РЕШЕНИЕ
№ 178/21.03.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова..........…..……….....................................и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова……………...........................................................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №1287 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от АПК вр. чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощник, против Община Варна, с претенция за заплащане на обезщетение в размер 3.82 лв. за причинени имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт – Решение рег. №ДОИ21000141ВН_004ВН от 09.07.2021г. на Секретаря на Община Варна, в частта му, с която е определен разход за предоставяне на исканата обществена информация в размер на 3.82 лева, отменена по съдебен ред с влязло в сила решение по адм. д. №695/2021г. по описа на Административен съд – Хасково.
Ищецът твърди, че съгласно Решение рег. №ДОИ21000141ВН_004ВН от 09.07.2021г., издадено от Секретаря на Община Варна, му било определено да заплати 3.82 лв. за достъп до обществена информация, което направил с разписка №0200013446019300/09.07.2021г., след което получил търсената информация. С окончателно Решение № 585/25.11.2021г. по адм. д. № 695/2021г. на Административен съд – Хасково , решението било отменено в частта му, с която е определен разход за предоставяне на исканата обществена информация в размер на 3.82 лева, като незаконосъобразно. Сочи, че съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ответникът носи отговорност за причинените вреди от отменения като незаконосъобразен административен акт. Сумата от 3.82 лева била пряка и непосредствена вреда, причинена му от порочната част от Решение рег. №ДОИ21000141ВН_004ВН от 09.07.2021г., издадено от Секретар на Община Варна.
По изложените съображения моли да бъде осъдена Община Варна
да му заплати сумата от 3.82 лева. Претендира разноски съгласно представен
списък.
В представено чрез упълномощен процесуален
представител писмено становище, именовано писмени бележки, се прави изявление, че с последващо Решение №ДОИ
21000141ВН/20.01.2022г. от Секретар на Община Варна на ищеца били определени
други разходи по предоставяне на информацията от 3,18 лева, които били
прихванати от вече внесените 3,82 лева, а разликата от 0,64 лева била наредена
и възстановена от ответника по личната банкова сметка ***.01.2022г. Претендират
се разноски, поради това, че ответникът
станал причина за завеждане на делото. Прави се възражение за
недължимост или прекомерност на разноските на ответната страна.
Ответникът – Община Варна, в писмен отговор, депозиран
чрез процесуален представител, ангажира становище за недопустимост на исковата
молба. Сочи, че Община Варна предприела съгласно решението на
Административен съд – Хасково действия по
изменение на Решение № ДОИ21000141_004ВН от 09.07.2021г. в частта, в
която заявителят следвало да заплати нормативно определените разходи с ДДС. Издадено
било изменително Решение рег. №ДОИ21000141_0014ВН/20.01.2022г. за достъп до обществена
информация, като било определено разходите по предоставяне на достъп до
исканата обществена информация в заявената форма да са в размер на 3,18 лв. без
ДДС, а надвнесена от ищеца сума в размер на 0,64 лв. била доброволно възстановена
по банковата му сметка. В тази връзка следвало
подадената искова молба да бъде оставена без разглеждане, поради отпаднал
правен интерес, а производството по делото да бъде прекратено. Излагат се
съображения, че отпадането на правния интерес на жалбоподателя превръщало
предявения иск в процесуално недопустим и следвало да се отхвърли, поради
извършено плащане в хода на производството. Възразява се срещу претенцията за
разноски от страна на ищеца. В условията на евентуалност, се моли искът да бъде
оставен без разглеждане и съдебното производство да бъде прекратено. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита
исковата молба за неоснователна, поради което предлага да бъде оставена без
уважение.
Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение рег. №ДОИ21000141ВН_004ВН от 09.07.2021г., издадено от Секретаря на Община Варна, е предоставен достъп до обществена информация по подадено от ищеца заявление от 25.06.2021г. В решението е определен разход за предоставяне на исканата обществена информация в размер на 3.82 лева с ДДС.
Не е спорно, а и се установява от доказателствата по
делото, че с разписка №0200013446019300/09.07.2021г. дължимата сума от 3,82
лева е внесена.
С Решение № 585/25.11.2021 г. по адм. д. № 695/2021 г. на Административен съд -Хасково, е отменено Решение рег. №ДОИ21000141ВН_004ВН от 09.07.2021г. на Секретаря на Община Варна, в частта му, с която е определен разход за предоставяне на исканата обществена информация в размер на 3.82 лева, като незаконосъобразно и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Решението е окончателно и е влязло в сила на датата на постановяването му.
С Решение рег. №ДОИ21000141ВН_014ВН от 20.01.2022г., издадено от Секретаря на Община Варна, е изменено Решение с рег. №ДОИ21000141ВН_004ВН/09.07.2021г. по заявление за достъп до обществена информация с рег. №ДОИ21000141ВН/25.06.2021г. от П.Т.З., съгласно Решение №585/25.11.2021г. на Административен съд – Хасково, в частта, в която заявителя следва да заплати нормативно определените разходи с ДДС. Прието е, че с оглед изложеното в решението и след предоставяне от страна на заявителя на банкова сметка, ***несената от него сума в размер на 0,64 лв. – (начислено ДДС върху нормативно определените разходи) по посочената от него банкова сметка.
***.01.2022г. , сумата от 0.64 лв., е възстановена на П.Т.З..
Горната фактическа обстановка не е спорна и се
установява по безсъмнен начин от приетите без оспорване от страните писмени
доказателства, съдържащи се в приложеното по настоящото производство адм. д. № 695/2021г.
по описа на Административен съд-Хасково, както и от представените от ответника
такива, приложени към писмения отговор по исковата молба.
Въз основа на така установените обстоятелства, се
налагат следните правни изводи:
Според чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени
за нищожни подзаконови нормативни актове. Според чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ държавата
и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се
характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на
обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия или
бездействия.
Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 2 от АПК, с който се претендира обезщетение за
имуществени вреди, причинени от отменена като незаконосъобразна част от
индивидуален административен акт. Претенцията е заявена срещу процесуално
легитимиран на основание чл. 205 от АПК ответник по иска – Община Варна, която
е юридическо лице, поради което е пасивно легитимирана да отговаря по така
предявения иск.
Доводите на
ответника за прекратяване на производството, поради липса на правен интерес от
завеждането му, са неоснователни. При наличието на редовна искова молба, с
която е предявен осъдителен иск, съдът е длъжен да се произнесе с решение, като
установи обстоятелствата по делото и направи правен извод за съществуването на
изискуемо и ликвидно притезание на ищеца спрямо ответника. Правният интерес е
положителна процесуална предпоставка само в случаите, когато се предявява
установителен иск (чл.124, ал.1 ГПК), а не и при предявяване на осъдителен
такъв. В последният случай (какъвто
е и настоящият) съдът
не може да откаже да разгледа спора и да прекрати производството по делото, а е
длъжен да се произнесе с решение за осъждането на ответника или за отхвърлянето
на иска. В този смисъл е и актуалната
практика на ВАС .
Предвид гореизложеното, искът е допустим. Разгледан по същество искът е неоснователен.
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ в посочената хипотеза, следва да се установи кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1. незаконосъобразен или обявен за нищожен индивидуален
административен акт, респ. незаконосъобразна или обявена за нищожна част от
такъв акт; 2. вреда от такъв административен акт или от такава негова част и 3.
пряка и непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен
индивидуален административен акт/част от него и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Ищецът претендира имуществени вреди в размер на 3.82 лева, причинени в резултат на отмененото като незаконосъобразно Решение рег. №ДОИ21000141ВН_004ВН от 09.07.2021г., издадено от Секретаря на Община Варна, в частта му, с която е определен разход за предоставяне на исканата обществена информация в размер на 3.82 лв. с ДДС.
Не е спорно по делото, а и се установява от
приложените по делото доказателства, че Решение рег.
№ДОИ21000141ВН_004ВН от 09.07.2021г., издадено от Секретаря на Община Варна в частта му, с която е определен разход за
предоставяне на исканата обществена информация в размер на 3.82 лева е отменено
като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт, поради което е налице
първата кумулативна предпоставка от горепосочения фактически състав.
Безспорно се установява също, че в резултат на тази
незаконосъобразна част от административния акт на ищеца са причинени
имуществени вреди, макар и не в претендирания от него размер. Обстоятелството,
че сумата от 3.82 лв е заплатена от ищеца, се потвърждава от събраните
доказателства, а освен това не е и спорно между страните. Претендираната от
ищеца сума е заплатена в резултат на разпореденото в Решение № ДОИ21000141ВН_004ВН/09.07.2021г., отменено в тази му част впоследствие като
незаконосъобразно от съда. В тази връзка от ищеца са претърпени имуществени вреди, но не
в пълния претендиран размер , а само в размера
от 0,64 лв - начислен ДДС върху
нормативно определените разходи за предоставяне на достъп до обществена
информация в размер от 3,18 лв, като последното
се потвърждава от Решение рег. №ДОИ21000141_0014ВН/20.01.2022г.
Заплатените от ищеца 0,64 лв съставляват пряка и
непосредствена последица от отмененото Решение № ДОИ21000141ВН_004ВН/09.07.2021г., поради което съдът приема, че е налице и третата
кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
При така установеното, се налага извод, че към момента на подаване на исковата молба, са били налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ до размера на действително претърпените вреди.
Независимо от горното, предявеният иск се явява неоснователен.
В настоящото
производство, с отговора по исковата молба ответникът представя Решение рег. №ДОИ21000141ВН_014ВН/20.01.2022г.,
издадено от Секретаря на Община Варна, с което се изменя Решение с рег.
№ДОИ21000141ВН_004ВН/09.07.2021г. по заявление за достъп до обществена
информация с рег. №ДОИ21000141ВН/25.06.2021г. от П.Т.З., съгласно Решение
№585/25.11.2021г. на Административен съд – Хасково, в частта, в която е
разпоредено заявителя да заплати нормативно определените разходи с ДДС. Прието
е, че с оглед изложеното в решението и след предоставяне от страна на заявителя
на банкова сметка, ***несената от него сума в размер на 0,64 лв. – (начислено
ДДС върху нормативно определените разходи) по посочената от него банкова
сметка. ***.01.2022г. , сумата от 0,64 лв., е
възстановена на П.Т.З..
Така се удостоверява извършено от ответника плащане на ищеца на обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от частично отмененото като незаконосъобразно Решение рег. №ДОИ21000141ВН_004ВН от 09.07.2021г. на Секретаря на Община Варна.
Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, приложима на основание чл.144 от АПК, съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, поради което извършването на плащането следва да се прецени като правопогасяващ относно спорното правоотношение факт.
С превеждането на същата сума по сметка на ищеца, ответникът е заплатил своето задължение. Тъй като спорното притезание до размера от 0,64 лв е погасено чрез плащане, а нормативно определените разходи за предоставяне на достъп до обществена информация в размер на 3,18 лв нямат характер на вреди, доколкото са били дължими от ищеца, то към настоящия момент предявеният осъдителен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на производството на жалбоподателя се дължат разноски, независимо от отхвърлянето на иска.
Ищецът претендира присъждане на разноски в размер на 410.97 лева, от които 10.97 лева държавна такса и такса превод и 400.00 лева - действително заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 22.12.2021г.
С разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, е предвидено, че ако искът за обезщетение бъде отхвърлен изцяло или бъде оттеглен изцяло, или при отказ изцяло от иска, ищецът дължи заплащане на разноските по делото. С тази разпоредба е предвидено специално ограничение относно начина на разпределяне на разноски, направени в производства по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Изводът се налага и с оглед специалната разпоредба на чл.10, ал.3 от , която предвижда, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. В тази алинея законодателят изрично е разграничил понятията " разноски по производството ", държавна такса " и "възнаграждение на адвокат". В случая ищеца претендира разноски за ДТ и за адвокат, не и други разноски в производството.
Съобразно практиката на Върховният административен съд по сходни случаи, при отхвърляне на иска по ЗОДОВ, поради заплащане в хода на производството, разноски за внесена ДТ и адвокат са дължими на ищеца. /В този смисъл Решение № 10905/10.08.2020г. по адм. дело № 3430/2020г. на ВАС. /.
Наред с горното, в случая не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, според която ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. На първо място липсва изрично писмено признание на иска, а на второ място плащането на част от претендираната като обезщетение сума е извършено след получаване преписа от исковата молба. Следователно с поведението си ответникът е станал причина за възникването на съдебния спор.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева съдът намира за основателно. Следва да се има предвид, че настоящото производство не се отличава с каквато и да било фактическа и правна сложност, за да бъде оправдано възлагането на пълния размер на договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат в тежест на другата страна, още повече като се съобрази ниският размер на реално претърпените от ищеца вреди. В тази връзка адвокатският хонорар следва да се присъди в минималния размер от 300 лв, предвиден в чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения. Не следва да се присъждат претендираните разноски от 0.97 лв – такса за превод, тъй като същите не представляват деловодни такива.
Водим от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Т.З. ***, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, против Община Варна, с претенция за заплащане на обезщетение в размер 3.82 лв. за причинени имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт – Решение рег. №ДОИ21000141ВН_004ВН от 09.07.2021г., издадено от Секретаря на Община Варна, в частта му, с която е определен разход за предоставяне на искана обществена информация в размер на 3.82 лева.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на П.Т.З. ЕГН ********** *** , разноски по делото в размер на 310.00 /триста и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: