№ 1137
гр. София, 30.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
Мирослав Стоянов
като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно частно наказателно дело
№ 20221100601853 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.8 НПК.
Постъпил е частен протест от прокурор при Софийска районна
прокуратура срещу определение от 07.04.2022 г., постановено по НЧД №
4362/2022г. по описа на Софийски районен съд, 11 състав, с което е отменено
постановление на СРП от 24.03.2022г., с което е прекратено наказателното
производство по ДП № 1791/2018г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр.пр. №
39154/2018г. на СРП.
Посочения съдебен акт се протестира най-общо с доводи за
неправилност и незаконосъобразност, като в протеста се твърди, че
немотивирано съдът не е приел, че е налице хипотезата на чл.9 ал.2 НК. В
частния протест се предявява искане за отмяна на атакуваното определение и
потвърждаване на постановлението за прекратяване на СРП.
Останалите страни не вземат становище по протеста.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите, изложени в
жалбата и провери правилността на атакувания съдебен акт, намери за
установено следното:
Частният протест е подаден в срока по чл.243, ал.7 НПК и е допустим, а
разгледан по същество е неоснователен.
Производството пред районния съд е образувано по жалба на Н. Н. М.,
действащ лично и със съгласието на законния си представител Н. М. Д. и от Т.
Н. М. срещу постановление на СРП от 24.03.2022г., с което е прекратено
1
наказателното производство по ДП № 1791/2018г. по описа на 08 РУ-СДВР,
пр.пр. № 39154/2018г. на СРП.
Наказателното производство по посоченото ДП е водено срещу Г.Т.К. за
престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 НК за това, че в периода м.
март-м. юли 2019г., след като е била осъдена с влязъл ви сила съдебен акт /
определение по гр.д. № 59252/2019г. по описа на СРС,149 състав, влязло в
сила на 05.02.2019г. / не е заплатила на свои низходящи / тъжителите /
дължима издръжка повече от две месечни вноски – общо по 687,14лв. на
всяко от децата си Т. Н. М. и Н. Н. М., като деянието е извършено повторно –
престъпление по чл.183 ал.4 НК.
В пределите на извършената проверка по чл.243, ал.4 НПК на
атакувания пред него прокурорски акт районният съд е достигнал до извода
за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното постановление,
поради което го е отменил. Съдът е приел за установена фактическа
обстановка, като подробно и последователно е обсъдил всички доказателства
по делото.
Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи въз основа
на събраните и проверени в ДП доказателства, които формират еднозначен
извод по фактите, с оглед на което тази инстанция намира, че вътрешното
убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е
формирано въз основа на правилен и изчерпателен анализ на събрания по
делото доказателствен материал. Упражнявайки правомощията си за цялостна
проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че
първоинстанционният съдебен акт е постановен при изяснена фактическа
обстановка, която се установява от събраните по делото доказателства,
обсъдени подробно в мотивите на атакуваното определение. Предвид
гореизложеното настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от
първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата да
бъде преповтаряна отново.
Настоящият съдебен състав подкрепя становището на контролирания
съд, изразено в атакувания съдебен акт, че липсата на плащане на издръжка
към две отделни лица, за относително дълъг инкриминиран период /пет
месеца/, след осъждане на обвиняемата за идентично деяние, не позволяват
тезата за малозначителност, изразена от прокурора в атакувания прокурорски
акт и в протеста пред настоящата инстанция, да бъде споделена. Районния съд
е изложил убедителни мотиви, подкрепени от константната съдебна практика,
2
защо намира, че в случая е неприложима разпоредба на на чл.9 ал.2 НК. За
пълнота следва да се добави, че деянието е извършено в изпитателния срок на
предходното осъждане на обвиняемата с присъда по НОХД № 2094/2018г.,
влязла в сила на 22.10.2018г. на СРС, с която на обвиняемата е наложена
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, изпълнението на което
е отложено на основание чл.66 ал.1 НК за срок от 3 години. Следва да се
спомене също така, че от изготвената по делото СМе се установява, че
обвиняемата не е била нетрудоспособна през инкриминирания период, с
изключение на периода 22-29.05.2019г., когато е била на лечение в болница.
Предвид гореизложеното настоящият състав на съда счита, че
направените изводи на районния съд са правилни и обосновани, подкрепят се
от събраните по делото доказателства, поради което се споделят изцяло от
въззивната инстанция. Ето защо въззивният съд счита, че подаденият частен
протест се явява неоснователен, а атакувания съдебен акт следва да се
потвърди изцяло.
На основание чл.243, ал.8 НПК Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 07.04.2022 г., постановено по
НЧД № 4362/2022г. по описа на Софийски районен съд, 11 състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3