ПРОТОКОЛ
№ 253
гр. Бургас, 12.12.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Мартин Д. Данчев
Светла М. Цолова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора Й. Цв. Д. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20252000600254 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Жалбоподателят подсъдим С. К., се явява лично и с упълномощения си
защитник адв. П. Д. от АК-Б..
Не се явява упълномощеният защитник адв. Й. К. от АК-С., редовно
призован.
Явява се гражданският ищец и частен обвинител С. М. лично и с
упълномощения си повереник адв. В. В. от АК-Б..
За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор Дачева.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Моля да бъде даден ход на делото. Колегата ми адв. К. е
възпрепятстван и няма да може да се яви в съдебно заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм да бъда защитаван само от адв. Д. в
настоящото съдебно заседание. Да се гледа делото днес.
1
Съдът, като изслуша становищата на страните и като взе предвид, че
неявяването на единия от защитниците-редовно призован не е пречка за
разглеждане на делото, намира, че няма основание същото да се отлага,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава
на съда, прокурора и секретаря.
Съдът дава ход на съдебно следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
АДВ. В.: Няма да сочим доказателства.
АДВ. Д.: Нямаме искания за събиране на доказателства.
Съдът, като изслуша становищата на страните и не намери
необходимост от събиране на допълнителни доказателства,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените по делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата и съдебното следствие.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Считам жалбата на подсъдимия, подадена чрез неговия
защитник, за неоснователна, а жалбата на повереника - за основателна и
поддържам така подадения протест от Окръжна прокуратура-Бургас.
Съдебното производство пред първоинстанционния съд е протекло по
общия ред, като в хода му не са били допуснати съществени процесуални
нарушения. Съдът е изяснил обстоятелствата по делото обективно, всестранно
и пълно, въз основа на относим и достатъчен доказателствен материал, като е
достигнал до обосновани правни изводи, че подсъдимият е осъществил
2
деянието, макар и по основния състав, посочен в обвинителния акт.
Бургаският окръжен съд е поставил на прецизен анализ показанията на
всеки свидетел, дадени на досъдебното производство и в съдебна фаза, като не
се е задоволил само да констатира, че кредитира дадени показания в дадени
части, а е съпоставил всички свидетелски показания едни с други, както и със
събраните по делото други доказателства. По този начин е възприел и
единствената правилна и безспорна фактическа обстановка, описващи точно и
ясно случилото се, която се обосновава от всички събрани гласни, писмени и
веществени доказателства.
Правилно са били кредитирани показанията на пострадалия М., дадени
на досъдебното производство и пред съда, като логични, безпротиворечиви и
последователни. Даден е отговор от съда, защо приема, че е напълно
нормално в първите показания на пострадалия, дадени непосредствено след
деянието, да има известни непълноти, а именно: пострадалият все още е бил в
шок от случилото се и от претърпяната операция. Тези изводи напълно
споделям. Нещо повече, съдът е сравнил показанията на свидетеля М. и с
другите събрани по делото доказателства и е констатирал пълно съответствие
с дадените пред оператора на тел. 112 обяснения за случилото се, с протокола
за оглед на веществени доказателства, а именно тениската, по която са налице
червеникавокафяви петна и дупка от нож, с показанията на полицейските
служители като първите лица озовали се на местопроизшествието,
показанията на работодателя на пострадалия и заключението на съдебно-
техническата експертиза на GPS системата на автомобила на пострадалия.
Обясненията на подсъдимия К. са били подложени също на прецизен
анализ с повишено внимание, предвид двойнствената им същност – като
източник на данни и като средство за осъществяване на лична защита. Същите
са били приети за достоверни в голяма част, освен че подсъдимият не е
излизал от автомобила си три пъти и че не е използвал нож срещу
пострадалия, тъй като не съответстват на останалите кредитирани показания и
на другите събрани доказателства, съответно правилно са били оценени като
защитна версия на подсъдимия.
Първоинстанционният съд е отговорил в пълнота на всички направени
възражения от страна на защитата, които се припокриват и с представеното
допълнително писмено изложение към въззивната жалба. Възраженията на
3
подсъдимия и неговите защитници, че подсъдимият не е автор на
престъплението, са лишени от доказателствена основа и се опровергават от
събраните гласни, писмени и веществени доказателства. Същите са
подкрепени единствено от показанията на св. К. – съпруга на подсъдимия, за
която е напълно нормално да премълчава факти, уличаващи съпруга й в
извършването на престъпление.
Нещо повече, в допълнителното писмено изложение дори защита
изоставя версията престъплението да е осъществено от трето лице, тъй като не
се иска изцяло оправдаване на подсъдимия, т. е. че не е извършил деяние по
чл.115 от НК, а се претендира осъждането му по чл.129, ал. 2 от НК.
От събраните доказателства в случая единствено правилната
квалификация на деянието е тази по обвинителния акт, а именно
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11, предл. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като
считам, че неправилно съдът е оправдал подсъдимия по този член и го е
осъдил само по основния състав за убийство.
Безспорно е установено по делото, че подсъдимият е нанесъл на
пострадалия удар с нож – средство годно да причини смъртта му. От
изготвената съдебномедицинска експертиза е видно, че пострадалият е
получил нараняване на дебелото черво, което би могло да предизвика
перитонит и последващ летален изход при ненавременна медицинска помощ.
Вземането на нож от подсъдимия и скритото носене на същия, както и
внезапната му атака, правилно са били оценени от съда, че в случая
подсъдимият е търсил изненада и преодоляване на евентуална защита от
страна пострадалия. Подсъдимият е използвал ножа и е нанесъл удар в
жизненоважни органи, чието засягане е напълно годно да причини
смъртоносно увреждане, поради което правилно е прието от съда, че
подсъдимият е искал причиняване на смъртта на пострадалия.
Считам обаче, че неправилно подсъдимият е бил оправдан по
квалифицирания състав - убийство по хулигански подбуди, тъй като след
засичането на двата автомобила на разклона за гр. Б., подсъдимият е спирал на
три пъти автомобила си пред автомобила на пострадалия, като при втория път
е нападнал вербално пострадалия, а при третия път му е нанесъл удара с ножа.
Това са все действия, които безспорно могат да се характеризират като
хулигански такива, предхождащи и съпровождащи извършения опит за
4
убийство. Нанесеният удар със скрито оръжие по напълно непознат човек,
непредизвикан по какъвто и да начин от страна на пострадалия, несъмнено
говорят за желанието на подсъдимия да покаже собственото си превъзходство
над жертвата и пълното отричане и незачитане на установените обществени
норми.
Поддържам протеста на Окръжна прокуратура-Бургас и жалбата на
частния обвинител относно приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК при
определяне на наказанието, тъй като наложеното наказание от 7 години
лишаване от свобода не съответства на степента на обществена опасност на
деянието и на личността на дееца. Считам, че необремененото съдебно
минало, добрите характеристични данни, напредналата възраст и влошеното
здравословно състояние на дееца, не могат да доведат до извод за наличието
на многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Както правилно е отбелязано в протеста и съгласно Решение №
177/24.04.2015 г. на ВКС, възрастта на извършителя сама по себе си не би
следвало да влияе на наказанието, ако с нея не са свързани конкретни изводи
за степента на обществена опасност на дееца и укоримостта на неговото
поведение, което не е налице в настоящия случай. Считам, че възраст от **
години към момента на извършване на деянието не следва да се счита за
напреднала.
Несъмнено деянието се отличава с изключително висока степен на
обществена опасност, защото е извършен опит за отнемане живота на
пострадалия чрез използване на оръжие, което поведение е изключително
укоримо. Подсъдимият не е изразил нито веднъж съжаление за случилото се,
не е признал вината си, не се е разкаял за стореното, като същият до последно
е отричал, че не е извършител на престъплението.
Ето защо считам, че в случая не са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства и на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при
приложение на чл. 54, ал. 1 от НК в размер на 17 години лишаване от свобода
при първоначален строг режим.
Моля за решение в този смисъл.
АДВ. В.: Уважаеми апелативни съдии, и понастоящем поддържам
въззивната жалба против първоинстанционния съдебен акт – присъдата на
5
Бургаския окръжен съд, по силата на която подсъдимият К. е осъден и признат
за виновен за извършено престъпление по чл. 115 от НК. Изцяло се
присъединявам към изложеното от държавното обвинение в депозирания
въззивен протест във връзка с оправдаването на подсъдимия по чл.116 от НК,
както и по отношение определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал.
1 от НК.
С риск да се повторя, ще изложа своите съображения във връзка с това.
Считам, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е извел
всички правни изводи и е приел за установена фактическа обстановка, но в
случая тя кореспондира с едни други правни изводи, сочещи на квалифициран
състав по чл. 116 от НК, а именно осъществен опит за убийство по хулигански
подбуди.
Имайки предвид, че всичко това се случва в такава част от
денонощието – през деня, по светло, в рамките на работно време, когато моят
доверител е осъществявал своите трудови задължения, на място, на което се
предполага, че би могло да присъстват и други хора, а дързостта, с която е
извършено това деяние говори, че подсъдимият е желаел настъпването на
смъртта именно след като на няколко пъти, когато той е шофирал автомобила
си пред моя доверител, на няколко пъти му е правил жестове на огледалото за
обратно виждане, които сочат на едно предварително намерение за
причиняване на смърт. Вербалният контакт между подсъдимия и пострадалия,
както беше описано от страна на държавното обвинение, нападението със
скрито оръжие, което е годно да причини смърт, нанасянето на удар с такъв
интензитет, който не само прониква в коремната кухина, а и причинява такива
увреждания, които са несъвместими с живота, ако евентуално не се окаже
своевременна медицинска помощ, както е било в случая, разкриват пряк
умисъл за убийство. Ето защо считам, че дързостта, времето и мястото,
оръжието, с което е нанесено това увреждане, липсата на познанство между
двамата отпреди това, липсата на спорове между двамата, първата им среща,
сочат на хулигански мотиви. Не е имало личен мотив, предхождащ тази тяхна
среща, за да се окачествява като липса на хулигански подбуди. Това е моето
виждане, във връзка с оправдаването на подсъдимия по чл. 116 от НК и
признаването му за виновен единствено и само по чл. 115 от НК.
Що се отнася до приложението на чл. 55 НК считам, че и към
6
настоящия момент не са налице основания за това, по причина, че единствено
и само възрастта, както беше посочено от страна на държавното обвинение –
** години към момента на извършване на деянието, не би могло да се счита за
напреднала такава и това обстоятелство само по себе си не следва да бъде
тълкувано в посока такава, че след като подсъдимият е извършил това деяние
на такава възраст, той не следва да носи наказателна отговорност при
условията на чл. 54, ал. 1 от НК.
Що се касае до неговото заболяване – то е било налично и към
момента, в който е било осъществено това противоправно деяние и в този
смисъл отново не считам, че следва да бъде кредитирано като смекчаващо
вината обстоятелство.
И към настоящия момент няма признание за авторството на деянието.
Едва за първи път с писменото изложение към въззивата жалба на защитника
му би могло да се направи някакъв извод, че видите ли се признава
авторството, а именно нанасяне на удар с нож на място, където се намират
жизненоважни органи и това било причинена средна телесна повреда от
страна на К.. Липсата на критично отношение, липсата на признание на вина,
липсата на извинение за това, че доверителят ми е преживял тежки моменти,
не може в никакъв случай да се твърди,че следва да бъде приложен чл. 55 от
НК.
Чистото съдебно минало – назад във времето подсъдимият е бил
осъждан, макар и към момента на извършване на деянието той да е бил
реабилитиран, но аз считам, че това негово предходно минало осъждане би
могло да служи като характеристика за негови престъпни навици, които все
още не са изтръгнати като такива, независимо от обстоятелството, че към
настоящия момент той е реабилитиран. Наясно съм с института на
реабилитацията, но все пак от това предходно негово осъждане ние можем да
направим извод за лице с по-висока степен на обществена опасност, отколкото
едно лице с чисто съдебно минало, което никога не е било обект на
разследване, осъждане и т. н.
Ето защо аз считам, че наказанието, което следва да бъде определено,
то следва да бъде определено на основание чл. 116, вр. чл. 115 от НК, като
изцяло се присъединявам към държавното обвинение във връзка с налагане на
това наказание с приложението на чл. 54 от НК. Вече изложих пред Вас
7
своите съображения във връзка с това, че не са налице основанията за
приложението на чл. 55 от НК, т. е. не са налице нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да обосновават
приложението на този привилегироващ текст от НК.
Що се касае до определеното обезщетение за причинени
неимуществени вреди, считам, че същото е в занижен размер, поради което Ви
моля да увеличите същото до претендирания такъв в хода на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд.
Моля да ни бъдат присъдени и разноските по делото пред тази
инстанция.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН
ОБВИНИТЕЛ: Присъединявам се изцяло към становището и исканията на моя
адвокат. Нямам какво да добавя.
АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, изцяло поддържам депозираната
от нас жалба срещу наказателно-осъдителната част и гражданско-
осъдителната част на присъдата на Бургаския окръжен съд.
Оспорвам депозирания протест на Окръжна прокуратура, както и
въззивната жалба на гражданският ищец и частен обвинител.
Изложил съм подробно мотиви в допълнителното си писмено
изложение към нашата жалба, но за пълнота ще акцентирам върху някои
обстоятелства. Осъдителната присъда, съгласно мотивите, с които се запознах,
почива единствено и само върху свидетелските показания на частния
обвинител и граждански ищец М., като ще си позволя да посоча, че същите
свидетелски показания агрегират в своето излагане. Същите са по-пестеливи
първоначално, непосредствено от деня на инцидента и във всеки следващ
момент, след появата и на повереник, започват да увеличават своята сила, ако
мога така да се изразя.
За съжаление Бургаският окръжен съд е направил опит да използва и
да даде вяра единствено, както на тези свидетелски показания, така и на част
от другите доказателства, които подпомагат обвинителната теза. Опитал се е
по някакъв начин да омаловажи останалите доказателства, които не подкрепят
тази обвинителна теза. Така например, свидетелят М. сочи, че имало
8
няколкократно спиране след разклона от Главния път Бургас-Айтос, след
разклона за гр. Б.. Това обстоятелство обаче категорично се отхвърля от
заключението на изготвената техническата експертиза, която категорично
сочи, че такова спиране на автомобила, управляван от свид. М. е имало за
първи път едва в началото на гр. Б. – първата улица, където е възникнал
инцидентът. За такова спиране не сочи и свид. С. Н., който е бил пряк свидетел
и е наблюдавал движението на двете МПС. Интересно, е че Бургаският
окръжен съд кредитира показанията на С. Н. за това, че той е наблюдавал
движението на двата автомобила, но услужливо пропуска факта, че такова
спиране не е имало.
По отношение на техническата експертиза ще си позволя да отбележа,
така, както сме направили и пред Бургаския окръжен съд, че последващо
спиране на автомобила от свид. М. само за 8 секунди е отчетено от GPS
системата, а първоначално твърдените спирания – две последователни, не са
били отчетени, макар и извършени за няколко минути. Въпреки, че Бургаският
окръжен съд твърди, че показанията на свид. М. са логични, последователни и
безпротиворечиви, съдът сочи в мотивите си, че на определени места
показанията на този свидетел не кореспондират с останалите събрани
доказателства. Ще си позволя да отбележа, че никога не сме изоставяли
първоначално застъпената теза за липса на осъществен състав на
престъпление от страна на моя подзащитен, но не е работа на защитата да
доказва, дали той е осъществил някакво противоправно деяние – това е ролята
както на прокуратурата, така и на частното обвинение, което смея да твърдя,
че категорично от развилия се наказателен процес, не успя да докаже както от
обективна, така и от субективна страна, че подсъдимият К. е осъществил
състава на престъплението, за което първоначално е бил предаде на съд по чл.
116 от НК и впоследствие беше осъден за опит за убийство по основния състав
по чл. 115 от НК.
Позволил съм си да посоча в допълнителното писмено изложение, че
ако има осъществен състав на престъпление от страна на подс. К., то е такъв
по чл. 129 от НК, защото всичко останало от самото начало на този
наказателен процес – повдигането на това обвинение срещу К., поддържането
му в Бургаския окръжен съд и осъдителната присъда по чл.115 от НК и
мотивите, считам, че е едно извращение с правото.
9
На следващо място, Бургаският окръжен съд категорично не е взел под
внимание изготвените съдебномедицинска експертиза, допълнителна
съдебномедицинска експертиза и отговорите на вещите лица, дадени при
разпитите им в хода на съдебното следствие. Вещото лице на въпроси на
колегата К. „Можете ли да кажете по какъв начин е бил нанесен ударът с
нож?“, категорично сочи, че ударът не е бил нанесен с достатъчна сила, за
причиняване на твърдяната и желана от страна на подсъдимия смърт на
пострадалото лице. Отделно от това, вещо лице д-р М. сочи, че след като
поддържа заключението и отново на наши въпроси, казва, че „Ако беше
наранено дебелото черво, има вариант за настъпване на перитонит. В
конкретната ситуация няма нараняване на дебелото черво - стр. 24-25 от
протокола с отговорите на вещото лице. Въпреки това и въпреки дадените
заключения, вещото лице сочи, че е дало отговор, че евентуално би настъпил
летален изход, защото именно по този начин е бил зададен въпросът при
назначаване на експертизата.
Безспорно е установено, че по отношение на пострадалото лице М. е
причинено нараняване, което покрива медико-биологичните признаци на
причиняване на средна телесна повреда, но както посочих, първо, ударът не е
бил със значителна сила, имаме проникване в коремната кухина и съвсем леко
засягане без прекъсване и без прерязване на дебелото черво. Това е по
отношение на опитът за убийство
По така претендираната квалификация по хулигански подбуди. На
първо място, както прокуратурата, така и частното обвинение, а и
първостепенният съд в мотивите си, услужливо пропуска момента, по какъв
начин е възникнала ситуацията. Услужливо се пропуска моментът за
агресивното поведение от страна на пострадалия М., поради което поведение
всъщност е възникнал и инцидентът. Всичко това се прави и опитва да се
струпва върху главата на подсъдимия К., но вие хубаво можете да видите днес
и да си отговорите на въпроса как този възрастен човек - К. би нападнал този
голям българин – М. при опит да му отнеме живота. Отделно от това,
категорично първата агресия, както посочих, е била от страна на пострадалия
към подсъдимия и оттам са последвали съответните действия.
Затова, без да преповтарям допълнителното писмено изложение, моля
К. да бъде оправдан по обвинението по чл.116, ал.1, т.11 от НК. Ако все пак
10
прецените че действително той е причинил телесното увреждане по
отношение на пострадалия М. - да го признаете за виновен по квалификацията
по чл. 129 от НК.
Категорично на следващо място, макар че и това подробно съм
изложил в писменото си изложение, не бе доказан умисълът от страна на
подсъдимия за причиняването именно на смърт. В тази връзка мотивите на
Бургаския окръжен съд мога да кажа са вътрешно-противоречиви, защото се
излагат мотиви за липсата на умисъл за деяние по чл.116 от НК, които в
голяма степен се препокриват в обратното становище, че има умисъл за
извършване на деяние по чл. 115 НК, което пак сочи, че е вътрешно-
противоречиво.
Ако все пак прецените, че това е правилната правна квалификация на
деянието, считам че наказанието по отношение на К. е изключително
завишено и този размер от 7 години лишаване от свобода не би постигнал
целите нито на индивидуалната, нито на генералната превенция и моля да
бъде ревизиран в минимален размер с оглед изключително добрите
характеристични данни по отношение на него, възрастта му и всички останали
изложени смекчаващи вината обстоятелства. Обстоятелството, че той по
никакъв начин не се бил разкаял до настоящия момент, няма как да бъде
ползвано в негов ущърб.
На последно място ще си позволя и да посоча, че в практиката не успях
да намеря обезщетение за средна телесна повреда в размер на петдесет хиляди
лева и затова съм посочил, че присъденото обезщетение за неимуществени
вреди е в изключително завишен размер, затова моля и за неговата ревизия и
за присъждане в границите според трайната практика на съдилищата в
Република България.
Съдът предоставя възможност на подсъдимия да упражни правото
си на лична защита.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ: Мога да кажа, че през
целия път пострадалият ме следваше, стремеше се да ме блъска с неговия
микробус. Отбивах вдясно, давах му мигач, давах му знак с ръка да ме
изпреварва, но той не ме изпреварваше, намалявах. Постоянно беше плътно
11
след мен и имах чувството, че ще ме блъсне. Това стана по главния път за гр.
Б. до Б.. Не сме спирали никъде. Първата пресечка вдясно аз свих и спрях.
Той веднага след мен зави, не си продължи по главния път, веднага след мен
сви, стремейки се пак да ме блъсне с автомобила си. Не съм слизал от
автомобила, по-скоро той слезе силно разярен, махайки, викайки, псувайки,
заканваше се. Не е вярно, че съм имал някакъв умисъл към него. Не го
познавам, за да имам умисъл. Той ме преследваше, аз не съм го преследвал.
Молбата ми е да вземете под внимание това. Такава тежка присъда за умисъл,
а няма умисъл при мене.
Другото нещо, че ме водят престъпник. Преди 45 години, на 18-19
годишна възраст бях, ходех в Слънчев бряг, като повечето младежи тогава, и
там откраднахме дънки.
Нямах никакъв нож в мен, нямах никакъв контакт с нож, нямах
намерение да го мушкам.
Аз не съм го намушкал, не съм слизал от автомобила. Той слезе и
дойде до моя автомобил. Освен съпругата ми други хора нямаше на
разправията. След нас е карал въпросният колега от Б., карал след микробуса
по целия път и е видял какво се е случило. Той даде показания, че не сме
спирали никъде.
РЕПЛИКА АДВ. В.: Във връзка с изложеното от защитата, който
твърди, че показанията на доверителя ми се обогатявали все повече и повече.
Както беше заявено от страна на държавното обвинение, първоначалните
показания действително са давани, когато той е бил в състояние на шок,
разпитван е в медицинското заведение. С това би могло да се обяснят кратките
показания на доверителя ми. Той не е казал нищо различно, просто е бил по-
пестелив откъм факти и обстоятелства, които биха улеснили по-нататък
разследването.
Относно позоваването на съдебно-техническата експертиза желая да
насоча вниманието Ви върху обстоятелството, че съвсем удобно защитата
премълчава отговор на един въпрос на вещото лице, зададен в съдебно
заседание, а мисля и обективиран в самото заключение, относно това спиране
на микробуса, дали се отразява по някакъв начин от GPS системата. Вещото
12
лице отговори, че ако не се изкарва ключа от контакта, може да не се отчита
спиране. Тоест това, че не е отчетено спиране на микробуса от GPS системата,
не означава, че не е имало спиране. Имало е спиране, но поради простата
причина, че ключът е останал в контакта, спирането не е било отчетено. Това е
отговорило вещото лице на изрично зададен въпрос.
Във връзка с дадените днес изявления на подсъдимия, които
предполагам ще бъдат ценени при произнасянето на Вашия съдебен акт.
Вярно е, че подсъдимият може да заявява каквото желае в своя защита, но
считам, че изнесеното от него по никакъв начин не кореспондира с останалия
доказателствен материал. Налице са страшно много писмени и гласни
доказателства, които опровергават заявеното от него в днешното съдебно
заседание.
Съдът приключва съдебните прения и предоставя възможност на
подсъдимия да упражни правото си на последна дума.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Моля да уважите моите
думи, че по пътя не сме спирали никъде и да ми свалите това тежко обвинение
и това тежко наказание. Нямал съм намерение въобще да се случи това.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще се произнесе с въззивен съдебен акт в предвидения от закона
срок, за което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на
страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12.20
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13