№ 38079
гр. София, 12.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110151802 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Т.С.“ ЕАД срещу М.
Л. З..
Съдът е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу В.Б.Д. кумулативно
обективно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 249,09 лв.,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***** за периода от 01.05.2013 г. до
31.12.2013 г., ведно със законна лихва за период от 26.05.2017 г. до изплащане
на вземането; сумата от 101,16 лв., представляваща мораторна лихва за
период от 14.09.2014 г. до 15.05.2017 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ЧГД № 33743/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата, в качеството й на собственик на процесния имот, въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил
за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не е
престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово
разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането
на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия
клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от
избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира
установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по
1
ЧГД № 33743/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с., както и разноските за
производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата чрез назначения й особен представител, с който се оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен. Оспорва се исковата молба
като нередовна, доколкото е налице разминаване между петитума и
издадената заповед за изпълнение, а освен това се оспорва легитимацията на
ответницата. Оспорва се ответницата да е собственик на процесния имот.
Оспорва се сградата да е присъединена към абонатна станция с писмено
съгласие на собствениците. Оспорва приложимостта на твърдените в исковата
молба условия, доколкото се претендират задължения от преди приемането
им. Оспорва претенцията за обезщетение за забава, поради липса на забава.
Прави се възражение за погасяването на задълженията по давност.
В подаденото възражение по чл. 414 в заповедното производство
ответницата е оспорила претенцията, доколкото е посочила, че е настъпил
развод със съпруга й (другият длъжник по заповедното производство), като
имотът е останал негова собственост.
По редовността на исковата молба:
Съдът счита, че исковата молба действително е нередовна, доколкото в
петитума е посочено, че се претендира главница за периода от 01.05.2014 г. до
30.03.2023 г., а издадената заповед за изпълнение е издадена за период
01.05.2013 г.-31.12.2013 г., като в случая е налице разминаване и ищецът
следва да конкретизира за кой период претендира цената за доставената
топлинна енергия.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на СРС,
като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.
По иска с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение между
страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в
процесния имот; 2.) качеството на ответницата на клиент на топлинна енергия
за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е
топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че
през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че
стойността възлиза на исковата сума.
В тежест на ответницата е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения.
2
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответницата е да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответницата да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;
3.) периода на забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено
изпълнение.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на тези предпоставки. Ответницата разполага с
възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на
ответницата е да установи, че е погасила главния дълг на падежа.
По доказателствата и доказателствените искания:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени
доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване
предмета на спора.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „Т.“
ООД като трето лице – помагач, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение
за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще
възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно. Направено е
искане от страна на ищеца за задължаване на третото лице да представи,
находящи се у него документи, което също е основателно, доколкото е
относимо, допустимо и необходимо и касае събирането на доказателства за
правнорелевантни за спора факти.
Ищецът е поискал допускането на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи, което искане е относимо и допустимо, като вещото
лице следва да отговори на посочените в отговора на исковата молба въпроси.
Следва да се приложи ЧГД № 33743/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаването на препис от
настоящото определение да конкретизира за кой период претендира цената за
доставената топлинна енергия, като съобрази издадената заповед за
изпълнение, КАТО му указва, че при неизпълнение на указанията в срок
исковата молба ще бъде върната.
3
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
21.10.2025 г. от 09:45 часа, за която дата и час да се призоват страните, като
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, като трето
лицепомагач на страната на ищеца „Т.“ ООД.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Т.“ ООД в едноседмичен
срок от получаване препис от настоящето определение да представи
намиращите се при него документи, касаещи отчитането и разпределянето на
топлинната енергия за имот с адрес: ***** период от 01.05.2013 г. до
31.12.2013г., в това число изравнителни сметки документи за главен отчет на
уредите за дялово разпределение, документи, удостоверяващи датата на
връчване на изравнителните сметки за процесния период на представител на
етажната собственост, протоколи за неосигурен достъп на служител на ФДР за
отчет на измервателните уреди в СЕС /ако такива са съставяни/, документи
относно сертификацията на уредите за дялово разпределение, като му
УКАЗВА, че при неизпълнение в срок на дадените указания на основание чл.
161 ГПК съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за установяване
на които страната е създала пречки.
ДОПУСКА СТЕ със задачи, формулирани в исковата молба и отговора
на исковата молба при депозит в размер на 400,00 лв., вносими от ищеца, в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Б. С. В..
ДОПУСКА ССчЕ със задачи, формулирани в исковата молба и отговора
на исковата молба, при депозит в размер на 400,00 лв., вносими от ищеца, в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л. Б. Б..
УКАЗВА на вещите лица, че следва да изготвят заключението след
представяне на доказателства за внесен депозит.
ПРИЛАГА ЧГД № 33743/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3
ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените
4
със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на
влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5