№ 143
гр. Свиленград, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200845 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 327 от 02.06.2020
година на Началника на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, с което на Г.
ХР. ХР. с ЕГН ********** от град Свиленград, ул.„*******” № 9, област
Хасково, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Димитър Благоев” № 4 б,
област Хасково, чрез адвокат Г.Г., за нарушение на чл. 16а, ал. 2 от Закона за
защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) (в редакцията на разпоредбата
към датата на деянието – 18.05.2020 година) е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лв.
Жалбоподателят Г. ХР. ХР. чрез процесуалния си представител – адвокат
Г.Г., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и
неправилен – постановен при съществено нарушение на процесуалните
правила и в противоречие със закона, не била извършила нарушението,
липсвали субективният и обективният елементи от състава на нарушението и
наложеното наказание било несправедливо. Претендират се разноски по
1
делото.
В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Г. ХР. ХР., не се
явява. За нея се явява адвокат А.Г., преупълномощен от адвокат Г.Г., който
сочи, че НП следва да бъде отменено, тъй като цитираната материалноправна
разпоредба не е била приложима към датата на деянието (не е предвиждала
отговорност да се носи от физическо лице), неточно била посочена
санкционната норма, не била ясна волята на наказващият орган предвид
факта, че минималният размер на Глобата бил 500 лв., е наложена такава в
размер на 200 лв. и не било доказано нарушението относно инкриминирания
период от време. Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началникът на РУ – Свиленград, редовно призовани, не изпращат
представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
Подаден е сигнал на ЕЕН 112 от лицето А. Г. А. за нарушаване на
нощната тишина в град Свиленград, област Хасково, на улица „*******” № 9
на дата 18.05.2020 година около 02.15 часа. На същата дата по разпореждане
на ОДЧ при РУ – Свиленград автопатрул СВ 77 15 МТ в състав свидетелите
Ст. Г. Ст. и В. М. Арн. около 02.25 часа посещават адреса за да отработят
сигнала. При извършената проверка полицейските служители констатират, че
в двора има събрани лица, които празнуват абитуриентската вечер на
жалбоподателя Х., говорят на висок глас и има озвучителна уредба, която е
пусната на висок тон. Полицейските служители обясняват, че следва да се
състави Акт за нарушаване на нощната тишина, като Х. заявява, че трябва да
2
се състави на нея, тъй като абитуриентският бал е нейн и тя е пуснала
музиката. Полицейските служители не успяват да съставят Акта предвид
настаналото нажежаване на обстановката и си тръгват малко по-късно.
На дата 28.05.2020 година, предвид констатираното нарушение и в кръга
на службата си, свидетелят В. М. Арн. – Младши инспектор в РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково (държавен служител в МВР), във връзка с
възложените му функции по охрана на обществения ред и ЗМВР, съставя
против жалбоподателя Х. и в нейно присъствие Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия АА с бланков № 874587 и с
входящ № 327 входиран на 01.06.2020 година. Това процесуално действие
извършва и с участието на колегата си Ст. Г. Ст.. В изготвения АУАН
актосъставителят сочи, че лицето озвучава на открито в зона и територия,
предназначена за жилищно строителство след 23.00 на 17.05.2020 година и
преди 08.00 часа на 18.05.2020 година. А досежно квалификацията,
нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС,
която вписва за нарушена. АУАН е предявен на жалбоподателя Х. на дата
28.05.2020 година, която сочи има възражения против констатациите в Акта –
музиката не била измерена с уред и не й било направено предупреждение.
АУАН е връчен срещу подпис.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
След получаване на образуваната преписка, Началникът на РУ -
Свиленград издава процесното НП № 327 на 02.06.2020 година. В издадения
санкционен акт, АНО възприема фактическите констатации, изложени в
АУАН, както правната квалификация на нарушението, дадена от
актосъставителя - чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС и налага на жалбоподателя Х.
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. НП е редовно
връчено на жалбоподателя на 23.10.2021 година, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и
подписана. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се
противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на РУ –
Свиленград издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗЗШОС се
доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-829 от 23.07.2019 година на
Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че В. М. Арн. е държавен
3
служител в МВР и че Димитър Янакиев се явява носител на санкционна
власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от
наказващия орган по закон съгласно чл. 37 от ЗЗШОС и чл. 19 от ЗЗШОС –
Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Персоналното заемане на длъжността „Началник на РУ – Свиленград” от
Димитър Янакиев е служебно известно на настоящия Съдебен състав.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на Районен съд – Свиленград, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„б” от ЗАНН, вр.чл. 36 от ЗЗШОС и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 37 от ЗЗШОС. Съгласно чл. 36 от ЗЗШОС, АУАН, с които се
установяват административните нарушения по този закон, се съставят от
длъжностни лица, определени от компетентните органи по чл. 17 – чл. 22, т.е.
в конкретния случай съгласно чл. 19, т. 2 от ЗЗШОС оправомощени от
Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.1. от Заповед № 8121з-
829/23.07.2019 година е налице оправомощаване в полза на полицейски
органи в структурите на РУ. В процесния казус е установено, а и не е спорно
между страните, че към 28.05.2020 година актосъставителят В. М. Арн. е
заемал длъжността „Младши инспектор в РУ - Свиленград към ОДМВР –
Хасково”, т.е. бил е полицейски орган. В тази насока е и изявлението на
4
свидетеля А., направено в открито съдебно заседание, проведено на
29.11.2021 година. Предвид изложеното актосъставителят В.А. безспорно се
явява полицейски орган, който има правомощията по чл. 36 от ЗЗШОС, т.е. да
съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗЗШОС.
Констатираното нарушение попада именно в обхвата на чл. 19, т. 2 от
ЗЗШОС. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му
длъжността „Началник на РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково” и
деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Вярно е че в АУАН не е посочен ЕГН на С.С., но този реквизит следва да
е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото
лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена и
адреса по местоработата му, както и че е служител на МВР, е налице пълно
индивидуализиране на посочения свидетел и не е наличен проблем с неговата
индивидуализация, т.е. с неговата самоличност. От друга страна
констатираният пропуск не представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането
на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице. По
същите съображение Съдът не приема, че изписването в НП след цифрата на
санкционната норма на два нормативни акта представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като ЗАНН няма чл. 34а и предвид изложеното
по-горе в настоящия абзац, респ. не приема за основателно наведеното в тази
насока възражение от адвокат Г. в съдебно заседание.
Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните
съображения:
Съгласно посочената като нарушена норма на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, в
редакцията, приложима към датата на извършване на процесното нарушение -
18.05.2020 година, се забранява озвучаването от обекти по ал. 1 (обекти за
производство, съхранение и търговия и обекти в областта на услугите) и на
5
открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство,
рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, за
времето от 14.00 часа до 16.00 часа и от 23.00 часа до 08.00 часа.
Жалбоподателят Галина Х. е физическо лице и като такова не попада сред
субектите, които законодателят е предвидил като
административнонаказателно отговорни, а именно обектите по ал. 1, които са
такива за производство, съхранение и търговия и обекти в областта на
услугите. Едва с ДВ, брой 101 от 2020 година, в сила от 27.11.2020 година,
разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС е допълнена и е посочено, че
физическите лица също могат да носят административнонаказателна
отговорност по силата на тази разпопредба, когато с действията си изпълнят
от обективна и субективна страна състава на нарушението. В чл. 3, ал.
1 от ЗАНН е предвидено, че за всяко административно нарушение се прилага
нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. От това
правило е въведено изключение в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН - ако до влизане в сила
на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях,
която е по-благоприятна за нарушителя. Настоящият случай е точно такъв,
тъй като преди влизане в сила на НП е последвала промяна в чл. 16а, ал. 2 от
ЗЗШОС, с която е въведено задължение за определено уредено в същата
разпоредбта поведене, което следва да се спазва и от физическите лица,
каквото е жалбоподателят Х.. Към настоящият момент НП не е влязло в
законна сила, извършеното деяние не е осъществявало състав на
административно нарушение съгласно нормативна уредба към момента на
извършването му, поради което са налице предпоставките за приложение
на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
Предвид изложеното, Съдът приема, че АНО неправилно е подвел
поведението на жалбоподателя Г.Х. под нормата на чл.16а, ал. 2 от ЗЗШОС и
й е наложена санкция по реда на чл. 34а, ал. 1 от същия закон, тъй като
нарушението не е извършено от обективна страна. По изложените
съображения, Съдът счита, че обжалваното Постановление като
необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Ето защо
наведеното в тази насока възражение на адвокат Г. е основателно.
В случай, че не се възприеме изложеното от Съда, касаещо отмяна на
НП, то се излагат следните доводи:
Съдът би приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е
6
издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна и че не
са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура. Спазени биха
били предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и
санкционният актове биха имали необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за
АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение Съдът би приел,
че е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация.
При този вариант на разсъждение Съдът би приел, че Х. е извършвала
установеното озвучаване; както би приел, че територията на града, имота,
където са празнували Х. и приятелите й е зона и територия, предназначена за
жилищно строителство. На следващо място Съдът би намерил за
неоснователно възражението, направено в АУАН, че не са събрани
доказателства относно показателя (нивото) на шума, респ. че шумът не е
изследван. Нивото на шума не е обективен елемент на състава на
нарушението. При анализ на разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС се
налага изводът, че тя въздига в нарушение самия факт на озвучаване в
оказаните площи в периода от 23.00 часа до 08.00 часа, като не сочи
конкретна стойност на шум, която същото озвучаване не следва да
надвишава, т.е. тя забранява въобще озвучаването на обекти през посочените
в нея времеви отрязъци (ето защо наведеното в тази насока възражение на
адвокат Г. би било неоснователно) без значение от нивото на шума -
изпълнителното деяние се изразява в самото озвучаване на съответния обект,
независимо дали звукът е силен или тих във времето, в което нормата
забранява това. В този смисъл ясна е волята на законодателя да забрани в
посочения часови период всяко едно озвучаване, което би могло да наруши
нощната тишина и спокойствието, каквото в случая би се установило.
Приложената санкционна норма на чл. 34а не регламентира други обективни
елементи от състава на нарушението. Затова според настоящия Съдебен
състав в случая конкретното ниво на шума, измерено в децибели, не би било
нужно да се установява. Неоснователно би било и другото наведено в АУАН
възражение в смисъл, че Х. не била най-напред предупредена, предвид
липсата на такова изискване от страна на ЗЗШОС. Ето защо Съдът би
намерил, че жалбоподателят Х. е осъществила както от обективна, така и от
субективна страна състав на административно нарушение по чл. 16а, ал.
2 от ЗЗШОС, поради което правилно би била ангажирана и
административнонаказателна й отговорност.
7
Налице биха били данни и за виновно поведение от страна на
нарушителя. Т.е. налице би бил и субективният елемент от състава на
нарушението – извършено виновно, при пряк умисъл.
В конкретния случай АНО е наложил Глоба в размер под минималния,
предиден в санкционната норма на чл. 34а от ЗЗШОС (Съдът не би приел за
основателно възражението на адвокат Г., свързано с неточност на
санкционната норма, тъй като в ЗАНН няма чл. 34а, поради което не би се
стигнало до неразбиране от страна на нарушителя в тази насока). Правна
възможност за намаляне размера на наказанието няма (наведените доводи,
касаещи налагане на Глоба в размер под минималния би било неоснователно,
тъй като това е волята на АНО, което би било в интерес на жалбоподателя
Х.). Така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът би намерил за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с
факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на
нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова
страна, не би съставлявало процесуално нарушение. От друга страна,
съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на
административното нарушение, Съдът би приел, че процесното деяние не
разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род
нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не би
съставлявало маловажен случай. И това би било така поради неговия
формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква
настъпване на вредоносен резултат.
Съдът би приел, че изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка,
се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 29.11.2021
година свидетели – В. М. Арн. и Ст. Г. Ст.. Писмените доказателствени
източници, по тяхното съдържание, не се оспориха от страните и Съдът би ги
кредитирал за достоверни, като би ценил същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно
8
верни биха се възприели и свидетелските показания на В. М. Арн. и Ст. Г. Ст..
Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към
жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за
критика по отношение на свидетелските показания на В. М. Арн. и Ст. Г. Ст.
не биха се намерили, а единствено поради служебното им качество –
служители на РУ – Свиленград, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не би било достатъчно за да
обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на
разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая са представени Договор за правна
защита и съдействие и Списък на разноските по делото, видно от които е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., която сума,
представляваща сторените в настоящото производство разноски, следва да
бъде присъдена на жалбоподателя Х. с оглед изхода на делото.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на ОДМВР - Хасково, е отговаряла
9
ОДМВР - Хасково, а не поделението й (доколкото само Дирекцията е
юридическо лице), Съдът намира, че следва да осъди именно ОДМВР -
Хасково да заплати сторените в настоящото производство разноски.
В случай на потвърждаване на НП искането за разноски, направено от
страна на жалбоподателя, би било неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 327 от 02.06.2020 година на Началника на РУ –
Свиленград при ОДМВР - Хасково, с което на Г. ХР. ХР. с ЕГН **********
от град Свиленград, ул.„*******” № 9, област Хасково, за нарушение на чл.
16а, ал. 2 от ЗЗШОС (в редакцията на разпоредбата към датата на деянието –
18.05.2020 година) е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 200 лв.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково с
адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на Г. ХР. ХР. с
ЕГН ********** от град Свиленград, ул.„*******” № 9, област Хасково,
сумата от 300 лв., представляваща извършените от последната разноски за
адвокатско възнаграждение по АНД № 845/2021 година по описа на Районен
съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето
му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава
XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
10