№ 44149
гр. София, 23.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20241110157337 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 304211/27.09.2024 г., подадена от Т. К.
В., В. И. Л., Р. В. Б.а–Л.а, Н. В. Б. и В. В. Л. срещу К. А. П. по реда на чл. 108 ЗС.
Съдът констатира, че исковата молба е нередовна, поради което е оставяна без движение
многократно – с разпореждания от 17.12.2024 г., 26.07.2025 г. и 11.09.2025 г., като на ищците
са давани ясни, конкретни и последователни указания за отстраняване на нередовностите,
включително предупреждение за последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК.
С първоначалната искова молба ищците са предявили иск с правно основание чл. 108 от
Закона за собствеността (ЗС).
В нея се твърди, че ищците са собственици на идеални части от поземлен имот (УПИ с
идентификатор 68134.1001.904), възлизащи общо на 46.94 % ид.ч. Посочва се, че ответникът
К. П. е закупил от строителя обект „Магазин № 3“ ведно с „Тераса с площ от 35.57 кв. м.“,
като тази „тераса“ не съществува и представлява неправомерно обсебена част от общия
двор.
С последната молба е уточнено, че искането към съда - в петитума се иска съдът да признае
собствеността на ищците върху техните идеални части от УПИ и едновременно с това да
осъди ответника да им предаде владението върху конкретна реална част от имота – спорните
около 36 кв. м.
Макар изрични дадени указания с рапореждане Рег.№ 117721 / 26.07.2025г., с молба от
06.09.2025 г. ищците не представят скица, в която да е очертана спорната част или поне
да е указано на съда, къде е позиционирана същата, на представенатс скица на ПИ ,
акто предетът на иска остава – неиндивидуализиран.
1
С Молба от 20.10.2025 г., визпълнение на разпореждане от 11.09.2025 г.:
ищците уточняват , че искат „…да установите, че ищците са собственици на
посочените (и при съответните квоти) в ИМ идеални части от дворното място, че
обособената и ползвана от ответника ‘тераса’ накърнява тяхната собственост и да
осъдите ответника да им предаде владението върху същата.“В Съгласно Решение №
200/2019 г., I г.о. „Не може да се иска ревандикация на реална част, ако се твърди
собственост само върху идеални части, без индивидуализация.“
С оглед горното съдът счита, че ищците не са изпълнили указанията за:
представяне на скица с индивидуализирана реална част, с очертание на спорната част в
искането към съда.
Препращането към нотариален акт с молба на ищците - не замества индивидуализацията,
защото самите ищци твърдят, че описаната в акта „тераса“ не съществува като обект. Съдът
е препратен и към будещето заключение, което ищецът възнамерява да иска, но съдът счита,
че експертизата не може да изясни предмета на иска, защото предметът следва да се очертае
в исковата молба, преди да бъде назначен експерт.
Съгласно Определение № 342/19.06.2018 г. по ч.гр.д. № 2068/2018 г., I г.о. на
ВКС, „Невъзможно е да се даде ход на иск, чиито граници и обхват не са
индивидуализирани в исковата молба; съдът не може чрез експертиза да формира предмета
на иска вместо страната.“
Съгласно Решение № 56/21.04.2014 г. по гр.д. № 3315/2013 г., I г.о., „Идеални части не могат
да бъдат предмет на владение и не могат да бъдат обект на ревандикация, докато не бъдат
реално обособени.“ В Решение № 100/18.06.2012 г. по гр.д. № 921/2011 г., I г.о. и Решение №
237/16.11.2010 г. по гр.д. № 1441/2009 г., I г.о. ВКС допуска иск за реална част, но само
когато: ищецът твърди собственост върху целия имот, ответникът владее само част от него,
и реалната част е индивидуализирана с площ и граници.
Индивидуализацията, която е посикана от съда по площ, местоположение, граници/контур
върху скица е абсолютно необходима.
Процесуално: чл. 127, ал. 1, т. 4–5 ГПК задължава ищеца да посочи предмета на иска
и обстоятелствата. Съдът не може чрез експертиза да определи предмета вместо
ищеца (вж. Определение № 342/19.06.2018 г., ВКС, I г.о.).
Материалноправно: според практиката на ВКС (Решение № 56/21.04.2014 г.,
Решение № 237/16.11.2010 г., Решение № 100/18.06.2012 г., I г.о.), идеални части не
са предмет на владение. Ревандикационен иск може да се предяви само върху реално
индивидуализирана част, иначе искът е нередовен.
За вписване: съгласно чл. 6, ал. 1 и 2 ПВ, актовете, включително исковите молби,
подлежащи на вписване, трябва да съдържат данни за индивидуализация на имота.
Липсата на такива данни прави молбата невписваема и нередовна, както приема ВКС
в Определение № 398/26.06.2014 г., I г.о. и Определение № 238/25.03.2016 г., I г.о.
2
Следователно, за да е редовна исковата молба ищците следва да индивидуализират
реалната част, за чиято ревандикация са предявили настоящия иск, като посочат
повече от площта и това , че се намира срещу апартамента на ответника като "
тераса", описана в нотариалния му акт, като представи скица ( не на самата " тераса",
а на УПИ), в която обаче за целите на индивидуализацията на спорната реална част от
имота ищците следва върху представена скица на целия поземлен имот (УПИ
68134.1001.904) да нанесат графично площта, за която твърдят, че е неправомерно
ползвана от ответника, като я ограничат чрез означения на гранични точки (букви А, Б,
В, Г...). Тези точки следва да бъдат свързани в затворен контур, така че да образуват площ,
която е ясно измерима и определяема по кадастралната система, като при възможност се
посочат и координатите им в държавната координатна система (КККР). При липса на
координати ищците могат да индивидуализират спорната площ чрез описание на граници,
ориентирано спрямо съществуващи елементи (напр. сграда, фасада, регулационна линия,
улица, граница на съседен имот и др.), както и чрез отбелязване на ориентировъчна площ в
квадратни метри. Така очертаната част трябва да бъде ясно разпознаваема и отделима от
останалата част на имота, за да може, при евентуално уважаване на иска, съдебното
решение да бъде годно за вписване и изпълнение съгласно чл. 6, ал. 2 от Правилника за
вписванията и трайната съдебна практика на ВКС (вж. Решение № 167/2011 г., Решение №
238/2020 г.). Само по този начин може да бъде определен точният предмет на спора и да се
даде възможност на ответника да организира адекватната си защита.
Освен горното, в молбата от 20.10.2025г. са въведени и нови искания, кумулирането на
които с иск по чл. 108 ЗС е недопустимо, а именно: "С предявените искове по реда на чл.
108 от Закона за собствеността ние искаме по делото да се установи: - че ответникът не
притежава идеални части, съответсващи на 35.57 кв. м. от терена, върху който е построена
сградата; - че описаната в нотариалния му акт „тераса“ не съществува; Искаме същият да
бъде осъден да ни предаде владението, което осъществява неправомерно..."
Въвеждайки с горното две противоположни правни конструкции в една искова молба:
положителна (искат признаване на тяхната собственост) и отрицателна (искат установяване,
че ответникът не е собственик), последното води до процесуална недопустимост, тъй като:
отрицателният иск няма самостоятелен правен интерес при наличие на
ревандикационен иск (чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 108 ЗС), а самият иск по чл.
108 ЗС в своята част съдържа установителен елемент, който обаче задължително е
положителен , следван едва след установяване на правото на собственост на ищците
от искане за предаване на валдение.
доказателствената тежест по ревандикационния иск е върху ищците, а чрез
отрицателната формулировка се прави опит за reversio probandi – прехвърляне на
тежестта върху ответника.
Съгласно Решение № 203/18.12.2017 г. по гр.д. № 1406/2017 г., II г.о. ВКС „Предмет на иска
по чл. 108 ЗС е потвърждаване на съществуването на правото на собственост у ищеца и
3
отстраняване на неоснователното владение. Отрицателният установителен иск има различен
предмет — несъществуването на чуждо право.“ Така Решение № 136/28.06.2016 г. по гр.д.
№ 4341/2015 г., I г.о. - „Не е допустимо в рамките на един и същи петитум да се съединяват
положителен и отрицателен иск за собственост, тъй като те са взаимно изключващи се.“
Следователно, съдържащото се в съдържанието на уточняващите им молби отрицателен
установителен компонент, който е недопустим в рамките на положителен иск по чл. 108 ЗС,
допълнително засилва неяснотата и противоречивостта на исковата молба .
Поради това, следва да уточнят правят ли изменение на иска - като преминават в
отрицателен установителен, предявяват ли го едновременно, като вземат предвид горе
казаното или само въвеждат възражения за това, че ответникът не е собственик на
първоначалния предмет на иска - реалната част, по което не се търси отделна защита от съда
( чрез предявяване на отделен иск и съответно търсене на произнасяне със сила на
присъдено нещо в диспозитива на решението).
Съдът е длъжен по чл. 7 ГПК да съдейства на страните за законосъобразното развитие на
процеса, но това задължение е ограничено от принципа на равнопоставеност и
състезателност по чл. 9 ГПК.
Безкрайното предоставяне на нови срокове и повторни възможности за корекции, при
положение че ищците не само не изпълняват указанията, но и въвеждат нови
несъответствия, представлява злоупотреба с процесуални права и накърнява правото на
ответника да получи ясен и редовен иск, срещу който да изгради защита.
Както приема ВКС в Определение № 60285/09.11.2021 г., I г.о., съдът не може безкрайно да
продължава срока за поправка при очевидно неизпълнение на указанията, защото това
противоречи на принципите на процесуална дисциплина и справедлив процес, както и
развнопоставеност на страните.
С оглед горното, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
Дава последна възможност на ищците, в едноседмичен срок от съобщението, с писмена
молба и препис за ответника, да отстранят нередовностите на исковата молба, както
следва:
а) Да индивидуализират спорната реална част от имота, като върху представена скица на
целия поземлен имот (УПИ 68134.1001.904) нанесат графично площта, за която твърдят,
че се владее без основание от ответника, като я ограничат чрез означения на гранични
точки (букви А, Б, В, Г...), свързани в затворен контур, така че да образуват ясно
измерима площ, като при възможност се посочат и координатите на тези точки по
кадастралната карта (КККР).
4
При липса на координати ищците могат да я индивидуализират чрез описание на граници,
ориентирано спрямо съществуващи обекти (сграда, фасада, улица, регулационна линия,
съседен имот и др.) и чрез посочване на ориентировъчна площ в кв. м., така че спорната
площ да бъде ясно разпознаваема и отделима от останалата част на имота.
Да уточнят дали с молбата от 20.10.2025 г. предявяват нови отрицателни установителни
искове („че ответникът не притежава идеални части“ и „че терасата не съществува“) или
същите представляват възражения в рамките на основния положителен установителен и
осъдителен иск по чл. 108 ЗС, като при това се съобразят, че отрицателен иск не може да
се съединява с положителен ревандикационен в едно и също производство, тъй като
предметите им са взаимно изключващи се (вж. Решение № 136/28.06.2016 г. по гр.д. №
4341/2015 г., ВКС, I г.о.).
Указва на ищците, че при неизпълнение на дадените указания в предоставения срок,
исковата молба ще бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, а производството –
прекратено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5