№ 8381
гр. Варна, 02.08.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антония Светлинова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20223110107906 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от Д. Д. Г. срещу Т.
Н. Г. и Г. Й. К. иск с правно основание чл. 526, ал. 2 от ГПК за солидарно
осъждане на ответниците да заплатят на лично на ищцата сумата от 10 000
лв., представляваща разноски, необходими за изпълнение на действията по
премахване на незаконни строежи, за които ответниците са осъдени с влязло в
сила решение по гр.д. № 1749/2015 г. по описа на ВРС, които действия са
предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 20207180400913 по
описа на ЧСИ Станимира Данова с рег. № 718 в КЧСИ.
По твърдения в исковата молба и уточнителната такава от 20.07.2022 г.,
ищцата, като взискател по изпълнителното дело, е била оправомощена от
съдебния изпълнител по реда на чл. 526, ал. 1 ГПК да извърши заместимите
действия по премахване на строежите за сметка на длъжниците по
изпълнението – сега ответници, поради което разходите за това следва да
бъдат заплатени по лична нейна сметка. Страната изрично поддържа, че
разноските по изпълнението са дължими на нея, а не са вносими по сметка на
съдебния изпълнител, понеже последният не е страна по иска и образуваното
пред него изпълнително дело не е за парично вземане.
Съдът намира следното:
Според чл. 526, ал. 1 ГПК когато длъжникът не изпълни едно действие,
което е осъден да извърши и което действие може да бъде извършено от
друго лице, взискателят може да иска от съдебния изпълнител да го
оправомощи да извърши действието за сметка на длъжника. Ал. 2 от същата
разпоредба предвижда, че в този случай взискателят може да поиска от съда
длъжникът да бъде осъден да внесе предварително сумата, която е
необходима за извършване на действието.
От текста на цитираната разпоредба е видно, че предварителното
внасяне на сумата следва да се извърши по сметка на съдебния изпълнител,
пред когото е висящо изпълнителното дело за принудителното изпълнение на
заместимите действия, за които длъжникът е осъден, респ. за извършването на
които взискателят е оправомощен. Касае се до разноски по изпълнението,
които, в отклонение от общото правило на чл. 79, ал. 2 ГПК и чл. 34 от
1
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, не са авансово платими от
взискателя, а от длъжника. Тези разноски са платими по отделна сметка на
съдебния изпълнител, определена за получаваните такси и разноски, която
същият е длъжен на има на основание чл. 24, ал. 1, изр. второ ГПК.
Липсва основание по посочения ред на чл. 526, ал. 2 ГПК длъжникът да
бъде осъден да заплати разноските по изпълнението направо в полза на
оправомощения взискателя, поради което и предявеният иск за това е
недопустим, а производството по него подлежи на прекратяване, на
основание чл. 130 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 7906/2022 г. по описа на
Районен съд - Варна, 51-ви състав, като недопустимо, на основание чл. 130
ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд - Варна в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца, чрез процесуалния
му представител адв. П.С..
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2