В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Илияна Зелева | |
Административно наказателно дело |
Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН, във връзка с чл.96а, ал.3, предл.I от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/. Образувано е по жалба от И. Я. Я., с ЕГН *, от Г. Д., общ. Д., О. С. У. В. № 8 против наказателно постановление /НП/ № 41-0000057/06.02.2014г., издадено от А. М. Р., и.д. директор на дирекция ИА АА Г. С., определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на 92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, с което на основание чл.96 а, ал.3, предложение І от ЗАвтП му е наложено административно наказание глоба в размер 500.00 лева, за нарушение на чл.96 а, ал.3, предложение І от ЗАвтП. В жалбата поддържа твърдения за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и молба за отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят, лично, поддържа жалбата. Въззиваемият не изпраща представител. В придружителното писмо към жалбата, поддържа искане за потвърждаване на НП. Съдът, прие от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима. Постъпила е от наказаното лице, с вх. № 52-00-28-2819/24.02.2014г., чрез пощата видно от пощенско клеймо от 18.02.2014г., в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, започнал да тече за жалбоподателя от датата на връчване с разписка от 13.02.2014г. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: Административнонаказателното производство е образувано със съставяне на акт за административно нарушение № 180402/17.01.2014г. от свидетеля И. Г. С., изпълняващ длъжността главен специалист инспектор при РД „АА” С., в присъствието на свидетелите И. С. Д. и Б. Т. Т. против жалбоподателя И. Я. Я., от Г. Д., за това, че на 17.01.2014г., около 19.30ч. на разклона на КПП „З.” до КПП на РУП на МВР Д., като водач на Пежо Боксер, с рег. № СМ 83 93 АМ, собственост на „И. Я.” извършва случаен превоз на пътници и обозначен с табела с маршрут Д. – С. – Д. с пътен лист №166 и пътническа ведомост от 17.01.2014г. и фактура № 12, като след взети обяснения от ПИП при РУП Д. от тримата пътуващи в автобуса пътници – А. А., В. А. и М. Щ. е установено, че водачът извършва превоз на пътници по автобусна линия под формата на случаен превоз, видно от писмените обяснения на тримата пътуващи, че не са предварително организирана група и че всеки от тях е заплатил за превоза по отделно на водача. В пътната ведомост са записани 7 бр. пътници, а по време на проверката са 3 броя пътници, в нарушение на чл.96 а, ал.3, предл.първо от ЗАвтП. Към акта са приложени писмени доказателства: пътен лист № 166 и п. Ведомост от 17.01.2014г., копия от писмени обяснения от тримата пътници и копие от констативен протокол. Жалбоподателят е написал писмено възражение в акта. Актът е съставен в негово присъствие на 17.01.2014г. Връчен му е препис от акта. За извършената проверка на 17.01.2014г. е съставен констативен протокол от свидетеля Т. / служител при ОД на МВР С., РУП Д./ в присъствието на свидетеля Д. /служител на РУП Д./ и св.С., /служител в РД АА С./, от който се установява, че автомобилът е управляван от жалбоподателя И. Я.. В автомобила освен водача, пътували трима пътници, които са дали обяснения, че се качили от Г. С.. Автомобилът бил с табела „Случаен превоз”, пътен лист, пътническа ведомост. Проверката е извършена на КПП „З.”. От показанията на актосъставителя С. и свидетелите Т. и Д., по установяване на нарушението се установи, че била извършена проверка съвместно с Пътна и Икономичиска полиция Д. на КПП „З.”. Автобусът бил спрян на разклона около 19.30ч. с табела „Случаен превоз”. В автобуса пътували трима пътници. Била извършена проверка на водача за всички документи, които се изискват за случаен превоз. Били снети обяснения от пътуващите. От тях разбрали, че те се обадили по телефона, тъй като знаели, че автобусът пътува от хотел Плиска за Д.. Те обяснили, че в автобуса пътували и други хора, които слезнали на различни спирки по време на пътуването и не се познавали помежду си. При тези обстоятелства, тъй като случайният превоз е предварително организиран с цел екскурзия поне от 5 човека и пътуващите не плащат по отделно на шофьора, извършващ превоза и не им се дава билет за пътуването, както и че случайният превоз е без промяна на състава на групата от началото до края на пътуването, а пътуващите в автобуса били 7, някои от които слезли в Пазарджик, за това бил съставен и акт на водача Я., че извършва превоз на пътници по автобусна линия, под формата на случаен превоз. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни, безпротиворечиви и като подкрепящи се от приложените писмени доказателства - пътническа ведомост за маршрут – Д. - С. - Д., в която са вписани 7 пътници и пътен лист за случаен превоз, които са съставени от водача. Жалбоподателят оспорва обстоятелствата в съставения акт, като твърди, че не е извършвал неорганизиран превоз, а превозът бил организиран. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление № 41-0000057/06.02.2014г., издадено от А. М. Р., и.д. директор на дирекция ИА АА С., определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на 92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, в което описаното нарушение е възпроизведено изцяло от съставения акт, квалифицирано е по чл.96а, ал.3, предложение І от ЗАвтП, за което на жалбоподателя на основание чл.96 а, ал.3, предложение І от ЗАвтП, е наложено административно наказание глоба в размер 500.00 лева. Актът и наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица, съгласно чл.92, ал.1 и ал.2 ЗАвтП и приложена Заповед № РД-08-62/31.01.2013г., издадена от Министъра на транспорта, с която възлага компетентност на изп. директор на ИА АА да издава наказателни постановления за нарушения по ЗАвтП. Спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН. Актът и наказателното постановление са съставени за нарушение на чл.96а, ал.3, предложение І от ЗАвтП, която предвижда административно наказание глоба в размер 500.00 лева за водач на моторно превозно средство, който извършва превоз на пътници по автобусна линия под формата на случаен или специализиран превоз или превоз за собствена сметка. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже извършеното нарушение от обективна и субективна страна, съобразно изложените фактически обстоятелства и правна квалификация, описани в акта и НП. От събраните по делото писмени доказателства, съставения акт за административно нарушение и констативен протокол за извършена проверка, както и от показанията на разпитаните свидетели се установява виновно извършено от жалбоподателя нарушение на чл.96 а, ал.3, предл. първо ЗАвтП. От преценката на писмените и гласните доказателства се установи, че жалбоподателят в качеството на водач на автобус „Пежо Боксер”, с рег. № СМ 83 93 АМ е извършил превоз на пътници по автобусна линия под формата на случаен превоз. Разпоредбата на § 1, т.24 от ДР на ЗАвтП определя като „случаен автобусен превоз”, превозът на предварително определена група пътници, без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия. Установи се, от показанията на разпитаните свидетели, че превозваните в автобуса трима пътници били взети от водача от Г. С.. От там тръгнали и първоначално били записани в пътната ведомост 7 броя пътници, които слезли на различни спирки. Всеки от пътуващите е заплатил за превоза по отделно на водача, поради което пътниците, пътуващи в автобуса не са предварително определена група. Установена е промяна в състава на групата от началния до крайния пункт, поради което извършвания превоз от жалбоподателя е определен като превоз по автобусна линия, определен от § 1, т.22 ДР ЗАвтП, като превоз, който се извършва по постоянен маршрут за изпълнение на автобусни превози по утвърдено разписание. Изложените фактически обстоятелства в акта и НП са съответни на приложената разпоредба на чл.96а, ал.3, предложение І ЗАвтП. Установява се виновно извършено нарушение от жалбоподателя на чл.96, ал.1 предл. първо, за което му е наложено наказание глоба в размер 500.00 лева, което е в рамките на предвиденото за всяко административно нарушение от този вид наказание, без оглед на смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства, определящи налагането на по-леко или по-тежко наказание в рамките на квалификацията, с оглед конкретиката на административното нарушение. Разпоредбата на чл.96 а, ал.3 предвижда административно наказание глоба в размер 500.00 лева за всяко административно нарушение от този вид, поради което не се поставя въпроса за изменение на наложеното наказание. Предвид изложените съображения, издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване. При служебно извършената проверка съдът не констатира допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни основания. Мотивиран от изложените съображения, Девинския районен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 41-0000057/06.02.2014г., издадено от А. М. Р., и.д. директор на дирекция ИА АА - С., определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на 92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, с което на И. Я. Я., с ЕГН *, от Г. Д., общ. Д., О. С., У. В. № 8, на основание чл.96а, ал.3, предложение І от ЗАвтП, е наложено административно наказание глоба в размер 500.00 лева, за нарушение на чл.96а, ал.3, предложение І от ЗАвтП, като законосъобразно. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен съд С. в 14-дневен срок, считано от съобщението. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |