Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………………..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Стоян
Колев
при секретаря СВЕТЛАНА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 1063 по описа за 2021 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 215 ЗУТ.
Образувано е по жалба на Д.Г.Г., ЕГН **********, с
адрес ***, против Заповед № ДК-09-ВН-01/19.04.21 г. на Началника на Регионална
дирещия за национален строителен контрол /РДНСК/- Варна, за спиране на строеж
“Подпорни стени“, находящ се е ПИ *****.****.**по КК и КР на к.з. „Прибой район
„Аспарухово“, общ. Варна.
В
жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед е незаконосъобразна,
постановена при съществени нарушения на административно производствените
правила, в противоречие с материално правните разпоредби и несъответствие с
целта на закона. Релевират се доводи за липса на съставен
констативен акт, както и за връчването
му на жалбоподателката. Налагат се твърдения, че административният орган не
е изпълнил задължението да събере и обсъди всички относими за спора
обстоятелства, поради което оспорената заповед е издадена без да са изяснени
фактите от значение за случая във връзка с времето на извършване на
строителството. Описаното в заповедта не отговаря на действителната фактическа
обстановка. Не е изяснено дали е налице извършване на строително-монтажни
работи, които да подлежат на спиране в приложената хипотеза по чл. 224, ал. 5
от ЗУТ. Конкретно се сочи, че
за издаване на заповед за спиране на строеж и забрана достъпа до него при
условията на чл. 224, ал. 1, 5, и 6 ЗУТ е нужно да е налице строеж, който да се
изпълнява към датата на заповедта и то при наличие на някоя от хипотезите,
предвидени в него. Твърди се, че в случая към момента на издаване на заповедта,
не е налице строеж в процес на изпълнение, а е налице завършен строеж и
следователно не подлежи на спиране вече преустановено строителство. Твърди
се
несъответствие на оспорената заповед с материалния закон и неговата цел, с
аргумент, че от страна на административния орган не са ангажирани доказателства,
че обектът, който е разпоредено да бъде спрян е изграден и е собственост на
жалбоподателя. Имотът се намира в горска територия и не се смята за
строителство изграждането на техникоукрепителни съоръжения за борба срещу
ерозията и пороите. В него няма подпорни стени с височина над 1,2 м., за които
да се изисква издаване на разрешение за строеж, поради което и не могат да
бъдат квалифицирани като незаконен строеж, който да бъде предмет на заповед по
чл. 224, ал. 5 и 6 ЗУТ. По изложените в жалбата съображения се отправя искане
за отмяна на процесната заповед.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата на
изложените основания, като допълнително налага твърдения за липса на материална
компетентност за органа постановил оспорената заповед отправя искане за отмяна
на процесната заповед с присъждане на сторените по делото разноски съобразно
представен списък.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. В съдебно
заседание поддържа становище. Твърди, че се касае за незаконен строеж по смисъл на
чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, изграден
без разрешение за строеж, което от своя страна е предпоставка за издаване на
заповедта за спиране на строежа на основание чл. 224, ал. 5 и 6 ЗУТ. Строителството
е извършено в имот попадащ в зона със строителна забрана, съгласно заповед на
МТРС и в зона „А“ по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗУЧК. Строежът е от първа
категория, тъй като е съоръжение за геозащита и брегоукрепване, поради което компетентен
да се произнесе е Началникът на РДНСК Варна. Строежът не е премахнат, като
строителните дейности са останали на етап описан в констативния акт към
заповедта. В този смисъл отправя искане жалбата като неоснователна да бъде
отхвърлена, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства и доводите на страните, приема за изяснено от
фактическа страна следното:
По
делото липсва спор, а и видно от приложената
към административната преписка скица на имота № 15-944903-13/13.10.2020 г. на
СГКК - Варна, ПИ *****.****.**по КК на КЗ „Прибой“, община Варна е собственост
на Д.Г.Г., съгласно Заповед № 3, том 46, рег. 19215, дело 9814 от 21.07.2017г.,
издаден от Служба по вписванията гр. Варна.
Видно е от
Констативен протокол от 01.10.2020 г. на работна група съставена от служители
на РДНСК – Варна, че във връзка с писмо с изх. № ДК-25-74-00-869/08.10.2020г.
на РДНСК – Варна е извършена допълнителна проверка на ПИ *****.****.**и ПИ **,
при която е установено наличие на четири стъпаловидно разположени подпорни
стени, образуващи тераси, с настилка от камък и обезопасени с парапети, като
първата видимо попада в ПИ **, а останалите три в ПИ **. Проверяващите са
констатирали, че към момента на проверката строежът е завършен. В имота няма
разположена строителна техника и не се извършват строителни дейности. Не е
установен строителя.
Съставен е
констативен акт № 1/24.02.2021
г., от работна група на РДНСК Варна в отсъствието на жалбоподателя Д.Г., след извършена
проверка на място на строеж: “Подпорни стени", находящ се в ПИ *****.****.**по КК и КР на гр. Варна, по плана на к.з.
„Прибой", гр. Варна. В констативният акт е прието, че строежът
представлява три стоманобетонни
подпорни стени, с характеристики, както следва: първата подпорна стена е с
приблизителни размери: дължина /L/ ~ 10м, височина /Н/ /от моделирания терен/ ~ 1 м. и
дебелина /В/ ~ 0,20 м.; втората и третата подпорни стени са с приблизителни размери:
/L/ ~ 10м, /Н/ /от моделирания терен/ ~ 1,5 м. и В ~ 0,20 м. И трите съоръжения
са стъпаловидно разположени, по дължина са ориентирани в посока север - юг.
Северната им част е разположена в ПИ **, като в посока юг, същите преминават в съседния
от изток, ПИ **. Изградените подпорни стени образуват тераси. Първата и втората
подпорни стени са обезопасени с парапети и в пространството между тях е
положена настилка от камък. Третата подпорна стена подпира високата част на ПИ *****.****.**и
зад нея е образуван шкарп. Строежът е квалифициран като I-ва категория съгласно
чл. 137, ал. 1, т. 1, б. „ж“ ЗУТ и чл.2, ал.7 от Наредба №1/2003год. за
номенклатурата на видовете строежи и изграден без предварително съгласие от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, без одобрени
инвестиционни проекти и без разрешение за строеж.
Посочено е,
че строежът е изграден в нарушение на чл. 96 ал. 3 и ал. 4; чл. 137, ал. 3 и
чл. 148 ЗУТ. Въз основа на горното дл. лица са посочили, че същият е необходимо
да бъде спрян и да се забрани достъпа до отстраняване или премахване на
незаконната част. Към КА №1/24.02.2021г. била изготвена окомерна скица
и снимков материал.
Констативен
акт № 1/24.02.2021г. е съобщен на адресата Д.Г. по реда на § 4, ал. 1, предл. 2
и сл. ДР на ЗУТ със съобщение №4/29.03.2021 г. За съобщаването е съставен констативен
протокол от 18.03.2021 г. от длъжностните лица към РДНСК Варна.
По така
съставения констативен акт в законоустановения 7- дневен срок, не се твърди да е
постъпвало възражение от адресата Д.Г..
Със заповед № ДК-09-ВН-01/19.04.21
г. на Началника на Регионална дирещия за национален строителен контрол /РДНСК/-
Варна, на
основание чл. 224 ал. 5 и 6 ЗУТ и
предоставените му със Заповед № РД-13-171/13.06.2019г. на Началника на ДНСК
правомощия по ЗУТ е наредено спиране изпълнението на незаконен строеж: „Подпорни
стени“, находящ се в ПИ *****.****.**по КК и КР на к.з. „Прибой“, район
„Аспарухово“, общ. Варна; забранен е достъпа до строежа и разпоредено
поставянето на отличителни знаци за ограничаване и недопускане на хора и
механизация на строежа и е определен седем дневен срок от връчване на заповедта
за доброволно изпълнение, до изтичането на който от собственика на имота и
извършителя на строежа да бъдат взети мерки за обезопасяване и консервиране на
строежа.
По
делото е назначена и приета СТЕ, изготвена от в.л. П.. Съгласно заключението по
същата имот с идентификатор *****.****.**е с трайно предназначение на
територията „горска“, с начин на трайно ползване „друг вид дървопроизводствена
гора“ и попада в отдел 315 по
лесоустройствените планова на ТП ДГС Варна от 1985г, 1997г. и 2007г. Наблюдаваните
физико-геоложки процеси в обхвата на имот с идентификатор *****.****.**и
находящия се от изток имот с идентификатор ** са отразени в приложеното към
преписката на РДНСК Варна Становище изх. № ИГП-688 от 01.10.2012г. на
„Геозащита“ ЕООД, гр. Варна. В района на имотите са изразени най-силно
свлачищни процеси и морска абразия. Имотите попадат в предната част на древен
свлачищен циркус Адабахча, част от Авренския свлачищен комплекс. Свлачищните
процеси са затихнали и свлачището е условно стабилизирано. Установено е
движение само в репери в близост до морския бряг, резултат от действието на
морската абразия. Съседните незастроени имоти са със стръмни склонове,
подложени и на ерозионни действия от повърхностни води. В имот **, както и в съседен
имот от юг на процесния са налични каменни късове. В частта от имот **,
разположен пред процесния имот, и в имотите на север от него има оформени
подстъпи от камъни и бетон. Каменините подстъпи спомагат за овладяване на
абразията от морската вода. Извън процесния имот в северна посока също има
подпорни стени, които подпират ската, и оформят улица с идентификатор **.
Изградените
подпорни стени, предмет на заповедта в ПИ **, както и изпълнените в съседните
имоти подпорни стени от стоманобетон бетон изпълняват функция на терасиране на
стръмния терен и подпиране на земните маси, а част от стените извън процесния
са елемент от оформянето на улицата.
Според вещото лице имот с
идентификатор ПИ *****.****.**не отговаря на характеристиките, описани в § 1 ,
т. 2 ДР на ЗУЧК. Описаните в процесната заповед подпорни стени са нанесени
върху представената от жалбоподателя скица, като са посочени местоположение,
дължина и височина. От замерване на място е установено, че са изпълнени
описаните в процесната заповед три подпорни стени: Подпорна стена 1 е с дължина
13,80м, стоманобетонна, с дебелина 20 см, с височина - 1,05-1,08 м., средна
височина спрямо терена 1,065 м; Подпорна стена 2 е с дължина 19,10 м,
стоманобетонна, с дебелина 20 см, с височина - 1.10-1,25 м., средна височина
спрямо терена - 1,17 м; Подпорна стена 3 е с дължина 19,00 м, стоманобетонна, с
дебелина 20 см, с височина - 1.10-1,30 м., средна височина спрямо терена - 1,20
м. Подпорните стени
образуват тераси, като върху подпорни стени 1 и 2 има монтирани метални
парапети. Подпорна стена 3 е в най-високо разположена и подпира останалата част
от имота.
В съдебно заседание вещото лице
пояснява, че към момента на огледа не се е извършвало строителство. Не е имало
непосредствено изпълняване на някакви строително-монтажни работи преди огледа,
а може би и месец преди това, защото това, което е направено е обрасло и даже
има озеленяване. Няма как да установи времето от последните строително-монтажни
дейности. Подпорните стени са напълно завършени. Същите се изливат от бетон и
няма нужда от някакви допълнителни облицовки.
За изясняване на обстоятелствата по
делото, по искане на жалбоподателя бе разпитан свидетеля Н.Р.Н.– съжител на
жалбоподателката. С показанията същият установява, че с жалбоподателката имат
три деца, решили да им направят игрище, да заравнят терена и когато изпратили
багер да заравни терена се показали стените. След това направили огради, сложили
врати, за да играят децата, а долу стените ги разчистили и сложили бордюри и
парапети. От там се
осъществява достъпът до плажа. Има стени по самия път, които са изграждани
навремето от почивните бази. Когато са започнали да ги строят са си направили
подход до самия плаж. От 10 години знае имота. Запознат е със становищата на
Геозащита по отношение на имота, но са минали осем години от тогава. Нямат нови
становища.
Разпитаният по искане на ответната
страна свидетел В.К. К. установява с показанията си, че преписката е образувана
във връзка с разпореждане на Върховна административна прокуратура, което е
описано в констативния акт. Обикаляли на групи Черноморието, на територията на
община и на област Варна. Установили подпорни стени в имота на жалбоподателката,
които били изградени там на място. В процесния имот има три подпорни стени,
които са отбелязани в заключението на вещото лице и констативния акт. Те са
обърнати от към морето и практически с тях се изравнява денивелацията, която е
налична от основната част на имота в посока морето. С тях се терасира част от имота.
Впечатленията на свидетелката са, че подпорните стени са нови съгласно
документите, които са представени. Не може да посочи кога са изградени стените.
Предполага, че са изградени след 2015 г., тъй като има становище от Геозащита
във връзка с имота в което тези стени не са били налице.
Предвид така
установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, съдът приема
от правна страна следното:
Жалбоподателят е собственик на поземления имот, в който са
изградени подпорните стени, предмет на оспорената заповед. Жалбоподателят е
адресат на издадената заповед, поради което за него е налице правен интерес от
оспорването ѝ. Заповедта е връчена по пощата с обратна разписка на
26.04.2021г. на близък на жалбоподателя, а жалбата е подадена на 10.05.2021г.,
т.е. в преклузивния срок, визиран в чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Оспорената заповед е
издадена на основание чл. 224, ал. 5 и 6 ЗУТ и подлежи на обжалване по реда на
АПК.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срок и срещу акт,
подлежащ на оспорване, поради което е допустима
за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът следва да
осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за
издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
С оспорената № ДК-09-ВН-01/19.04.21 г. на Началника на
Регионална дирещия за национален строителен контрол /РДНСК/- Варна, на
основание чл. 224 ал. 5 и 6 ЗУТ е наредено спиране изпълнението на незаконен
строеж: „Подпорни стени“, находящ се в ПИ *****.****.**по КК и КР на к.з.
„Прибой“, район „Аспарухово“, общ. Варна; забранен е достъпа до строежа и разпоредено
поставянето на отличителни знаци за ограничаване и недопускане на хора и
механизация на строежа и е определен седем дневен срок от връчване на заповедта
за доброволно изпълнение, до изтичането на който от собственика на имота и
извършителя на строежа да бъдат взети мерки за обезопасяване и консервиране на
строежа.
Съгласно чл. 225 ал. 5, изр. 2 ЗУТ При констатиране на строеж от
първа до трета категория, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, заповедта за
спиране на незаконния строеж се издава от началника на Дирекцията за национален
строителен контрол или от упълномощено от него длъжностно лице в тридневен срок
от изтичането на срока за възражения. Установи се, че със Заповед №
РД-13-171/13.06.2019г. Началникът на ДНСК е предоставил свои функции по ЗУТ на началниците
на регионални дирекции, включително да издават заповеди за спиране на незаконни
строежи от първа до трета категория или части от тях. Заповедта е издадена от началника
на РДНСК Варна, поради което същата е издадена от компетентен орган. Оспорената
заповед е издадена в законоустановената писмена форма. Посочен е издателят на
заповедта, адресата, строежа, по отношение на който е разпоредено премахването,
изложени са фактическите и правни основания за издаване на заповедта.
Безсъмнено изградените в ПИ *****.****.**подпорни стени
съставляват строеж по смисъла на §5, т. 38 ДР ЗУТ. Строежът чието спиране е
разпоредено съставлява изграждане на 3 бр. подпорни стени, чиято цел е да се
предпази имотът на жалбоподателката и съседните му такива от свлачищните
процеси, които са предизвикани от морската абразия. В подкрепа на този извод сочат констатациите на вещото лице в приетата
по делото СТЕ, като и приложените към адм. преписка писмени доказателства и
показания на свидетели. Освен това самата жалбоподателка поддържа в жалбата си,
че целта на изградените подпорни стени е борба с ерозията и пороите. Безспорно
е, че имотът на жалбоподателката се намира в непосредствена близост до морския
бряг и граничи с имот държавна собственост, като се намира в район засегнат или
застрашен от неблагоприятни физико-геоложки процеси – приоткосни свличания,
изветряване и морска абразия. Същото се установява от приложената към Становище
изх. № ИГП 196/17.03.2015г. на „Геозащита“ ЕООД, Варна. скица/легенда. В
подкрепа на този извод е и обстоятелството, че част от подпорните стени навлиза
в съседния имот ПИ **. Това означава, че
административният орган правилно е квалифицирал строежа, като съоръжение по
смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 1, б „ж“ ЗУТ за геозащита и брегоукрепване по
морския бряг.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон. Съгласно чл. 224, ал. 5, изр. първо ЗУТ при констатиране на
строеж от първа до трета категория, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2,
органите на Дирекцията за национален строителен контрол съставят констативен
акт, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат
възражения в 7-дневен срок. В случая е съставен Констативен акт № 1/24.02.2021
г. от служители в РДНСК Варна. В оспорената заповед е
прието, че възражение не е подавано, поради което и не са налице мотиви по
направените възражения, което не съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, водещо до отмяна на оспорената заповед само на това
основание. Съдът констатира, че жалбоподателят не е надлежно уведомен за
началото на административното производство, тъй като не е присъствал при
съставяне на КА № 3/10.02.2020 г. Последният му е съобщен по реда на § 4, ал.
1, предл. 2 и сл. ДР ЗУТ. Жалбоподателят не е отсъстващо лице по смисъла на §
4, ал. 1, предл. 2 ДР ЗУТ и съобщаването на констативните актове е следвало да
стане по реда на АПК. Това обаче не е
съществено нарушение на производствените правила, доколкото КА е подготвителен
документ за установяване на обстоятелства, имащи значение и подготвящи
издаването на крайния, завършващ административната процедура акт - обжалваната
заповед. С надлежното съобщаване на заповед № ДК-09-ВН-01/19.04.21 г. на
Началника на Регионална дирещия за национален строителен контрол /РДНСК/- Варна
и приемане на жалбата срещу нея за процесуално допустима от съда, адресатът
реализира правото си на защита срещу тази заповед, вкл. и срещу констативния
акт, въз основа на който тя е издадена. Следователно правото на защита срещу
констативния акт, чрез навеждане на факти и обстоятелства и представяне на
доказателства е реализируемо и в производството по обжалване на последващата
заповед пред съда. Поради това неспазването на изискванията по § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ за съобщаване на
констативния акт на жалбоподателя не съставлява процедурно нарушение от
категорията на съществените, което да води до незаконосъобразност на заповедта
само на това основание, респ. до нейната отмяна без произнасяне по същество.
Съдът не споделя доводите изложени от жалбоподателя, че
заповедта е издадена срещу ненадлежен адресат, тъй като не е посочен
извършителя на строежа. Същите се основават и на твърденията, че строителството
на подпорните стени е извършено от друг, преди придобиване собствеността на
имота. Посочването в КА на жалбоподателката едновременно като собственик и
извършител също не препятства съдебния контрол и не рефлектира върху правото на
защита на адресата на акта. В качеството си на собственик на строежа
законосъобразно същият е посочен като адресат на заповедта със задължение за
спиране и предприемане на мерки по обезопасяване на строежа, като без значение
за това е обстоятелството дали извършителят му е друго лице. Съгласно § 3 от ДР
от Наредба № 13/2001 г. за принудително премахване на незаконни строежи или
части от тях от ДНСК адресат/адресати на заповедта са физически или юридически
лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно
право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение
за спиране на незаконния строеж и неговото обезопасяване. Поради това жалбоподателката,
като собственик на поземления имот може да бъде адресат на заповедта, т.к. по
силата на чл. 92 ЗС се предполага, че е собственик на изградения в този имот
незаконен строеж. Поради това посочването му и като извършител на същия не се
отразява на законосъобразността на оспорения административен акт.
Противно на твърденията в жалбата, описаният
в заповедта обект подлежащ на премахване представлява строеж по смисъла на §5,
т. 38 ДР ЗУТ. Съгласно легалната дефиниция на тази допълнителна разпоредба, "Строежи"
са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за
културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи
и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението. От заключението на вещото лице по СТЕ се
установи, че на място (в ПИ *****.****.**по КК) има изграден строеж съставляващ
3 бр. подпорни стени със следните параметри: Подпорна стена 1 е с дължина
13,80м, стоманобетонна, с дебелина 20 см, с височина - 1,05-1,08 м., средна
височина спрямо терена 1,065 м; Подпорна стена 2 е с дължина 19,10 м,
стоманобетонна, с дебелина 20 см, с височина - 1.10-1,25 м., средна височина
спрямо терена - 1,17 м; Подпорна стена 3 е с дължина 19,00 м, стоманобетонна, с
дебелина 20 см, с височина - 1.10-1,30 м., средна височина спрямо терена - 1,20
м. Подпорните стени образуват тераси, като върху подпорни стени 1 и 2 има
монтирани метални парапети. Установи се от заключението по СТЕ и от разпита на
свидетелите, че въпреки разминаването по височина, намиращите се в имота
подпорни стени са идентични в отразените в КА и оспорената заповед. Поради това
не може да се приеме възражението на жалбоподателя, че заповедта на началника
на РДНСК Варна е лишена от предмет.
Не се твърди от жалбоподателя, че
изграденият строеж е предвиден и изпълнен в съответствие с одобрени
архитектурни проекти. Не се спори, че за процесния строеж не са налични
строителни книжа. Установи се от събраните по делото доказателства, че за този
строеж не са инициирани производства за неговото узаконяване, което и не се
оспорва от страните.
В приложеното към преписката на РДНСК-Варна
Становище изх. № ИГП-688 от 01.10.2012г. на „Геозащита“ ЕООД гр. Варна е констатирано,
че в „района на имотите са изразени най-силно свлачищни процеси и морска
абразия“. Според заключението в СТЕ имотите попадат в предната част на древен
свлачищен циркус Адабахча, част от Авренския свлачищен комплекс. Свлачищните
процеси са затихнали и свлачището е условно стабилизирано. Установено е
движение само в репери в близост до морския бряг, резултат от действието на
морската абразия. Няма спор, че имотът на жалбоподателката попада в зона със
строителна забрана, съгласно Заповед № РД-02-14- 300/21.04.1997 г. на МТРС и е
вписан в регистъра по чл. 95, ал. 2 ЗУТ. Същото се установи и от приложените
към административната преписка писма от „Геозащита“ ЕООД - Варна, ведно с
приложенията, с вх. № ДК-25-74-03-946/26.10.2020г., на Областен управител на
Област Варна с вх. № ДК-25-74-03-961/27.10.2020г. и на Община Варна с вх. №
ДК-25-74-04-087/04.11.2020г. Това означава, че по отношение на ПИ *****.****.**е приложим режимът на чл. 96,
ал. 3 и 4 ЗУТ, а не този на чл. 151, ал. 1, т. 4 ЗУТ, в каквато насока са
възраженията на жалбоподателя. Както в редакцията на цитираните разпоредби към
ДВ бр. 101 от 2015 г., така и в тази с ДВ бр. 16 от 2021 г. е предвидено
изискване, при което извършването на геозащитни и строителни дейности във вписан
в регистъра по чл. 95, ал. 2 ЗУТ имот да става след предварително съгласие от
министъра на регионалното развитие и благоустройството. По делото няма данни, а
и не се твърди, такова съгласие да е било искано, съответно получено от
жалбоподателя. Разпоредбите на чл. 95 и 96 ЗУТ се явяват специални по отношение
на тази в чл. 151, ал. 1, т. 4 ЗУТ, поради което извършването на геозащитни
мерки и дейности, както и строителство на сгради и съоръжения се осъществява
при разрешителен режим.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че тъй като строителството на подпорните стени е приключило и
вече, има положена каменна настилка и са поставени парапети, редът за спиране
на незаконно строителство в случая се явява неприложим. Процедурата за спиране
на строителство предвидена в ал. 1 до ал. 4 на чл. 224 ЗУТ има за цел да се
постанови мярка с преустановителен характер, доколкото за да се приложи е
необходимо да са налице извършващи се в обекта СМР. Този ред се отнася за
такива нарушения на строителните и устройствени правила, които са отстраними в
хода на строителството. В тези случаи, ако строежът е напълно завършен още към
момента на съставяне на КА, мярката остава без предмет, тъй като липсват СМР,
чието извършване се цели да се преустанови. В този смисъл решение №
9775/17.07.2018г. по адм.д. № 5202/2018 г., ІІ отд. на ВАС. Тогава предмет на
установяване е въпроса за законността на строежа, при което административният
орган следва да издаде заповед за премахване на незаконен строеж или такава по
чл. 224, ал. 5 ЗУТ. За разлика от хипотезата на чл. 224, ал. 1 ЗУТ, при тази на
ал. 5 с.з. е ирелевантно обстоятелството дали строежът е завършен. Достатъчно е
той да е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Мярката има превантивен
характер, доколкото дори и към момента на проверката да не са извършвани
непосредствени строително-монтажни работи, целта й е да осуети подновяване във
всеки момент на строителна дейност, както и да се обезопаси строежа, като се
осуети достъп до построеното (ал. 6).
Незаконен е този строеж, който е извършен
без да са издадени необходимите строителни книжа, инвестиционен проект и
разрешение за строеж, като задължителен документ за започването на строеж е
издаването на разрешение за строеж. В случая се касае за изграждане на строеж,
за извършването на който е налице специалното изискване на чл. 96, ал. 3 и 4 ЗУТ - необходимо е предварително разрешение на министъра на регионалното
развитие и благоустройството. Не се спори, че в случая не е издавано такова,
поради което изградените в имота на жалбоподателя подпорни стени представляват
незаконен строеж.
Неприложима в случая е разпоредбата на чл.
153, ал. 1, т. 2 ЗГ. Изградените в поземления имот подпорни стени по никакъв
начин не могат да се определят, като „техникоукрепителни съоръжения за борба
срещу ерозията и пороите“. Както вече бе посочено по-горе съобразно Становище
изх. № ИГП 196/17.03.2015г. на „Геозащита“ ЕООД, Варна, ПИ *****.****.**по КК и
КР е включен в териториален обхват, за който през 2004 г. същото дружество е провело инженерно-геоложко проучване (ИГП) с
изследване на общата склонова устойчивост и възможност за застрояване на имота.
Съгласно ИГП от 2004 г. имотът на жалбоподателката попада в първи
инженерно-геоложки район съобразно приложената към същото становище скица,
който е засегнат или застрашен от неблагоприятни физико-геоложки процеси –
приоткосни свличания, изветряване и морска абразия. Съгласно §1, т. 1 ДР от НАРЕДБА № РД-02-20-1
от 19.06.2014 г. за условията и реда за вписване и поддържане на регистър на
свлачищните райони на територията на Република България, на районите с
абразионни и ерозионни процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие и
мониторинга им, "Абразия" е разрушаване на бреговете от механичното и
химичното въздействие на морската вода. Съгласно т. 2 същия параграф "Ерозия"
е разрушаване на земната повърхност и бреговете на водни площи и реки от
механичното въздействие на повърхностно течаща вода. Като разположен в
непосредствена близост до морската акватория на страната имотът на
жалбоподателката е подложен на абразионни процеси. Следователно процесните
подпорни стени не могат да бъдат квалифицирани, като техникоукрепителни
съоръжения за борба срещу ерозията и пороите по чл. 153, ал. 1, т. 2 ЗГ.
С оглед на гореизложеното, строежът е
незаконен, поради което оспорената заповед е издадена в съответствие с
материалния и процесуалния закон, не са налице основания за нейната отмяна,
поради което жалбата следва да се отхвърли.
При този изход на спора и предвид
направеното искане, съдът намира, че на ответната страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв.
Водим от горните
мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***,
против Заповед № ДК-09-ВН-01/19.04.21 г. на Началника на Регионална дирещия за
национален строителен контрол /РДНСК/- Варна, с която на основание чл. 224, ал.
5 и 6 ЗУТ е наредено спиране изпълнението на незаконен строеж: „Подпорни
стени“, находящ се в ПИ *****.****.**по КК и КР на к.з. „Прибой“, район
„Аспарухово“, общ. Варна; забранен е достъпа до строежа и разпоредено
поставянето на отличителни знаци за ограничаване и недопускане на хора и
механизация на строежа и е определен седем дневен срок от връчване на заповедта
за доброволно изпълнение, до изтичането на който от собственика на имота и
извършителя на строежа да бъдат взети мерки за обезопасяване и консервиране на
строежа.
ОСЪЖДА Д.Г.Г., ЕГН **********, с адрес *** да Дирекция
Национален строителен контрол София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 600 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: