Р Е Ш
Е Н И Е
Номер .260041, 19.11.2021г, град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на деветнадесети октомври през две
хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно заседание, в следния състав:
СЪДИЯ :
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар Йордан Кръстев, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 501 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищец е С.М.П. ***, а ответник – дружество „Тюлю“ ЕООД, представлявано от
управителя М.К.,***. Ищецът твърди, че на 22.09.2017г подписали трудов договор,
по силата на който ответникът възложил, а ищецът приел да изпълнява длъжността
шофьор на камион за международен транспорт, ІІ категория труд, а ответникът се
задължил да заплаща на работника основно трудово възнаграждение в размер на
414.78 лева месечно, при осемчасов работен ден.
Работното място на ищеца било в град Антверпен, Кралство Белгия, където
започвали и свършвали курсовете. Никога ищецът не бил правил курсове в Р
България. Фактически управлявал товарен камион над 12.5 тона опасни товари (ADR).
При справка в НАП ищецът установил, че трудовото му правоотношение било
прекратено от 07.05.2019г, поради изтичане срока на договора.
Твърди, че трудовото му възнаграждение следва да бъде в размер, изчислен
на база минималната часова ставка за К Белгия, която била 11.65 евро, тъй като
трудът бил полаган изключително на територията на тази държава.
Ищецът работил в К Белгия през следните периоди : 29.09.2017г –
10.01.2018г, 09.02.2018г – 30.07.2018г, 04.09.2018г – 22.12.2018г, 21.01.2019 г
– 04.05.2019г.
Претенцията му е заплащане на разликата между платеното и дължимото
трудово възнаграждение, изчислено по реда, посочен в предходния абзац, за
периода от месец септември 2018г до месец май 2019 г, е както следва :
1/ месец септември 2018г отработени общо 274.41 часа – 3169.88 евро =
6260.44 лв, от които изплатени 513.06 лв. Твърди се дължимост на 5747.38 лева;
2/ месец октомври 2018г отработени общо 317.39 часа – 3697.59 евро =
7231.86 лв, от които изплатени 513.06 лв. Твърди се дължимост на 6718.80 лева;
3/ месец ноември 2018г отработени общо 283.42 часа – 3301.84 евро =
6457.84 лв, от които изплатени 513.06 лв. Твърди се дължимост на 5944.78 лева;
4/ месец декември 2018г отработени общо 215.23 часа – 2507.43 евро =
4904.11 лв, от които изплатени 427.55 лв. Твърди се дължимост на 4476.56 лева;
5/ месец януари 2019г отработени общо 115.04 часа – 1340.22 евро =
2621.23 лв, от които изплатени 230.46 лв. Твърди се дължимост на 2390.77 лева;
6/ месец февруари 2019г отработени общо 259.35 часа – 3021.43 евро =
5909.40 лв, от които изплатени 563.36 лв. Твърди се дължимост на 5346.03 лева;
7/ месец март 2019г отработени общо 275.43 часа – 3208.76 евро = 6275.79
лв, от които изплатени 563.36 лв. Твърди се дължимост на 5712.43 лева;
8/ месец април 2019г отработени общо 285.08 часа – 3321.18 евро =
6495.66 лв, от които изплатени 563.36 лв. Твърди се дължимост на 5932.30 лева;
9/ месец май 2019г отработени общо 26.24 часа – 305.50 евро = 597.51 лв,
които са дължими.
За периода от месец септември 2017г – месец август 2018г ищецът не можел
да представи подробни данни от картата му на водач, тъй като информацията вече
била автоматично заличена, но твърди, че през всеки от месеците през този
период бил престил труд по 200 часа месечно.
По същия начин следвало да бъде изчислено и обезщетението за времето,
през което е останал без работа в резултат на незаконното уволнение, респ.
когато е работил на по-ниско платена работа, за период от шест месеца, следващ
уволнението.
Предявяват се следните искове :
Да се признае уволнението за незаконно и да бъде отменено – иск по
чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Да бъде възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението –
иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Ответникът да бъде осъден да му плати сумата 1250.00 лева, частично от
20 000.00 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е
останал без работа в резултат на незаконното уволнение за период от шест месеца
(07.05.2019г – 07.11.2019г) – иск по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225 от КТ.
Посочените три иска са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване.
Ако съдът отхвърли исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, предявява при
условията на евентуалност иск по чл.220, ал.1 от КТ с цена 1250 лева, частично
от 6495.66 лева, представляващи обезщетение за неспазено предизвестие, което
следва да се изчисли на база възнаграждението, което е следвало да получи през
последния месец преди уволнението, съобразно установеното възнаграждение в
Кралство Белгия.
При условията на обективно кумулативно съединяване е предявен и иск по
чл.121а, ал.4 вр. ал.1, т.1, б.“а“ от КТ вр. чл.3, т.1, б.“в“ от Директива
96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.12.1996г относно
командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги с цена 1250
лева, частично от 75864.00 лева, представляваща разликата между размера на
платеното трудово възнаграждение и това, което му се полага да
получи в Кралство Белгия, дължимо за периода от
22.09.2017г до 07.05.2019г, през който ищецът е полагал труд по
трудовото правоотношение на територията на Кралство Белгия.
Моли за присъждане на законната лихва върху сумите по паричните искове с
начален момент подаване на исковата молба – 15.10.2019г, до окончателното
изплащане на паричните задължения.
Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК,
чрез представител по пълномощие, е подал писмен отговор, в който предявените
искове се оспорват.
Противопоставят се следните възражения :
По иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ : Ищецът не изпълнявал добросъвестно
трудовите си задължения - не се явявал, когато бъде повикан за извършване на
курс. В края на месец април 2019г управителят на дружеството – ответник
констатирал нарушение на трудовата дисциплина – ищецът не се явил на работа
през два последователни дни – 24 и 25.04.2019г, поради което разпоредил с
изрична заповед ищецът да даде обяснения по реда на чл.193 от КТ. Заповедта
била връчена при условията на отказ, удостоверен от двама свидетели. Ищецът не
дал поисканите обяснения. Със заповед № 1/07.05.2019г на ищеца било наложено
дисциплинарно наказание уволнение за извършено дисциплинарно нарушение по
чл.190, ал.1, т.2 вр. чл.187, ал.1, т.1, предл.3 от КТ. Ищецът отказал да
получи и тази заповед, което също било удостоверено от двама свидетели. С
последваща заповед № 2/07.05.2019г трудовото правоотношение било прекратено на
основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Тази заповед също била връчена на ищеца при
условията на отказ. На 07.05.2019г. ответникът подал информация към НАП за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.
Счита, че уволнението е
законно и моли исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ да бъдат
отхвърлени.
Искът по чл.344, ал.1, т.3
вр. чл.225 от КТ се оспорва и по следните съображения: ищецът не бил останал
без работа след уволнението за период от шест месеца, а работил на по-високо
платена работа в „Кангару-транс“ ЕООД и „Койчев груп“ ООД, поради което на това
основание искът следвало да се отхвърли, в случай че се уважат исковете по
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
По иска по чл.220, ал.1 от КТ
: тъй като при прекратяване на трудовото правоотношение поради уволнение не се
дължало предизвестие, то и този иск следвало да се отхвърли.
По иска по чл.121а, ал.4 вр. ал.1, т.1, б.“а“ от КТ вр. чл.3, т.1, б.“в“
от Директива 96/71/ЕО : Ищецът не бил престирал труд през целия посочен в
исковата молба период, тъй като в началния период след сключване на трудовия
договор бил обучаван. Не бил полагал непрекъснато труд в Кралство Белгия за
период от 30 дни, а дори и да е полагал, тъй като не бил командирован,
претендираното възнаграждение не му се дължало.
Оспорва се твърдението, че
ищецът е бил командирован, в който случай можело да претендира плащане на
трудово възнаграждение, съобразно минималната ставка за Белгия. Оспорва се
твърдението ищецът да е работил непрекъснато повече от месец, както и
твърдението, че транспортът се е осъществявал само на територията на
Белгия.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и в полза на ответника да се
присъдят направените разноски.
С молба от 28.04.2020г, ищецът е пояснил и допълнил по реда на
чл.143, ал.1 от ГПК фактическите твърдения в исковата молба, относими към иска
по чл.344, ал.1, т.1 от КТ :
Твъди, че на посочените в заповедта дати – 24 и 25 април 2019г, е бил на
работа, тъй като за периода от месец януари до 03.05.2019г непрекъснато
изпълнявал курсове на територията на Белгия. След 03.05.2019г ищецът се прибрал
в България и изчаквал управителят К. да го извика
за следващ курс. Дори в справката до НАП ответното дружество декларирало, че
ищецът има за месец април 2019г 20 отработени дни (160 работни часа).
Оспорват се записванията в трите заповеди – за изискване на обяснение,
за налагане на наказанието дисциплинарно уволнение и за прекратяване на
трудовото правоотношение, че е отказал да ги получи. Твърди, че такива заповеди
никога не са му били предявявани за връчване и никога не бил заявавал отказ
за получаването им. Св. Севгин Р., като свидетел на
отказа, през месец май
2019г вече не бил на работа при ответника. На посочената във втората и третата
заповеди дата – 07.05.2019г, ищецът бил в България, а свидетелите на отказа – в
Белгия, и било обективно невъзможно заповедите да бъдат връчени на ищеца, нито
свидетелите да са присъствали на отказа му да ги получи.
С протоколно определение от 02.06.2020г са разрешени предварителните
въпроси по допустимостта на предявените искове и по редовността на исковата
молба, съобразно възраженията на ответника.
С протоколно определение от 13.07.2021г съдът е допуснал на
основание чл.214, ал.1 от ГПК увеличение на цената на исковете, както следва :
1/Цената на
иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225 от КТ, предявен за сумата 1250.00 лева,
частично от 20000.00 лева, се увеличава на 21540.80 лева.
2/Цената на
иска по чл.220, ал.1 от КТ, предявен за сумата 1250.00 лева, частично от
6495.66 лева, се увеличава на 4281.34 лева, частично от 6495.66 лева.
3/ Цената на
иска с правна квалификация чл.121а, ал.4 вр. ал.1, т.1, б.“а“ от КТ вр. чл.3,
т.1, б.“в“ от Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
16.12.1996г относно командироването на работници в рамките на предоставянето на
услуги, предявен за сумата 1250 лева, частично от 75864.00 се увеличава на
57528.67 лева, частично от 75864.00 лева.
В съдебните заседания ищецът не се явява. Неговият пълномощник адв. Н.И. ***
е депозирала писмени становища в хода на делото, включително и в хода на
устните състезания, в които исковете се поддържа, съобразно допуснатото
изменение. Разноските се претендират по представен по чл.80 от ГПК списък.
Ответникът се представлява от представителя по закон М.К., както и по
пълномощие от адв. Н.Б., адв. Д.С., адв. Л.Г. и адв. М. Д., четиримата от САК.
Поддържат отговора и направените с него възражения и оспорвания. Исковете се
оспорват и в увеличените им размери.
В срока по чл.149, ал.3 от ГПК адв.
И. е представила писмена защита, в която се се развиват подробни съображения за
основателността на предявените искове.
Адв. Д. също представя писмена защита в определения ù срок.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа
страна:
Дружество „ТЮЛЮ“ ЕООД е със седалище в село Ябланово, община Котел, и се
управлява и представлява от М.А.К..
Ищецът и ответникът са били в трудово правоотношение, възникнало по силата
на трудов договор от 02.10.2017г. По делото е представен трудов договор на
английски език от 22.09.2017г, който обаче не е придружен с превод на български
език, съобразно дадените на ищеца указания.
За съда е безспорно, че трудово правоотношение между страните е
съществувало, което се установява от регулярно подаваните от страна на
ответника справки в НАП и НОИ. По делото е представена справка за актуалното
състояние на трудовите договори на ищеца към 12.10.2019г, от която е видно, че
ответникът, като работодател, е заявил за вписване сключения с ищеца трудов
договор, при следните елементи : дата на сключване – 02.10.2017г, срок –
02.04.2018г, дата на прекратяване – 07.05.2019г, код НКПД 83322005 – шофьор
тежкотоварен автомобил 12 и повече тона. Вписването е заявено с уведомление
вх.№ 20388173026968/02.10.2017г.
Със заповед № 039/01.10.2017г управителят на „ТЮЛЮ“ ЕООД забранил
полагането на извънреден труд, с изключение
на седем хипотези, неотносими към фактологията на настоящия случай.
Разпоредено било заповедта да се съобщи на отговорните длъжности лица, за което
по делото не са представени данни.
Със заповед № 1/03.05.2019г, подписана от управителя К., била открита
процедура по преценка за извършено от ищеца дисциплинарно нарушение по чл.187,
т.1, предл.3 от КТ – неявяване на работа за периода 24-25.04.2019г и до ищеца е
отправена покана в еднодневен срок от връчване на заповедта да даде писмени
обяснения или да се яви пред управителя за изслушване и/или даване на писмени
обяснения. На работника е указана
възможността да заяви дали се ползва от защитата по чл.333 от КТ. Липсват
подпис на работника и дата на връчване. В долната част на документа са
поставени подписите на свидетелите Б. Х. и С. Р., удостоверяващи, че ищецът бил
отказал да се запознае със съдържанието на заповедта и да я получи срещу
подпис, поради което заповедта му била изчетена на глас в присъствието на
подписалите я свидетели.
Със заповед № 1/07.05.2019г, подписана от управителя К., на ищеца било
наложено дисциплинарно наказание уволнение, затова че не се бил явил на работа
в продължение на два последователни дни – 24 и 25.04.2019г, без да уведоми за
това работодателя си и без да ползва платен или друг отпуск. Счетено е, че
неявяването на работа е тежко нарушение на трудовата дисциплина. Относно
подписването на заповедта е изцяло важима фактологията, изложена с предходния
абзац.
Със заповед № 2/07.05.2019г, подписана от управителя К., било прекратено
трудовото правоотношение с ищеца, поради това, че му било наложено
дисциплинарно наказание уволнение. Посочено е, че работникът дължал на
работодателя обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ в размер на 563.36 лева. Относно
подписването на заповедта е изцяло важима фактологията, изложена с
по-предходния абзац.
На 07.05.2019г от страна на ответника било подадено уведомление до НАП за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.
Свидетелите С. Р. и Б. Х.изясниха организацията на работа в „ТЮЛЮ“ ЕООД :
Дружеството извършвало дейността си на територията на Кралство Белгия и в
съседни държави от ЕС. Разполагало с база в град Антверпен, Кралство Белгия,
откъдето започвали и свършвали курсовете. Там шофьорите се качвали на камионите
и при приключване на курса се връщали пак там. Обикновено курсовете започвали в
неделя вечерта и приключвали в петък вечерта. През почивните дни на седмицата
не се прибирали до базата, освен ако трябва да се извърши ремонт или да бъде
заредено гориво.
Обикновено стоели в Белгия по три месеца, през което време управителят им
възлагал курсове. Връщали се в България за около месец, за да си починат.
Ходели до Белгия и се връщали до България било с личните си автомобили, било
със самолет. Съвместно с управителя правели график и всеки шофьор знаел кога да
отиде в Антверпен. Уговорката се правила, преди да се тръгнат за България, за
да знаят кога точно да се върнат в Белгия. Ако нещо се променяло междувременно,
разговаряли по телефона и правели други уговорки. Обичайно пристигали в Белгия
в неделя, за да се качат на камионите в понеделник и да потеглят на курс.
Св. Р. сочи, че ищецът бил недисциплиниран шофьор, тъй като злоупотребявал
с алкохол и се случвало да не може да отпътува в понеделник, след като се
напиел през почивните дни. Налагало се негови колеги да поемат неговите
курсове. Пак по същата причина се случвало да не извършва доставките в срок.
Св. Бюрхан Халил сочи в показанията си, че прибирайки се заедно с ищеца към
България, последният му споделил, че повече няма да се върне да работи в същата
фирма. След около два месеца свидетелят се обадил на ищеца и му казал пак да
тръгват към Белгия, но ищецът отказал и му съобщил, че ще съди фирмата.
Управителят К. искал да разговаря с ищеца и правил неколкократни опити да се
свърже с него по телефона. Показанията на този свидетел са изцяло в унисон с
дадените по реда на чл.176 от ГПК обяснения на управителя К., който в съдебно
заседание, проведено на 19.10.2021г, заяви, че не бил уволнявал ищеца и тъй
като ищецът не се върнал два месеца на работа и не отговарял на обажданията,
нито на писмата, които от счетоводството му изпращали, го уволнил. Управителят
бил пратил друг шофьор, който живеел близо до тях (св. Б. Х. заяви, че живее на
около 200 м от дома на ищеца) да го търси. Управителят не твърди лично да е
ходил да търси ищеца в дома му в град Шумен, за да му връчва трите заповеди,
описани по-горе. Същото се поддържа и от св. Б. Х., който отрича да е търсил
ищеца. Свидетелят заяви, че се подписал под няколко заповеди, без да разбере
какви са те и защо ги подписва.
За да бъде установено отработеното от ищеца време, съдът назначи съдебнотехническа
експертиза със задача да извлече данните от представените по делото флаш памет,
съдържащи извлечени данни от картата на водача на ищеца, както и от флаш
паметта, съдържащи данни от дигиталните тахографи на управляваните от ищеца
МПС.
Експертизата беше изготвена от В.П. – служител в дружество „Венци“ ЕООД,
разполагащо с лицензиран софтуер за извличане на данни. В уводната част на
експертизата вещото лице е посочило, че към процесния период липсва автоматично
търсене на локацията на управляваното МПС, поради което водачът, който поставя
картата си на водач в дигиталния тахограф на автомобила, ръчно въвежда данните
за държавата (чрез избор на код, уникален за всяка държава), на чиято територия
се извършва превозът. Посочено е още, че посредством експертизата може да се
предоставят данни за въведените от водача кодове на държави, изминатите
километри, начало и край, както и продължителност на дейности (шофиране,
почивка, друга работа, на разположение), но не и за маршрута на превозното
средство.
Вещото лице поддържа, че представените му за изследване носители на данни
са с валиден цифров подпис и няма съмнение за манипулация на данните.
Вещото лице е установило, че представената от ответника информация касае
периоди, различни от исковия и следователно е неотносима към спора.
Данните от картата на водача се отнасят за периода от 04.09.2018г до
03.05.2019г с прекъсвания. Картата била поставяна в дигиталните тахографи на
различни автомобили, като само тогава когато е поставяна с автомобили с рег. №
СВ6962АТ, СВ9708КТ и СН8168АС, е регистрирана дейност.
Различните режими са регламентирани в чл.34 от Регламент (ЕС) № 165/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите
в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета
относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, в актуалната му редакция
към процесния период. Всеки от режимите е обозначен със специален знак :
1/ време на управление на превозното средство;
2/ „друга работа“ - всяка дейност, различна от управление на превозното
средство по смисъла на член 3, буква а) от Директива 2002/15/ЕО, както и всяка
работа за същия или друг работодател в транспортния сектор или извън него. В
чл.3, б. „а“ от Директива 2002/15/ЕО, е дадено определение на понятието „работно
време“ : времето от началото до края на работа, през което мобилният работник е
на индивидуалното си работно място, на разположение на работодателя и упражнява
своите функции или дейности.
Разграничени са две хипотези :
2.1/ времето, отдадено на всички дейности в областта на автомобилния
превоз, например : управление на превозното средство, товарене, разтоварване,
помагане на пътниците да се качат/слязат от превозното средство, почистване и
техническа поддръжка, както и всяка друга работа, предназначена за осигуряване
безопасността на превозното средство, неговия товар и пътници или за изпълнение
на законови или подзаконови задължения, пряко свързани с извършваната конкретна
транспортна операция, включително наблюдение на товаренето и разтоварването, административни
формалности с полиция, митници, имиграционни служби и др;
2.2/ периодите, през които той не разполага свободно с времето си и е
задължен да бъде на работното си място, и да е в готовност да започне нормална
работа с някои задачи, свързани с изпълнение на дежурство, и по-специално през
периодите на очакване на товарене или разтоварване, когато продължителността им
не може да се предвиди предварително, т.е. преди отпътуване или точно преди
действителното начало на въпросния период или съгласно общите условия,
договорени между социалните партньори и/или съгласно законодателните условия в
държавата-членка.
3/ „период на разположение" по смисъла на член 3, буква б) от
Директива 2002/15/ЕО – по делото няма данни за такъв режим;
4/ почивки по време на работа или почивки.
За периода от 01.09.2018г до 30.09.2018г данните
са следните : време в режим „друга работа“ – 17ч и 37м; време в режим
„управление“ – 166ч и 22м; време в режим „почивка“ – 320ч и 06м; време във
всички режими без режим „почивка“ – 183ч и 59м; изминати километри в режим
„управление“ – 11800 км. Управляваният автомобил е СВ9708КТ.
За периода
от 01.10.2018г до 31.10.2018г данните са следните : време в режим „друга
работа“ – 26ч и 50м; време в режим „управление“ – 191ч и 23м; време в режим
„почивка“ – 319ч и 43м; време във всички режими без режим „почивка“ – 218ч и
13м; изминати километри в режим „управление“ – 12969 км. Управляваните
автомобили са СВ9708КТ и СН8168АС.
За периода от 01.11.2018г до 30.11.2018г данните
са следните : време в режим „друга работа“ – 25ч и 12м; време в режим
„управление“ – 173ч и 42м; време в режим „почивка“ – 303ч и 51м; време във
всички режими без режим „почивка“ – 198ч и 54м; изминати километри в режим
„управление“ – 11878 км. Управляваният автомобил е СВ9708КТ.
За периода от 01.12.2018г до 30.12.2018г данните
са следните : време в режим „друга работа“ – 18ч и 26м; време в режим
„управление“ – 131ч и 46м; време в режим „почивка“ – 306ч и 58м; време във
всички режими без режим „почивка“ – 150ч и 12м; изминати километри в режим
„управление“ – 9361 км. Управляваният автомобил е СВ9708КТ.
За периода от 01.01.2019г до 31.01.2019г данните
са следните : време в режим „друга работа“ – 12ч и 27м; време в режим
„управление“ – 74ч и 15м; време в режим „почивка“ – 115ч и 15м; време във
всички режими без режим „почивка“ – 86ч и 45м; изминати километри в режим
„управление“ – 5211 км. Управляваният автомобил е СВ9708КТ.
За периода от 01.02.2019г до 28.02.2019г данните
са следните : време в режим „друга работа“ – 23ч и 34м; време в режим
„управление“ – 144ч и 38м; време в режим „почивка“ – 293ч и 33м; време във
всички режими без режим „почивка“ – 168ч и 22м; изминати километри в режим
„управление“ – 9844 км. Управляваният автомобил е СВ9708КТ.
За периода от 01.03.2019г до 31.03.2019г данните
са следните : време в режим „друга работа“ – 28ч и 05м; време в режим
„управление“ – 146ч и 35м; време в режим „почивка“ – 293ч и 06м; време във
всички режими без режим „почивка“ – 174ч и 40м; изминати километри в режим
„управление“ – 9960 км. Управляваният автомобил е СВ9708КТ.
За периода от 01.04.2019г до 30.04.2019г данните
са следните : време в режим „друга работа“ – 27ч и 27м; време в режим
„управление“ – 162ч и 04м; време в режим „почивка“ – 362ч и 13м; време във
всички режими без режим „почивка“ – 189ч и 31м; изминати километри в режим
„управление“ – 10140 км. Управляваните автомобили са СВ9708КТ и СВ6962АТ.
За периода от 01.05.2019г до 03.05.2019г данните
са следните : време в режим „друга работа“ – 02ч и 59м; време в режим
„управление“ – 16ч и 54м; време в режим „почивка“ – 44ч и 38м; време във всички
режими без режим „почивка“ – 19ч и 53м; изминати километри в режим „управление“
– 1094 км. Управляваният автомобил е СВ6962АТ.
От отговорите, изпратени от Посолството на Кралство Белгия в Република
България, от Министерството на труда и социалната политика и от Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, се установява, че в Белгия минималната
работна заплата не е фиксирана със закон, а се определя чрез колективни трудови
договори по сектори и квалификации. За 2018г в транспортния сектор са били
договорени и публикувани на единния национален уебсайт на Белгия следните
размери : минималното часово възнаграждение за работник на превозно средство,
чийто полезен товар е по-голям от 15 тона, работник на съчленено превозно
средство, работник на одобрено превозно средство ADR и работник на хладилно
превозно средство е 11.8550 евро (при работна седмица от 38 часа) или 11.5505
евро (при работна седмица от 39 часа с 6 дни допълнителен платен годишен
отпуск).
В изготвената от вещото лице Б.Б. съдебносчетоводна експертиза, приета в
съдебно заседание на 13.07.2021г, се поддържа следното :
В разчетно-платежните ведомости на дружеството на ищеца било начислявано
основно трудово възнаграждение, както следва :
ü
За периода месец
октомври – месец декември 2017г в размер на 463лв основно възнаграждение и и
0.60% клас прослужено време, общо 465.78 лева;
ü
За цялата 2018г –
510.00 лева основно трудово възнаграждение 0.60% клас прослужено време, общо 513.06
лева;
ü
За периода месец
януари – месец април 2019г – 560.00 лева основно възнаграждение 0.60 % клас
прослужено време, общо 563.36 лева.
За исковия период ищецът ползвал годишен отпуск, както следва : 5 дни през
месец декември 2017г; 5 дни през месец януари 2018г; 20 дни платен и 3 дни
неплатен отпуск през месец август 2018г; 3дни неплатен отпуск през месец
декември 2018г; 13 дни неплатен отпуск през месец януари 2019г; 8 дни платен
отпуск през месец април 2019г; 2 дни неплатен отпуск през месец май 2019г.
Налични били следните заповеди за командироване, въз основа на които на
ищеца били заплатени по 54 евро в работните дни на ден и 27 евро на ден в
почивните дни:
ü
№ 710/02.10.2017г
за периода от 02.10.2017г до 31.10.2017г – на ищеца са начислени 1350.00 евро
(2640.37 лева) за 21 работни и 8 почивни дни.;
ü
№ 711/01.11.2017г
за целия месец ноември 2017г – на ищеца са начислени 1404.00 евро (2745.99
лева) за 22 работни и 8 почивни дни;
ü
№ 712/01.12.2018г
за целия месец декември 2017г – на ищеца са начислени 864.00 евро (1689.84
лева) за 13 работни и 6 почивни дни;
ü
№ 1101/01.01.2018г
за целия месец януари 2018г – на ищеца са начислени 1431.00 евро (2798.79 лева)
за 22 работни и 9 почивни дни;
ü
№ 1102/01.02.2018г
за целия месец февруари 2018г – на ищеца са начислени 1296.00 евро (2534.76
лева) за 20 работни и 8 почивни дни;
ü
№ 1103/01.03.2018г
за целия месец март 2018г – на ищеца са начислени 1404.00 евро (2745.99 лева)
за 21 работни и 10 почивни дни;
ü
№ 1104/01.04.2018г
за целия месец април 2018г – на ищеца са начислени 1323.00 евро (2587.56 лева)
за 19 работни и 11 почивни дни;
ü
№ 1105/01.05.2018г
за целия месец май 2018г – на ищеца са начислени 1377.00 евро (2693.18 лева) за
20 работни и 11 почивни дни;
ü
№ 1106/01.06.2018г
за целия месец юни 2018г – на ищеца са начислени 1377.00 евро (2693.18 лева) за
21 работни и 9 почивни дни;
ü
№ 1107/01.07.2018г
за целия месец юли 2018г – на ищеца са начислени 1431.00 евро (2798.79 лева) за
22 работни и 9 почивни дни;
ü
№ 1108/01.09.2018г
за целия месец септември 2018г – на ищеца са начислени 1296.00 евро (2534.76
лева) за 18 работни и 12 почивни дни;
ü
№ 1109/01.10.2018г
за целия месец октомври 2018г – на ищеца са начислени 1458.00 евро (2851.60
лева) за 23 работни и 8 почивни дни;
ü
№ 1110/01.11.2018г
за целия месец ноември 2018г – на ищеца са начислени 1404.00 евро (2745.99
лева) за 22 работни и 8 почивни дни;
ü
№ 1111/01.12.2018г
за целия месец декември 2018г – на ищеца са начислени 972.00 евро (1901.07
лева) за 15 работни и 6 почивни дни;
ü
№ 1101/01.01.2019г
за целия месец януари 2018г – на иищеца са начислени 540.00 евро (1056.15 лева)
за 9 работни и 2 почивни дни;
ü
№ 1102/01.02.2019г
за целия месец февруари 2019г – на ищеца са начислени 1296.00 евро (2543.76
лева) за 20 работни и 8 почивни дни;
ü
№ 1103/01.03.2019г
за целия месец март 2019г – на ищеца са начислени 1377.00 евро (2693.18 лева)
за 20 работни и 11 почивни дни;
ü
№ 1104/01.04.2019г
за целия месец април 2019г – на ищеца са начислени 756.00 евро (1478.61 лева)
за 12 работни и 4 почивни дни.
Платени били
всички начислени суми като възнаграждение и командировъчни разходи, както
следва :
ü
За месец октомври
2017г – общо 2987.13 лева (346.76лв трудово възнаграждение и 2640.37 лева
командировъчни), платени на 16.10.2017г и 06.11.2017г;
ü
За месец ноември
2017г – общо 3109.27 лева (363.28 лв трудово възнаграждение и 2745.99 лв
командировъчни), платени на 15.11.2017г и 06.12.2017г;
ü
За месец декември
2017г – общо 2053.12 лева (363.28 лв трудово възнаграждение и 1689.84 лв
командировъчни), платени на 29.12.2017г и 05.01.2018г;
ü
За месец януари
2018г – общо 3196.90 лева (398.11 лева трудово възнаграждение и 2798.79 лева
командировъчни), платени на 16.01.2018г и 07.02.2018г;
ü
За месец февруари
2018г – общо 2932.88 лева (398.12 лв трудово възнаграждение и 2534.76 лева
командировъчни), платени на 16.02.2018г и 06.03.2018г;
ü
За месец март
2018г – общо 3144.11 лева (398.12лв трудово възнаграждение и 2745.99лв
командировъчни), платени на 16.03.2018г и 05.04.2018г;
ü
За месец април
2018г – общо 2985.68 лева (398.12 лева трудово възнаграждение и 2587.56 лева
командировъчни), платени на 17.04.2018г и 04.05.2018г;
ü
За месец май 2018г
– общо 3091.30 лева (398.12лв трудово възнаграждение и 2693.18 лева
командировъчни), платени на 15.05.2018г и 06.06.2018г;
ü
За месец юни 2018г
– общо 3091.30 лева (398.12 лева трудово възнаграждение и 2693.18 лева
командировъчни), платени на 18.06.2018г, 28.06.2018г и 06.07.2018г;
ü
За месец юли 2018г
– общо 3196.91 лева (398.12 лева трудово възнаграждение и 2798.79 лева
командировъчни), платени на 16.07.2018г и 06.08.2018г;
ü
За месец август
2018г – 346.18 лева трудово възнаграждение, платено на 31.08.2018г;
ü
За месец септември
2018г – общо 2932.88 лева (398.12 лева трудово възнаграждение и 2534.76 лева
командировъчни), платени на 17.09.2018г и 05.10.2018г;
ü
За месец октомври
2018г – общо 3249.72 лева (398.12 лева трудово възнаграждение и 2851.60 лева
командировъчни), платени на 16.10.2018г и 06.11.2018г;
ü
За месец ноември
2018г – общо 3144.11 лева (398.2 лева трудово възнаграждение и 2745.99 лева
командировъчни), платени на 16.11.2018г и 06.12.2018г;
ü
За месец декември
2018г – общо 2229.78 лева (328.71 лева трудово възнаграждение и 1901.07 лева
командировъчни), платени на 17.12.2018г и 03.01.2019г;
ü
За месец януари
2019г – общо 1234.99 лева (178.84 лева трудово възнаграждение и 1056.15 лева
командировъчни), платени на 16.01.2019гг и 06.02.2019г;
ü
За месец февруари
2019г – общо 2971.92 лева (437.16 лева трудово възнаграждение и 2534.76 лева
командировъчни), платени на 18.02.2019гг и 07.03.2019г;
ü
За месец март 2019г
– общо 3130.34 лева (437.16 лева трудово възнаграждение и 2693.18 лева
командировъчни), платени на 18.03.2019г и 09.04.2019г;
ü
За месец април
2019г – общо 1915.77 лева (437.16 лева трудово възнаграждение и 1478.16 лева
командировъчни), платени на 17.04.2019г и 08.05.2019г.
За месец май на ищеца не са били начислявани, съответно изплащани суми.
Съпоставката между начислените и изплатените суми сочи, че са изплатени с
18320.02 лева повече.
За исковия период ищецът отработил следните часове по месеци (според
техническата експертиза) и съобразно посочените по-горе ставки, установени в
Белгия, се сочат следните стойности:
1/За месец септември 2018г - 183:59 часа, от които 166:22 ч управление и
17:37ч друга работа. При ставка от 11.5505 евро на час, възнаграждението му е
2125.10 евро (4156.33 лв), а при ставка от 11.8550 евро – 2181.12 евро
(4265.90лв);
2/За месец октомври 2018г – 218:13ч, от които 191:23ч управление и 26:50ч
друга работа. При ниската ставка възнаграждението е 2520.51 евро (4929.69лв), а
при високата – 2586.96 евро (5059.65 лв);
3/За месец ноември 2018г – 198:54ч, от които 173:42ч управление и 25:12ч
друга работа. При ниската ставка възнаграждението е 2297.39 евро (4493.31 лв),
а при високата – 2357.96 евро (4611.76 лв);
4/За месец декември 2018г – 150:12ч, от които 131:46ч управление и 18:26ч
друга работа. При ниската ставка
възнаграждение е 1734.89 евро (3393.14 лв), а при високата – 1780.62 евро
(3482.59 лв);
5/За месец януари 2019г – 86:42ч, от които 74:15ч управление и 12:27ч друга
работа. При ниската ставка възнаграждението е 1001.43 евро (1958.62лв), а при
високата – 1027.83 евро (2010.25 лв);
6/За месец февруари 2018г – 168:12ч, от които 144:38ч управление и 23:34ч
друга работа. При ниската ставка възнаграждението е 1942.79 евро (3799.77 лв),
а при високата – 1994.01 евро (3899.94лв);
7/За месец март 2018г – 174:40ч, от които 146:35ч управление и 28:05ч друга
работа. При ниската ставка възнаграждението е 2017.49 евро (3945.86 лв), а при
високата – 2070.67 евро (4049.89лв);
8/За месец април 2018г – 189:31ч, от които 162:04ч управление и 27:27ч
друга работа. При ниската ставка възнаграждението е 2189.01 евро (4281.34 лв),
а при високата – 2246.72 евро (4394.20лв);
9/За месец май 2018г – 19:53ч, от които 16:54ч управление и 2:59ч друга
работа. При ниската ставка възнаграждението е 229.66 евро (449.18 лв), а при
високата – 235.71 евро (461.01лв).
Тъй като данните от личната карта на водача са с начален момент месец
01.09.2018г, за предходния период от месец октомври 2017г до края на месец август
2017г вещото лице е изчислило полагаемото трудово възнаграждение, според
декларираните и реално отработени часове (без дните на платен годишен отпуск)
за всеки от месеците, както следва :
ü
За месец октомври
2017г – 168 часа (3795.26 лева при ниската ставка и 3895.31 лева при високата);
ü
За месец ноември
2017г – 176 часа (3975.98 лева при ниската ставка и 4080.80 лева при високата);
ü
За месец декември
2017г – 104 часа (2349.44 лева при ниската ставка и 2411.38 лева при високата);
ü
За месец януари
2018г – 136 часа (3072.35 лева при ниската ставка и 3153.35 лева при високата);
ü
За месец февруари
2018г – 160 часа (3614.53 лева при ниската ставка и 3709.82 лева при високата);
ü
За месец март
2018г – 168 часа (3795.26 лева при ниската ставка и 3895.31 лева при високата);
ü
За месец април
2018г – 152 часа (3433.80 лева при ниската ставка и 3524.33 лева при високата);
ü
За месец май 2018г
-160 часа (3614.53 лева при ниската ставка и 3709.82 лева при високата);
ü
За месец юни 2018г
– 168 часа (3795.26 лева при ниската ставка и 3895.31 лева при високата);
ü
За месец юли 2018г
– 176 часа (3975.98 лева при ниската ставка и 4080.80 при високата);
ü
За месец август
2018г не са декларирани отработени часове.
Вещото лице е посочило, че сумите са брутни, без изчисляване и приспадане
на дължимите данъци и осигурителни вноски.
За изчисляване на размера на обезщетението по чл.344, т.3 от КТ вр. чл.225
от КТ, претендирано за шестмесечен период, считано от датата на уволнението,
вещото лице поддържа следното : За периода 01.05.2019г – 30.11.2019г за ищеца
били подадени следните данни за осигурителен доход : месец юли 2019г – 48.70
лева за два отработени дни от работодател „Койчев груп“ ООД; за месец юли 2019г
– 548.80 лева за шест отработени дни; за месец август 2019г – 1716.44 лева за
22 отработени дни; за месец септември 2019г – 1717.27 лева за 19 отработени
дни; за месец октомври 2019г – 269.33 лева за 23 работни дни, от които три
отработени; за месец ноември 2019г – 1839.95 лева за 21 отработени дни. През
периода от месец юли до месец ноември 2019г данните са били подадени от
работадателя „Кангару-транс“ ЕООД.
Вещото лице е предложило различни варианти при изчисляване на
възнаграждението :
Вариант І : Ако базата е ниското възнаграждение, установено в Белгия,
дължимо през месец април 2019г, то обезщетението би било 21540.80 лева – след
приспадане на платеното по трудово правоотношешение през шестмесечния период,
през който ищецът работил по трудово правоотношение. След изчисляване на
дължимите удръжки за данък по ЗДДФЛ сумата е в размер на 19386.72 лева.
Вариант ІІ : Ако базата е високото възнаграждение, установено в Белгия,
дължимо през месец април 2019г, то обезщетението би било 22233.40 лева – след
приспадане на платеното по трудово правоотношешение през шестмесечния период,
през който ищецът работил по трудово правоотношение. След изчисляване на
дължимите удръжки за данък по ЗДДФЛ сумата е в размер на 20010.06 лева.
Вариант ІІІ : Ако базата е платеното през предходния месец брутно трудово
възнаграждение, обезщетение е в размер на 1364.41 лева – след приспадане на
платеното по трудово правоотношешение през шестмесечния период, през който
ищецът работил по трудово правоотношение. След изчисляване на дължимите удръжки
за данък по ЗДДФЛ сумата е в размер на 1364.41 лева.
За изчисляване на обезщетението по чл.220 от КТ вещото лице предлага
следните варианти :
Вариант І : Ако базата е ниското
възнаграждение, установено в Белгия, дължимо през месец април 2019г, то обезщетението
би било 4281.34 лева. След изчисляване на дължимите удръжки за данък по ЗДДФЛ
сумата е в размер на 3853.21 лева.
Вариант ІІ : Ако базата е високото възнаграждение, установено в Белгия,
дължимо през месец април 2019г, то обезщетението би било 4394.20 лева. След
изчисляване на дължимите удръжки за данък по ЗДДФЛ сумата е в размер на 3952.08
лева.
Вариант ІІІ : Ако базата е платеното през предходния месец брутно трудово
възнаграждение, то обезщетение е в размер на 563.36 лева. След изчисляване на
дължимите удръжки за данък по ЗДДФЛ сумата е в размер на 507.02 лева.
Горните факти съдът установи след
анализ на писмените доказателства, които съдът цени с оглед доказателствената
сила, която им придава ГПК. Съдът кредитира изцяло показанията на св. Б. Х. тъй
като те се допълват и кореспондират с обясненията на управителя на дружеството
– ответник, дадени по реда на чл.176 от ГПК. Доколкото в обясненията се съдържа
признание на неизгодни за ответника факти, в тази им част обясненията се ценят
според разпоредбата на чл.175 от ГПК с оглед всички останали доказателства. В
пълен контраст с показанията на св. Х. и с обясненията на управителя се явяват
показанията на св. Севгин Р., който твърди, че той, управителят К. и св. Х.
ходили да търсят ищеца в град Шумен, но до апартамента му се бил качил само
управителят, а този свидетел не знаел какво точно се било случило, тъй като
отишъл да си купи цигари. По-нататък в показанията си този свидетел заявява, че
бил разбрал, че ищецът отказал да си получи заповедта за освобождаване, затова
се бил подписал под нея. Съдът преценява като недостоверни в тази им част
показанията на св. Р., тъй като се конфронтират с другите доказателства,
описани по-горе.
Съдът изцяло възприема изводите в двете експертни заключения, след като
прецени, че и двете вещи лица са дали професионални отговори на поставените
въпроси.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Трудовото правоотношение между страните е възникнало от трудов договор,
който е сключен в писмена форма на английски език, превод от който обаче не
беше представен, поради което съдът извлича неговите елементи от данните,
подадени от работодателя в НАП. Съдът приема, че изпълнението на трудовите функции
е започнало на 02.10.2017г. Съгласно чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Счита се, че работникът е добросъвестен (по смисъла на чл.75, ал.1 от КТ),
когато конкретните условия на труд са му известни, той ги е приел и е
изпълнявал, респ. започнал да изпълнява към датата на настъпване на релевантния
юридически факт добросъвестно своята престация, изразяваща се в предоставяне на
работна сила, а работодателят, който е допуснал работник на престира наемен
труд, респ. приел е без възражение изпълнението на работата му, отговаря за
задължението си като при действителен трудов договор – решение №
117/07.10.2020г на ВКС по гражд. дело № 4457/2019г, ІІІг.о., в мотивите на
което се препраща и към други актове на ВКС, също поставени в производство по
чл.290 от ГПК.
От обясненията на управителя съдът приема за установено, че ищецът никога
не е полагал труд на територията на Р България, а в Белгия и в други страни от
ЕС, в зависимост от възложените му курсове.
Съгласно §1, т.2 от ДР на Наредба № Н-3 от 07.04.2009г, „дигитален
тахограф“ е средство за измерване, предназначено да бъде монтирано в превозно
средство, за да показва, регистрира и съхранява автоматично или полуавтоматично
данни за движението на превозното средство и за определени периоди от време на
водачите. Той се състои от кабели, сензори, електронен дисплей за информация на
водача, едно или две гнезда за разчитане на карти, интегриран или отделен
принтер, дисплей, позволяващ изтеглянето на запаметени данни, тяхното показване
или разпечатване, а според §1, т.4 „карта на водач“ е карта за дигитален
тахограф, която служи за съхраняване на данните за дейността на водача.
В случая, съдът не може да приеме, че ответникът умишлено е създал пречки
за събиране на допуснати доказателства, тъй като според чл.39 от Наредба № Н-3
от 07.04.2009г превозвачите и лицата,
извършващи превоз за сметка, съхраняват всички записани данни по чл.37, ал.1
(извлечените данни от дигиталните тахографи и картата на водач) за срок
най-малко една година след записването му, което означава, че след изтичане на
една година данните могат да бъдат изтрити. При така сложилата се ситуация
съдът приема за достоверни данните, извлечени от картата на водач, предоставени
от ищеца, щом по делото липсват доказателства, чрез които да бъде опровергана
достоверността им, още повече че вещото лице П. категорично отрича вероятност
за манипулация за данните. От страна на ответника не се представиха данните от
дигиталните тахографи на автомобилите, които ищецът е управлявал, за да се
направи съпоставка между данните от картата на водача, от една страна, и
данните от дигиталните тахографи, от друга.
По делото не са представени доказателства за категориите на управляваните
от ищеца товарни автомобили, но съдът приема, че тези автомобили са били повече
от 12,5 тона по аргумент от справката от НАП, според която ответникът, като
работодател, е заявил за вписване именно това обстоятелство – че ищецът е
назначен като водач на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона.
Относно срока на трудовия договор съдът приема следното : От подадените от
работодателя в НАП данни е видно, че в графа „основание“ е записан код „02“ –
срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 от КТ и срокът е посочен до 02.04.2018г. Следователно трудовият договор е сключен за
срок от шест месеца и тъй като не е бил прекратен, се счита за окончателно
сключен за неопределено време – чл.69, ал.1 от КТ.
Всички предявени искове са съединени при условията на обективно кумулативно
съединяване, а не на евентуалност, поради което съдът дължи произнасяне по
всеки един от тях. Това е така, защото са предявени искове, основани на
различни основания, които могат да съществуват едновременно и независимо един
от друго – решение № 97 от 8.02.2013 г. на ВКС по търг. дело № 196/2011 г., I
т. о., решение № 527 от 21.06.2010 г. на ВКС по гражд. дело № 1363/2009 г., IV
г. о.
По основателността на предявените искове съдът се произнася така:
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ :
В производството по иск за отмяна на дисциплинарно уволнение съдът е
ограничен в произнасянето си само до въведените от ищеца доводи за незаконност
на уволнението – в случая те се свеждат до следното : непоискване на обяснения
по реда на чл.193 от КТ; нарушения при връчване както на заповедта за изискване
на обяснения, така и на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание; че
е извършил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение (така решение №
167/30.07.2014г на ВКС по гражданско дело № 6368/2013 г, ІV г.о).
Съдът приема, че ответникът – работодател не е изискал от ищеца обяснения
по реда на чл.193, ал.1 от КТ. Заповедта, с която е разпоредено изискването на
обяснения, няма данни кога е връчена на ищеца, тъй като върху нея липсва
отбелязване на датата, на която ищецът е отказал да получи тази заповед, респ.
да даде обяснения. Съдържанието на този документ беше опровергано от
обясненията на управителя, който заяви в съдебно заседание, че два месеца след
като ищецът се прибрал в България, поискал да осъществи връзка с него, като
пратил св. Б. Х. да го търси. Дори в обясненията на управителя започнаха с
думите, че той не бил уволнявал ищеца. Св. Б. Х. заявява, че се бил подписал
под някакви документи, но не знае какви и за какво.
Не се установи чрез други доказателствени средства ищецът да е бил поканен
да даде обяснения.
Изложеното мотивира съда да приеме, че към 07.05.2019г, когато от страна на
ответника е било изпратено съобщение в НАП за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца, не са била съставени заповедите за изискване на
обяснение, за налагане на дисциплинарно нарушение и за прекратявяне на
трудовото правоотношение. В тази връзка съдът подчертава, че съгласно чл.195,
ал.1 от КТ налагането на дисциплинарно наказание се налага с писмена заповед
като форма за действителност.
Поради това, че съдът прие, че работодателят не е изслушал работника, преди
да му наложи дисциплинарното наказание, следва да отмени заповедта на основание
чл.193, ал.2 от КТ, без да пристъпва към разглеждане на спора по същество.
Следва да бъде отменена както заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание, така и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй
като работодателят е обективирал волята си в два отделни документа.
По изложените съображения, искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява
основателен.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ : Този иск също се явява
основателен, предвид основателността на иска за отмяна за незаконното
уволнение. Както вече се посочи, трудовото правоотношение се е транформирало по
силата на закона от срочно в безсрочно и ищецът следва да бъде възстановен на
длъжността, която е заемал към момента на уволнението.
Искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ ще бъде
разгледан по-долу заедно с разглеждане на иска за трудово възнаграждение.
По иска с правно основание чл.220, ал.1 от КТ, предявен за сумата 4281.34
лева, частично от 6495.66 лева : Този иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Съгласно чл.220, ал.1 от КТ, страната, която има право да прекрати
трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече
срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за
неспазения срок на предизвестието. Прекратяване на трудовото правоотношение в
резултат на налагане на дисциплинарно наказание уволнение не е предпоставено от
връчване на предизвестие. Изрично в чл.330, ал.1, т.6 от КТ е посочено, че в
тази хипотеза работодателят прекратява трудовото правоотношение без
предизвестие, а щом не дължи връчване на предизвестие, не дължи и обезщетение
за неспазен срок на предизвестие.
По иска с правно основание чл.128 от КТ вр. чл.121а, ал.4 вр. ал.1, т.1,
б.“а“ от КТ вр. чл.3, т.1, б.“в“ от Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 16.12.1996г. относно командироването на работници в рамките на
предоставянето на услуги: Според чл.8 от преамбюла на Директива 96/71/ЕО, на
страните е предоставено като общо правило свободен избор на приложимо
законодателство, но при отсъствие на избор, договорът следва да се урежда
съгласно чл.6, §2 от законодателството на страната, в която работникът или
служителят обикновено извършва работата
си в изпълнение на договора, дори ако той временно е командирован в друга
страна, или ако няма конкретна страна, в която работникът да извършва
обикновено работата си – от законодателството на страната, в която се намира
мястото на стопанска дейност на предприятието, които го е наело, освен ако от
цялостните обстоятелства не произтича, че договорът е по-тясно свързан с друга
страна. От обхвата на директивата е изключен само моряшкият състав от
търговския флот. Директива 96/71/ЕО е приложима за предприятия, установени в
държава-членка, които в рамките на транснационалното предлагане на услуги
командироват работници в съответствие с §3 на територия на държава-членка. Дори
и превозът да е каботажен, Директива 96/71/ЕО пак е приложима по силата на
съображение № 17 от преамбюла на Регламент (ЕО) № 1072/2009 на Европейския
парламент и на Съвета от 21.10.2009 г относно общите правила за достъп до
пазара на международни автомобилни превози на товари. Приложимостта на Директива
96/71/ЕО към международните превози изрично е прогласена в Решение на Съда
(голям състав) от 1 декември 2020 година по дело C-815/18 (Federatie
Nederlandse Vakbeweging срещу Van den Bosch Transporten BV и др.).
Директива 96/71/ЕО е транспонирана в КТ с измененията в ДВ, бр.105 от
2016г, в сила от 30.12.2016г, когато е създаден чл.121а. Според ал.1, т.1,
б.“а“ на чл.121а, командироване на работници или служители в рамките на
предоставяне на услуги е налице, когато български работодател командирова работник
или служител на територията на друга държава – членка на ЕС, държава – страна
по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или на Конфедерация
Швейцария за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен
между работодателя и ползвателя на услугите. Според ал.4, за срока на
командироване на работника се осигуряват най-малко същите минимални условия на
работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата
или сходна работа в приемащата държава.
Срокът на командироване не е правно-релевантен. Значение на срока е било
придадено на отменената през 2016г разпоредба на чл.121, ал.3 от КТ, според
която описаните в предходния абзац права на работника са приложими, ако срокът
на командироването е по-дълъг от 30 календарни дни. Доколкото посочената
разпоредба е материалноправна, нейното приложение е ограничено само по
отношение на правоотношения, възникнали по време, докато е била действаща.
България, като държава-членка, не се е възползвала от предоставените в чл.4 и 5
от Директивата възможности за ограничения.
В решение № 173/06.03.2018г., поправено с решение № 328/10.10.2018г, двете
постановени по гражданско дело № 4431/2016г на ВКС, ІІІ г.о., е разяснено, че
Директива 96/17/ЕО намира приложение и за международните превози така, както се
е произнесъл през 2020г Съдът в Люксембург.
По делото е установено, че дружеството-ответник е сключвало договори с
предприятия от Белгия и други държави от ЕС за извършване на превоз на товари в
границите на общността. В решение № 298/09.01.2019г на ВКС по гражд. дело №
2180/2018г, ІV г.о, е направен извод за приложимост на Директива 96/17/ЕО към
случай, идентичен с настоящия – без данни за предприятие в друга страна-членка,
където работникът е командирован.
Съгласно чл.1, т.1, б.“в“ от Директива 96/71/ЕО, на командированите
работници се дължи заплащане минимални ставки, които се определят от
националното законодателство и/или практиката на държавата-членка, на чиято
територия се командирова работникът.
Минималната ставка за Кралство Белгия е определена на 11.5505 евро при
работна седмица от 39 часа с шест дни допълнителен платен годишен отпуск и
11.8550 евро – при работна седмица от 38 часа. Белгия е държавата, в която
преимуществено е полаган трудът, според данните от картата на водача (л.175-177
от том І), а и според гласните доказателства, вкл. и обясненията на управителя,
поради което възнаграждението следва да се определи според установените в
Кралството минимални ставки. Съдът приема, че приложима следва да бъде ниската
ставка, тъй като според чл.121а, ал.5 от КТ „се осигуряват най-малко същите
минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и
служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава“.
Доколкото липсват обективни данни, които да дадат основание за приложение на по
– високата ставка, съдът ще приеме за основа по – ниската.
В съдебноикономическата експертиза е изчислено възнаграждението, което е
дължимо на ищеца, според ниската ставка, съобразно отработените от него часове.
За периода месец октомври 2017г – месец август 2018г възнаграждението следва да
се определи на база данните, подавани в НОИ и НАП, за отработените дни, а за
периода месец от септември 2018г до месец май 2019г – на база данните,
установени от техническата експертиза.
За първия период възнаграждението е определено на 35422.39 лева, а за
втория период – 31407.25 лева, общо 66829.64 лева, от които следва да приспадне
платеното през целия период трудово възнаграждение, възлизащо на 7219.72 лева.
Разликата от 59609.92 лева представлява дължимото и неплатено от ответника
трудово възнаграждение (без от него да се приспаднати дължимите плащания за
данъци и осигуровки). Съдът обаче следва да присъди на ищеца сумата 57528.67
лева, тъй като до този размер е допуснато увеличение на иска и съдът не може да
присъди повече от това, с което е сезиран. В обобщение искът се явява изцяло
основателен и следва да се уважи.
По идентичен случай е налице произнасяне на РС Котел с решение №
260013/23.03.2021г, постановено по гражданско дел № 270/2019г, потвърдено с
тази му част с решение № 91/07.07.2021г, постановено по въззивно гражданско
дело № 259/2021г на ОС Сливен.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ : При
незаконно уволнение уволненият работник или служител има право на обезщетение
от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от шест
месеца. Когато работникът е работил на по-ниско платена работа, той има право
на разликата в заплатите.
Поради това, че съдът призна уволнението за незаконно, в полза на ищеца
следва да се присъди обезщетение за шестмесечния период. Тъй като през този
период се установи, че ищецът е работил, следва да му се присъди разликата.
Размерът на обезщетението се определя по правилата на чл.228 от КТ –
брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на уволнението, в
който е възникнало основанието за съответното обезщетение или последното
получено възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
По делото се установи, че последното получено брутно трудово възнаграждение
– това за месец април 2019г, е в размер на 563.36 лева. С настоящото решение
обаче съдът прие, че полученото от ищеца трудово възнаграждение за месец април
2019г не е цялото дължимо му, а само една част от него. Следва да се приложи
разрешението, възприето в решение № 347 от 24.11.2015г на ВКС по гражданско дело № 1530/2015г, IV г.о.,
според което брутното
трудово възнаграждение е това, което работникът е следвало да получи, съобразно
трудовия договор, а не реално изплатеното от работодателя. Когато по делото е
установено, че дължимото за месеца преди уволнението трудово възнаграждение е в
различен размер от реално изплатеното на работника, обезщетението по чл.225,
ал.1 КТ се определя въз
основа на установения действително дължим размер. От експертното заключение се
установява, че възнаграждение за шестмесечния период, считано от уволнението, е
в размер на 21540.80 лева, като този размер представлява по-ниската сума между
дължимото от работодателя и получено при друг работодател по-ниско
възнаграждение.
По изложените съображения искът по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ
се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Върху всички суми, присъдени в
полза на ищеца, се дължи законна лихва с начален момент подаване на исковата
молба пред РС Котел – 15.10.2019г до окончателното изпълнение на задължението.
По отговорността за разноски :
Ищецът претендира присъждане на разноски в размер на 3900.00 лева за
адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък. Ищецът е упълномощил
адв. Н.И. *** да го представлява по
делото. Представена е разписка от 13.10.2019г, удостоверяваща плащането на
сумата. Тъй като не е направено разграничение какво възнаграждение е било
уговорено, респ. платено, по всеки един от исковете, то съдът приема, че по
всеки от петте иска е платено по равно, т.е. по 750.00 лева (определение № 14
от 28.01.2021г на ВКС по частно гражд. дело № 4132/2020г, Іг.о. и цитираните в
него други актове на ВКС по този въпрос). Тъй като само искът по чл.220 от КТ
беше отхвърлен, а останалите четири бяха изцяло уважени, платено по четирите
иска следва да се присъди изцяло. В обобщение, от
платено адвокатско възнаграждение следва да се присъдят 3120.00 лв, а за
разликата от 780.00 лева претенцията подлежи на отхвърляне.
Претенцията на ответника се изчерпва само с искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева, което е платено по банков
път. Представени са доказателства, че банковата сметка на Адвокатско дружество
„Б.“ е заверена с посочената сума. По изложените в предходния абзац мотиви
съдът приема, че и по петте иска е платено по равно – по 120.00 лева. Тъй като
само един от исковете беше отхвърлен, а останалите четири уважени, в полза на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 120.00 лева, а претенцията
за разноски за разликата до 600.00 лева подлежи на
отхвърляне.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
съдът следва да определи и възложи държавната такса, от която ищецът е
освободен от внасяне при образуване на делото, както и разноски, платени от
бюджета на съда. Исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ са неоценяеми и
съдът определя държавната такса по реда на чл.3 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на максималния от 80.00
лева за всеки от исковете. Останалите два уважени иска са оценяеми и държавната
такса се определя в размер на 4% от уважения размер на иска. По иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ държавната такса е 861.63 лева, а по иска за
трудовото възнаграждение – в размер на 2301.15 лева. Общият размер на
държавната такса, която се възлага в тежест на ответника, е 3322.78 лева.
Държавната такса върху отхвърления иск остава за сметка на съда.
От бюджета на съда са платени
възнагражденията на двете вещи лица, изготвили експертизите – 1327.81 лева за
техническата експертиза и 713.70 лева за счетоводната експертиза, общо 2041.51
лв. Посредством експертизи не се установяват факти, относими към исковете по
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, поради което съдът приема, че разходите следва
да се разпределят по равно – по 680.50 лв за всеки от други три иска, два от
които изцяло уважени. Третият иск по чл.220 от КТ беше изцяло отхвърлен, поради
което разноските, направени за доказване на този иск, остават за сметка на
съда. В тежест на ответника следва да се възложат тези разноски, направени за
доказване на уважените искове, възлизащи в общ размер 1361.10 лева.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК
решението в частта му, в която се уважават исковете по чл.128 от КТ вр.
чл.121а, ал.4 вр. ал.1, т.1, б.“а“ от КТ вр. чл.3, т.1, б.“в“ от Директива
96/71/ЕО и и по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ, подлежи на
предварително изпълнение.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като
НЕЗАКОННИ на основание чл.334, ал.1, т.1 от КТ заповед № 1 / 07.05.2019г на управителя на дружество „ТЮЛЮ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление село Ябланово, община Котел, ул.Раковска 12, представлявано от
управителя М.А.К., с която на
ищеца С.М.П., ЕГН **********,***, е наложено дисциплинарно наказание уволнение, както и заповед № 2/07.05.2019г на управителя на
дружество „ТЮЛЮ“ ЕООД, ЕИК *********, с посочени данни, за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца С.М.П., с посочени данни.
ВЪЗСТАНОВЯВА на
основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ С.М.П., с посочени
данни, на длъжността шофьор
тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона, която е заемал в дружество „ТЮЛЮ“ ЕООД, с посочени данни, до момента на уволнението.
УКАЗВА на ищеца С.М.П., с посочени данни, че следва да се яви да заеме
длъжността, на която е възстановен, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението.
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ дружество
„ТЮЛЮ“ ЕООД с посочени данни, да заплати на С.М.П., с посочени данни, сумата
21540.80 (двадесет и един хиляди петстотин и четиридесет лева и осемдесет стот)
- брутна сума, без начислени удръжки, представляваща обезщетение за времето от
07.05.2019г до 07.11.2019г, през което ищецът е останал без работа и работил на
по-ниско платена работа, заедно със законната лихва лихва с начален момент
15.10.2019г до окончателното изпълнение на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.220, ал.1 от КТ, предявен от С.М.П., с
посочени данни, срещу дружество „ТЮЛЮ“ ЕООД, с посочени данни, за сумата
4281.34 лева, частично от 6495.66 лева, представляваща обезщетение за неспазен
срок при предизвестие, заедно със законната лихва с начален момент 15.10.2019г
до окончателното изпълнение на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.128 от КТ вр. чл.121а, ал.4 вр. ал.1, т.1, б.“а“ от КТ вр. чл.3, т.1, б.“в“ от Директива 96/71/ЕО „ТЮЛЮ“ ЕООД, с посочени данни, да
заплати на С.М.П., с посочени данни, сумата 57528.67 лева (петдесет и седем
хиляди петстотин двадесет и осем лева и шейсет и седем стот) – брутна сума, без
начислени удръжки, частично от 75864.00 лева, представляващи разлика между
платеното му трудовото възнаграждение за периода от 02.10.2017г до 03.05.2019г
и дължимото, според минималните ставки, установени в Кралство Белгия, за
длъжността шофьор на товарен камион над 12.5 тона, където през този период е
бил командирован, заедно със законната лихва с начален момент 15.10.2019г до
окончателното изпълнение на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК дружество „ТЮЛЮ“ ЕООД, с посочени
данни, да заплати на С.М.П., с посочени данни, сумата 3120.00 лева (три хиляди сто и двадесет лева), представляващи
направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете, като
претенцията за разноски за разликата до пълния ù предявен размер 3900.00
лева ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК С.М.П., с посочени данни, да заплати
на дружество „ТЮЛЮ“ ЕООД, с посочени данни, сумата 120.00
лева (сто и двадесет лева), представляващи направени по делото разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, като претенцията за разноски за
разликата до пълния ù предявен размер 600.00 лева ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК дружество „ТЮЛЮ“ ЕООД, с посочени
данни, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел
сумата 3322.78 лева (три хиляди триста двадесет и два лева и седемдесет и осем
стот), представляващи държавна такса върху уважения размер на исковете, както и
сумата 1361.10 лева (хиляда триста шейсет и един лев и десет стот),
представляващи разноски за възнаграждение на вещи лица, съобразно уважения
размер на исковете.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му по исковете по чл.128 от КТ вр. чл.121а, ал.4 вр. ал.1,
т.1, б.“а“ от КТ вр. чл.3, т.1, б.“в“ от Директива 96/71/ЕО и и по чл.344,
ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС Сливен в
двуседмичен срок от съобщаването му.
С Ъ Д И Я :