№ 269
гр. Айтос, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20252110100108 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от О. Ш. Х., ЕГН: **********, адрес: ***, Х. А.
М., ЕГН: **********, адрес: *** ,К. Ш. Х., ЕГН: **********, адрес: *** и Д. Ш. М., ЕГН:
***, адрес: *** чрез адв. Д. М. от ***, срещу Ф. Ш. Х., ЕГН: **********, адрес: *** ,Х. Ш.
М., ЕГН: **********, адрес: *** и А. Ш. Е., ЕГН: **********, адрес: ***.
В исковата молба се сочи, че Нотариален акт № 186, том IV, рег. № 8081, нот. дело №
4004/22.12.1999 г. на нотариус Б. Д., рег. № 324 на Нотариалната камара Ш. Х. М. и
съпругата му Х. А. М. са дарили на сина си Ф. Ш. Х. 1000/3770 ид. ч., равняващи се на 1000
кв. м. от празно дворно място, цялото с площ от 3770 кв. м., находящо се в землището на
**********, съставляващо имот с пл. № 203, който имот е извън регулационния план, но се
намира в строителните граници на ***, при граници: от двете страни – път и парцели V-14,
V-186, VI-191. Сочи се, че ищците О. Ш. Х., К. Ш. Х. и Д. Ш. М., както и ответниците А. Ш.
Е. и Х. Ш. М., са наследници на Ш. Х. М.. Твърди се, че Х. А. М. не е посещавала кантората
на нотариуса Б. Д., не е участвала в разпоредителната сделка за даряване на гореописания
имот и не е изразявала воля в тази посока. Изтъква се, че Х. А. М. е неграмотна и се
подписва с отпечатък от десния си палец, а в процесния нотариален акт е положила подпис.
В исковата молба се излага, че дарителите не са присъствали при изповядване на дарението
и подписите, положени в нотариалния акт, не са техни. Поради това ищците считат, че
нотариалният акт е нищожен на основание чл. 576 ГПК поради нарушаване на разпоредбата
на чл. 578, ал. 4 ГПК, тъй като дарителите не са се явили лично пред нотариуса, не са
подписали лично нотариалния акт, както и не са изписали пълното си име. Иска се да бъде
прогласена нищожността на нотариалното удостоверяване.
В срока за отговор по чл.131 ГПК е постъпил такъв от Ф. Ш. Х., чрез адв. Г.. В отговора на
ИМ се оспорва твърдението, че дарителите не са присъствали на сделката и не са подписали
1
нотариалния акт. Обяснява поведението на майка си Х. М. с това, че същата е много
възрастна и трудно подвижна, а и през последните години отношенията между двамата не са
добри. Освен това О. Ш. Х. я манипулирал с цел да получи облага за себе си. Целта на
другите ищци също била да се облагодетелстват. Ответникът сочи, че в представените от
ищците декларации, в който г-жа Х. М. се е подписала с отпечатък от палеца си, е посочено,
че причината за това е болест и старост, а не неграмотност. Изтъква се, че съгласно
действащата към 22.12.1999 г. редакция на чл. 475 ГПК (отм.) не е имало изискване за
изписване на имената в нотариалния акт. Излага се, че нотариалният акт е официален
удостоверителен документ в частта относно изявлението на нотариуса, че страните са се
явили лично и са положили подписите си. Ответникът твърди, че майка му многократно се е
подписвала саморъчно пред различни държавни органи. Сочи се, че през годините г-жа Х.
М. е продавала сладолед, имала е магазин, което предпоставя грамотност. Ответникът Ф. Х.
прави възражение за придобиване на процесния недвижим имот чрез добросъвестно,
евентуално недобросъвестно владение. Ответникът твърди, че от 22.12.1999 г. до настоящия
момент е владял процесния имот заедно със съпругата си непрекъснато, явно и спокойно.
В срока за отговор по чл.131 ГПК не е постъпил такъв от ответниците Х. М. и А. Е..
В о.с.з. ищците чрез М. поддържат ИМ и тезата, че Х. М. никога не се е явявала пред
нотариус и не е подписвала атакувания НА.
В о.с.з.ответниците чрез адв.Г. поддържа отговора на ИМ и тезата, че имотът е дарен
съзнателно от родителите на Ф. Х..
В о.с.з. по делото в качеството на свидетели са разпитани Б. Д. В., С. Х. Х., М. Х. А., Д. Х.
М., Е. С. Х...
По време на разпита си свид. разпитани Б. Д. В.-нотариус разказва, че много добре познава
страните по атакуваното дарение, като дори познава бащата на дарителя Ш. или дядото на
надарения Ф. и е бил в добри приятелски отношения с тях. Бащата на Ш. не е имал НА за
процесния имот и затова свид.им предложил първо да издаде КНА на Ш., а след това той да
дари ид.ч. от имота на Ф.. При изготвяне на договора за дарение в нотариалната кантора
присъствали и тримата (Ш., Х. и Ф.) и се подписали на НА за дарение. Свид. В. разказва, че
добре познавал и съпругата Х., която била грамотна и лично се подписала на НА. Преди
страните да се подпишат нотриусът изчел текста на НА и ги попитал дали разбират, а те се
съгласили. Свидетелят е категоричен, че Х. е грамотна , продавала е халва и сладолед по
панаирите и е боравела със сметки и пари.
По време на разпита свид. С. Х. Х. (син на ищцата К. и внук на ищцата Х.) твърди, че баба
му Х. е неграмотна и не умее да се подписва, но в същото време отрича да я е придружавал
до институции, където се налага попълване на документи и подписване. Свидетелят твърди,
че пред него баба му е отрекла да е направила дарение на ответника Ф..
По разказ на свид. М. Х. А. (брат на наследодателя Ш.) имотът е бил извън селото и се е
използвал за харман от брат му Ш., когато след 1990-1991г ответника Ф. помоли да построи
къща в имота и баща му се съгласил. Къщата била пострена веднага и семейството на Ф. се
2
нанесло в нея. По същото време в същия имот пожелала да стои и ищцата Д. и бащата пак
се съгласил. Ответникът Ф. разказал на свидетеля , че чак години след като построил къщата
попитал баща си дали може да уредят документално и въпроса за земята и баща му се
съгласил, като отишли пред нотариуса и двамата с майка му му дарили част от земята.
Свид. Д. Х. М. (съпруг на ищцата Д., зет на ищцата Х.) разказва, че той и съпругата му
живеят с ищцата Х. и се грижат за нея. Според него Х. не знае български език, с тях
разговаря само на турски и не може да пише или да се подписва. Свидетелят разказва, че той
и съпругата му Д. също имат къща в процесния имот, но са я построили преди Ф., още през
1985г. Свидетелят потвърждава, че Х. е продавала сладолев и халва по панаирите.
По време на разпита свид. Е. С. Х., разказва, че къщата на Ф. е построена през 1992-1993г и
той лично е поставял ел.инсталацията. още тогава Ф. му казал, че баща му му е дарил част от
земята, върху която да построи къщата. Свидетелят потвърждава, че Х. е продавала по
съборите и това предполага знание и на български език и математически познания.
По делото е допусната и изготвена съдебно -графическа експертиза (л.117-123), според
заключението на която „подписът за дарител №1 в НА №186, том.4-ти ,рег.№ 8081, дело 4004
от 1999г е изпълнен от Ш. Х. М., ЕГН: **********. Не е възможно да се отговори дали
подписът за Дарител № 2 в НА№186, том.4-ти ,рег.№ 8081, дело 4004 от 1999г е /или не е
изпълнен от Х. А. М. , ЕГН: **********. “
По делото е допусната и изготвена комплексна съдебно-почеркова дактилоскопна
техническа експертиза (л.184-222). Съгласно заключението на ВЛ „подписите за дарител №1
и дарител №2 в НА №186, том.4-ти ,рег.№ 8081, дело 4004 от 1999г са изпълнени от Ш. Х.
М., ЕГН: **********.
Съдът, след анализ и преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и въз основа на вътрешното си убеждение, прие за установено следното
от фактическа страна:
Видно от представените писмени доказателства -Удостоверение за скл.гр.брак, издадено въз
основа на Акт за гр.брак № 34/19.11.1958г (л.87) на 19.11.1958г ищцата Х. А. М. и Ш. Х. М.
сключили граждански брак.
Не се спори от страните по делото, че на 22.12.1999г нотариус Б.Д. с район на действие РС-
Айтос, изготвил НА с който признал Ш. М. за собственик на процесното дворно място въз
основа на давностно владение с КАН № 61, том 18, дело 4003/1999г (л.41).
На същата дата -22.12.1999г с НА № 186, том 4, дело 4004/1999г Ш. М. и съпругата му Х. М.
дарили на сина си Ф. Ш. Х. 1000/3770 ид. ч., равняващи се на 1000 кв. м. от празно дворно
място, цялото с площ от 3770 кв. м., находящо се в землището на **********, съставляващо
имот с пл. № 203, който имот е извън регулационния план, но се намира в строителните
граници на ***, при граници: от двете страни – път и парцели V-14, V-186, VI-191.
В началото на настоящата календарна година между наследниците на Ш. М. възникнал спор
относно имота и тогава ответника Ф. Х. показал пред останалите процесния НА , с който се
легитимирал като собственик на описаните идеални части. До момента никой от
3
наследниците не знаел за съществуването на атакувания НА.Наследниците започнали да
разпитват ищцата Х. М. кога и как са прехвърлили част от имота на ответника Ф., но тя
отрекла да се е явявала пред нотариус и да е подписвала какъвто и да било документ в полза
на Ф..
При така установеното от фактическа страна и обсъдените доказателства, съдът прави
следните правни изводи:
Основните искове са с правно основание чл.576, вр.чл.578, ал.4 ГПК и по чл.576, вр.чл.580,
т.6 ГПК. Уважаването на иска за нищожност на нотариалното удостоверяване на което и да е
от посочените основания е основание за прогласяване нищожността на нотариалното
действие.
Съгласно чл.576 ГПК „Нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал
право да го извърши (чл. 569, чл. 570, ал. 1, чл. 573, ал. 1, чл. 574 и 575), както и когато при
неговото извършване са били нарушени чл. 578, ал. 4 (относно личното явяване на
участващите лица), чл. 579, чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6, чл. 582, 583 и чл. 589, ал. 2.“ В чл.580 ГПК
са посочени задължителните реквизити на НА , а именно: 1.годината, месеца, деня, а когато
е необходимо - и часа и мястото на издаването му; 2. името на нотариуса, който го издава; 3.
пълното име, единния граждански номер на лицата, които участват в производството, както
и номера, датата, мястото и органа на издаване на техния документ за самоличност;
4.съдържанието на акта; 5. кратко обозначение на документите, удостоверяващи наличността
на изискванията по чл. 586, ал. 1; 6. подпис и изписано пълно име на страните или техни
представители и подпис на нотариуса.
Чл.576 ГПК изброява изчерпателно липсата на кои реквизити влече след себе си нищожност
на нотариалното действие. Това е липсата на годината, месеца, деня, а когато е необходимо -
и часа и мястото на издаването му; липса на пълното име, единния граждански номер на
лицата, които участват в производството, както и номера, датата, мястото и органа на
издаване на техния документ за самоличност; липса на съдържанието на акта; липса на
подпис и изписано пълно име на страните или техни представители и подпис на нотариуса.
В редакцията на ГПК от 1952г ,действала към момента на извършване на атакуваното
нотариално действие разпоредбата е била идентична- Чл. 472. /отм/ „Нотариалното действие
е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 465, 466, ал. 1, 469, ал. 1,
470, 471), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 474, ал. 4 (относно
личното явяване на участвуващите лица), 475, 476, б. "а", "в", "г" и "е", 478, 479 и 485, ал. 2
ГПК . Разлика има единствено относно същественото съдържание на НА , в което не
фигурира изписването на трите имена саморъчно от страните. Изискването за лично явяване
на страните пред нотариуса е уредено в чл.474, ал.4 ГПК /отм./ съгласно който „Лицата или
техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта, трябва да се явят лично
пред нотариуса, който преди да извърши акта, проверява самоличността, дееспособността и
представителната власт на явилите се пред него лица.“
4
Формата на сделките представлява установени от закона изисквания относно начина на
извършване на волеизявленията при определени сделки и неговото правно значение. За
някои видове сделки /между които е и процесната сделка-дарение на недвижими имоти/
законът предвижда форма за действителност на сделките - нотариална. При тези сделки
спазването на нотариалната форма е материалноправно условие за тяхната действителност.
Нотариалната форма включва правило с чисто процедурен характер /напр. задължение на
нотариуса да изповяда сделката в нотариалната си кантора, да провери самоличността на
участниците в производството и собствеността на имотите, да назначи тълковник на немите,
глухите и глухонеми лица, да прочете текста на нотариалния акт на участниците и да го
подпише след като актът бъде одобрен и подписан от тях и пр./, както и изисквания към
формата на документа и към неговото съдържание, изразяващи се в спазване на определени
в закона реквизити. Съдържанието на нотариалния акт е регламентирано с чл. 580 ГПК, като
данните относно самоличността на участниците в нотариалното производство, които
нотариалният акт трябва да съдържа са посочени с чл. 580, т. 3 ГПК, а изискването за
саморъчно изписване на три имена и полагане на подпис се съдържа в т.6 от цитираната
разпоредба. Правната уредба на подписите на участниците в нотариалното производство
претърпя промени през изминалите години. При действието на редакцията на чл. 476, б. „е"
ГПК /отм./, който е аналогичен с чл. 580, т. 6 ГПК/нов/ бе предвидено нотариалните актове
да съдържат подпис на страните и нотариуса. При промените на текста в новата разпоредба
на чл. 580, т. 6 ГПК е допълнено изискване за изписване на трите имена на страните и
техните представители.
Тези промени не са случайни. Тенденцията да се явяват пред нотариуса лица под чужда
самоличност с подправени документи, за да извършват сделки и породената необходимост
за защита на интересите на физическите лица обосновава необходимостта в нотариалните
актове да се изписват собственоръчно три те имена на участниците с цел след време при
атакуване на сделката съдът да разполага с автентичен сравнителен материал от почерк.
Изискването за изписване на три имена в нотариалния акт е с повелителен характер към
момента , но не е било така към процесната дата -22.12.1999г.
В конкретния случай ищцата Х. М. освен , че отрича да се е явявала пред нотариус с цел да
надари сина си Ф., отрича и да е подписвала, какъвто и да било документ в негова полза. На
нейното твърдение, че не се е явявала в нотариалната кантора се противопоставя
твърдението на свид.Б.В. (нотариус), който е извършил нотариалното действие и който
твърди, че ищцата М. се е явила и подписала лично на атакувания НА. В полза на
твърдението на ищцата обаче е заключението на комплексната съдебно-почеркова
дактилоскопна техническа експертиза (л.184-222), съгласно което „подписите за дарител
№1 и дарител №2 в НА №186, том.4-ти ,рег.№ 8081, дело 4004 от 1999г са изпълнени от
Ш. Х. М., ЕГН: **********.“ В случая се явява безпредметно да изследваме дали ищцата
М. се е явила лично в кантората на нотариуса, след като заключението е категорично, че не
тя , а другия дарител-Ш. М. е изпълнил и двата подписа в НА. При това положение
5
императивната разпоредба на чл.280, т.6 ГПК (чл. 476, б. „е" ГПК отм. ) е нарушена и
пропускът на който и да е от елементите, посочени в чл.476 ГПК /отм/ опорочава
изискването за форма на нотариалния акт. Съгласно императивната разпоредба на чл. 576
ГПК (чл.472 отм.) нотариалното удостоверяване е нищожно. Това прави иска основателен и
доказан.
Относно възражението за изтекло в полза на ответника Ф. Х. придобивна давност: според
принципните постановки на ЗС приобретателят на отпаднало или отменено основание се
счита за добросъвестен владелец на имота с всички произтичащи от това последици, но
съдът счита че ответника Ф. Х. не може да се счита за добросъвестен владелец най-малко
поради факта, че лично е присъствал при подписването на нищожния НА за дарение и със
сигурност е бил наясно, че майка му (ищцата Х. М. ) не е била там и не е подписала НА. В
този смисъл съдът счита, че ответника Ф. Х. не може да се ползва от кратката придобивна
давност, в какъвто смисъл има направено възражение.
В решение №291/09.08.2010 г., постановено по гр.д.№859/2009 г. на ІІ ГО на ВКС е прието,
че за да промени държането във владение държателят трябва да демонстрира промяна в
намерението /interversio possessionis/ за своене на имота, която открито да демонстрира
спрямо собственика. В решение №270/20.05.2010 г., постановено по гр.д.№1162/2009 г. на ІІ
ГО на ВКС е прието, че след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като
държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на
държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по
давност и само ако държателят промени намерението си и превърне държането във
владение, в негова полза започва да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е налице
завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява
вместо другиго изключително за себе си, следва да намери външна проява чрез действия,
които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което
следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. Прието е, че в такава
хипотеза в тежест на този, който се позовава на придобивната давност е да установи, че
такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. В решение
№145/14.06.2011 г., постановено по гр.д.№627/2010 г. на І ГО на ВКС е прието, че общият
принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не
могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма
възможност /поради неведение/ да се брани. Следва да се имат предвид задължителните
указания на ТР №1/2012 г. на ГК на ВКС, съгласно които независимо от какъв юридически
факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който
упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата
идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с
които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си.
Съдът само може да преполага за причините, но е факт, че ответникът Ф. Х. по никакъв
6
начин не е показвал атакувания НА пред братята и сестрите си повече от 25 години след
неговото издаване, нито пък е мА.стирал , че владее имота за себе си. Както става ясно
общият наследодател е починал през 2011г и от този момент до миналата година всички
насленици са влизали и излизали безпрепятствено в имота, част от тях са изградили свои
постройки (Д. М. и Х. М.), където живеят, сдобили са се с КНА и ответникът Ф. не е
забранявал на никой от тях да влиза в имота до 2024г, когато е отправил забрана на ищеца О.
Х. с мотив , че е собственик съгласно НА. При това положение, след прогласяване на
нищожността на атакувания НА ,съдът приема, че първото действие с което ответника Ф. Х.
показва, че третира имота като свой, а не като съсобствен , е именно изгонването на ищеца
О. Х. и от тази дата не е изтекъл десет годишния срок, който ЗС предвижда за придобиване
на имота по силата на спокойно и непрекъснато давностно владение. Както става въпрос по-
горе в цитираната съдебна практика давностното владение не може да бъде скрито от
останалите съсобственици на имота, а трябва да им бъде противопоставено явно. В случая
съдът прецени, че ответника Ф. Х. не е придобил 1000/ 3770ид.ч. от имота въз основа на
спокойно и необезпокоявано давностно владение, продължило 10 години.
Относно разноските:
На осн.чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да осъди ответниците да заплатят съдебно –деловодни
разноски на ищците в размер на 3220лева, от които 170лв.ДТ за образуване на дело и 2000 за
адв.възнаграждение и 1050лв.депозит за експертизи. Съдът прецени, че размера на
адв.възнаграждение не е прекомерен, т.к. адв.М. представлява четиримата ищци, което
прави по 500лв.възнаграждение за всеки от ищците.
Водим от изложените съображения , съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖНО нотариалното действие обективирано в НА № 186, том 4,
дело 4004/22.12.1999г на нотариус Б.Д. , рег.№324, с което Ш. Х. М. (починал на 12.05.2011г)
и съпругата му Х. А. М. дарили на сина си Ф. Ш. Х. 1000/3770 ид. ч., равняващи се на 1000
кв. м. от празно дворно място, цялото с площ от 3770 кв. м., находящо се в землището на
**********, съставляващо имот с пл. № 203, който имот е извън регулационния план, но се
намира в строителните граници на ***, при граници: от двете страни – път и парцели V-14,
V-186, VI-191.
ОСТАВЯ без уважение възражението на Ф. Ш. Х., ЕГН: **********, адрес: *** за
придобиване на правото на собственост върху 1000/3770 ид. ч., равняващи се на 1000 кв. м.
от празно дворно място, цялото с площ от 3770 кв. м., находящо се в землището на
**********, съставляващо имот с пл. № 203, който имот е извън регулационния план, но се
намира в строителните граници на ***, при граници: от двете страни – път и парцели V-14,
V-186, VI-191 въз основа на спокойно и необезпокоявано давностно владение продължило 5
години.
ОСТАВЯ без уважение възражението на Ф. Ш. Х., ЕГН: **********, адрес: *** за
7
придобиване на правото на собственост върху 1000/3770 ид. ч., равняващи се на 1000 кв. м.
от празно дворно място, цялото с площ от 3770 кв. м., находящо се в землището на
**********, съставляващо имот с пл. № 203, който имот е извън регулационния план, но се
намира в строителните граници на ***, при граници: от двете страни – път и парцели V-14,
V-186, VI-191 въз основа на спокойно и необезпокоявано давностно владение продължило
10 години.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК ответниците Ф. Ш. Х., ЕГН: **********, адрес: *** ,Х.
Ш. М., ЕГН: **********, адрес: *** и А. Ш. Е., ЕГН: **********, адрес: *** да заплатят на
ищците О. Ш. Х., ЕГН: **********, адрес: ***, Х. А. М., ЕГН: **********, адрес: *** ,К.
Ш. Х., ЕГН: **********, адрес: *** и Д. Ш. М., ЕГН: ***, адрес: *** съдебно деловодни
разноски в размер на 3220 лв /три хиляди двеста и двадесет лева/.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Окръжен съд-Бургас.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
8