№ 33
гр. Свиленград, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20225620200038 по описа за 2022
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-0351-000981 от
08.01.2020 година на Началника на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР –
Хасково, с което на К. В. Т. с ЕГН ********** от град
****************************, със съдебен адрес: град Кърджали, бул.
„Беломорски” № 77, вход „В”, етаж 1, чрез адвокат Я.С., за нарушение на чл.
25, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. (пункт 1) и за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗДвП са наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 6 месеца
(пункт 2).
Жалбоподателят К. В. Т. моли за пълна отмяна на обжалвания акт, тъй
като бил необоснован и незаконосъобразен - Актът за установяване на
административно нарушение (АУАН) бил съставен почти два месеца след
1
инцидента, фактическата обстановка била невярно отразена в АУАН и в НП,
неправилна била правната квалификация на деянието по пункт 1, АУАН бил
съставен в нарушение на процедурата по чл. 40 от ЗАНН, липсвала датата на
раждане на свидетеля по АУАН и НП било издадено от некомпетентен орган.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят К. В. Т., не се
явява. За него се явява адвокат Я.С., който пледира за отмяна на обжалваното
НП на основанията, посочени в Жалбата, като допълнително посочва, че
сигналът бил подаден от самия жалбоподател, че нямало пострадали лица
(квалификацията на нарушението по пункт 2 била неправилна), не би
установен товарния автомобил, с който бил сблъсъка, неправилно била
посочена фактическата обстановка по отношение на нарушението по пункт 1
(касаело се за заобикаляне на автомобил, а не за изпреварване) и по
отношение на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС” липсвала
обосновка защо е в максималния размер. Не се претендират разноски.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди
обжалваното НП.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 26.09.2019 година около 04.00 часа на автомагистрала (АМ)
„Марица”, А-4, при км. 112+000, на територията на община Свиленград,
област Хасково, движещият се в посока ГКПП „Капитан Андреево”,
собственост на „Леветон” ЕООД (налична е Справка от Търговския регистър
относно актуалното състояние на дружеството) и управляван от
2
жалбоподателя, специализиран товарен автомобил за превоз на цимент,
състоящ се от влекач марка „Волво”, модел ФХ с държавен регистрационен
номер ********** и полуремарке марка „Фелдбиндер”, модел ЕУТ 35.3 с
държавен регистрационен номер *********, предприема маневра заобикаляне
на спрял пред него хладилен товарен автомобил с регистрация в Република
Турция, подреден на колоната, изчакваща да премине през ГКПП „Капитан
Андреево”, като по този начин не оставя достатъчно място от дясно и с
предна дясна част на кабината удря в задна лява страна на каросерията
хладилния товарен автомобил. Т. не остава на место и напуща
местопроизшествието, като е открит по-късно през същия ден на паркинг
„Генералово” от свидетеля В. Ив. Ст. и колегата му Б. В. Хр., които са
изпратени във връзка с получен сигнал от оперативния дежурен на РУ –
Свиленград във връзка със случилото се пътно-транспортно произшествие
(ПТП) като констатират нанесени материални щети на товарния автомобил,
управляван от жалбоподателя. За констатациите си свидетелят С. изготвя
Докладна записка, а относно случилото се Т. съставя Сведение, в което
посочва нанесените материални щети по турския автомобил.
Предвид констатираните нарушения и в кръга на службата си, свидетелят
В. Ив. Ст. – Полицейски инспектор, V степен в звено „Пътен контрол” в
Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково
(длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя на дата
19.11.2019 година против жалбоподателя Т. при условията на чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН (в негово отсъствие) АУАН с бланков № 180114, серия АA.
Последното процесуално действие извършва и с участието на колегата си Б.
В. Хр.. В изготвения АУАН актосъставителят излага описание на
фактическите нарушения, свързани с предприемане на маневра, създавайки
опасност за участниците в движението и без да се съобрази с тях, поради
което предизвиква ПТП и не остава на местото на ПТП до пристигане на
представители на органите на реда, както и на обстоятелствата по
извършването и откриването им. А досежно квалификациите, нарушенията
правно квалифицира с разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т.
2, б. „б” от ЗДвП, които вписва за нарушени. АУАН е връчен лично на
жалбоподателя - нарушителя К.Т., на дата 09.12.2019 година, който не сочи
възражения против констатациите.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
3
Сезиран надлежно с така съставения АУАН и след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция”
при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 19-
0351-000981 на 08.01.2020 година. В издадения санкционен акт, АНО
възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и
правните квалификации на нарушенията, дадена от контролния орган - чл. 25,
ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗДвП и налага на жалбоподателя
Т. съответно административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. и
административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. НП е редовно връчено - лично
на жалбоподателя, на 29.12.2021 година, видно от Разписката, инкорпорирана
в самия документ и надлежно оформена –датирана и подписана лично от
нарушителя. В този смисъл са и данните, съдържащи се в Справката за
нарушител/водач и изявленията на жалбоподателя, направени в Жалбата.
Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се
противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково
да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от
приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на
МВР, вземайки предвид факта, че В. Ив. Ст. заема длъжността Полицейски
инспектор, V степен в звено „Пътен контрол” в Група „Охранителна
полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково и от Писмо с рег.№
351000-385 от 20.01.2022 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е
назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ
– Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност)
от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра
на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, видно
от която е санкциониран с няколко влезли в сила НП и Електронни фишове за
нарушения по ЗДвП, както и че няма наложени принудителни
административни мерки.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин
4
от писмените доказателства и от показанията на разпитания в съдебно
заседание, проведено на 22.02.2022 година свидетел В. Ив. Ст.. Писмените
доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от
страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за
обективно верни се възприеха и свидетелските показания на В. Ив. Ст., които
са безпротиворечиви и логични, правдиво звучащи и при липса на индиции за
предубеденост на свидетеля. Не се установява посочения свидетел да има
личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да състави
АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания
не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на
Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в
този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост
спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова
страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата
от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в
показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия
(както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при
съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива,
нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от
Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда
показанията на този свидетел не са и не се считат за насочени към прикриване
на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност,
така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко
относими към изпълнителните деяния на процесните нарушения и тяхното
авторство, времето и мястото на осъществяването им, като потвърждават
фактическото им извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти
на предприемане на маневра от страна на Т., създавайки опасност за
участниците в движението и без да се съобрази с тях, поради което
предизвиква ПТП и неизпълнение на задължението като водачът на пътно
превозно средство (ППС), който е участник в ПТП да остава на местото до
пристигане на представители на органите на МВР. Поради това Съдът ги
5
кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Предвид изложеното Съдът не кредитира изложеното в Жалбата
възражение за невярно отразена фактическа обстановка в АУАН и в НП.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е частично основателна.
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата
на депозиране и след изпращане по компетентност, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред местно (по местоизвършване на твърдяните нарушения) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП –
аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.
1 от ЗАНН) ефект.
Жалбоподателят не е присъствал при съставяне на АУАН и видно от
данните по делото не е бил уведомен за това. Допуснато е нарушение на
административнопроизводствените правила и по-специално на чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН, което обаче не е довело до ограничаване правото на нарушителя да се
защити във връзка с отразените в Акта констатации, въз основа на които е
била ангажирана и неговата административнонаказателна отговорност, тъй
като Актът (според приложените по делото материали) на 09.12.2019 година е
бил подписан (и надлежно връчен, предявен) на жалбоподателя, който е имал
възможност да се запознае с отразените в него констатации към датата за
6
извършване на връчването, както е бил запознат и с правото в 3-дневен срок
от подписването му да направи писмени възражения по него, от което право
не се е възползвал. Констатираната нередовност на АУАН - това че е
съставен в отсъствие на нарушителя, е преодоляна по реда на чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН, тъй като е налице безспорна установеност на деянията и нарушителя,
като с връчване на НП жалбоподателят е могъл да организира ефективно
защитата си в процеса. Т.е. след като на жалбоподателя е връчен Акта и е
имал възможност да се запознае с отразените в него констатации, въпросното
обстоятелство, както и осъществените впоследствие действия във връзка с
обжалване на НП налагат извода, че той очевидно е реализирал пълноценно
правото си на защита. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 348, ал. 3, т. 1, вр.ал. 1,
т. 2 от НПК, процесуалното нарушение е съществено, само ако то е довело до
ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. В случая правата на
жалбоподателя не са ограничени по никакъв начин. На следващо място
следва да се отбележи, че съществени са само тези нарушения, които ако не
бяха допуснати, биха довели до друг резултат, което в настоящия случай не е
налице. В този смисъл е и преобладаващата практика на Административен
съд – Хасково, обективирана в Решение от 30.09.2021 година по КАНД №
524/2021 година, докладчик Съдията Павлина Господинова, Решение от
13.09.2021 година по КАНД № 492/2021 година, докладчик Съдия Василка
Желева, Решение от 20.07.2021 година по КАНД № 467/2021 година,
докладчик Съдия Антоанета Митрушева, Решение от 01.07.2021 година по
КАНД № 473/2021 година, докладчик Съдия Павлина Господинова, Решение
от 24.06.2021 година по КАНД № 466/2021 година, докладчик Съдията Пенка
Костова, Решение от 12.05.2021 година по КАНД № 222/2021 година,
докладчик Съдията Антоанета Митрушева, Решение от 21.04.2021 година по
КАНД № 58/2021 година, докладчик Съдията Пенка Костова, Решение от
01.07.2019 година по КАНД № 275/2019 година, докладчик Съдията Ива
Байнова и др. В този ред на мисли следва да се посочи, че АУАН правилно е
съставен в присъствието на Х., тъй като е присъствал при установяване на
нарушенията.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица
7
на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал.
1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3
от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично
оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В
процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към
19.11.2019 година актосъставителят В. Ив. Ст. е заемал длъжността
Полицейски инспектор, V степен в звено „Пътен контрол” в Група
„Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково (в тази
насока е и изявлението на свидетеля С., направено в открито съдебно
заседание, проведено на 22.02.2022 година), т.е. бил е полицейски орган,
който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Предвид
изложеното актосъставителят В. Ив. Ст. безспорно се явява длъжностно лице
от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл.
189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения
по ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му
длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград
при ОДМВР – Хасково”. Деянието е извършено в зоната на отговорност на
РУ – Свиленград. Ето защо неведеното в Жалбата възражение, касаещо
некомпетентност на АНО е неоснователно.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. Ето защо и наведеното в тази
насока възражение, касаещо съставянето на АУАН е неоснователно.
Вярно е че в АУАН не е посочен ЕГН и адрес на Б.Х. (в редакцията на
разпоредбата на чл. 42, т. 7 от ЗАНН към датата на съставяне на АУАН), но
тези реквизити следва да са налични в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите имена и адреса по местоработата му, както и че
е служител на МВР, е налице пълно индивидуализиране на посочения
свидетел и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата
самоличност. От друга страна констатираният пропуск не представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и
константната съдебна практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането
на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
8
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице. По
същите съображения Съдът не приема, че е налице допуснато съществено
процесуално нарушение предвид факта, че в НП е посочено погрешно
наименованието на дружеството – собственик на товарния автомобил, както и
погрешното посочване в АУАН и в НП, че част от товарния автомобил е
ремарке вместо правилното – полуремарке (видно от Свидетелството за
регистрация). За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че
датата на раждане на свидетелите по АУАН е реквизит на последния считано
от 23.12.2021 година, а АУАН е съставен повече от 2 години преди тази дата.
Действително не е посочена конкретната хипотеза на санкционната норма
за нарушението по пункт 1 - чл. 179, ал. 2, вр.ал. 1, т. 5 от ЗДвП, отнасяща се
до настоящия случай, но както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно
ясно описание на първото нарушение и фактическите обстоятелства, при
които е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на
лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин
правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем.
Към момента на извършване на процесните деяния, жалбоподателят е
имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25
от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е
дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи
изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието
„управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол
върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая
жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, не е подал възражение в тази
насока, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си, както и в съдебно
заседание, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен
субектът на административнонаказателната отговорност.
Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят
не се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.
По отношение нарушението по пункт 1 – чл. 25, ал. 1 от ЗДвП:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна в частта , касаеща
пункт 1 от НП, за което Съдът привежда следващите правни съображения:
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, в частта им
9
по пункт 1, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като
Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура по отношение
на първото нарушение, които да водят до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както
констатиращият и санкционният актове, касателно първото нарушение, имат
необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно
изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за
НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с
посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при
описание на процесното деяние е идентично. При прегледа на АУАН с
бланков № 180114 от 19.11.2019 година и издаденото въз основа на него НП
се установява пълна идентичност между направените в тях описания на
административното нарушение по пункт 1, както и на посочената като
нарушена разпоредба. Както вече бе посочено както АУАН, така и НП
отговарят на изискванията за нормативно дължимо съдържание във връзка
със съответните реквизити - и в двата акта е направено ясно описание на
нарушението по пункт 1, посочена е датата и мястото на извършването му.
Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на
наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да
организира адекватно и в пълен обем правото си на защита, както по време на
развилото се административнонаказателно производство, така и на
последвалото съдебно такова. Т.е. налице е пълно съответствие между
описанието на нарушението по пункт 1 от фактическа страна и законовата
разпоредба, която е била нарушена.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП по отношение на първото нарушение.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание по отношение на първото нарушение, поради недостатък във
формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от категорията
на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на
санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на
10
фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни
аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че
процесното НП в частта му по пункт 1 не страда от формални недостатъци в
резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна,
акт.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, водач на ППС, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи ППС, да излезе от реда на
паркираните ПС или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. В случая от съдържанието на
АУАН и НП, както и от наличните по делото гласни и писмени
доказателства, се установява, че на 26.09.2019 година, около 04.00 часа по
АМ „Марица”, при км. 112+000, като водач на специализиран товарен
автомобил за превоз на цимент, състоящ се от влекач и полуремарке,
жалбоподателят Т. е предприел маневра, създаваща опасност за участниците в
движението без да се съобрази с тях, която маневра представлява заобикаляне
на спрял пред него товарен автомобил, в резултат на което е настъпило ПТП.
Съгласно чл. 91, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП),
заобикаляне е минаване покрай ... неподвижен участник в движението
(какъвто е настоящият случай), а изпреварването представлява маневра, при
която се преминава покрай движещо се в същата посока ППС съгласно чл. 87,
ал. 2 от ППЗДвП.
Допуснатото разминаване в Акта и в НП от една страна и от друга –
действителната фактическа обстановка, относно конкретната форма на
извършената маневра - изпреварва съответно заобикаля, Съдът не възприема
като съществено процесуално нарушение, тъй като не рефлектира по никакъв
начин върху правото на защита на наказаното лице. Безспорно е, че
жалбоподателят е шофьор на товарен автомобил, както и е безспорно, че е
предприел маневра спрямо спряло пред него МПС, с която маневра създава
11
опасност за този участник в движението без да се съобрази с него, т.е.
конкретната форма на извършената маневра е непрецизно описана. Това
нарушение обаче не може да се определи като съществено, доколкото
дадената правна квалфикация на деянието е правилна. Ето защо наведеното в
тази насока възражение в открито съдебно заседание е неоснователно.
Правилно деянието е квалифицирано по този текст от закона, т.е. по чл.
25, ал. 1 от ЗДвП, доколкото се касае за предприемане на маневра въобще или
за подготовка да се предприемане такава.
В състава на нормата е предвидено допълнително изискване към лицата,
извършващи маневри с ППС - преди да започнат тяхното осъществяване, да
се убедят, че с предприемането им няма да се създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и водачът да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. Твърдения в тази насока в
Акта са налице, като става ясно, че те са за неоставяне на достатъчно място
при извършване от жалбоподателя на описаната маневра. В случая е налице
причинено ПТП, тъй като с предприемане на маневрата „заобикаляне”
жалбоподателят не се е съобразил с положението на спрелия пред него
товарен автомобил, което е довело до контакта между двете МПС.
Транспортното произшествие е онзи противоправен резултат, поглъщащ в
себе си този, свързан със създаване на опасност за останалите участници в
движението, доколкото същата очевидно е дори реализирана с неговото
настъпване. Налице са твърдения, а така също и доказателства, които по
същество обосновават от материалноправна страна извода, че настъпилият
съставомерен резултат се дължи на деяние по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
От субективна страна адмимистративното нарушие по пункт 1 е
извършено от страна на жалбоподателя виновно при форма на вината
непредпазливост, доколкото не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди
съгласно чл. 7, ал. 1, вр.чл. 11 от ЗАНН, вр.чл. 11, ал. 3 от НК, което се
потвърди от всички събрани доказателства по делото. Необходимо е било
същият да прояви дължимата грижа в качеството му на водач при
упражняване на правнорегламентираната дейност по управление на МПС и е
можел, а така също бил е длъжен да предвиди настъпване на инцидента.
12
Неизвършването на това води до извод за проявена непредпазливост при
извършване на маневрата, поради е налице и съставомерно поведение.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай по пункт 1
като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО
с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на
нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова
страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент
от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните
реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на
осъществения фактически състав на административното нарушение,
процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната
за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не
съставлява маловажен случай, според Съда. Поради това липсват
предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за
приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката
на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал първото
нарушение, което е осъществено от обективна и субективна страна и
правилно е приложил съответната административнонаказателна разпоредба на
ЗДвП, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. В случая
относима е санкционната норма на чл. 179, ал. 2, вр.ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Нормата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП гласи, че се наказва с Глоба от 200 лв.
водач, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на
дистанция или нарушение по ал. 1 причини ПТП, ако деянието не съставлява
престъпление. Съобразно разпоредбата на препращащата норма на ал. 1, т. 5,
се наказва всеки, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната
маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за
разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена
непосредствена опасност за движението. Всъщност предвиденият
административнонаказателен състав по чл. 179, ал. 2, вр.ал. 1, т. 5 от ЗДвП, не
съдържа правило за поведение, а регламентира нарушаването на установеното
с нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП правило за поведение, довело до ПТП, като
съставомерно от обективна страна деяние - административно нарушение,
подлежащо на санкциониране с налагане на предвиденото в ЗДвП
13
административно наказание. В съответствие с тези разпоредби и поради
неспазените правила за заобикаляне, вследствие на което е настъпило и ПТП,
АНО е наложил наказание „Глоба” в размер на 200 лв., тъй като деянието не
съставлява престъпление.
Административното наказание за нарушението по пункт 1 от НП е
правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер,
индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочената
сума. Правна възможност за намаляване на наложеното административно
наказание не съществува, предвид фиксираният размер на санкцията, поради
което по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето му под
този минимум. Така наложеното с обжалваното НП административно
наказание за първото нарушение, Съдът намира за необходимо за постигане
на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен
ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.
Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг
различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Т. по
отношение на първото нарушение и НП в тази част следва да бъде
потвърдено.
Съдът не споделя възражението, наведено в открито съдебно заседание в
смисъл, че не бил установен ударения товарен автомобил. Действително не са
установени марката и моделът му, както и регистрационния номер, но тези
елементи не се част от състава на нарушението. Важното в случая е че има
такъв ударен автомобил и че това е сторено от жалбоподателя, в който
смисъл са и данните, дадени от самия него в писмен вид, представляващи
част от АНП, чийто материали не бяха оспорени от страните. В този смисъл
жалбоподателят не оспорва факта на настъпилото ПТП, поради което и Съдът
прие наличие на такова.
По отношение нарушението по пункт 2 – чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б” от
ЗДвП:
Преценена по същество, Жалбата е основателна в частта , касаеща
пункт 2 от НП, за което Съдът привежда следващите правни съображения,
идентични с тези, изложени в Жалбата и с тези, наведени в открито
14
съдебно заседание:
С разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗДвП е въведено
задължение за водачите на ППС, които са участници в ПТП с пострадали
хора да останат на място и да изчакат пристигането на компетентните органи
на МВР.
Видно от данните в АУАН и в НП, представляващи описание на
фактическата обстановка, става ясно, че специализиран товарен автомобил за
превоз на цимент, управляван от жалбоподателя, предприема маневра
заобикаляне на спрял пред него хладилен товарен автомобил, подреден на
колоната, изчакваща да премине през ГКПП „Капитан Андреево”, като не
оставя достатъчно място от дясно и с предна дясна част на кабината го удря в
задна лява страна на каросерията. В резултат на ПТП са причинени
материални щети по двете МПС, но няма данни за пострадали лица. Т.е. в
конкретния случай Съдът констатира противоречие между изложената в
АУАН и в НП фактическа обстановка и дадената правна квалификация по чл.
123, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗДвП, което представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита на
санкционираното лице. Посоченото очевидно разминаване между фактите,
изложени в АУАН и в НП и дадената правна квалификация на нарушението
по пункт 2 съставлява процесуално нарушение от категорията на
съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в
какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира
своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на НП
в частта му по пункт 2 като незаконсъобразно.
В случай че не се възприеме изложената теза на настоящата Съдебна
инстанция за отмяна на обжалваното НП в частта му по пункт 2, то се
излагат следните съображения:
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура относно НП в частта му по пункт 2. Спазени биха били
предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и
санкционният актове относно частта по пункт 2 биха били с необходимите
реквизити и минимално изискуемо съдържание. Съдът би приел, че е спазена
административната процедура по съставяне на Акта и издаване на
15
обжалваното НП в частта по пункт 2.
Правилна би била и дадената от АНО материалноправна квалификация
на извършеното нарушение по пункт 2.
В случая от събраните по делото доказателства би било установено, че на
посочените в Акта и в НП дата и място е настъпило ПТП, в резултат на
неправилна маневра „заобикаляне”. Би се установило също, че водачът Т.,
реализирал ПТП, е напуснал мястото на произшествието като е бил открит
по-късно на същия ден. Последното би наложило извода, че напускайки
мястото на ПТП преди пристигането на органите на реда не е изпълнил свое
задължение. Фактът, че сигналът за настъпилото ПТП е подаден от
жалбоподателя, не би променил горните изводи на Съда.
Налице би бил и субективният елемент от състава на второто нарушение
– извършено виновно, при пряк умисъл, съзнавайки че не изпълнява
задължението си на водач на ППС, който е участник в ПТП и естеството на
задължението, както и обективния факт на напускане на
местопроизшествието. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и
значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си.
Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко биха се извели от
обективните му действия. Същият е следвало да знае, както и е знаел че като
водач на ППС, който е участник в ПТП, не трябва да напуска мястото на ПТП
преди пристигането на органите на реда, предвид факта, че това е ноторно
известно.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай по пункт 2
като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО
с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции на извършителя на
нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова
страна, не би съставлявало процесуално нарушение. Извод, следващ по
аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща
задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки
признаците на осъществения фактически състав на административноно
нарушение по пункт 2, процесното деяние не би разкрило обществена
опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо
липса на такава, поради което не би съставлявало маловажен случай, според
16
Съда.
Административните наказания за второто нарушение в конкретния
случай биха били правилно и законосъобразно определени по вида си, но не и
по размерите си, индивидуализирани в максималните такива, предвидени в
закона. При индивидуализацията на наказанията за второто нарушение АНО
не е посочил основанията си за да ги наложи в максималните размери,
предвидени от разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, вр.чл. 27, ал. 2 от
ЗАНН и т. 1 от ППВС № 10/28.09.1973 година. Обществената опасност на
деянието не би била завишена в сравнение с други подобни случаи. За разлика
от нея обществената опасност на дееца би била завишена, предвид факта, че
има наложени административни наказания за различни нарушения на ЗДвП,
които явно не са оказали своята превъзпитателна и възпираща функция.
Смекчаващо отговорността обстоятелства би бил факта, че не е
възпрепятствал или направил опит да осуети проверката. Предвид
изложеното и обстоятелството, че фактическият състав на процесното
административно нарушение по пункт 2 разкрива белезите на формално, а не
на резултатно деяние, поради което липсата или наличието на вредоносни
последици е ирелевантно за правната му квалификация, а има значение едва
при определяне на административното наказание, би следвало в настоящия
случай размерите на наказанията да се намалят до размери, малко над
минималните законоустановени такива. Предвид изложеното, Съдът би
намирил, че Жалбата по отношение на нарушението по пункт 2 от НП е
частично основателна, поради което НП в тази част би следвало да се измени,
като се намалят размерите на наложените наказания „Глоба” от 200 лв. на 60
лв. и „Лишаването от право да управлява МПС” от 6 месеца на 2 месеца. В
този ред на мисли би следвало да се посочи, че Съдът достигна до този извод
и предвид факта, че по делото липсват каквито и да било данни защо АНО е
наложил наказание „Глоба” именно в размер на 200 лв. и наказание
„Лишаване от право да управлява МПС” именно в размер на 6 месеца (ето
защо наведеното в тази насока възражение в открито съдебно заседание би
било основателно). Така редуцираните размери на наказанията за второто
нарушение, Съдът би намерил за правилни и необходими за постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Съдът в настоящия си състав
17
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 19-0351-
000981 от 08.01.2020 година на Началника на Група в РУ – Свиленград към
ОДМВР – Хасково, в частта, с която на К. В. Т. с ЕГН ********** от град
****************************, за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. (пункт 1).
ОТМЕНЯ НП № 19-0351-000981 от 08.01.2020 година на Началника на
Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, в частта, с която на К. В. Т.
с ЕГН ********** от град ****************************, за нарушение на
чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗДвП са наложени административни наказания
„Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 6 месеца (пункт 2).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
18