№ 498
гр. София, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Мария Бойчева
Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Въззивно гражданско дело №
20231100500430 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 111410/09.11.2022 г. по описа на ЧСИ
М.П. (посочен в писменото становище на ЧСИ), подадена от “С.В.” АД, ЕИК
******* – длъжник по изпълнително дело № 20228510402538 по описа на
ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу акт на
съдебния изпълнител – постановление за разноски от 25.10.2022 г.
Жалбоподателят сочи, че е заплатил задължението по изпълнителния лист на
20.09.2022 г. – на следващия ден след получаване на поканата за доброволно
изпълнение, поради което на взискателите не се е наложило да извършват
каквито и да било изпълнителни действия по делото след подаване на
молбата за образуването му и такива не са предприемани. Сочи, че поради
това неправилно и незаконосъобразно съдебният изпълнител възлага в тяхна
тежест адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.
Сочи, че от ЧСИ не е представен документ за разноски в размер на 24 лева по
т. 31 от ТТРЗЧСИ, поради което и с оглед забележката по тази точка от
тарифата тези разноски не следва да бъдат възлагани в тежест на длъжника.
Сочи, че с оглед доброволното заплащане на задължението запор не е
наложен и не се дължат от длъжника възложените разноски от 18 лева за
налагане на запор. Жалбоподателят претендира да бъде намалено
адвокатското възнаграждение на взискателите до размер, съответстващ на
фактическата и правна сложност на извършените действия по изпълнителното
дело, както и да бъдат отменени възложените в тежест на длъжника разноски
1
в размер на 24 лева по т. 31 от тарифата и 18 лева – такса за налагане на
запор. Претендира и да бъде преизчислена пропорционалната такса по
изпълнителното дело.
В дадения срок взискателите “Г.С.Ч.” ЕООД, ЕИК *******, и “К.М.”
ЕООД, ЕИК *******, подават възражение, в което оспорват жалбата на
длъжника като неоснователна. Претендират разноски за адвокатско
възнаграждение по настоящото дело.
Представено е от частния съдебен изпълнител писмено становище,
което има характер на мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК.
Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото,
инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и доводите на
страните, намира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 14.09.2022 г. на
“Г.С.Ч.” ЕООД и “К.М.” ЕООД, чрез адв. М.Л., срещу длъжника “С.В.” АД,
въз основа на изпълнителен лист от 09.11.2021 г., издаден по гр.д. №
48479/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 171 състав, с който “С.В.”
АД е осъдено да заплати на адв. В.Ф.С. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК осн.
чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 360
лева, представляваща адвокатско възнаграждение в производството. В молба
са посочени начини за изпълнение.
Към молбата е представен договор за цесия от 17.11.2021 г., сключен
между В.Ф.С., като цедент, и “Г.С.Ч.” ЕООД и “К.М.” ЕООД, като цесионер.
В съобщението до длъжника за образуване на изпълнително дело е
посочено задължението по изпълнителното дело, включително разноските по
изпълнението. Същото по своята правна същност следва да се приеме като
покана за доброволно изпълнение, тъй като видно от приложения
изпълнителен лист, същият е издаден въз основа на разпореждане след
обезсилена заповед за изпълнение, и съответно правилото на чл. 428, ал. 1,
предл. второ от ГПК е неприложимо. Няма данни по изпълнителното дело на
коя дата е връчена поканата на длъжника.
Видно от изисканото удостоверение с изх. № 5687/24.01.2023 г. по
изпълнително дело № 20228510402538, издадено от ЧСИ М.П., по
изпълнителното дело има постъпила сума в размер на 957,18 лева, която е
платена от длъжника и е постъпила по сметката на съдебния изпълнител на
20.09.2022 г.
На 26.09.2022 г. е подадена молба от длъжника “С.В.” АД, с която се
претендира да бъдат отменени начислените разноски от 24 лева по т. 31 от
тарифата и такса от 18 лева за налагане на запор, както и да бъдат намалени
адвокатското възнаграждение на взискателите и пропорционалната такса по т.
26 от ТТРЗЧСИ.
С молба от 27.09.2022 г., подадена от взискателите, се претендира
промяна на начина на изпълнение.
С молба от 04.10.2022 г. е посочена банкова сметка, по която да бъдат
преведени събраните по изпълнителното дело суми.
В становище от 11.10.2022 г., подадено от взискателите, се оспорва
възражението на длъжника за начислените разноски по изпълнението.
2
С обжалваното постановление за разноски от 25.10.2022 г. съдебният
изпълнител, във връзка с възражението на длъжника, е отказал да намали
размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение на взискателите,
като е приел, че същото е в минималните размери по чл. 10, т. 1 и т. 2 вр. с чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г.
При така установеното съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок, от длъжника по
изпълнителното дело и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач,
ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл.
486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
В случая се оспорват от длъжника разноските по изпълнението в частта
за определеното и прието за събиране адвокатско възнаграждение на
взискателя, част от таксите, включително и пропорционалната такса по т. 26
от ТТРЗЧСИ.
Настоящият състав намира за основателни доводите в жалбата на
длъжника относно размера на адвокатското възнаграждение на взискателите,
определено и прието за събиране в изпълнителното производство. Следва да
се съобрази, че в случая са извършени от адвоката на взискателите действия
по образуването на изпълнителното дело, за което минималният размер на
адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лева съгласно чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в действащата редакция към датата на сключване на
споразумение за адвокатско възнаграждение, приложено към преписа от
изпълнителното дело – 14.09.2022 г.). В хода на изпълнителното производство
освен подадената молба за образуване на изпълнителното дело адвокатът на
взискателите не е извършил други процесуални действия за събиране на
сумите по изпълнителния лист, поради това съдът приема, че образуваното
изпълнително производство не се отличава с фактическа и правна сложност.
В молбата за образуване на изпълнителното дело са посочени начини за
изпълнение, което е условие за нейната редовност, съгласно чл. 426, ал. 3 вр.
с ал. 2 от ГПК. Молбата от 27.09.2022 г., с която се претендира промяна на
първоначално заявения начин за изпълнение, е подадена след извършеното от
длъжника доброволно плащане по изпълнителното дело. Поради това такива
действия не са били необходими. Събирането на сумите по изпълнителния
лист в срока за доброволно изпълнение не предполага сложност на
изпълнителното дело или същински действия по воденето на изпълнението,
поради което не следва да бъде приложена нормата на чл. 10, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Доводите на взискателите, че на всеки от тях се дължи адвокатско
възнаграждение не се споделят от съда. В случая се касае за едно вземане по
3
издадения от Софийския районен съд изпълнителен лист, независимо на
колко лица и на какви части е цедирано, съответно колко са частните
правоприемници въз основа на договор за цесия. Поради това настоящият
състав намира, че следва да се начислява само едно адвокатско
възнаграждение на двамата взискатели. В противен случай след сключването
на договор за цесия длъжникът би бил поставен в по-неблагоприятно
положение от това преди прехвърляне на вземането, което е недопустимо.
По изложените съображения съдът намира, че адвокатското
възнаграждение на взискателите следва да бъде намалено до размера от 200
лева.
Основателни са доводите на жалбоподателя, че в случая не се
установява документ за разходи по т. 31 от ТТРЗЧСИ, поради което същите
не могат да бъдат възложени в тежест на длъжника.
Основателни са и доводите на жалбоподателя, че не е налаган запор по
изпълнителното дело, поради което не се дължи и таксата по т. 9 от тарифата
в размер на 18 лева.
Пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се начислява върху
събраните суми, като при определянето й се взема предвид и приетото за
събиране адвокатско възнаграждение на взискателя. Доводите на
жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. С оглед намаляването на
размера на адвокатското възнаграждение на взискателя съдът намира, че
следва да бъде намалена и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и
същата се изчислява на 67,20 лева с ДДС.
С оглед на горното съдът намира, че следва да бъде отменен
постановения акт на ЧСИ М.П., като бъдат редуцирани начислените в тежест
на длъжника разноски по изпълнението.
По разноските:
Жалбоподателят не претендира разноски в настоящото производство,
поради което такива не му се присъждат.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на “С.В.” АД, ЕИК ******* – длъжник по
изпълнително дело № 20228510402538 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на
КЧСИ, с район на действие – СГС, постановление за разноски от 25.10.2022 г.
по изпълнително дело № 20228510402538, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетите разноски по изпълнението в частта за приетото
адвокатско възнаграждение на взискателите по горепосоченото изпълнително
дело на 200 лева (двеста лева) и за пропорционалната такса по чл. 26 от
4
ТТРЗЧСИ на 67,20 лева (шестдесет и седем лева и двадесет стотинки) с
ДДС, и ОТМЕНЯ начислените в тежест на длъжника такса в размер на 18
лева по т. 9 от ТТРЗЧСИ и разноски в размер на 24 лева по т. 31 от ТТРЗЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5