница). Помощта е
оказана на жив човек и е била насочена към запазване на живота му. Била е
необходима.
Второ- деецът да е направил всичко зависещо от него
за оказване помощ на пострадалия или пострадалите, което се преценява конкретно
с оглед възможностите му, обстановката и характера на действията, които е
извършил сам или заедно с други лица.
Установените данни сочат, че съобразно конкретната
обстановка и възможности, с които подсъдимият е разполагал, той е направил
всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия
В случая основанията за приложение на
привилегирования състав на престъплението са налице.
Деянието е
извършено по непредпазливост, при условията на небрежност - подс. М. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
По вида и размера на наказанието:
За това
престъпление се предвижда наказание до четири години лишаване от свобода.
Налице са
следните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства- чисто съдебно
минало; добри характеристични данни с оглед трудовата ангажираност и семейна
обвързаност; направеното от подсъдимия
самопризнание, като с депозираните си обяснения той значително е улеснил разкриването
на обективната истина; значително съпричиняване от страна на пострадалия.
Пловдивският окръжен съд намира, че извършените от П. нарушения на ЗДвП-
управление на МПС без призната правоспособност за това, реализиране на
маневрата „ изпреварване“ на св. М. в нарушение на изискванията на чл. 41 ал. 2
от ЗДвП, при което е извършил
непозволено от закона „ двойно“ изпреварване, не са в причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП. Същевременно приема, че поради
управлението на мотора след употреба на алкохол, в тежка степен на алкохолно
опиване и невъзможност да реагира своевременно и адекватно на пътната ситуация,
пострадалият П. е съпричинил съставомерния резултат. При избраната от него
скорост на движение е могъл да предприеме действия за спиране на мотоциклета
преди конфликтната точка и това, съобр. възприетото от съда заключение на
последно изготвената АТЕ, е било възможно. Вместо това е предприел единствено
действие за отклоняване вляво на мотоциклета, с намерение да избегне удара,
което не е било резултатно.
Като
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът приема предходните
му наказания по административен ред за нарушения на правилата за движение по
пътищата; реализирането на две груби
нарушения на същите правила по настоящето д. от водач, управляващ МПС по-голямо от
типичните такива превозни средства, което е изисквало от него значителна осторожност
както по отношение на останалите участници в движението, така и по отношение на
собственото му поведение. С оглед на
изложеното, Пловдивският окръжен съд намира, че наказанието на подсъдимия
следва да бъде наложено при значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Справедливо, съответно на изискванията на чл. 35 ал. 3 от НК и
годно да постигне целите, визирани в чл. 36 от НК е наказанието от девет месеца
лишаване от свобода. Като кумулативна санкция, съобр.чл. 343 г от НК, следва да
бъде наложено и наказание лишаване от право да се управлява МПС в минималния
съобр. чл. 49 ал. 2 от НК срок, установен от съдебната практика- съвпадащ със
срока на наказанието лишаване от свобода. В така определения размер наложената
кумулативна санкция е годна да постигне поправяне и превъзпитание на подс. М. към спазване законите и добрите нрави, да
въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши
други престъпления, както и да въздействува възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
Не са налице
основания за определяне на наказанието по реда на чл. 55 от НК. Макар и
смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства да са множество, то не
може да се направи извод, че и най- лекото предвидено за престъплението
наказание /в случая поради непосочен специален минимум- три месеца лишаване от
свобода/ е несъразмерно тежко.
Настоящият
състав на съда не намира за справедливо наказание и в минималния размер.
Подсъдимият М.
до момента не е осъждан. Наложеното му наказание е под три години лишаване от
свобода. Налице са формалните предпоставки за приложение на института на
условното осъждане. Налице е и специалната такава- от доказателствата по делото
следва извод, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без
откъсване на подсъдимия от обичайната му социална и трудова среда. Ето защо и
на основание чл. 66 ал. 1 от НК
изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание от девет месеца лишаване от свобода следва да бъде
отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Веществените
доказателства: един брой мотоциклет „СУЗУКИ“ ДК № ***, намиращ се на съхранение
в РУ МВР – гр. Раковски, един брой
каска, черно-бяла, един брой километраж за мотоциклет, един брой чанта, черна
на цвят съдържаща: мобилен телефон „Сони“, черен на цвят с кожен калъф, кутия
цигари „Виктори“, черна запалка, кожен портфейл-тъмно кафяв на цвят, дебитна
карта от „Банка ДСК“ на името на И.П. и други карти, един чифт джапанки, черно-оранжеви на цвят, 1
брой банкнота с номинал 5 лева с №***, 1
брой банкнота с номинал 20 лева с №**, 1 брой банкнота с номинал 10 лева с №***,
монети на обща стойност 11.60 лева да се следва след влизане на присъдата в
сила да се върнат на А.С.П., в качеството й на наследник на И.К.П. и на
представляваща малолетния наследник С.И.П.,
след влизане на присъдата в сила.
С оглед на постановената осъдителна присъда и на
основание чл.189 ал.3 от НПК направените по делото разноски следва да се
възложат в тежест на подсъдимия М.С.М.,
като бъде осъден да заплати направените разноски в хода на досъдебното производство
в размер на сумата от 2261,52 лева / две хиляди двеста шестдесет и един лева и
52 стотинки/ лева в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив, а по
сметка на Окръжен съд - Пловдив, в полза на бюджета на Съдебната власт сумата
от 4573 лв. /четири хиляди петстотин седемдесет и три лева/, представляваща
направените разноски в съдебното производство. По делото не са представени
доказателства за направени от частните обвинители разноски, които да бъдат
възложени също в тежест на подсъдимия. С конкретно искане за това съдът и не е
сезиран.
Причини
за извършване на престъплението- незачитане на нормите за движение по пътищата.
Воден
от горното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: