РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Перник , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500066 по описа за 2021 година
С решение № 260390/22.10.2020г., постановено по гр.д. № 1880/2020г. по описа на
Пернишкия районен съд е осъдено „ОЗК-Застраховане“ АД, гр. С. да заплати на М. Ф. Т.
150,83 лв. - неизплатено нетно трудово възнаграждение за *** г., ведно със сумата от 34,65
лв. - обезщетение за забава за периода 26.02.2016 - 01.06.2018 г., както и законната лихва
върху главницата от подаването на исковата молба по гр.дело № 03782/2018г. по описа на
PC - Перник- 01.06.2018 г. до предявяване на настоящия иск - 16.04.2020г. в размер на 28.47
лв.; 2830,84 лв. за неизплатено нетно трудово възнаграждение за *** г., ведно със сумата от
627,58 лв. - обезщетение за забава за периода 26.03.2016 - 01.06.2018 г., както и законната
лихва върху главницата от подаването на исковата молба по гр.дело № 03782/2018г. по
описа на ПPC - 01.06.2018 г. до предявяване на настоящия иск - 16.04.2020г. в размер на
539.44 лв., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на депозиране
на исковата молба- 16.04.2020г. до окончателното изплащане на сумите, както и 546.36 лв.,
представляваща направени по делото разноски. Със същото решение е отхвърлен иска,
предявен от М. Ф. Т. срещу „ОЗК-Застраховане“ АД, гр. С., с който се иска ответникът да
заплати на ищеца сумата от 674,65 лв., имуществени вреди, представляващи направени от
ищеца разноски по гр.дело № 03782–2018г. по описа на ПPC, ведно с дължимата лихва от
датата на завеждане на исковата молба - 01.06.2018 г., 350,00 лв. имуществени вреди за
направени разходи за правна помощ и съдействие по извънсъдебна процедура с „ОЗК –
1
Застраховане” АД.
В срок М. Ф. Т. е обжалвал решението в частта му, с която предявените искове са
отхвърлени. Поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като съдът не е обсъдил в
пълнота всички събрани по делото доказателства.
„ОЗК-Застраховане“ АД, гр. С. оспорва жалбата.
Третото лице- помагач ,„Електрисите“ ЕООД- гр.П., не е изразило становище по
жалбата.
Пернишкият окръжен съд, извършвайки проверка на обжалваното решение по повод
въззивната жалба, събраните по делото доказателства и доводите на страните, установи
следното:
Пред районния съд са предявени искове с правна квалификация чл. 432 КЗ, чл. 45 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
М. Ф. Т. е поискал да бъде осъдено „ОЗК-Застраховане“ АД, гр. С. да му заплати
застрахователно обезщетение по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност
на работодателя“, сключена между ответника и работодателя на ищеца - „Електрисите“
ЕООД на основание чл. 74е, ал. 2, т. 7 ЗНЗ , от които 150,83 лв., за неизплатено нетно
трудово възнаграждение за *** г., ведно със сумата от 34,65 лв. - обезщетение за забава за
периода 26.02.2016 - 01.06.2018 г., както и законната лихва върху главницата от подаването
на исковата молба - 01.06.2018 г. до датата на подаване на настоящата искова молба, 2830,84
лв., за неизплатено нетно трудово възнаграждение за *** г., ведно със сумата от 627,58 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 26.03.2016 - 01.06.2018 г., както и
законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба - 01.06.2018 г. до датата
на подаване на настоящата искова молба, 674,65 лв., имуществени вреди, представляващи
направени от ищеца разноски по гр.дело № 03782/2018г. по описа на PC - Перник, ведно с
дължимата лихва от датата на завеждане на исковата молба - 01.06.2018 г., 350,00 лв.
имуществени вреди за направени разходи за правна помощ и съдействие по извънсъдебна
процедура с ответника, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на
иска.
Ответникът е изразил становище за недопустимост на иска, а по същество за
неоснователност на същия. Оспорил е наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на
работодателя“, сключена между ответника и работодателя на ищеца - „Електрисите“ ЕООД,
както и всички факти по исковата молба от трудовото правоотношение на ищеца до
невъзможността на ответника да изпълни задълженията си. Ответникът възразява срещу
неточно попълване на преддоговорния въпросник от „Електрисите“ ЕООД, както и
несвоевременното уведомяване на застрахователя от последния. Ответникът оспорва изцяло
2
претенцията за лихва доколкото няма валидно нотариално заверена банкова сметка, предвид
разпоредбата на чл.380, ал.1 КЗ.
От приложените застрахователни полици №***г. и №***г. по застраховка „Обща
гражданска отговорност, секция I "Отговорност на работодателя“, се установява, че между
„Електрисите“ ЕООД и ответника е бил сключен договор за застраховка със
застрахователно покритие сумите, които застрахованият на законно основание е отговорен
да заплати на работниците и служителите, представляващи вземания на работниците и
служителите, които ще бъдат наемани от застрахования по трудов договор за осигуряване на
временна работа със срок на валидност на двете застраховки за по 12 месеца, или с общ
период на застрахователно покритие за времето от 17.04.2015г. до 16.04.2017г.
С влязло в сила решение, постановено по гр.д.№03782/2018г. на ПРС, ищецът е осъдил
работодателя си „Електрисите“ЕООД да му заплати 150,83 лв. - неизплатено нетно трудово
възнаграждение за м.*** г., ведно със сумата от 34,65 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода 26.02.2016 - 01.06.2018 г., както и законната лихва върху главницата от
подаването на исковата молба - 01.06.2018 г.; 2830,84 лв. - неизплатено нетно трудово
възнаграждение за м.*** г., ведно със сумата от 627,58 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода 26.03.2016 - 01.06.2018 г., както и законната лихва върху главницата от
подаването на исковата молба - 01.06.2018 г. и 674,65 лв. направени по делото разноски.
Решението по посоченото дело е постановено при участието на трето лице- помагач на
страната на ответника, а именно ОЗК-Застраховане“ АД.
По делото липсват доказателства, от които да е видно, че горните суми са заплатени на
ищеца от „Електрисите“ ЕООД.
Въз основа на събраните доказателства, съдът е приел за доказано наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Обща гражданска отговорност –
отговорност на работодателя“, сключена между ответника и работодателя на ищеца -
„Електрисите“ ЕООД на основание чл. 74е, ал. 2, т. 7 ЗНЗ, като в срока на валидност на
застрахователното правоотношение е настъпил покрит риск - неизплащане на дължимите се
на ищеца суми от трудовото му правоотношение с „Електрисите“ ЕООД. Съдът е изложил
мотиви, че по прекия иск, основан на чл.226 КЗ /отм./, респективно чл.432 КЗ,
застрахователят обезщетява причинените вреди в същия размер, в който, на основание чл.45
ЗЗД, е задължен да ги обезщети застрахованият делинквент, съответно на основание чл.79
ЗЗД, е задължен да ги обезщети застрахованата страна по договор, но само до размера на
уговорената в застрахователния договор застрахователна сума. Съдът е посочил също, че на
основание чл.223, ал.1 ГПК постановеното решение по гр.д.№ 3782/2018г. на ПРС има
установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна, които са и
главните страни по настоящето дело и доколкото липсват доказателства за извършени
плащания от работодателя на присъдените с решението суми, то и осъдителните искове на
ищеца срещу ответника за тези суми са основателни.
3
Съдът е отхвърлил иска за присъждане на сумата от 674,65 лв.- имуществени вреди,
представляващи направени от ищеца разноски по гр.дело № 3782/2018 г., ведно с дължимата
лихва от датата на завеждане на исковата молба - 01.06.2018 г. и за сумата от 350 лв.
имуществени вреди за направени разходи за правна помощ и съдействие по извънсъдебна
процедура с ОЗК – Застраховане по следните съображения. Изложени са мотиви, че когато
не се изпълни едно парично задължение единствената форма на неизпълнение е забавеното
изпълнение, защото изпълнението е винаги възможно. С настоящето решение се присъжда
обезщетение за забавеното изпълнение в размер на законната лихва, която репарира
очакванията на ищеца от получаване на дължимото се застрахователно обезщетение.
Претендираните имуществени вреди всъщност са разноски сторени в съдебно гражданско
производство и извънсъдебно производство и не могат да имат характер на имуществени
вреди, за които не може да бъде ангажирана отговорността на ответника, тъй като тези
разноски и разходи са извън застрахователния договор сключен между работодателя на
ищеца и последния. Разноските по съдебното производство се дължат от ответника по иска,
а не от третото лице помагач, какъвто се явява ответника в настоящето производство, като
няма доказателства по делото за сторени разноски в извънсъдебно производство за
изплащане на застрахователното обезщетение.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, като относно правилността му на
основание чл. 269 ГПК, въззивният съд е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
По силата на чл.429, ал.5 КЗ /чл. 223ал.4 от КЗ /отм.//, застрахователят заплаща до
размера на застрахователната сума и разноските по дела, водени срещу застрахования за
установяване на гражданската му отговорност, когато е привлечен в процеса. В случая са
налице предпоставките на закона за ангажиране отговорността на застрахователя, защото в
производството по гр. д. №3782/18г. по описа на ПРС е бил привлечен като подпомагаща
страна. Видно от застрахователните полици, ответникът е поел задължението да обезщети
сумите, за които застрахованият е отговорен да заплати на работниците и служителите,
които ще бъдат наемани от застрахования по трудов договор за осигуряване на временна
работа, като лимита на отговорност е до 200 000 лв. за едно събитие. По делото липсват
доказателства, че предвид извършени плащания по полицата, лимитът е изчерпан.
Посоченото в застрахователната полица, че разходи, вкл. и съдебни разноски не се
договарят, не е основание за освобождаване ответника от отговорност, защото тази уговорка
касае само страните по застрахователния договор, но не и третите увредени лица, чието
право на тези разноски произтича от законова разпоредба.
Предвид горното, съдът намира, че решението в частта му, с която е отхвърлен искът за
присъждане на сумата от 674,65 лв.- имуществени вреди, представляващи направени от
ищеца разноски по гр.дело № 03782 по описа за 2018 г. на PC - Перник, ведно с дължимата
лихва от 01.06.2018 г. следва да се отмени и вместо него да се постанови друго такова, с
4
което искът да бъде уважен.
Следващата претенция е за заплащане на 350 лева – имуществени вреди за заплатено
адвокатско възнаграждение за консултация и представителство по извънсъдебна процедура
за изплащане на застрахователно обезщетение.
По силата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, като ищецът трябва да докаже, че е налице противопоравно поведение на
ответното дружество, свързано с неизплащане на застрахователно обезщетение; наличието
на имуществени вреди както и причинна връзка между вредите и противоправното
поведение.
В случая е представен договор за правна защита и съдействие / л.114 от делото на
ПРС/, видно от който ищецът е заплатил на адв. В. сумата от 350 лв. за консултация и
представителство по извънсъдебна процедура за изплащане на застрахователно
обезщетение, което обаче не е достатъчно, за да така предявеният иск да бъде уважен.
Липсват доказателства, въз основа на които да се направи извод за наличие на причинна
връзка между поведението на застрахователя и извършените разходи за адвокатско
възнаграждение. Последното е платено за изготвяне на искане и провеждане на консултация
и представителство по извънсъдебна процедура за изплащане на застрахователно
обезщетение, т.е. същото не е предпоставено от противоправно поведение на ответника, а е
платено по преценка на самия ищец. Следва да се отбележи, че ако ответникът бе платил
доброволно на ищеца, то не би дължал заплащането на тези разходи, защото липсва
основание, на което да може да се ангажира отговорността му. Отказът да заплати
доброволно обезщетение също няма за последица заплащане на тези разходи, защото в
резултат на този отказ е образувано настоящето производство и са направени разноски по
делото, които по общите правила на чл. 78 ГПК се присъждат в полза на ищеца съобразно
уважената част от иска. Т.е. претърпяната имуществена вреда в резултат на постановения
отказ е репарирана с присъждане на съдебните разноски.
Във връзка с изложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл. 45 от ЗЗД е
неоснователен и решението в частта му, с която същият е отхвърлен, следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото следва да се отмени и решението в частта му, с която
ищецът е осъден да заплати на ответника 45,75 лв. направени по делото разноски. В полза
на жалбоподателя следва да се присъдят още 106,86 лв., представляващи разноски за
първоинстанционното производство, както и 279,83 лв. разноски за въззивното
производство. Възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, защото няма изискване същото непременно да е в
минималния размер и надвишаването на този минимум не е абсолютно основание за
намаляването му поради прекомерност. Такава прекомерност ще е налице при
несъответствие между платеното възнаграждение и фактическата и правна сложност на
спора, каквото несъответствие в случая не е налице.
5
В полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство в размер на 34,16 лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
Отменява решение № 260390/22.10.2020г., постановено по гр.д. № 1880/2020г. по
описа на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлен иска, предявен от М. Ф.
Т. срещу „ОЗК-Застраховане“, гр. С., с който се иска ответникът да заплати на ищеца сумата
от 674,65 лв., имуществени вреди, представляващи направени от ищеца разноски по гр.дело
№ 03782 по описа за 2018 г. на PC - Перник, ведно с дължимата лихва от датата на
завеждане на исковата молба - 01.06.2018 г., както и в частта му, с която М. Ф. Т. е осъден да
заплати на „ОЗК-Застраховане“ АД, *** сумата от 45,75 лв., представляващи направени по
делото разноски, като вместо него постановява :
ОСЪЖДА „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на М. Ф. Т., ЕГН : ********** със съдебен адрес: ***, сумата от
674,65 лв., имуществени вреди, представляващи направени от ищеца разноски по гр.дело №
03782 по описа за 2018 г. на PC - Перник, ведно с дължимата лихва от датата на завеждане
на исковата молба - 01.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и още 106,86
лв., представляващи разноски за първоинстанционното производство и 279,83 лв. разноски
за въззивното производство.
ОСЪЖДА М. Ф. Т., ЕГН : ********** със съдебен адрес: ***, да заплати на ОЗК-
Застраховане“ АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: ***, сумата от
34,16 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на
ответника Електрисите“ ЕООД- гр.Перник, с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление:***.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7