Решение по дело №4394/2014 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 235
Дата: 6 март 2015 г. (в сила от 1 април 2015 г.)
Съдия: Миглена Раденкова Петрова
Дело: 20141420104394
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е №...

гр. ВРАЦА,  06.03.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, седми гр.състав, в публично заседание на 11.02.2015г. в състав:

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

 

при участието на секретар: Н.Г.

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело N4394 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявен е иск от Д.И. ***, лично и със съгласието на нейната майка и законен представител М.Г.К. против И.Н.И. *** за увеличение на присъдената месечна издръжка за детето Д.И.И. от 150,00 лева на 250,00 лева, считано от датата на подаване на настоящата молба в съда до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. В исковата молба се излагат доводи и съображения, че от присъждане на предходната издръжка в размер на 150,00 лева месечно е изминал един значителен период от време, нуждите на детето с оглед възрастта му са нараснали, което обуславя и правния интерес от предявяване на настоящия иск. Твърди се, че ответникът получава добри доходи от работа в чужбина, което му позволява да заплаща издръжка в по-висок размер.

     Предявеният иск е с правно основание чл. 150 от СК.

В указания едномесечен срок ответникът И.И. ангажира отговор за недопустимост на иска, по съображения, че исковата молба съдържа изявления на майката, а не на дъщерята, от чието име се подава исковата молба. Поддържа се становище за неоснователност на иска предвид обстоятелството, че половината от работният доход на ответника отива като разход за заплащане на наем на квартира в чужбина, а с остатъка заплаща присъдената му до този момент издръжка на детето си и задоволява ежедневните си потребности. И. твърди, че увеличеният размер на издръжката ще обезсмисли престоя му в чужбина, тъй като разходите за живот в Испания надвишават тези в нашата страна.

За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи самостоятелна преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе становищата на страните, въз основа на която прие за установени следните обстоятелства:

С решение от 01.07.2005г. постановено по гр.д.№2861/2004г. Районен съд Враца е прекратил сключеният на 25.03.2000г. между М.К. и И.И. граждански брак като родителските права по отношение на роденото от брака дете Д.И. са предоставени на майката, като бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 40,00лева, считано то 18.11.2003г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

С определение, постановено в с. з. на 25.11.2011г. по гр. дело №426/2011г. по описа на Вр.РС е одобрена постигнатата между М.К. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Д.И. и И.И. спогодба, според която И. се е задължил да заплаща месечна издръжка в размер на 150,00лева до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Видно от удостоверение за раждане №442084 издадено въз основа на акт за раждане №254/21.08.2000г. детето Д.И.И. е родено на ***г. от майка М.Г.И. и баща И.Н.И..

Представено е удостоверение КФ-14-886/09.10.2014г.от СОУ„Козма Тричков”-гр.Враца, от което се установява, че детето Д.И. е ученичка в 8а клас през учебната 2014/2015г.

Представено е удостоверение издадено Патрисия Санчес Егиноа, в качеството й на генерален директор на ИнфоАдекс АД за доходите на бащата И.И., от което се установява че И. е реализирал брутно месечно трудово възнаграждение за периода от месец ноември 2013г. до октомври 2014г. в размер на 1768,87 евро.

Представен е наемен договор, видно от който ответникът И. е наел жилище в Испания за месечна наемна цена от 745,00 евро.

Видно от удостоверение изх.№758/08.10.2014г. майката М.К. е реализирала брутен трудово доход за периода от октомври 2013г. до септември 2014г. в размер на 8403,72лева.

По делото е представено становище от дирекция „Социално подпомагане”-Враца от 05.02.2015г., от което се установява, че по данни на майката, местожителството на ответникът И. се намира в Испания. Към настоящият момент детето е ученичка в осми клас на СОУ „*************”-Враца в паралелка „английски език и информационни технологии” и редовно посещава частни уроци по английски език, спортува волейбол, няма здравословни проблеми. В заключение е посочено, че в интерес на детето Д.И. е размерът на издръжката да бъде съобразен с възрастта и потребностите на детето.

В съдебно заседание проведено на 11.02.2015г., ищцата Д.И. твърди, че нейната майка полага грижи за нея, а с баща си не поддържа контакти. Той се обаждал на рождените дни на детето, за да се виждат, правил й подаръци за рождените дни, пари й давал по повод празника около 100,00 лева. Детето твърди, че бащата изплаща издръжката, със закъснение, но тези средства не са й недостатъчни. И. твърди, че  трябва да закупува както учебници по английски език, които са около 150,00 лева на година, така и всички останали учебни пособия. И. поддържа, че посещава частни уроци по английски език и ходи на тренировки по волейбол, поради което са й необходими средства за плащане на тези уроци, както и за закупуване на спортна екипировка и за задоволяване на други всекидневни нужди. Детето твърди, че майка й са справя с издръжката й горе-долу добре.

Процесуалният представител на ищцата-адв.Добрилова, поддържа, че ответникът има възможност и няма да изпитва затруднения да заплаща претендираният размер на увеличената месечна издръжка. Пледира, че възрастта на детето, нарасналите му нужди за неговото израстване и разходите за образование, както и че липсата на други деца, които да издържа и получаваните от ответникът доходи обуславят нужда от увеличаване на размера на спогодената до този момент издръжка.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи трайно изменение в обстоятелствата, съществували при предишното определяне на издръжката, изразяващо се в трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на издържащото лице. Достатъчно е наличието на една от двете алтернативно дадени предпоставки. В процесният случай от ищцата се претендира първата алтернатива.

Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дава. Последните се определят от доходите и имуществото. Императивно тези изисквания са залегнали в чл. 142, ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на децата, възможностите на родителите и да не е под законовия минимум предвиден в чл. 142, ал. 2 от СК. Нуждите на непълнолетното дете се преценяват, като се вземе предвид възрастта му, разходите за облекло и храна, както и останалите специфични потребности.

По делото са събрани доказателства, че от момента на определяне на издръжката за детето Д.И. в размер на 150,00лева месечно, считано от одобрената спогодба от 25.11.2011г. по гр.д.№426/2011г. на Районен съд-Враца  до датата на приключване на устните състезания пред районният съд в настоящото съдебно производство 11.02.2015г., е изминал период от време от почти три години и три месеца, през който социално-икономическите условия в Р България са се изменили в посока на увеличение на цените на повечето стоки и услуги от първа необходимост. От събраните по делото писмени доказателства по категоричен начин се установява, че детето Д.И. вече е на 14 години, в подрастваща ученическа възраст, поради което съдът счита, че същата има завишени потребности за храна, облекло, учебни помагала, културни потребности. От гореизложеното съдът прави извода за настъпило съществено и трайно изменение на обстоятелствата, обусловили последващо определяне на размера на дължимата за детето издръжка.

От друга страна видно от приложеното удостоверение за доходите на ответникът И. е видно, че същият е реализирал висок за стандартите на РБ месечен доход за периода от месец ноември 2013г. до октомври 2014г. в размер на 1768,87 евро. Съдът като взе предвид и обстоятелството, че ответникът няма задължения за издръжка към други деца, както и факта, че заплаща наем и живее в Испания, приема, че от момента на одобрената от съда спогодба, финансовите му способности и възможността да издържа своето дете Д.И. са се подобрили, поради което същият може да заплаща издръжка за детето в увеличен размер.

При така обсъдените съображения, съдът приема, че са налице условията за изменение на издръжката на Д. изразяващи се в трайно съществено изменение на нуждите на издържания и подобряване на финансовите възможности на издържащият да заплаща по-висок размер на издръжка.

Като взе предвид нуждите на детето Д.И., както и обстоятелството, че майката полага лични грижи за отглеждане и възпитание на непълнолетното дете, настоящият съдебен състав счита, че определеният от районният съд размер на издръжката, която бащата следва да заплаща трябва да се увеличи като по-този начин се увеличава и общият размер на издръжката от двамата родители. За задоволяване потребностите на детето Д.И. съдът намира, че е необходима общата сума от 400,00лева. От тази сума бащата ще следва да осигурява сумата от 200,00лева, като разликата се покрива от майката. Този размер на издръжка, съдът приема за достатъчен с оглед нуждите и потребностите на детето от една страна и възможностите за издръжка на родителите. Издръжката в така определения размер ще се дължи от датата на завеждане на делото - 27.10.2014год., до настъпване на обстоятелства, налагащи прекратяване на плащанията или промяна на размера им.

 В останалата част до пълният предявен размер от 250,00лева иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да се отбележи, че за да отхвърли искът до пълният му претендиран размер съдът отчет обстоятелството, че половината от дохода на ответника отива като разход за заплащане на наем на жилище в чужбина, както и съотношението между останалият свободен трудов доход и по-високите обичайните разходи за живот в чужбина спрямо необходимите разходи за живот в нашата страна. Несъмнено е и обстоятелството, че майката на детето реализира месечен доход над средния за страната – 700,00 лева.

Несъмнено е, че родителите имат първостепенна отговорност да осигурят, в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Последните имат задължението да осигурят такива условия за развитието на детето, в това число да предоставят такава издръжка, каквато то би имало, ако те живеят в едно домакинство.

Съдът намира, че така определената издръжка в посочения размер е съобразена с нуждите на детето и възможностите на неговите родители.

Предвид императивната разпоредба на чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

     Съгласно разпоредбите на Конвенцията за правата на детето - чл. 27, т. 2, която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното право, родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условия на живот, необходими за развитието на детето.

Ищцовата страна претендира разноски пред настоящата инстанция в размер на 200,00лева, представляващи адвокатски хонорар. Видно от представеният договор за правна защита и съдействие обаче не е посочено, че претендираната сума за адвокатски хонорар е действително заплатена, поради което разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат. Съгласно Тълкувателно решение №6/2012г. съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане, ако е по банков път задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направено плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.

 Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Вр.РС държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер на 72,00 лева.

       Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ размера на одобрена с определение, постановено в с. з. на 25.11.2011г. по гр. Дело №426/2011г. по описа на Вр.РС съдебна спогодба за заплащане на месечна издръжка, която И.Н.И., с ЕГН-********** *** се е задължил да заплаща на Д.И.И., с ЕГН-**********, род. на ***г., лично и със съгласието на нейната майка и законен представител М.Г.К., с ЕГН-**********, КАТО

 

УВЕЛИЧАВА издръжката от 150,00 лева на 200,00 лева, считано от 27.10.2014год. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

                                                 

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск в останалата му част.

 

 

ОСЪЖДА И.Н.И., с ЕГН-********** ***  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд гр.Враца държавна такса върху увеличението на издръжката в размер на 72,00 лева.

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: