РЕШЕНИЕ
№ 2518
гр. София, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100505429 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5429/2022 г по описа на СГС е образувано по :
- по въззивна жалба на „М.Т. БГ“ ЕООД гр.София ЕИК **** гр.София срещу решение
№20010682 от 04.02.2022 г постановено по гр.д.№16981/21 г на СРС , 82 състав , в частта, с
което е признато за установено спрямо въззивника по иск с правно основание чл.422 ал.1
ГПК във вр.чл.286 ЗЗД и чл.79 ЗЗД , че същия дължи на И. М. Ц. ЕГН ********** от
гр.София сумата от 2610 лева неплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 11.12.2020 г за осъществяване на процесуално представителство по
адм.дело №9080/19 г на АССГ , ведно със законната лихва от 22.01.2021 г до окончателното
заплащане на сумата ; за която сума е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410
ГПК от 04.02.2021 г по ч.гр.д.№3951/21 г на СРС , 82 състав. Решението на СРС се обжалва
и в частта за разноските;
- и по въззивна жалба на И. М. Ц. ЕГН ********** от гр.София срещу посоченото решение
на СРС , но в частта , в която са отхвърлени исковете на Ц. да се признае за установено , че
„М.Т. БГ“ ЕООД гр.София ЕИК **** гр.София му дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр.чл.286 ЗЗД , чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 31,18 лева лихви за забава върху неплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 11.12.2020 г за
осъществяване на процесуално представителство по адм.дело №9080/19 г на АССГ за
1
периода 11.12.2020 г – 22.01.2021 г ; сумата от 2630 лева неплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 07.12.2020 г за осъществяване
на процесуално представителство по адм.дело №9098/20 г на ВАС ; и сумата от 34,34 лева
лихви за забава върху неплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 07.12.2020 г за осъществяване на процесуално представителство по адм.дело
№9098/19 г на ВАС за периода за периода 07.12.2020 г – 22.01.2021 г ; за които суми е
издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 04.02.2021 г по ч.гр.д.
№3951/21 г на СРС , 82 състав. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът „М.Т. БГ“ ЕООД излага доводи за неправилност на решението на СРС в
обжалваната от него част . Съдебното производство по адм.дело №9080/19 г на АССГ не е
приключило и е висящо пред ВАС . В качеството си на адвокат ищецът е изпратил покани
до свои длъжници и подписва договори с адв.Я. да събира негови вземания . Срещу адв.Ц. са
образувани дисциплинарни дела от АК-София . В заседанието на 21.12.20 г по адм.дело
№9080/19 г на АССГ адв.Ц. е „казал само две думи“ , след което делото е отложено за
изслушване на ССЕ . Адв.Ц. не заслужава адвокатско възнаграждение от 2610 лева за
извършената адвокатска защита . Ц. е нает като юрисконсулт , а другите действия по делото
са извършени от друг юрисконсулт . Адв.Ц. е уронил престижа на адвокатската професия
като е изпращал покани от името на адв.Я. и е нарушил ЗАдв и морала . Процесните
договори за правна помощ са подписани след като адв.Ц. е въвел в заблуждение управителя
на дружеството , като те е трябвало да „послужат само за легитимация пред съда“ . Страните
са целели защита от юрисконсулт , а ищецът е извършил измама .
Въззивникът И. М. Ц. излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната
от него част . Според договор за правна защита и съдействие от 07.12.2020 г за
осъществяване на процесуално представителство по адм.дело №9098/20 г на ВАС е
уговорено плащане в брой , но няма данни за плащане . Осъществена е защита пред ВАС в
о.с.з . Не са подписвани разходни касови ордери на ответника . Към датата на о.с.з пред
ВАС въззивникът има 5 години юридически стаж в търговско дружество и адвокат , което е
проверено от съда .Ответникът е изпаднал в забава от датата на договорите на основание
чл.2 ал.6 от Наредба №1 от 09.07.2004 г на ВАдвС .
И. М. Ц. е подал писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба на „М.Т. БГ“ ЕООД. По
дисциплинарните дела е прието , че няма допуснати от него нарушения . Не е въвеждал в
заблуждение управителя на „М.Т. БГ“ ЕООД , а бил упълномощен именно като адвокат .
Извършил е адвокатска защита по адм.дело №9080/19 г на АССГ и не се дължи връщане на
възнаграждението по чл.35 ал.4 ЗАдв.
„М.Т. БГ“ ЕООД не е подало подала писмен отговор на въззивната жалба на Ц. .
Въззивните жалби са допустими . Решението на СРС е връчено на въззивниците на
14.02.2022 г и на 17.02.2022 г и е обжалвано в срок /съответно/ на 23.02.2022 г и на
02.03.2022 г . Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС
в посочената част .
2
След преценка на доводите в жалбите и на доказателствата по делото , въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното
решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като
може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
СРС е приел следното от фактическа и правна страна .
Между страните е подписан договор за правна защита и съдействие от 11.12.2020 г за
осъществяване на процесуално представителство по адм.дело №9080/19 г на АССГ срещу
адвокатско възнаграждение от 2610 лева . По същото дело е било представено и
пълномощно . В о.с.з на 21.12.2020 г ответникът е бил представляван от ищеца и юр.Т. .
Между страните е подписан договор за правна защита и съдействие от 07.12.2020 г за
осъществяване на процесуално представителство по адм.дело №9098/20 г на ВАС срещу
адвокатско възнаграждение от 2630 лева . В о.с.з на 08.12.2020 г ответникът е бил
представляван от ищеца и адв.Г .
Според СРС процесните договори за правна защита и съдействие представляват договори за
възмездна поръчка . Връщане на адвокатското възнаграждение може да има само в хипотеза
на чл.35 ал.4 ЗАдв , каквато не се твърди в случая . И при оттегляне на поръчката съгласно
чл.288 ЗЗД се дължи възнаграждение на повереника , но за оттегляне/разваляне на
договорите няма данни по делото .
Според СРС не се дължи възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
07.12.2020 г , защото договорът има характер на разписка , че възнаграждението е получено
. Дължи се адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
11.12.2020 г , защото е уговорено плащане по банков път , като не са представени от
ответника доказателства за такова плащане . Пълномощното на ищеца не е било оттеглено
преди о.с.з . Не се дължат лихви за забава върху адвокатското възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 11.12.2020 г , защото страните не са уговорили срок , нито
има данни за покана / чл.84 ал.2 ЗЗД/
Решението на СРС е правилно , при следните уточнения и изрични мотиви по доводите
във въззивните жалби .
По жалбата на „М.Т. БГ“ ЕООД
Адвокатската защита на юридически лице-търговци е възмездна /чл.36 ал.1 ЗАдв./ , като
съдът не може да извършва преценка по целесъобразност дали уговореното адвокатско
възнаграждение от 2610 лева по договор за правна защита и съдействие от 11.12.2020 г за
осъществяване на процесуално представителство по адм.дело №9080/19 г на АССГ е
„заслужено“ или не . Без значение е и дали делото е приключило или е висящо пред ВАС .
Както правилно е посочил първоинстанционният съд и при оттегляне на поръчката съгласно
3
чл.288 ЗЗД , се дължи възнаграждение на повереника , а за оттегляне/разваляне на
въпросния договор няма данни по делото . Сходна е и уредбата в чл.26 ал.2 ЗАдв.
Не е доказано твърдението на дружеството , че ищецът е бил нает като юрисконсулт , а
процесните договори били издадени „формално“ и/или чрез заблуждение на управителя .
Следва да се има предвид , че евентуално оформяне и представяне пред съд на
„формални“/фиктивни договори за правна защита – с цел да се присъдят несъществуващи
разноски в тежест на другата страна /в случая НАП/ - би могло да се квалифицира като
документна измама от страна на съответния доверител в съучастие с адвоката . Липсват
данни за заплащане на възнаграждението по посочения договор , а въззивната жалба е
неоснователна .
По жалбата на И.М. Ц.
Законосъобразно СРС е отхвърлил иска за сумата от 2630 лева неплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 07.12.2020 г за осъществяване
на процесуално представителство по адм.дело №9098/20 г на ВАС . Дори да се приеме , че
договорът за правна защита и съдействие не материализира разписка за заплащане на сумата
, то с претенцията си до ВАС за тези разноски като вече платени /която претенция е уважена
от ВАС / ищецът е извършил извънсъдебно признание , че сумата му е била заплатена преди
о.с.з . Отделно , и след изрично оспорване от ответника , че се е явил пред ВАС без да има
5 години юридически стаж съгласно чл.24 ал.2 ЗАдв , ищецът не е представил доказателства
в тази насока . Според съдебния протокол от 08.12.2020 г няма данни ВАС да е извършил
изрична проверка на юридическия стаж на ищеца . Ищецът дава по делото неясни обяснения
, че е работил „за търговско дружество“ /не е ясно на каква длъжност/ , а също и като
адвокат . Според представена по делото справка ищецът е регистриран като адвокат на
11.02.2020 г , като към визираното о.с.з е бил на 28 години и данни за друг юридически
стаж по делото няма .
По отношение на исковете за лихви за забава . Не се дължат лихви за забава върху
главницата за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
07.12.2020 г за осъществяване на процесуално представителство по адм.дело №9098/20 г на
ВАС , тъй като искът за главница е отхвърлен . Според настоящия съд не се дължат лихви за
забава и върху главницата от 2610 лева неплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 11.12.2020 г за осъществяване на процесуално
представителство по адм.дело №9080/19 г на АССГ . Липсва уговорен падеж - дата , на
която ответинкът е следвало да заплати на ищеца адвокатското възнаграждение . Не е
представена своевременно и съответната покана, като възможността за представянето на
такава едва пред СГС е преклудирана. Чл.2 ал.6 от Наредба №1 от 09.07.2004 г на ВАдвС
противоречи на чл.84 ал.2 ЗЗД , както и е издаден при липса на надлежна делегация в ЗАдв.
Видно от самата Наредба , същата е издадена въз основа на чл.121 ал.1 във връзка с чл.36 и
чл.38 от Закона за адвокатурата (ДВ, бр. 55 от 2004 г.) , но според тези норми ВАдвС може
да определя само минимални размери на адвокатските възнаграждения. ВАдвС не е
законодателен орган и не може да установява срокове за тяхното заплащане от гражданите
4
и юридическите лица в противоречие с уредбата на самия чл.36 ЗАдв и на свободата на
договарянето /чл.9 ЗЗД/ .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на
делото разноски по компенсация се дължат от И. М. Ц. в размер на 26,82 лева .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20010682 от 04.02.2022 г постановено по гр.д.№16981/21 г на
СРС , 82 състав .
ОСЪЖДА И. М. Ц. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „М.Т. БГ“ ЕООД гр.София
ЕИК **** гр.София сумата от 26,82 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5