М О Т И В И към присъдата по н.о.х.д. № 647/20 г.
Р***нската окръжна прокуратура е обвинила подсъдимата В. Д. Г. в това, че
през
периода 30.08.2013 год. – 14.03.2014 год. в гр. Р***, като представляващ и
управляващ „В****“ ЕООД, ЕИК ****, в условията на продължавано престъпление –
на седем пъти, в условията на посредствено извършителство, чрез Н.Д.А.,
избегнала установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери – данък
върху добавената стойност в размер на 38 533,34 лева, като:
-
потвърдила неистина в подадени пред ТД на НАП – гр. Варна, офис Р*** декларации
– справки-декларации за данък върху добавената стойност с вх. №
18001338409/13.09.2013 год., вх. № 18001346001/14.10.2013 год., вх. № 18001352782/14.11.2013
год., вх. № 18001360212/14.12.2013 год., вх. № 18001367064/14.01.2014 год., вх.
№ 18001373330/14.02.2014 год. и вх. № 18001379620/14.03.2014 год., всички по
описа на ТД на НАП – гр. Варна, офис Р***, които се изискват по силата на закон
– чл. 125, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, относно
стойността на получените доставки и данъчния кредит по данъчни фактури с №
1499/30.08.2013 год. и № 1496/30.08.2013 год., издадени от „Н****“ ООД – гр.
София; данъчни фактури с № 3130/18.09.2013 год., № 3126/27.09.2013 год., №
3642/11.10.2013 год., № 3638/29.10.2013 год., № 3615/22.10.2013 год., издадени
от „М***“ ЕООД – гр. София; данъчни фактури с № 547/05.11.2013 год., №
549/10.11.2013 год., № 550/12.11.2013 год., № 551/15.11.2013 год., №
554/19.11.2013 год., № 555/22.11.2013 год., № 556/24.11.2013 год., №
548/07.11.2013 год., № 566/03.12.2013 год., № 567/05.12.2013 год., №
570/09.12.2013 год., № 571/11.12.2013 год., № 574/13.12.2013 год., издадени от
„А****“ ЕООД – гр. Велико Търново; данъчни фактури с № 312/10.01.2014 год., №
313/12.01.2014 год., № 314/14.01.2014 год., № 316/16.01.2014 год., №
317/16.01.2014 год., № 318/18.01.2014 год., № 319/18.01.2014 год., издадени от
„Е****“ ЕООД – гр. София; данъчни фактури с № 501/01.02.2014 год. и №
502/03.02.2014 год., издадени от „А****“ ЕООД – гр.София;
-
използвала документи с невярно съдържание – данъчни фактури с № 1499/30.08.2013
год. и № 1496/30.08.2013 год., издадени от „Н****“ ООД – гр. София; данъчни фактури
с № 549/10.11.2013 год., № 550/12.11.2013 год., № 551/15.11.2013 год., №
554/19.11.2013 год., № 555/22.11.2013 год., № 556/24.11.2013 год., издадени от
„А****“ ЕООД – гр. Велико Търново, дневници за покупки към справки-декларации
за ДДС с вх. № 18001338409/13.09.2013 год., вх. № 18001346001/14.10.2013 год.,
вх. № 18001352782/14.11.2013 год., вх. № 18001360212/14.12.2013год., вх. №
18001367064/14.01.2014 год., вх. № 18001373330/14.02.2014год. и вх. №
18001379620/14.03.2014 год., всички по описа на ТД на НАП – гр. Варна, офис Р***
и неистински документи – данъчни фактури с № 3130/18.09.2013 год., №
3126/27.09.2013 год., № 3642/11.10.2013 год., № 3638/29.10.2013 год., №
3615/22.10.2013 год., издадени от „М***“ ЕООД – гр София; данъчни фактури с №
547/05.11.2013 год., № 548/07.11.2013 год., № 566/03.12.2013 год., №
567/05.12.2013 год., № 570/09.12.2013 год., № 571/11.12.2013 год., №
574/13.12.2013 год., издадени от „А****“ ЕООД – гр. Велико Търново; данъчни
фактури с № 312/10.01.2014 год., № 313/12.01.2014 год., № 314/14.01.2014 год.,
№ 316/16.01.2014 год., № 317/16.01.2014 год., № 318/18.01.2014 год., №
319/18.01.2014 год., издадени от „Е****“ ЕООД – гр. София; данъчни фактури с №
501/01.02.2014 год. и № 502/03.02.2014 год., издадени от „А****“ ЕООД – гр.
София, в които удостоверила, че „В****“ ЕООД е „получател“ по данъчни фактури с
№ 1499/30.08.2013 год. и № 1496/30.08.2013 год., издадени от „Н****“ ООД – гр.
София; данъчни фактури с № 3130/18.09.2013 год., № 3126/27.09.2013 год., №
3642/11.10.2013год., № 3638/29.10.2013 год., № 3615/22.10.2013 год., издадени
от „М***“ ЕООД – гр.София; данъчни фактури с № 547/05.11.2013 год., №
549/10.11.2013 год., № 550/12.11.2013 год., № 551/15.11.2013 год., № 554/19.11.2013
год., № 555/22.11.2013 год., № 556/24.11.2013 год., № 548/07.11.2013 год., №
566/03.12.2013 год., № 567/05.12.2013 год., № 570/09.12.2013 год., №
571/11.12.2013 год., № 574/13.12.2013 год., издадени от „А****“ ЕООД – гр.
Велико Търново; данъчни фактури с № 312/10.01.2014 год., № 313/12.01.2014 год.,
№ 314/14.01.2014 год., № 316/16.01.2014 год., № 317/16.01.2014 год., №
318/18.01.2014 год., № 319/18.01.2014 год., издадени от „Е****“ ЕООД – гр.
София; данъчни фактури с № 501/01.02.2014 год. и № 502/03.02.2014 год.,
издадени от „А****“ ЕООД – гр.София при водене на счетоводството и при
представяне на информация пред органите по приходите;
-
приспаднала неследващ се данъчен кредит общо в размер на 38 533,34 лева,
като в справка - декларация за ДДС с вх. № 18001338409/13.09.2013 год. по описа
на ТД на НАП – гр. Варна, офис Р*** в клетка 40 включила такъв в размер на
1 666,66 лева; в справка-декларация за ДДС с вх. № 18001346001/14.10.2013
год. по описа на ТД на НАП – гр. Варна, офис Р*** в клетка 40 включила такъв в
размер на 4 000,00 лева; в справка - декларация за ДДС с вх. №
18001352782/14.11.2013 год. по описа на ТД на НАП – гр. Варна, офис Р*** в
клетка 40 включила такъв в размер на 4 600,00 лева; в справка-декларация
за ДДС с вх. № 18001360212/14.12.2013 год. по описа на ТД на НАП – гр. Варна,
офис Р*** в клетка 40 включила такъв в размер на 7 710,00 лева; в
справка-декларация за ДДС с вх. № 18001367064/14.01.2014 год. по описа на ТД на
НАП – гр. Варна, офис Р*** в клетка 40 включила такъв в размер на 7 350,00
лева; в справка-декларация за ДДС с вх. № 18001373330/14.02.2014 год. по описа
на ТД на НАП – гр. Варна, офис Р*** в клетка 40 включила такъв в размер на
8 200,00 лева; в справка-декларация за ДДС с вх. № 18001379620/14.03.2014
год. по описа на ТД на НАП – гр. Варна, офис Р*** в клетка 40 включила такъв в
размер на 5 006,68 лева,
като с деянието са укрити данъчни задължения в
особено големи размери -
престъпление по чл. 255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6,
пр.2 и пр.2 и т.7, вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл. 58а ал. 1 от НК вр. чл.
373 ал. 2 от НПК.
По делото е конституирана като граждански ищец
Българската държава и е присъединен за ксъвместно разглеждане гражданския иск
на същата против подсъдимия за сумата 38533,34
/ тридесет и осем хиляди и петстотин и
тредесет и три цяло и тридесет и четири стотни/ лева обезщетение за вредите
причинени с престъплението, ведно със законната лихва считано от датата на
увреждането.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението както е внесено и
пледира за наказание в минималноустановения размер и изтърпяването му да бъде
отложено при условията на чл. 66 ал. 1 от НК.
Гражданският иск се поддържа от представителя на държавата – ТД-НАП-Варна,
офис Р***.
Подсъдимата и защитника й признават обвинението от фактическа страна, при
направено самомопризнание по чл. 371 т. 2 от НПК. При устните състезания
оспорват субективната страна на престъплението. Алтернативно при евентуална
осъдителна присъда пледират за определяне на наказанието при условията по чл.
55, респ. чл. 58а ал. 4 от НК за налагане на условна присъда. Направили са
възражение по допустимостта на гражданския иск в наказателното производство с
оглед забраната същия да причини отлагане на делото, което е отхвърлено от съда
поради неоснователноста му. Направено е и възражение, отнасящо се до съществото
на спора, за висящо изпълнително производство за процесната щета, като не се
твърди и по делото липсват доказателства да са изплащани доброволно или
принудително каквито и да било суми. По същество не оспорват основателността на
иска.
Прокурорът счита, че гражданският иск е основателен
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните
съдът прие следното:
От фактическа страна:
След надлежно разяснение на съда по чл. 372 ал. 1 от НПК, подсъдимата е
признал изцяло фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал
съгласие да не се събират доказателства за тях съгл. чл. 371 т. 2 от НПК. С
определение по чл. 372 ал. 4 от НПК, въз основа на констатацията, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства, съдът е обявил, че ще се ползува от самопризнанието
без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
При тези предпоставки, след протекло по реда на чл. 373 ал. 3 от НПК
съдебно следствие и въз основа на самопризнанията на подсъдимия, изцяло
подкрепящи се от всички доказателства по делото, а именно Н.Д.А.,
М. Ц. П., Н. Г.Т., В. И. П., П. Д. А., Г. В. А. и Д. К. И., от изготвените
съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи, почеркова
експертиза, от приложените счетоводни документи – дневници за покупки и
продажби, фактури, СД по ЗДДС, данъчни документи от НАП - РА, РД и приложения
към тях, справка за съдимост,
автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, акт за раждане, справки от ЧСИ,
съдът прие за установено
следното:
Подсъдимата В.Д.Г. е родена на ***
***. Същата е неомъжена - във фактическо съжителство, със средно образование,
не работи, неосъждана. Имамалолетно дете, родено през
м. март 2020 г., за което се грижи.
Подсъдимата управител и едноличен собственик на капитала на
търговското дружество „В****” ЕООД – гр. Р***, ЕИК ****,
учредено на 04.06.2013 год. и вписано в Търговския регистър на 10.07.2013 год.
Дружеството било със седалище и адрес за управление в гр. Р***, ****, партер и
с основен предмет на дейност „извършване на строително-монтажна дейност,
включително строителство, ремонт и възстановяване на сгради и съоръжения,
проектиране, изграждане, покупка и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба,
търговска дейност в страната и чужбина; търговско представителство и
посредничество; покупка на стоки с цел продажба в първоначален, преработен или
обработен вид; производство и реализация на селскостопанска продукция; услуги в
областта на бита, промишлеността и селското стопанство; хотелиерска,
ресторантьорска, туристическа дейност; сделки с интелектуална собственост;
рекламна дейност; покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел
продажба или отдаване под наем; консултантска дейност и всякаква дейност
незабранена от българското законодателство“.
Дружеството „В****“ ЕООД - гр. Р*** било регистрирано по ЗДДС, считано от 02.08.2013год.
В
качеството си на представляващ „В****“ ЕООД,
на
18.07.2013 год. подсъдимата сключила договор № 15/18.07.2013 год. със св. Н.Д.А. за счетоводно
обслужване. По силата на този договор
св. Н. А. следвало да води
счетоводството на фирмата, да приема счетоводно документи, да води счетоводна
отчетност, да подава дневници за покупки и продажби и справки декларации по ДДС
в НАП, да изготвя ведомости за заплати, да назначава и освобождава служители и
да изготвя годишното данъчно приключване – изготвяне и подаване на годишна
данъчна декларация по ЗКПО до НАП и изготвяне и подаване на годишния финансов
отчет на търговеца към нея. Всички необходими справки и документи, св. Н. А.
подавала в ТД на НАП – Варна, офис – Р*** по интернет, чрез електронен подпис,
издаден на нейно име.
Документите, които св. Н. А. осчетоводявала
й
били предавани единствено от подсъдимата, лично, която ги носела в офиса на
счетоводителката, във вид, готов за счетоводна обработка. Това били
предимно фактури за извършени СМР, които били предварително съставени и
попълнени.
Реално св. Н. А.единствено обработвала
документите, които обвиняемата й носела. Тя не била запозната и не била длъжна
да бъде запозната с дейността, извършвана от дружеството и не знаела, дали по
предоставените й фактури е имало реално изпълнение и извършени доставки или не,
както не знаела дали по тях са извършвани реални плащания или не.
В
този период подсъдимата
решила да намали размера на данъчните задължения, дължими по ЗДДС във
връзка с дейността на „В****“ ЕООД или да не заплаща данъци въобще. Това тя
възнамерявала да реализира като се
снабди и използва документи с невярно съдържание и неистински документи -
фактури, на които бил придаден вид, че произхождат от представителите на: „Н****“
ООД – гр. София, представлявано от св. Н. Т.; „М***“ ЕООД - гр. София със
собственик и управител св. В. П.; „А****“ ЕООД – гр. В. Търново представлявано
от Н. Д.; „Е****“ ЕООД – гр. София с представители св. Д. И. и св. П. А.; „А****“
ЕООД – гр. София с представител Г. А. и които
не обективирали реално извършени доставки на стоки и услуги. Тези първични
счетоводни документи щели да отразяват неизвършени доставки по които „В****“
ЕООД щяло да бъде получател (купувач). Същите подсъдимата щяла
да предава на св. Н. А., която осчетоводявала всички документи, предадени й от
обв. В.Г.. По този начин тези фактури щели да бъдат включени в дневниците за
покупки на „В****“ ЕООД за съответните месеци. След това стойностите по тези
фактури щели да бъдат отразени от св. А. в подаваните справки декларации по
ЗДДС – чрез вписването им в съответните клетки 40 на Раздел Б на същите и по
този начин щяло да бъде упражнено правото на приспадане на данъчен кредит,
който реално не се следвал на дружеството.
Така
„В****“ ЕООД практически щяло да декларира по-голям размер на приспаднат
данъчен кредит, което да доведе до определяне на по-малък размер на дължимия
ДДС за реално внасяне за всеки един от данъчните периоди, през които
обвиняемата щяла да извърши горното.
В
резултата на това подсъдимлата В.Г., като едноличен собствменик на дружеството, щяла да се
облагодетелства финансово.
По
описаният начин подсъдимата, използвайки и действувайки
чрез счетоводителката св. Н. А., успяла да избегне установяването и плащането
на реално дължимите от „В****“ ЕООД данъчни задължения по ЗДДС в общ размер на
38 533,34 лева, както следва:
За
данъчен период месец август 2013 год.
св. Н. А.подала по електронен път в ТД на НАП – Варна, офис Р*** от името на „В****“
ЕООД справка-декларация за ДДС с вх. № 18001338409/13.09.2013 год., ведно с
приложения към нея дневник за покупки за месец август 2013 год.
През
този месец подсъдимата успяла да се снабди с две фактури:
-
Фактура с № 1499/30.08.2013 год. с данъчна основа 6 666,67 лева и ДДС
1 333,33 лева и с посочен предмет доставка на строителни материали и
-
Фактура № 1496/30.08.2013 год. с данъчна основа 1 666,67 лева и ДДС 333,3
лева и с посочен предмет доставка на строителни материали.
На
тези фактури бил придаден вид, че са издадени от „Н****“ ООД - гр. София, с
управител св. Н. Т., но същите не отразявали реално извършени търговски сделки
и доставки, тъй като между двете дружества не са били налице търговски
взаимоотношения. Освен това фактурите не били включени в дневниците за продажби
на „Н****“ ООД за този данъчен период. Същите били съставени единствено с цел
да послужат за коригиране на данъчните задължения на „В****“ ЕООД. В тях не бил
положен подпис в реквизита „Съставил:“, не били подпечатани с печата на „Н****“
ООД и представлявали документи с невярно съдържание, тъй като не документирали
реално извършени сделки.
Описаните
фактури били представени от подсъдимата на
св. Н. А.и включени от последната в дневниците за покупки на „В****“ ЕООД за
месец август 2013 год. Свидетелката не била наясно с описаните по-горе
обстоятелства и само осчетоводила фактурите, без да знае, че не удостоверяват
реална търговска дейност. Впоследствие същите били отразени и като стойности в
клетка 40 на справката декларация № 18001338409/13.09.2013 год.и бил приспаднат
неследващ се данъчен кредит - ДДС в
размер на 1 666,66 лева.
За
данъчния период месец септември 2013
год. св. Н. А.подала по електронен път в ТД на НАП – Варна, офис Р*** от
името на „В****“ ЕООД справка-декларация за ДДС с вх. № 18001346001/14.10.2013
год., ведно с приложения към нея дневник за покупки за месец септември 2013
год.
И
през този месец подсъдимата успяла да се
снабди с две фактури:
-
Фактура № 3130/18.09.2013 год. с данъчна основа 10 000,00 лева и ДДС
2 000,00 лева и предмет доставка на стоки - строителни материали и
-
Фактура № 3126/27.09.2013 год. с данъчна основа 10 000,00 лева и ДДС
2 000,00 лева и предмет доставка на строителни материали.
На
тези фактури бил придаден вид, че са издадени от „М***“ ЕООД – гр.София с
представител св. В. П., но положеният подпис в графата „Съставил:“ на фактурите
не бил изпълнен от св. П., а оттиските от кръгъл печат с надпис „М***“ ЕООД,
положени във фактурите, не са оставени от печата на фирма „М***“ ЕООД. Затова
тези две фактури били неистински документи. Отделно от това отразеното в тях не
било вярно, тъй като такива доставки на стоки всъщност не били извършвани между
двете дружества. През периода 01.09.2013 год. – 31.10.2013 год. „М***“ ЕООД не
е имало транспорт и назначени работници.
Тези
фактури били представени от подсъдимата на св. Н. А.и включени от нея в дневниците за покупки на „В****“
ЕООД за месец септември 2013 год. Свидетелката не била наясно с описаните
по-горе обстоятелства и само осчетоводила фактурите, без да знае, че не
удостоверяват реална търговска дейност. Впоследствие същите били отразени и
като стойности в клетка 40 на справката декларация вх.№ 18001346001/14.10.2013год. и бил
приспаднат неследващ се данъчен кредит -
ДДС в размер на 4 000,00
лева.
За
данъчния период месец октомври 2013 год.
св. Н. А.подала по електронен път в ТД на НАП - Варна, офис Р*** от името на „В****“
ЕООД справка-декларация за ДДС с вх. № 18001352782/14.11.2013 год., ведно с
приложения към нея дневник за покупки за месец октомври 2013 год.
И
през този месец подсъдимата успяла да се снабди с две фактури, на
които бил придаден вид, че са издадени от
„М***“ ЕООД с представител св. В. П.. Това били:
-
Фактура № 3642/11.10.2013 год. с данъчна основа 12 000,00 лева и ДДС
2 400,00 лева и предмет доставка на строителни материали и
-
Фактура № 3638/29.10.2013 год. с данъчна основа 11 000,00 лева и ДДС
2 200,00 лева и отново с предмет доставка строителни материали.
И
тези фактури, както и горепосочените не отразявали реални доставки от „М***“
ЕООД към „В****“ ЕООД, тъй като между двете дружества не били налични търговски
взаимоотношения, а през този период „М***“ ЕООД не извършвало търговска
дейност, нямало наети лице и възможност да изпълни такава доставка. Фактурите не
били истински документи, тъй като не били подписани от посочения като техен
автор представител на „М***“ ЕООД – св. В. П. и не били подпечатани с
оригиналния печат на това дружество.
Тези
фактури били представени от подсъдимата св. Н.
А.и включени от нея в дневниците за покупки на „В****“ ЕООД за месец октомври
2013 год. Свидетелката не била наясно с описаните по-горе обстоятелства и само
осчетоводила фактурите, без да знае, че не удостоверяват реална търговска
дейност. Впоследствие същите били отразени и като стойности в клетка 40 на
справката декларация за този месец и бил
приспаднат неследващ се данъчен кредит - ДДС в размер на 4 600,00 лева.
За
данъчен период месец ноември 2013 год.
св. Н. А.подала по електронен път в ТД на НАП - Варна, офис Р*** от името на „В****“
ЕООД справка-декларация за ДДС вх. № 18001360212/14.12.2013 год., ведно с
приложения към нея дневник за покупки за месец ноември 2013 год.
През
този месец подсъдимата се била снабдила с още
една фактура, на която бил придаден вид, че е издадена от „М***“ ЕООД с
представител св. В. П.. Това била фактура № 3615/22.10.2013 год.с данъчна
основа 9 000,00 лева и ДДС 1 800,00 лева и предмет доставка на
строителни материали, която също като другите,посочени по-горе фактури ,на
които бил придаден вид,че са издадени от това дружество не била истински
документ и не отразявала реално извършена доставка на стоки.Освен това, през
месец ноември 2013 год. подсъдимата се
снабдила и с още седем фактури, които били с предмет доставка на стоки -
строителни материали, на които бил придаден вид, че са издадени от „А***“ ЕООД
– гр. Велико Търново, както следва:
-
Фактура № 549/10.11.2013 год.с данъчна основа 8 000,00 лева и ДДС
1 600,00 лева;
-
Фактура № 550/12.11.2013 год. с данъчна основа 4 600,00лева и ДДС 920,00
лева;
-
Фактура № 551/15.11.2013 год. с данъчна основа 2 000,00 лева и ДДС 400,00
лева;
-
Фактура № 554/19.11.2013 год. с данъчна основа 1 500,00 лева и ДДС 300,00 лева;
- Фактура
№ 555/22.11.2013 год. с данъчна основа 9 900,00 лева и ДДС 1 980,00 лева;
-
Фактура № 556/24.11.2013 год. с данъчна основа 550,00 лева и ДДС 110,00 лева и
-
Фактура №547/05.11.2013 год. с данъчна основа 3 000,00 лева и ДДС 600,00
лева.
Нито една от тези седем фактури не
отразявала реално извършени доставки на стоки от „А****“ ЕООД към „В****“ ЕООД.
През периода 01.11.2013 год. – 31.01.2014 год. това дружество нямало кадрова
обезпеченост и не можело да изпълни доставките. Фактурите с №№ 549/10.11.2013
год.; 550/12.11.2013 год.; 551/15.11.2013 год.; 554/19.11.2013 год.;
555/22.11.2013 год. и 556/24.11.2013 год. нямали положени и подписи в реквизита
„Съставил:“, и тъй като отразените в тях доставки всъщност не били извършени,
то те били документи с невярно съдържание. Подписът в реквизита „Съставил:“,
положен във фактура с № 547/05.11.2013 год. не бил изпълнен от управляващия и
представляващия това дружество Н. Д. и затова същата била неистински документ,
а отделно, както неколкократно вече е посочено, по тази фактура липсвало и
изпълнение.
Всички
тези фактури били представени от подсъдимата на св. Н. А.и включени от нея в дневниците за покупки на „В****“
ЕООД за месец 11.2013 год. Свидетелката не била наясно с описаните по-горе
обстоятелства и само осчетоводила фактурите, без да знае, че не удостоверяват
реална търговска дейност. Впоследствие същите били отразени и като стойности в
клетка 40 на справката декларация за ДДС вх.№ 18001360212/14.12.2013 год.и бил
приспаднат неследващ се данъчен кредит -
ДДС в размер на 7 710,00
лева.
За
данъчен период месец декември 2013 год.
св. Н. А.подала по електронен път в ТД на НАП - Варна, офис Р*** от името на „В****“
ЕООД справка-декларация за ДДС с вх. № 18001367064/14.01.2014 год., ведно с
приложения към нея дневник за покупки за месец декември 2013 год.
И
през този период подсъдимата се снабдила с фактури,
които не отразявали реални доставки на строителни материали към
представляваното от нея търговско дружество, съображения за което са изложени
във връзка с предходния инкриминиран данъчен период. Това били следните
фактури, на които само бил придаден вид, че са издадени от „А****“ ЕООД:
-
Фактура № 548/07.11.2013 год. –с данъчна основа 11 700,00 лева и ДДС
2 340,00 лева;
-
Фактура № 566/03.12.2013 год. с данъчна основа 10 000,00 лева и ДДС
2 000,00 лева;
-
Фактура № 567/05.12.2013 год. с данъчна основа 10 600,00 лева и ДДС
2 120,00 лева;
-
Фактура № 570/09.12.2013 год. с данъчна основа 1 500,00 лева и ДДС 300,00
лева;
-
Фактура № 571/11.12.2013 год. с данъчна основа 2 000,00 лева и ДДС 400,00
лева;
-
Фактура № 574/13.12.2013 год. с данъчна основа 950,00 лева и ДДС 190,00 лева.
Посочените
фактури били неистински документи, тъй като подписите, положени в реквизита за
„Съставил:“ не бил изпълнен от Н. Д. -представител на „„А****“ ЕООД.
Тези
фактури били представени от подсъдимата на св. Н. А.и включени от нея в дневниците за покупки на „В****“
ЕООД за месец декември 2013 год. Свидетелката не била наясно с описаните
по-горе обстоятелства и само осчетоводила фактурите, без да знае, че не
удостоверяват реална търговска дейност. Впоследствие същите били отразени и
като стойности в клетка 40 на справката декларация за ДДС вх. №
18001367064/14.01.2014 год.и бил приспаднат неследващ се данъчен кредит - ДДС в размер на 7 350,00 лева.
За
данъчен период месец януари 2014 год.
св. Н. А.подала по електронен път в ТД на НАП - Варна, офис Р*** от името на „„В****“
ЕООД справка-декларация за ДДС с вх. № 18001373330/14.02.2014 год.,ведно с
приложения към нея дневник за покупки за месец януари 2014 год.
През
този месец подсъдимата се снабдила със
следните фактури, по които не било налице реално изпълнение:
-
Фактура № 312/10.01.2014 год. с данъчна основа 10 000,00 лева и ДДС
2 000,00 лева с предмет доставка на услуга по извършване на СМР със
специализирана техника;
-
Фактура № 313/12.01.2014 год. с данъчна основа 8 000,00 лева и ДДС
1 600,00 лева с предмет доставка на услуга по извършване на СМР със
специализирана техника;
-
Фактура № 314/14.01.2014 год. с данъчна основа 8 000,00 лева и ДДС
1 600,00 лева с предмет доставка на услуга по извършване на СМР със
специализирана техника;
-Фактура
№ 316/16.01.2014 год. с данъчна основа 5 000,00 лева и ДДС 1 000,00
лева с предмет доставка на услуга по извършване на СМР със специализирана
техника;
-Фактура
№ 317/16.01.2014 год. с данъчна основа 5 000,00 лева и ДДС 1 000,00
лева за такса строителни отпадъци на сметище И****
-Фактура
№ 318/18.01.2014 год. с данъчна основа 5 000,00 лева и ДДС 1 000,00
лева с предмет доставка на услуга по извършване на СМР със специализирана
техника.
На
всички тези фактури бил придаден вид, че са издадени от „Е****“ ** ЕООД - гр. София
, което било представлявано от св. Д. И. и от св. П. А. (по силата на
пълномощно рег. № 6740/11.11.2013 год. по описа на нотариус рег. № *** И. К.).
Подписите, положени в реквизита „Съставил:“ в обсъжданите фактури с получател „В****“
ЕООД и изпълнител/доставчик „Е****“ ЕООД, не били изпълнени от св. Д. И. и св.
П. А. и затова посочените фактури били неистински документи. Освен това, към
към датите, посочени във фактурите „Е****“ ЕООД не е разполагало с кадрова
обезпеченост и възможност да изпълни отразените доставки на услуги. Фактурите
не били включени в дневниците за продажби на „Е****“ ** ЕООД за месец януари
2014 год.
Същите
обаче били представени от подсъдимата на св. Н. А.и включени от нея в дневниците за покупки на „В****“
ЕООД за месец януари 2014 год. Свидетелката не била наясно с описаните по-горе
обстоятелства и само осчетоводила фактурите, без да знае, че не удостоверяват
реална търговска дейност. Впоследствие същите били отразени и като стойности в
клетка 40 на справката декларация за ДДС с вх. № 18001373330/14.02.2014 год.и
бил приспаднат неследващ се данъчен кредит -
ДДС в размер на 8 200,00
лева.
За
данъчен период месец февруари 2014 год.
св. Н. А.подала по електронен път в ТД на НАП - Варна, офис Р*** от името на „В****“
ЕООД справка-декларация за ДДС с вх. № 18001379620/14.03.2014 год., ведно с приложения към нея дневник за
покупки за месец февруари 2014 год.
През
този месец подсъдимата се била снабдила с още
една фактура, на която бил придаден вид, че е издадена от „Е****“ ЕООД – гр.
София. Това била фактура № 319/18.01.2014 год.с данъчна основа 5 000,00
лева и ДДС 1 000,00 лева с предмет такса строителни отпадъци на сметище И***.
Също като другите, посочени по-горе фактури, на които бил придаден вид, че са
издадени от „Е****“ ЕООД и фактура № 319/18.01.2014 год. била неистински
документ и не отразявала реално извършена доставка. Освен това през месец
февруари 2014 год. подсъдимата се снабдила и с две фактури,на които бил придаден вид, че са
издадени от „А****“ ЕООД – гр.София, представлявано от св. Г. А.:
-
Фактура № 501/01.02.2014 год. с данъчна основа 8 032,74 лева и ДДС
1 606,54 лева с предмет доставка на кофи за смет – 3 цвята и
-
Фактура № 502/03.02.2014 год. с данъчна
основа 12 000,72 лева и ДДС 2 400,14 лева с предмет доставка на кофи за смет – 3 цвята.
Сделките,
отразени в тези фактури не били реално извършени. Св. Г. А. бил само фиктивен
собственик на капитала на това дружество, реално дейност с него извършвали
неустановени по делото лица. Въпросните фактури не били включени в дневниците
за продажби на „А****“ ЕООД за данъчен период месец февруари 2014 год. Същите
не били подписани от представителя на
дружеството св. Г. А., нито от Н. Д. (който
станал следващия собственик на капитала му, считано от 19.02.2014 год.,
вероятно само по документи, също като св. А.).
Тези
три фактури били представени от подсъдимата на св. Н. А.и включени от нея в дневниците за покупки на „В****“
ЕООД за месец февруари 2014 год. Свидетелката не била наясно с описаните
по-горе обстоятелства и само осчетоводила фактурите, без да знае, че не
удостоверяват реална търговска дейност. Впоследствие същите били отразени и
като стойности в клетка 40 на справката декларация за ДДС за този данъчен
период и бил приспаднат неследващ се данъчен кредит - ДДС в размер на 5 006,68 лева.
Със
заповед за възлагане на ревизия № 1400655/17.02.2014 год. на Директора на ТД на
НАП – Варна било открито ревизионно производство по отношение на „В****“ ЕООД с
обхват данъчни задължения по ЗДДС за периода 02.08.2013 год. - 28.02.2014 год.,
за което подсъдимата била уведомена.
След
като узнала, че дейността на дружеството й ще бъде ревизирана и след като
извършил намисленото деяние по укриване и неплащане на данъчни задължения за
ЗДДС подсъдимата решила да се разпореди
с дружествените си дялове от капитала на „В****“ ЕООД. Това направила, за да
затрудни държавните органи, имащи отношение към
установяване дължимостта на данъчни задължения и техния размер, както и
за да не бъде засегната при евентуално
бъдещо принудително изпълнение. С договор от 24.06.2014 год. подсъдимата
продала дружествените си дялове на С. Г. Г., като посоченото
обстоятелство било вписано в Търговския регистър на 07.07.2014 год. подсъдимата
продължила да бъде управител на „В****“ ЕООД и фактически да
извършва търговска дейност чрез него, а С. Г. Г. станал само фиктивен
собственик на капитала на това дружество. Той не притежавал никаква счетоводна
документация и печат на дружеството и не бил запознат с неговата търговска
дейност. С. Г. притежавал множество търговски дружества, които бил придобил
само по документи, срещу заплащане и с които в действителност търговска дейност
извършвали други лица или които били натрупали задължения към Държавата в
големи размери и не функционирали.
След
извършване на данъчната ревизия на „В****“ ЕООД бил издаден ревизионен акт №
Р-18-1400655-091-01/18.09.2014 год., с който на дружеството били определени
данъчни задължения за внасяне касаещи гореописаните сделки.
При
извършената ревизия подсъдимата били представени
единствено заверени копия от горепосочените фактури и справка за обвръзка на
приходите и разходите за строителни обекти през периода 01.01.2013 год. –
31.12.2013 год. Не били представени изисканите придружаващи фактурите документи
товарителници, пътни листи, складови и стокови разписки, приемо - предавателни
протоколи и др., тъй като в действителност такива не съществували.
Ревизионният акт бил
връчен лично на подсъдимата, не бил обжалван и влязъл в законна сила на 11.10.2014 год.
От надлежно приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза по
делото се установява, че за периода
02.08.2013 год. – 28.02.2014 год. за „В****“ ЕООД са възникнали данъчни
задължения по ЗДДС в размер на 38 533,34 лева в резултат на неправомерно
приспаднат данъчен кредит, конкретно посочен по периоди, контрагенти и размер в
заключението. Съгласно установеното от вещото лице, механизмът на избягване
установяването и заплащането на реално дължимия ДДС в отделните данъчни периоди
се изразява във включване в дневниците за покупки, респективно в
справките-декларации за ДДС на фактури, по които е ползван пълен данъчен
кредит, като тези фактури не обективират реални доставки на стоки и услуги. В
резултат на това обстоятелство „В****“ ЕООД декларирало по-голям размер на
приспаднат данъчен кредит, което водело до определяне на по-малък размер на ДДС
за внасяне за всеки един от данъчните периоди.
От надлежно приетата и неоспорена почеркова
експертиза се установява, че ръкописният
текст във всички представени за изследване фактури от петте доставчика са
изпълнени от едно и също лице (чиято самоличност не е установена). Подписите,
положени в реквизита „Получател:“ на същите не са идентични с подписите на подсъдимата
и техния автор не е установен. Подписите, положени в реквизита
„Съставил:“ не били идентични с подписите на свидетелите В. П., Н. Т., Н. Д., Г.
А., Д. И. и П. А., като техният автор също не бил установен.
На досъдебното
производство Г. е отрекла вината си и е дала обяснения, изразяващи защитнато й версия и не кореспондиращи
със събраните по делото доказателства. Заявила е, че
ще си понесе последиците от извършеното и че пропускът й се дължи на
неопитност. В хода на приключване на производството е направено изявление от
защитата, че желаят да обезпечат дължимият данък и така да се създадат условия
за приключване на делото с постигане на споразумение. До момента на изготвяне
на обвинителния акт, няма действия по обезпечаване/плащане на задълженията на „В****“
ЕООД към фиска, предмет на обсъждане по настоящото наказателно производство.
Както сепосочи горе, в съдебно заседание подсъдимата е направила
самопризнание при условията по чл. 371 т. 2 от НПК, изцяло подкрепящо се от
доказателствата по делото.
При тази установеност съдът прие следното
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимата е пълнолетно и вменяемо, следователно наказателно-отговорно
лице.
По описания начин, време и място тя
през
периода 30.08.2013 год. – 14.03.2014 год. в гр. Р***, като представляващ и
управляващ „В****“ ЕООД, ЕИК ****, в условията на продължавано престъпление –
на седем пъти, в условията на посредствено извършителство, чрез Н.Д.А.,
избегнала установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери – данък
върху добавената стойност в размер на 38 533,34 лева, като:
-
потвърдила неистина в подадени пред ТД на НАП – гр. Варна, офис Р*** декларации
– справки-декларации за данък върху добавената стойност с вх. №
18001338409/13.09.2013 год., вх. № 18001346001/14.10.2013 год., вх. №
18001352782/14.11.2013 год., вх. № 18001360212/14.12.2013 год., вх. №
18001367064/14.01.2014 год., вх. № 18001373330/14.02.2014 год. и вх. №
18001379620/14.03.2014 год., всички по описа на ТД на НАП – гр. Варна, офис Р***,
които се изискват по силата на закон – чл. 125, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност, относно стойността на получените доставки и данъчния
кредит по данъчни фактури с № 1499/30.08.2013 год. и № 1496/30.08.2013 год.,
издадени от „Н****“ ООД – гр. София; данъчни фактури с № 3130/18.09.2013 год.,
№ 3126/27.09.2013 год., № 3642/11.10.2013 год., № 3638/29.10.2013 год., №
3615/22.10.2013 год., издадени от „М***“ ЕООД – гр. София; данъчни фактури с №
547/05.11.2013 год., № 549/10.11.2013 год., № 550/12.11.2013 год., №
551/15.11.2013 год., № 554/19.11.2013 год., № 555/22.11.2013 год., №
556/24.11.2013 год., № 548/07.11.2013 год., № 566/03.12.2013 год., №
567/05.12.2013 год., № 570/09.12.2013 год., № 571/11.12.2013 год., №
574/13.12.2013 год., издадени от „А****“ ЕООД – гр. Велико Търново; данъчни
фактури с № 312/10.01.2014 год., № 313/12.01.2014 год., № 314/14.01.2014 год.,
№ 316/16.01.2014 год., № 317/16.01.2014 год., № 318/18.01.2014 год., №
319/18.01.2014 год., издадени от „Е****“ ЕООД – гр. София; данъчни фактури с №
501/01.02.2014 год. и № 502/03.02.2014 год., издадени от „А****“ ЕООД –
гр.София;
-
използвала документи с невярно съдържание – данъчни фактури с № 1499/30.08.2013
год. и № 1496/30.08.2013 год., издадени от „Н****“ ООД – гр. София; данъчни
фактури с № 549/10.11.2013 год., № 550/12.11.2013 год., № 551/15.11.2013 год.,
№ 554/19.11.2013 год., № 555/22.11.2013 год., № 556/24.11.2013 год., издадени
от „А****“ ЕООД – гр. Велико Търново, дневници за покупки към
справки-декларации за ДДС с вх. № 18001338409/13.09.2013 год., вх. №
18001346001/14.10.2013 год., вх. № 18001352782/14.11.2013 год., вх. №
18001360212/14.12.2013год., вх. № 18001367064/14.01.2014 год., вх. №
18001373330/14.02.2014год. и вх. № 18001379620/14.03.2014 год., всички по описа
на ТД на НАП – гр. Варна, офис Р*** и неистински документи – данъчни фактури с
№ 3130/18.09.2013 год., № 3126/27.09.2013 год., № 3642/11.10.2013 год., №
3638/29.10.2013 год., № 3615/22.10.2013 год., издадени от „М***“ ЕООД – гр
София; данъчни фактури с № 547/05.11.2013 год., № 548/07.11.2013 год., №
566/03.12.2013 год., № 567/05.12.2013 год., № 570/09.12.2013 год., №
571/11.12.2013 год., № 574/13.12.2013 год., издадени от „А****“ ЕООД – гр.
Велико Търново; данъчни фактури с № 312/10.01.2014 год., № 313/12.01.2014 год.,
№ 314/14.01.2014 год., № 316/16.01.2014 год., № 317/16.01.2014 год., №
318/18.01.2014 год., № 319/18.01.2014 год., издадени от „Е****“ ЕООД – гр.
София; данъчни фактури с № 501/01.02.2014 год. и № 502/03.02.2014 год.,
издадени от „А****“ ЕООД – гр. София, в които удостоверила, че „В****“ ЕООД е
„получател“ по данъчни фактури с № 1499/30.08.2013 год. и № 1496/30.08.2013
год., издадени от „Н****“ ООД – гр. София; данъчни фактури с № 3130/18.09.2013
год., № 3126/27.09.2013 год., № 3642/11.10.2013год., № 3638/29.10.2013 год., №
3615/22.10.2013 год., издадени от „М***“ ЕООД – гр.София; данъчни фактури с №
547/05.11.2013 год., № 549/10.11.2013 год., № 550/12.11.2013 год., №
551/15.11.2013 год., № 554/19.11.2013 год., № 555/22.11.2013 год., №
556/24.11.2013 год., № 548/07.11.2013 год., № 566/03.12.2013 год., №
567/05.12.2013 год., № 570/09.12.2013 год., № 571/11.12.2013 год., №
574/13.12.2013 год., издадени от „А****“ ЕООД – гр. Велико Търново; данъчни
фактури с № 312/10.01.2014 год., № 313/12.01.2014 год., № 314/14.01.2014 год.,
№ 316/16.01.2014 год., № 317/16.01.2014 год., № 318/18.01.2014 год., №
319/18.01.2014 год., издадени от „Е****“ ЕООД – гр. София; данъчни фактури с №
501/01.02.2014 год. и № 502/03.02.2014 год., издадени от „А****“ ЕООД –
гр.София при водене на счетоводството и при представяне на информация пред
органите по приходите;
-
приспаднала неследващ се данъчен кредит общо в размер на 38 533,34 лева,
като в справка - декларация за ДДС с вх. № 18001338409/13.09.2013 год. по описа
на ТД на НАП – гр. Варна, офис Р*** в клетка 40 включила такъв в размер на
1 666,66 лева; в справка-декларация за ДДС с вх. № 18001346001/14.10.2013 год.
по описа на ТД на НАП – гр. Варна, офис Р*** в клетка 40 включила такъв в
размер на 4 000,00 лева; в справка - декларация за ДДС с вх. №
18001352782/14.11.2013 год. по описа на ТД на НАП – гр. Варна, офис Р*** в
клетка 40 включила такъв в размер на 4 600,00 лева; в справка-декларация
за ДДС с вх. № 18001360212/14.12.2013 год. по описа на ТД на НАП – гр. Варна,
офис Р*** в клетка 40 включила такъв в размер на 7 710,00 лева; в
справка-декларация за ДДС с вх. № 18001367064/14.01.2014 год. по описа на ТД на
НАП – гр. Варна, офис Р*** в клетка 40 включила такъв в размер на 7 350,00
лева; в справка-декларация за ДДС с вх. № 18001373330/14.02.2014 год. по описа
на ТД на НАП – гр. Варна, офис Р*** в клетка 40 включила такъв в размер на
8 200,00 лева; в справка-декларация за ДДС с вх. № 18001379620/14.03.2014
год. по описа на ТД на НАП – гр. Варна, офис Р*** в клетка 40 включила такъв в
размер на 5 006,68 лева,
като
с деянието са укрити данъчни задължения в особено големи размери.
От
обективна страна подсъдимата укрила установяването и плащането
на данъчни задължения за данък добавена стойност в общ размер на 38 533,34
лева. Това тя направила чрез потвърждаване на неистина в справките декларации
по чл. 125 от ЗДДС. Същите били съставени от св. Н. А., но информацията
включена в тях била на база документите, които единствено обвиняемата й
предоставяла. Св. Н. А. само обработвала документите, без да е запозната с
обстоятелството, че фактурите са неистински и удостоверените с тях доставки не
са изпълнени реално. Тя не съзнавала до какъв резултат ще доведе извършеното от
нея, затова в случая е налице посредствено извършителство. Налице е
потвърждаване на неистина, тъй като фактурите, които били вписани в дневниците
за покупки и чиито стойности били включени в справките декларации били
съставени с единствената цел изкуствено да се създадат разходи за „В****“ ЕООД
и да се намалят данъчните му задължения по ЗДДС. В случая не са налице
действителни сделки и извършени доставки, липсват и реални плащания. Както е
посочено за всеки отделен данъчен период, част от тези фактури представляват
документи с невярно съдържание, тъй като отразените в тях сделки доставки
всъщност не са реално извършени. Друга част от фактурите са документи, които не
са истински, тъй като не са подписани от лицата, посочени като техни издатели –
представителите на „Н****“ ООД – гр. София- св. Н. Т.; на „М***“ ЕООД -
гр.София - св. В. П.; на „А****“ ЕООД – гр. В. Търново – Н. Д.; на „Е****“ ЕООД
– гр. София - св.Д. И. и св. П. А. и на „А****“ ЕООД – гр. София – Г. А.. Тези
фактури, представляващи неистински документи и документи с невярно съдържание
били включени в дневниците за покупки на „В****“ ЕООД, които били подадени в ТД
на НАП – гр. Варна, офис Р***, ведно със справките декларации за
инкриминираните данъчни периоди. Поради това отразеното в дневниците за покупки
също не отговаряло на обективната истина
и те били документи в невярно съдържание, които били използвани при
водене на счетоводството на „В****“ ЕООД и при представяне информация пред
органите по приходите .Чрез включване на съответните стойности по фактурите в
Раздел „Б“ на справките декларации, в клетка 40 за седемте инкриминирани
данъчни периода било извършено приспадане на данъчен кредит, който всъщност не
се следвал да дружеството на подсъдимата.
Същият
бил в общ размер на 38 533,34 лева
- особено големи размери по смисъла чл. 93 т. 14 НК.
Подсъдимата осъществила престъплението при условията на чл. 26,
ал. 1 НК. Всички нейни седем деяния поотделно осъществяват състава на
престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 2 и т. 7 вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК, тъй като са извършени през непродължителен период от време, при
една и съща фактическа обстановка, (механизмът на извършване е идентичен) и при
еднородност на вината-при форма на вина пряк умисъл и еднаква цел – данъчните
задължения на дружеството да не бъдат установени и заплатени и по този начин да
бъдат „спестени“ парични средства. Всяко последващо деяние се явява от
обективна и субективна страна продължение на предходните, с оглед на което
общата престъпна дейност е квалифицирана по ал. 3 от чл. 255 от НК.
Престъплението е осъществено и от субективна страна. Подсъдимата е
осъзнавала гореизложените визиращи обективните съставомерни признаци
обстоятелства и извършила процесната деятелност виновно, при пряк
умисъл
-
с ясното съзнание за противоправно
извършените от нея действия и целта, към която са насочени същите – да се
избегне установяването на данъчни задължения в горепосочения общ размер,
съзнавала и истинския мотив да прави това – да се облагодетелства финансово.
Доводите на защитата относно възрастта и неопитността й в инкриминирания
период касаят въпросите за тежестта на санкцията, а не за съставомерността на
деянието. Посочи се, че по делото е категорично и несъмнено установено, че
едноличен собственик и управител и единствения представляващ дружеството е била
подсъдимата, единствено тя е предстовяла на счетоводителката процесните фактури
и останалата документациа, въз основа на които са исготвяни процесните справки
декларации. Индицираните обстоятелства за съучастие, евентуално подпудителство
на трето лице, при липса на такива доказателства, респ. обвинение са неотносими
по делото, а както е рутинно в правната теория и практика наказателната
отговорност е лична и в случая се обсъжда касателно подсъдимата по делото.
Ето защо съдът прие за установено по несъмнен и категоричен начин и призна
подсъдимбата за виновна по процесното обвинение в престъпления по чл. чл.
255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 2 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК
При ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА на наказанието на подсъдимата
съдът отчете като
смекчаващи отговорността й обстоятелства чисто съдебно
минало, изключително ранната й възраст на
обвиняемата към инкриминирания период, очевидното й повлияване от
по-възрастен
мъж, това, че е млада майка на дете в кърмаческа възраст,
както и изтеклия значителен период /6 години/ от осъществяването на
престъплението, а като
отегчаващи
отговорността обстоятелства - високия размер
на данъчните задължения /надхвърлящи три пъти законоустановения критерий/,
високия ръст на този вид престъпност /ощетяваща фиска/ в страната, успоредно на
крайно вредното му отражение върху пълноценното и правилно балансиране и
изпълнение на бюджета на Републиката, особено в специфичната за нашата страна икономическа
и социално-психологическа среда.
При тази устанвеност изключителните смекчаващи отговорността обстоятелства -
изтеклия дълъг период от време от довършването на деянието, както и
майчинството на подсъдимата, оспоредно на младостта и податливостта й при
осъществяването на престъплението до голяма степен се неутрализират от
посочените отегчаваищ такива и особено изключително негативното отражене върху
бюджета, респ. като цяло върху живота в страната на престъпленията увреждащи
фиска и пупричните финанси, с при това ноторно известната им масовост, ниска
разкриваемост и масова замесеност на
български граждани. Наред с това, при формално наличен превес на смекчаващите обстоятелства,
съдът намира, че по никакъв тначин не е наличе комулативно предвиденото от
законодателя условие по чл. 55 ал. 1 от НК, а именно и най-лекото предвидено в
закона наказание да се явява несъразмерно тежко. Ето защо
съдът определи наказанието на подсъдимата в условията по чл. 58а ал.1 от НК по общия ред
съгл. чл. 54 и сл. от НК в минимално установения размер от три години и на
основание чл. 58а ал. 1 от НК вр. чл. 373 ал. 2 от НПК редуцира същия с една
трета на две години лишаване от свобода.
Предвид чистото съдебно минало, младежката възраст, майчинството на
подсъдимата и останалите горепосочени смекчаващи отговорността й обстоятелства
съдът прие, че за поправянето и превъзпитанието й не е нужно ефективно
изтърпяване на наказанието и на основание чл. 66 ал. 1 от НК го отложи за
изпитателен срок от три години, през което време осъдената е длъжна да работи
или учи, с възлагане на възпитгателните грижи за нея на РПУ по местоживеенето
й.
Поради липса на установено имущество собственост на подсъдимата и на
основание чл. 45 от НК не следва да се налага комулативно предвиденото
наказание конфискация.
Следва да се присъдят деловодните разноноски на държавата.
По гражданския иск:
Съобразно изложеното по делото са установени по несъмнен и категоричен
начин изчерпателно и в детайлността им елементите от хипотезата по чл. 45 ал. 1
от ЗЗД - естеството на увреждащото деяние на подсъдимия, неговата
противоправност като извършено в нарушение на съществуващото данъчно и
наказателно законодателство, щетата за държавата, причинно-следствената връзка
между едното и другото и вината на дееца. Ето защо искът акато основателен по
основанието и размера си следва да бъде уважен както е предявен със законните
последици.
Следва да се присъда дължимата държавна такса върху уважения иск.
По тези съображения съдът се произнесе с присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: