Р
Е Ш Е
Н И Е
/неприсъствено/
№ 3454 24.09.2014г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на седемнадесети
септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
АСПАРУХОВА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2834 по описа на
ПРС за 2014г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, вр. чл.
245, ал. 1 от КТ, чл. 220, ал. 1 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 ЗЗД.
Ищцата
Д.Д.Б., с ЕГН: **********,***, чрез пълномощника адв Ц.Б.,*** е предявила
против ответника „ЕЙ ЕМ КЕЙ Пак” ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Белозем, община
Раковски, обл. Пловдив, ул. „Трети март” № 17, представлявано от *** М.П.П.
обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 400 лева (четиристотин лева) – неплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.11.2013 г. до 30.11.2013 г., сумата от 200 лева
(двеста лева) – неплатено трудово възнаграждение
за 15 работни дни за периода от 01.12.2013 г. до 31.12.2013 г., сумата от 400
лева (четиристотин лева) - обезщетение за неспазен едномесечен срок на
предизвестието при прекратяване на ТПО на осн. чл. 328, т. 12 от КТ,
предизвестие, сумата от 200 лева (двеста лева)
– неплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със
законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба –
20.02.2014г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
Ищцата
твърди, че в периода 05.12.2012г. – 06.01.2014г. е работила по безсрочно ТПО с
ответника, като първоначално е работила на длъжност „***”, а два месеца преди
прекр. на ТПО – „***”. На 06.01.2014г. й
била връчена заповед за прекратяване на ТПО на осн. чл. 328, т. 12 от КТ, като
било разпоредено да й се заплатят обезщетения на осн. чл. 220, ал. 1 от КТ и
чл. 224 от КТ, които не й били заплатени. Твърди основанието за прекратяване на
ТПО да не отговаря на действителното положение. Твърди да е полагала труд през
месеците 11. и 12. 2013г., за които й се дължи ТВ, както следва - сумата от 400
лв. – трудово възнаграждение за периода 01.11.2013 г. до 30.11.2013 г., сумата
от 200 лв. – трудово възнаграждение за 15 работни дни през периода 01.12.2013
г. до 31.12.2013г. ТПО било прекратено поради обективна невъзможност ищцата да
изпълнява трудовия си договор, каквато обаче не била налице. Въпреки това при
прекратяване на ТПО на това основание й се дължало едномесечно предизвестие,
което не било спазено, поради което й се дължало обезщетение за неспазването му
– 400 лева. Твърди към прекр. на ТПО да е имала право на неползван ПГО, за
който й се дължало обезщетение в р-р на 200 лева. Ето защо моли а бъде осъден
ответника да й заплати така посочените суми, ведно със законната лихва върху
главницата от завеждане на ИМ до окончателното плащане. Претендира разноски.
Препис от исковата молба е редовно
връчен на ответника, по реда на чл. 50, ал. 3 от ГПК, чрез служител на адреса
на управление, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. По същия
начин ответникът е бил редовно призован и за първото заседание, като в
изпратеното до същия съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично
искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание ответникът
не е изпратил представител, като няма направено искане делото да се гледа в
негово отсъствие. Препис от определението, с което е насрочено делото, е
редовно връчен на страните, като със същото на всяка от тях отново са разяснени
последиците по чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.
В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника си изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че в настоящия случай
всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника
са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание
и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на
ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като
от представените с исковата молба писмени доказателства – трудов договор, доп.
споразумение, заповед за прекратяване на
ТПО, заверено копие от трудовата книжка на ищцата може да се направи извода за
вероятната основателност на исковете.
Ето защо настоящият съдебен състав
счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание
чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което
предявените искове да се уважат изцяло, като се осъди ответника да заплати на
ищеца претендираните суми изцяло.
Ищецът претендира направените по
делото разноски, които, видно от приложения договор за правна защита и
съдействие възлизат на сумата от 50 лева (петдесет лева) - заплатено адвокатско
възнаграждение. Същите с оглед изхода на спора следва да се възложат на
ответната страна.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените
искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК възлиза общо на 150 лева, от които: 50 лева- ДТ за
иска по чл. 128, т. 2 вр. 245, ал. 1 КТ,50 лева ДТ по иска по чл. 220, ал. 1 от КТ и 50 лева ДТ по иска по чл. 224, ал. 1 от КТ.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЕЙ ЕМ КЕЙ Пак” ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Белозем, община
Раковски, обл. Пловдив, ул. „Трети март” № 17, представлявано от *** М.П.П. да
заплати на Д.Д.Б., с ЕГН: **********,***, чрез пълномощника адв Ц.Б.,***
следните суми: сумата от 400 лева
(четиристотин лева) – неплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.11.2013 г. до 30.11.2013 г., сумата от 200 лева (двеста лева) – неплатено
трудово възнаграждение за 15 работни дни за периода от 01.12.2013 г. до
31.12.2013 г., сумата от 400 лева
(четиристотин лева) - обезщетение за
неспазен едномесечен срок на предизвестието при прекратяване на ТПО на осн.
чл. 328, т. 12 от КТ, предизвестие, сумата от 200 лева (двеста лева) –
неплатено обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, ведно със законната
лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 20.02.2014г. до окончателното изплащане
на дължимите суми, както и сумата от 50
лева (петдесет лева) - разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЕЙ ЕМ КЕЙ Пак” ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: с. Белозем, община Раковски,
обл. Пловдив, ул. „Трети март” № 17, представлявано от *** М.П.П. да заплати в
полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския
районен съд сумата от 150 лева (сто
и петдесет лева), представляваща държавна
такса върху уважените искове.
Решението не
подлежи на обжалване.
Ответникът
може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/ Таня Георгиева
Вярно с оригинала.
ЕА