№ 22403
гр. София, 07.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20251110101946 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД, искова
молба, насочена против Т. К. Д. и П. К. Д., с която са предявени искови претенции с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се
постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
разделно сумите както следва:
Т. К. Д. – 659.61лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата, 90.99лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2022г. – 10.04.2024г., 14.86лв. – дялово разпределение за периода 01.05.2021г. –
30.04.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата и 3.14лв. – мораторна лихва върху дяловото
разпределение за периода 16.07.2021г. – 10.04.2024г.
П. К. Д. - 659.60лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата, 91.00лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2022г. – 10.04.2024г., 14.85лв. – дялово разпределение за периода 01.05.2021г. –
30.04.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата и 3.13лв. – мораторна лихва върху дяловото
разпределение за периода 16.07.2021г. – 10.04.2024г.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия (влезли в
сила 10.07.2016г.) купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на
интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се
намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия
било извършвано от „Д.“ О., в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б ЗЕ. Поддържа
се от ищеца, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
1
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. По
изложената аргументация се прави искане да се постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника П. Д., с който
същата сочи, че е собственик на ¼ идеална част от апартамента, но твърди, че не
дължи заплащане на сумите, доколкото жилището се ползва от друго лице. Прави се
искане предявените искови претенции да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от другия
ответник Т. Д..
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че
клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота
– собственост или вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия за недвижим имот с абонатен № 14****, представляващ ап. 38, находящ се в
/адрес/.
От приложеното на л. 16 по делото копие на Нотариален акт за дарение на
2
недвижим имот № 65, том II, рег. № 6320, № 243, се установява, че през 2004г., Х.Х.Ч.
е прехвърлила правото на собственост на притежаваната от нея ½ идеална част от
процесния апартамент на ответниците Т. Д. и П. Д..
С оглед изложеното и по аргумент от чл. 30, ал. 2 ЗС следва извода, че през
исковия период всеки един от ответниците е носител на право на собственост на по ¼
идеална част от процесното жилище. Този факт не се оспорва от ответника П. Д., която
в депозирания отговор на исковата молба /л. 61/, сочи, че по силата на дарение е
станала собственик на ¼ идеална част от жилището.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
професионална квалификация се установява, че общият топломер от абонатната
станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец, посредством терминал
се снема показанието на ТЕ на първо число на месеца. От отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители за
отопление и БГВ. Видно от заключението в имота през исковия период е имало 2 броя
отоплителни тела с монтирани ИРРО в помещения хол и спалня с дистанционен отчет.
Експертът е посочил, че за процесния период няма изчислена ТЕ за общи части, като
по данни на дружеството извършило услуга дялово разпределение в имота са
монтирани два водомера за топла вода, като за отчетен период 21/22 не е осигурен
достъп за отчет на водомерите, за което са представени констативни протоколи.
Вещото лице е формулирало заключение, че изчисленията са извършени от ФДР в
съответствие с действащата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.202г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2
ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия
на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
От приложеното на л. 22 по делото копие на договор № 1319/28.05.2002г., се
установява, че между процесната ЕС и фирма „Б.Б.“ О. / със сегашно наименование Д.
/, е сключен договор за дялово разпределение, въз основа на взето решение на ЕС
/протокол л. 24/.
В заключението на вещото лице по ССчЕ, експертът е посочил, че с плащания
са погасени 230.00лв. по съдебно дело.
С уточнителна молба от 20.11.2025г., ищецът е посочил, че сумата от 230.00лв.,
е събрана принудително от Д.Х.Х. по изпълнително дело № 1016/2025г. по описа на
ЧСИ М.Б..
На първо място сумата е събрана от трето за настоящото производство лице по
принудителен ред, респективно не следва да се приема, че е налице хипотезата на чл.
3
235 ГПК, доброволно плащане в хода на процеса, което да обуслови извода за
частична неоснователност на заявените претенции. На следващо място сумата е
събрана от трето за настоящото производство лице, като не става ясно дали
задължението не е породено от изпълнително основание по друго дело.
По изложените съображения искането на ответника П. Д., формулирано в
проведеното на 05.12.2025г. открито съдебно заседание, сумата от 230.00лв. да бъде
приспадната се явява неоснователно.
Изводът за основателност на исковите претенции не се променя и при
съобразяване Решение на СЕС от 23.10.2025г., постановено по дело C‑760/23.
Съгласно последното, член 9, параграф 3 от ДиректИ. 2012/27/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната
ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на
директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, че се допуска
национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда —
етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за
топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение
и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и
коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част,
пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и
параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за
индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента
му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на
отчитането на индивидуалното потребление.
Действително, методиката за изчисляване на дължимата енергия за подгряване
на сградната инсталация по т. 6.1.1 от приложението не отчита напълно и точно
количеството енергия, отдавана от всяка сградна инсталация във всяка сграда. Следва
да се посочи обаче, че тя се прилага само в случай че липсва на решение на общото
събрание на етажната собственост за избор на един от вариантите по чл. 63, ал. 2, т. 2,
б. „е“ от Наредба № Е - РД041/12.03.2020 г. респ. от Наредба № 16-334 от 2007 г. за
топлоснабдяването.
Съгласно чл. 63, ал. 2, т. 2, б. „е“ от Наредба № Е-РД041/12.03.2020 г. респ. от
Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването за топлоснабдяването лицето,
избрано от клиентите по реда на чл. 139б ЗЕ, предоставя на топлопреносното
предприятие или доставчика първоначално или след настъпили промени данни за
идентификация на сградата общо и по отделни имоти, съдържаща топлинните товари
и видовете потребление, в т. ч.: количеството топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, съгласно решение на общото събрание на етажната собственост, взето
преди започване на отоплителния сезон, по един от следните варианти:
аа) по т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1;
бб) по т. 6.1.2 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1;
вв) по реално измерено количество енергия за сградна инсталация от избрано от
общото събрание на етажната собственост лице в присъствието на представител на
топлопреносното предприятие и на представител на етажната собственост; избраното
лице трябва да има завършено висше образование с образователно-квалификационна
степен „магистър“ по специалност от професионално направление „Енергетика“;
г г ) по избрана стойност за процент сградна инсталация, който не може да бъде
по-малък от 20 на сто и по-голям от 40 на сто от количеството топлинна енергия за
отопление на сградата – етажна собственост;“
Съгласно чл. 63, ал. 5 от Наредба № Е-РД041/12.03.2020 г. респ. от Наредба №
16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването лицето, избрано да извърши измерването по ал.
2, т. 2, буква „е“, подбуква „вв“, подготвя методика за измерване на количеството
4
топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация, и за прилагане на резултата при
условия, различни от тези, при които е извършено измерването.
Съгласно чл. 63, ал. 7 от Наредба № Е-РД041/12.03.2020 г. респ. от Наредба №
16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването при липса на решение на общото събрание на
етажната собственост за избор на един от вариантите по ал. 2, т. 2, буква „е“,
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, се определя от лицето по чл.
139б, ал. 1 ЗЕ съгласно зависимостта за сградната инсталация по т. 6.1.1 от
приложението.
С оглед на гореизложеното, в действащата за процесния период национална
правна уредба са уредени правила, въз основа на които се изчисляват разходите,
начислени за индивидуалното потребление на топлинна енергия за отопление и за
топла вода за битови нужди, които гарантират прозрачността и точността на
отчитането на индивидуалното потребление, като за това е необходима единствено
воля на общото събрание на етажната собственост за избор на един от вариантите по
чл. 63, ал. 2, т. 2, б. „е“ от Наредба № Е-РД041/12.03.2020 г. респ. от Наредба № 16-334
от 2007 г. за топлоснабдяването. Предвидената от законодателя формула по т. 6.1.1. от
Приложение № 1 се прилага в останалите случаи – когато етажните собственици не са
взели такова решение.
Поради това и настоящият съдебен състав намира, че действащата за процесния
период нормативна уредба дава достатъчна възможност на потребителя, който не е
доволен от изчисленията по предвидената от законодателя формула за установяване на
разходите за отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, да поиска
изчисляване съобразно действителни показания, като направи съответните разходи за
това. Поради това следва да се приеме, че действащата формула на т. 6.1.1. от
методиката не засяга правата на потребителите, които имат възможност да поискат и
отчитане на база реалните разходи, ако същите бъдат установени по предвидения за
това ред.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена ССчЕ, което съдът
кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, се установява, че дължимата се сума за топлинна
енергия е 2638.41лвлв., а за дялово разпределение 59.41лв.
Всеки от ответниците отговаря за ¼ от задълженията или за 659.61лв. за
доставена топлинна енергия и 14.85лв. за дялово разпределение, респективно исковите
претенции се явяват изцяло основателни.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От заключението на вещото лице по ССчЕ, се установява, че лихвата върху
доставената топлинна енергия е в размер на 360.92лв., респективно всеки от
ответниците отговаря за ¼, поради което тази акцесорна претенция се явява
основателна.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение се явява неоснователна.
По разноските:
Срещу всеки ответник са предявени искови претенции в общ размер на
768.60лв., уважената част е в размер на 765.46лв., респективно отхвърлената част е в
размер на 3.14лв., при каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските
5
по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 1700.00лв., от които
400.00лв. – държавни такси, 800.00лв. депозит вещо лице, 400.00лв. – депозит особен
представител на Т. Д. и 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Разноските за особен представител следва да се възложат в тежест на Т. Д..
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, Т. Д. следва да заплати на ищеца
разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 1045.71лв.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът П. Д., следва да заплати на
ищеца разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 647.34лв.
Ответниците не претендират разноски, нито се доказа извършването на такИ.,
респективно в тяхна полза не следва да се присъждат разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. К. Д., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД , ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: /адрес//, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 659.61лв. –
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г., до
обект с абонатен № 14****, представляващ ап. 38, находящ се в /адрес/, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2025г. до окончателно
изплащане на сумата, 90.99лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022г. –
10.04.2024г., 14.86лв. – дялово разпределение за периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2025г. до
окончателно изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 3.14лв. –
мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода 16.07.2021г. – 10.04.2024г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА П. К. Д., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: /адрес//, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 659.60лв. –
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г., до
обект с абонатен № 14****, представляващ ап. 38, находящ се в /адрес/, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2025г. до окончателно
изплащане на сумата, 91.00лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022г. –
10.04.2024г., 14.85лв. – дялово разпределение за периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2025г. до
окончателно изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 3.13лв. –
мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода 16.07.2021г. – 10.04.2024г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. К. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, сумата от 1045.71лв. – разноски.
ОСЪЖДА П. К. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, сумата от 647.34лв. – разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Д.“ ЕО..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7