№ 117
гр. С., 28.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Валентина Т. Бошнякова
Събинска
като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско
дело № 20245400900054 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 500, ал.
1, т. 1 от КЗ, във връзка с чл. 377 от ГПК.
Предмет на образуваното т. д. № 54/2024 г. по описа на ОС – С. е
предявеният от „ЗАД“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Св. С.“ № 7, ет. 5, представлявано заедно от изпълнителните
директори А.Л. и Р. Д., чрез адв. Г. Х., срещу Т. К. К., с ЕГН **********, с
адрес: с. Д., ул. „В.Л.“ № 128, общ. З., обл. С. иск за осъждане на ответника да
заплати на ищцовото дружество сумата в размер на общо 32 651.74 лв.,
представляваща изплатеното на Ф.К.А. застрахователно обезщетение за
претърпените от последния неимуществени и имуществени вреди по
застраховка „Гражданска отговорност“ по щета № 0411-180-0001-2022,
вследствие на ПТП, настъпило на 11.12.2021 г. в гр. С., на ул. „Ц.С.“, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на регресния
иск до окончателното плащане на задължението.
Ищецът е навел твърдения, че на 11.12.2021 г. около 20.10 ч. в гр. С. на
кръстовището на ул. „Ц.С.“ и бул. „И.И.И.“ водачът Т. К. К. на лек автомобил
марка „К.“ модел „С.“ с рег. № СВ **** КС предприел маневра завой на ляво,
за да продължи към бул. „С.“, като не пропуснал насрещно движещото се
двуколесно ППС – електрическа тротинетка марка „Ксиоми“ модел
„DDHBC02NEB“, управлявано от Ф.К.А., вследствие на което настъпил удар
1
между лявата страна на тротинетката и водача й, който пострадал, и предната
лява част на лекия автомобил. Посочено е, че по повод инцидента е
образувано ДП № 11411/2021 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр. пр. №
1996/2022 г. по описа на СРП, а със споразумение от 12.04.2023 г. по НОХД №
2975/2023 г. по описа на СРС, 94 състав подсъдимият Т. К. се е признал за
виновен в това, че на 11.12.2021 г. около 20.10 ч. в гр. С. при управление на
МПС марка „К.“ модел „С.“ с рег. № СВ **** КС по ул. „Ц.С.“ с посока на
движение от бул. „К.В.“ към ул. „О.“ на кръстовището с бул. „И.И.И.“,
предприемайки маневра „ляв завой“, като нарушил правилата за движение по
пътищата – чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, като при завиване на ляво за навлизане по
бул. „И.И.И.“ не пропуснал насрещно движещото се по десния тротоар на ул.
„Ц.С.“ двуколесно ППС, индивидуално електрическо превозно средство –
тротинетка марка „Ксиоми“, управлявана от Ф.К.А., който предприел
пресичане на бул. „И.И.И.“ и реализирал ПТП с него и по непредпазливост
причинил на Ф.А. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, във вр.
с ал. 1 от НК, като деянието е извършено след употреба на наркотични
вещества – тетрахидроканабинол – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“,
предл. 2, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл.
3 от НК.
Изложени са доводи, че във връзка с претърпените от пътния инцидент
имуществени и неимуществени вреди пострадалият Ф.А. е предявил
претенция за доброволно изплащане на застрахователно обезщетение от
дружеството ищец в настоящото производство, но по образуваната щета е
отказано плащане. Наведени са аргументи, че пострадалият Ф.А. е предявил
обективно кумулативно съединени преки искове срещу застрахователя /ищеца
по настоящото дело/ на виновния водач /ответника по настоящото дело/ за
изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени /70 000 лв./ и
имуществени /1 858 лв./ вреди, ведно със законната лихва от датата на
уведомяване на застрахователя /20.01.2022 г./ до окончателното им изплащане,
във връзка с което е образувано гр. д. № 7258/2022 г. по описа на СГС, І-12
състав и с Решение № 2030/07.04.2024 г. застрахователното дружество е
осъдено да заплати на пострадалия Ф.А. 31 275 лв. обезщетение за
неимуществени вреди и 1 393.50 лв. обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тях, считано от 20.01.2022 г. до
окончателното им изплащане, като за разликата над присъдените суми
2
исковете са отхвърлени. Посочено е, че решението е обжалвано и от двете
страни, като застрахователното дружество е обжалвало първоинстанционното
решение за разликата над 25 000 лв. до присъдените 31 275 лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, както и за разликата над 929 лв. до
присъдените 1 393.50 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди,
респективно пострадалият е обжалвал решението в отхвърлителната му част –
за разликата над присъдените му 31 275 лв. до претендираните 60 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди и за разликата над присъдените му 1
393.50 лв. до претендираните 1 858 лв.
На следващо място ищецът сочи, че във връзка с решението е изплатил
на пострадалия сумите, за които не е депозирал въззивна жалба и които
претендира за възстановяване в настоящото производство. Също така счита, че
мотивите на постановеното решение, вкл. и окончателният съдебен акт не са
задължителни за ОС – С., поради което между двете дела не съществува
никаква преюдициалност.
В депозирания от ответника писмен отговор са наведени доводи, че към
датата на превода на сумата от общо 32 651.74 лв. застрахователното
дружество не е имало основание да го изплати, тъй като решението на
първоинстанционния съд не е било влязло в сила. На следващо място е
посочено, че застрахователното дружество само частично е обжалвало
решението, като по този начин не е положило достатъчно грижа и нужните
процесуални усилия, за да защити интереса на Т. К..
Изложени са аргументи за преюдициалност на разрешаването на делото
по прекия иск на пострадалия спрямо настоящото производство, вкл. поради
неокончателно определен размер на дължимото обезщетение и процентното
съотношение на съпричиняването от страна на пострадалия, като е изразена и
готовност за започване на преговори за сключване на спогодба. Релевирано е
искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4
и т. 1 от ГПК.
Съдът намира искането за спиране на производството по делото за
допустимо, а разгледано по същество и за основателно, поради следните
съображения:
Регресният иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ включва правото на
застрахователя да получи от виновния водач платеното обезщетение, заедно с
3
лихвите и разноските. В настоящия случай застрахователят е платил на
пострадалото лице обезщетение в размер на общо 32 651.74 лв., от които
25 000 лв. за неимуществени вреди и 6 481.87 лв. лихва, 929 лв. за
имуществени вреди с 240.87 лв. лихва, във връзка с решението, постановено
по гр. д. № 7258/2022 г. по описа на СГС по предявените от постаралия преки
искове. Първоинстанционният съд е постановил, че дължимото обезщетение
за неимуществени вреди е в размер на 41 700 лв., което приспаднато с 25 %
съпричиняване се равнява на 31 275 лв., както и дължимо обезщетение за
имуществени вреди е в размер на 1 858 лв., което приспаднато с 25 %
съпричиняване се равнява на 1 393.50 лв., ведно със законната лихва върху
двете обезщетения, считано от 20.01.2022 г. до окончателното изплащане.
С Решение № 961/09.07.2025 г. по в. гр. д. № 1781/2024 г. по описа на АС
– С. е прието, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер
на общо 50 000 лв. с принос на пострадалия в размер на 50 %, поради което
решението на първоинстанционния съд е частично отменено, респективно
исковете частично отхвърлени, както и частично потвърдено. Към настоящият
момент решението не е влязло в сила, с изключение в частите на
първоинстанционното решение досежно 25 000 лв. за неимуществени вреди и
929 лв. за имуществени вреди.
Безспорно в случая решението по прекия иск на пострадалия срещу
застрахователното дружество няма сила на пресъдено нещо спрямо виновният
водач и регресната му отговорност, но когато обхватът и размерът на вредите
са едни и същи, те имат обвързващо спрямо него действие в
материалноправно отношение. Въпреки че отговорността на застрахователя и
тази на делинквента произтичат от различни правоотношения, същите са
функционално свързани, тъй като непозволеното увреждане е елемент от
фактическия състав на застрахователното събитие, което обаче е относимо и
към двете правоотношения. Присъждането на дължимото от застрахователя
обезщетение в полза на пострадалото лице с окончателен съдебен акт, вкл. и
определяне на процента на съпричиняване представляват основанието за
изплащане, респективно за регресно събиране от деликвента.
Обстоятелството, че е налице съдебно решение, влязло в сила в
определени части, касаещи дължимото обезщетение, което е платено на
пострадалия, само по себе си не определя основанието на регресната
4
претенция, тъй като въпросите досежно окончателния размер на
обезщетението, съответно и на процентното съотношение на
съпричиняването, имащо пряко отношение към окончателния размер на
обезщетението, все още не са разрешени окончателно. Застрахователят не е
ограничен сам да определи и по своя воля да плати на пострадалия
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, както е направил в
настоящия случай, избирайки да не обжалва първоинстанционното решение в
определени части. Но наличието на висящо производство по пряк иск на
увреденото лице предпоставя обусловеност спрямо регресният иск, тъй като
предопределя окончателния размер на дължимото обезщетение /независимо от
размера на доброволно платеното от застрахователя обезщетение/, което от
своя страна подлежи на възстановяване от виновното лице.
При сравнителния анализ на двете дела – т. д. № 54/2024 г. по описа на
ОС – С. и гр. д. № 7258/2022 г. по описа на СГС се установява, че предмет на
двете дела са искове с различни правни основания, една от страните по двете
дела също е различна, претендираните суми като размер са различни, но
правоотношението, от което са възникнали съдебно предявените претенции е
едно и също, а именно: процесното ПТП. Предмет на установяване и
доказване и по двете дела е дължимостта на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди и техния размер, като една от предпоставките за
възникване на съответната отговорност за заплащането им, респективно за
възстановяване на платените суми.
На следващо място страна и по двете дела е „ЗАД“ АД, с ЕИК ****. Тази
връзка между двете дела /предмета на доказване и идентичност на една от
страните/ обуславя преюдициалността на второто производство спрямо
първото, което от своя страна следва да бъде спряно. В противен случай би
могло да се стигне до две противоречиви решения, основани на базата на
различен начин на защита или поради друга причина.
Затова на основание чл. 229, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 500, ал. 1, т. 1 от
КЗ, във връзка с чл. 377 от ГПК и предвид обстоятелството, че решението по
гр. д. № 7258/2022 г. по описа на СГС се явява преюдициално и ще има
значение за правилното решаване на спора по настоящото дело,
производството по т. д. № 54/2024 г. по описа на ОС - С. следва да бъде спряно
до решаване на първото дело.
5
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по т. д. № 54/2024 г. по описа на ОС – С. до
решаване на гр. д. № 7258/2022 г. по описа на СГС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд – Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
6